О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
21
гр.Кюстендил, 18.04.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 355
по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.144 АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Производството
по делото е образувано по искане вх. № 1192/15.03.2022г.
на Х.Д.Х. ***, предявено чрез пълномощника му адв. Б.М. от САК, за допълване на
постановеното решение по делото в частта
относно разноските. Претендира се присъждане на
деловодни разноски за въззивното и за касационното производство съгласно приложени списъци на
разноските.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не
изразява становище по предявеното искане.
Административният
съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, приема
следното:
Искателят Х.Д.Х., чрез пълномощника си адв. С. П. от
САК, е подал жалба срещу НП №
21-1139-000885/17.06.2021г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Кюстендил, по която е образувано АНД № 815/2021г. по описа на Районен
съд – Кюстендил. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което
нарушителят е представляван от адв. П. – М. М.Б., преупълномощен от адв. С.П..
Между последната и Х.Д.Х. е сключен договор за правна защита и съдействие на
08.07.2021г., съобразно който договореното възнаграждение за правно консултиране и изготвяне на
жалба