№ 8386
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. Х.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110108403 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З.
П. С., чрез адв. Г. Г., с която срещу Столична община е предявен осъдителен
иск за сумата от 15000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето,
настъпило на 16.01.2024 г. в гр. София в резултат от спъване в метална мрежа,
служеща за покритие на отводнителен канал в подлез, изграден под
кръстовището между бул. „България“ и бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“, и
падане на земята, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
16.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 16.01.2024 г. в гр. София преминавала през
подлеза, изграден под кръстовището между бул. „България“ и бул. „Акад.
Иван Евстатиев Гешов“. На около четири метра непосредствено преди
стълбите за изход от подлеза се намирал отводнителен канал, покрит с
метални правоъгълни решетки и върху тях с метална мрежа. Последната била
разкъсана, като част от нея се надигала над нивото на терена в различни
участъци. В описаната стърчаща мрежа ищцата се спънала и паднала на
земята, в резултат на което настъпило телесно увреждане - закрито счупване в
долната област на дясната лъчева кост. За възстановяване на увреждането на
ищцата била извършена оперативна интервенция. Навежда, че в резултат на
инцидента била изпитала силни болки, страх и притеснения за здравето си,
била нарушена работоспособността □, както и възможността □ да се обслужва
сама. Сочи, че отговорност за причинените □ вреди носи ответникът, тъй като
чрез неговите работници и служители или чрез трети лица, на които е
възложил такава дейност, не е изпълнил задълженията си за поддръжка,
1
ремонт и обезопасяване на общинския подлез, в резултат на което е
претърпяла процесното непозволено увреждане. Моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
Ответникът - Столична община, оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на увреждането, необезопасеното
състояние на металната мрежа, в която ищцата твърди да се спънала. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
при доводи, че последната се е движила неправомерно - в средата, а не от
дясната страна на подлеза, както и че самоволно е прескочила препятствието.
Оспорва като завишен размера на претендираното обезщетение. Иска
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.
Третото лице помагач – „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД изразява становище,
че от събраните по делото доказателства не се установява да е извършил
нарушение на договорните задължения с ответното дружество, което да
доведе до ангажиране на неговата отговорност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото Епикриза от Катедра ортопедия,
травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия към клиника
ортопедия и травматология ВМА, гр. София, се установява, че на ищцата – З.
П. Станкова – Бологарова й е поставена окончателна диагноза – Фрактура
Радии декс. Ин партис дисталис ст. пост рс ом радии декс. Установява се, че
постъпва за оперативно лечение, като в десния горен крайник има видима
деформация в дясна гривнена област, с невъзможност за активни движения в
дясната гривнена става.
От показанията на свидетеля Вологаров – съпруг на ищцата, се
установява, че след като ищцата тръгнала за работа след около 5 – 10 минути
се обадила на свидетеля по телефона, като едва проговорила и казала, че е
паднала в подлеза на бул. „България“ и „Гешов“, след което свидетеля взел
колата и отишъл на място, като ищцата била в окаяно състояние и почти не е
могла да говори. Свидетеля разказва, че ищцата е паднала в подлеза пред
стъпалата на изхода към бул. „Гешов“, като последната е споделила пред
свидетеля, че се е спънала и ръката я боли ужасно. Свидетеля твърди, че на
линейния отводнител е имало четири или пет решетки, като от едната е
стърчала мрежата. Споделя, че решетката е преди стъпалата на 3 – 4 метра и е
имало линеен отводнител, като решетката е била покрита с метална мрежа
върху нея, която не е била заварена. Изтъква, че ищцата е изпитвала страшни
болки, а ръката й била подута, а по – късно била гипсирана във Военна
болница. Сочи, че са се опитвали да й наместят счупената кост, но на рентгена
са казали, че манипулацията не е била успешна и се налага отново да
наместват ръката. Твърди, че направили повторна манипулация, която отново
била неуспешна, след което извикали завеждащия клиниката по
2
„Травматология“ и след консултация с други доктори решили, че ищцата
трябва да остане за операция и в деня на инцидента била приета в
отделението. Споделя, че ищцата се обадила на другия ден и казала, че са
планували операцията за следващия ден, като трябва да се платят консумативи
от типа на пирони, планки и др. в размер на 1000,00 лева. Изтъква, че след
като ищцата е била изписана от болницата, ръката й била гипсирана и не е
могла да върши абсолютно нищо сама. Разказва, че заедно с другата
свидетелка по делото – Илияна, са били неотлъчно при ищцата, тъй като не е
могла да се обслужва сама. Твърди, че след около месец ищцата започнала да
става самостоятелна, като ходила заедно със свидетеля по три – четири пъти
на контролни прегледи някъде около месец. Споделя, че са направили някакъв
консултативен съвет и са й назначили рехабилитация и започнала постепенно
да движи ръката. Изтъква, че дори към настоящия момент ръката не е напълно
възстановена, подува се, чувства болка и не може да вдига нищо тежко.
Твърди, че са поставени две планки и 6-7 винта, които може би натискат някое
сухожилие. Сочи, че е имало поставена метална мрежа върху самата
отводнителна решетка, вдигната нагоре. Споделя, че след като оставил ищцата
в болницата, се върнал в подлеза и видял мрежата, че стърчи. Посочва, че
мрежата е по – скоро поставена за да се намали почистването на
отводнителната канавка.
От разпита на свидетеля Ангелова, се установява, че познава ищцата от
дълги години. Споделя, че е научила за инцидента след като ищцата се е
прибрала от болницата и е била оперирана. Твърди, че отишла да я види, като
ищцата не изглеждала добре, а по лицето й била изписана болката и
физическите препятствия през които е преминала. Свидетелката посочва, че
инцидента се е случил след 21 януари тази година. Твърди, че е била помолена
от време на време да ходи да й помага, тъй като ищцата не е могла да се
обслужва сама, а съпругът й (другия свидетел) не е имал възможността
постоянно да е вкъщи. Споделя, че е помагала на ищцата в домакинството,
както и с морална подкрепа, тъй като последната не се е чувствала добре и е
могла да прави нищо. Твърди, че ищцата е трудолюбив човек с чувство на
отговорност, а обстоятелството, че не може да се справи с домакинството й
тежало. Споделя, че това нейно състояние продължило около месец, както и че
ищцата й се е оплаквала, че я боли ръката и нещата не са преминали както
трябва. Разказва, че наскоро ищцата й споделила, че не си чувства ръката така,
както когато е била здрава и не е със същите възможности. Твърди, че ищцата
работи на компютър на строителен обект и това пречи в работата й. Разказва,
че ищцата й споделяла, че не може да прави всичките тези неща с ръката си,
които е правила преди инцидента, тъй като има затруднения при движение,
както и че все още изпитва болка.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са
последователни, логични, безпротиворечиви и се подкрепят от писмените
доказателства и заключението на вещото лице и описват състоянието на
ищцата след падането, че е изпитвала силни болки и е била с ограничени
3
движения на ръката.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на
приетите по делото медицински документи. Вещото лице е констатирало, че
на ищцата й е била поставена диагноза – счупване в дисталната част на
лъчевата кост на дясната предмишница. Установява се също така, че при
преглед извършен за нуждите на настоящата експертиза при представен
магнитен носител се забелязва и счупване на стилоидния израстък на
лакетната кост. Вещото лице констатира, че диагнозата е счупване на костите
на дясната предмишница в дисталния им край (до китката).
Отразено е, че ищцата е била лекувана във ВМА, като първоначално е
бил направен двукратен опит за репозиция с оглед консервативно лечение, а
впоследствие е била оперирана – кръвна репозиция с метална остеосинтеза с
плака и винтове. Посочва се, че такова увреждане реализира
медикобиологичния признак – трайно затруднение движението на крайник
(дясна ръка) за срок не по – малко от 2 – 4 месеца при обичаен ход на
възстановяване. Установява се още, че ръката е била с имобилизация за
период не по – малко от 4 седмици, като предимно през този период ищцата е
имала нужда от чужда помощ. Вещото лице установява, че при получаване на
увреждането, както и при раздвижването пострадалата е изпитвала силни
болки и страдания.
Вещото лице констатира още, че такъв тип счупвания в дисталната част
на мишницата се получават при падане върху терена и подпиране с длан при
изпъната ръка в лакътя. Установява се, че констатираното травматично
увреждане отговаря на описаното в исковата молба. Отразено е, че при
преглед извършен за нуждите на настоящата експертиза ищцата се оплакала
от болка при натоварване, както и при промяна на времето. Установява се, че
ищцата получавала оток на китката, който през нощта спадал. Констатира се,
че около 5 – 6 месеца след травмата е имала изтръпване в палеца и показалеца.
Посочва, че има леко намалено сгъване и разгъване в китката, въртене около
оста и сила на захвата.
Вещото лице отразява, че на дясната китка отвътре се установява
надлъжно разположен розово – лилав белег – дълъг 5 сантиметра, които белег
има траен, постоянен характер и остава за цял живот. Констатира се, че от
представения диск – магнитен носител от проведените рентгенографии се
вижда поставена плака с винтове на счупена ръчева кост и отчупен фрагмент
от стилоидния (шиловидния) израстък на лакетната кост, който стои свободно.
Вещото лице отбелязва, че след инцидента ищцата е вдигнала кръвно – горна
граница до 186 mmHg.
В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че пациентката два
пъти е била гипсирана преди това, но след това се е наложило да направят
операцията само за едната кост. Поддържа, че има леко намаление в сгъването
4
и разгъването на ръката, спрямо здравата ръка. Вещото лице изтъква, че
теоретично са настъпили подобрения в някаква степен, но с оглед нейната
възраст, не се очаква пълно възстановяване, като много често пациент с такова
счупване изпитва болка особено при промяна на времето и е малко вероятно
болката да отмине. Заявява, че колкото по млад е един човек тази болка
изчезва, но при по – възрастните не изчезва. Изтъква, че в областта на китката
е ковано и е възможно металът да дразни нерва, което да причинява
изтръпване. Сочи, че в настоящия случай се наложило оперативно лечение,
което по бързо зараства и като се сложи метала по – добре си пасват счупените
фрагменти. Поддържа, че има втора счупена кост, която стои на около 1 мм. от
лакетната кост и нищо не може да се направи, тъй като представлява един
израстък на лакътната кост в долния край. Сочи, че ищцата не изпитва
дискомфорт, а леко ограничение в движението на ръката, като ъгълът на
сгъване от китката на дланта е по – слаб, както и силата на захвата. Изтъква,
че ищцата след травмата има добро хирургическо възстановяване. Заявява, че
посиняването не е от наместването, а когато има счупване на кости при
разминаването им се разкъсват кръвоносни съдове и прави синьо от
кръвонасядане, като при всяко счупване има кръвонасядане. Посочва, че към
настоящия момент пациентката е хирургически здрава с известни леки
намалени движения на ръката.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от правна страна:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, а именно: 1.правоотношение по възлагане на работа;
2.осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреди, в случай
неимуществени, както и техния размер, причинна връзка между деянието и
вредите, противоправност и вина. 3.вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, или
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че
е погасил претендираното вземане.
В случая отговорността на ответника – Столична община е за чужди
противоправни действия, като тази отговорност винаги възниква в случай на
вреди, причинени от лице, на което отговорният по цитираната разпоредба е
възложил някаква работа.
5
Безспорно по делото се установи, че на дата 16.01.2024 г. ищцата – З. П.
Станкова – Вологарова, при движението си като пешеходец в посока от бул.
„Пейо Ю. Т.“ към спирката на градския транспорт, преминавайки през подлеза
изграден под бул. „България“ на кръстовището му с бул. „Академик Иван
Гешов“, кракът на ищцата се закачил на стърчаща метална мрежа, следствие
на което се спънала и паднала. В резултат на падането същата получила
травма – счупване на костите на дясната предмишница в дисталния им край
(до китката), което наложило оперативно лечение. Първоначално потърсила
съдействие в спешното отделение на Военна болница (свидетеля –
Вологаров), където бил извършен преглед, като впоследствие я вкарали в
спешния кабинет, където бил поставен гипс и я закарали за рентгенова
снимка. Два дни по - късно била извършена операция, при която били
поставени две планки и 6 – 7 винта на счупената ръчева кост. След
изписването лечението продължило в домашни условия. Целия оздравителен
период на процесните фрактури приключил за срок от два до четири месеца,
като през първите четири седмици ръката е бил с имобилизация и ищцата е
имала нужда от чужда помощ. Установи се, че по време на оздравителния
период тя търпяла сериозни болки и страдания, които са били най – силни
непосредствено след злополуката и проведената операция. Установи се, че
ищцата получавала оток на китката, както и, че около 5 – 6 месеца след
травмата е имала изтръпване в палеца и показалеца. В продължение на около
месец разчитала на помощта на своята приятелка (свидетеля Ангелова) и своя
съпруг (свидетеля Вологаров), които да й помагат вкъщи, като изпитвала
дискомфорт при обслужването й в ежедневието. Понастоящем има леко
намалено сгъване и разгъване в китката, въртене около оста й и сила на
захвата, а на дясната китка отвътре се установява надлъжно разположен
розово – лилав белег и изпитва болки при натоварване и при промяна на
времето.
Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, е дало
заключение, че е напълно възможно фрактурата да е получена по описания от
ищцата механизъм, който е и типичен за получаване на такъв вид счупване,
като изводът за наличие на пряка причинно-следствена връзка между падането
на ищцата върху металните решетки и получените увреждания се подкрепя от
свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира.
По делото е безспорно, че мястото на настъпване на процесното събитие
е именно на територията на Столична община - подлеза изграден под бул.
„България“ на кръстовището с бул. „Академик Иван Гешов“. Между страните
не се спори, че този участък се стопанисва и поддържа от Столична община. В
тази насока е и обективираното в писмения отговор признание.
С оглед предходното и съгласно разпоредбите на чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП
общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските
пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
6
урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това
включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита
принадлежностите и съоръженията , както и задължения за сигнализиране
незабавно препятствията по общинските пътища и улици. В качеството си на
юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители
и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се
твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по
ремонт и поддръжка на конкретния отводнителен канал покрит с метални
правоъгълни решетки или да е бил обозначен като препятствие за безопасно
преминаване.
Предвид гореизложеното, неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от
нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с
чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие
е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай. Фактът
на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Също така следва да се
отбележи, че ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои
установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
По отношение на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетение, което следва да бъде присъдено за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, следва да се отбележи, че понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Така например в редица решения на ВКС, а
именно: решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; решение
№ 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II т.о.; решение №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на IIт.о.; решение № 66 от 03.07.2012
г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
7
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. Следва да се има
предвид още, че при определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към
момента на увреждане на пострадалия /в този смисъл са решение по т.д. №
83/2009 г., II т.о. на ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на ВКС и
решение по т. д. 299/2011 г., II т.о. на ВКС /.
В настоящия случай вещото лице по допуснатата СМЕ описва
травматичното увреждане, като счупване в дисталната част на лъчевата кост
на дясната предмишница, както и счупване на стилоидния израстък на
лакетната кост или счупване на костите на дясната предмишница до китката.
Предвид гореизложеното и съгласно чл.51, вр.чл.52 ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие полученото травматично увреждане (счупване) на
лъчевата кост на ищцата, следствие на което ищцата претърпява хирургична
интервенция с поставяне на плаки и винтове. Преживения от ищцата силен
стрес в резултат на инцидента, престоя й в болнично заведение. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съд намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 7 000,00 лева. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания - че при гореописаното травматично увреждане функционалното
възстановяване настъпва за срок не по – малък от два до четири месеца, както
и обстоятелството, че счупената ръка е била имобилизирана за около четири
седмици, като през този период ищцата е имала нужда от чужда помощ, което
обстоятелство се установява от разпитаните по делото свидетели. Съдът
съобрази още, че при получаване на увреждането и при раздвижването
ищцата е изпитвала силни болки и страдания, обстоятелството, че след
инцидента, са й причинени болки и затруднения при придвижването на
ищцата за период по-дълъг от 60 дни, нейната възраст към датата на
инцидента /67 г./, начина на получаването им - поради закачане на кракът,
същата е загубила равновесие и е паднала с изпъната ръка в лакътя. По делото
също така се установява, че около 5 – 6 месеца след травмата ищцата е имала
изтръпване в палеца и показалеца, както и че към настоящия момент ищцата
се оплаква от болка при натоварване и при промяна на времето, което е над
обичайното за периода на възстановяване, както и обстоятелството, че след
инцидента е вдигала високо кръвно налягане.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към
датата на събитието, съдът намира, че обезщетение в размер на 7000,00
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 ЗЗД. В останалата
8
част над този размер до предявения от 15,000 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51,
ал.2 ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да
бъде разгледано и предявеното с писмения отговор възражение за
съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по
правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина на последния. Кога това поведение - действие или бездействие, е
рисково и дали е допринесло за увреждането подлежи на установяване във
всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху позоваващата се на
съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване
на наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки
изричните указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства,
които да насочват на поведение на ищцата, което да е създало по-голяма
вероятност за настъпване на вредите. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В конкретния
случай такива данни липсват.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че възражението на
ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата е останало недоказано, тъй като липсват доказателства последната да
не е оказала необходимото внимание при преминаването през посочения
участък. По делото няма данни придвижването на ищцата да се е случило в
разрез с правилата за движение на пешеходци, установени в ЗДвП, или
падането да е било предизвикано от други нейни действия и обстоятелства,
различни от естествените физични процеси на загуба на равновесие и падане
от собствен ръст. С оглед гореизложеното, съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване за неоснователно.
По разноските:
Видно от данните по делото е, че ищцата е направила разноски в общ
размер на 385,00 лева /600,00 лева - платена държавна такса и 300,00 лева -
внесен депозит за вещо лице/. Съразмерно на уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 420,00 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.
Ирикева – Игнатова сумата от 1750,00 лева, съставляваща адвокатски хонорар
за осъществена безплатна правна помощ. Възражението на ответника за
9
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.
Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- по чл.7, ал.2, т. 3 (редакция ДВ бр. 88 от 4.11.2022г.) адвокатското
възнаграждение се определя при следните пропорции - 1300 лв. + 9% от
разликата над 10000 лева. В случая цената на исковете е 15000 лева и
дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено при посочената
пропорция възлиза на 1750,00 лева. Ето защо възражението на ответника по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Определено по реда на Наредба №1/2004г. и при съобразяване на
уважената част от исковете в размер на 816,67 лв., която на основание чл.78,
ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., следва да бъде присъдена на адвоката.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В конкретния случай
ответникът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение. С оглед
предходното и като взе предвид, че делото не е от фактическа и правна
сложност, и е приключило в две открити съдебни заседания, без да се събират
допълнително доказателства, на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на
ответника сумата от 46,67 лева.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД Столична община, с
адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да заплати на З. П. Станкова –
Вологарова, ЕГН **********, сумата от 7 000,00 /седем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получени травми в резултат от
нараняване при падане вследствие на закачане на кракът на ищцата на
стърчаща метална мрежа при инцидент на 16.01.2024 г. в гр. София, при
преминаване през подлеза изграден под бул. „България“ на кръстовището му с
бул. „Академик Иван Гешов“, ведно със законната лихва за забава, считано от
10
датата на увреждането – 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 7000,00 лева до пълния
предявен размер от 15000,00 лева ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Столична община, с адрес:
гр.София, ул.“Московска“ № 33 да заплати на З. П. Станкова – Вологарова,
ЕГН ********** сумата от 420,00 лева, представляваща направени по
производството разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, вр. т. 3, пр. 2
ЗА, Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33, да заплати на
адвокат Г. Д. Г. и адвокат В. Х. Ирикева - Игнатова, сумата от 816,67 лв. –
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство
пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК З. П. Станкова – Вологарова,
ЕГН ********** да заплати на Столична община, с адрес: гр.София,
ул.“Московска“ № 33 сумата от 53,33 лева, представляваща направени по
производството разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД, ЕИК ********* на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11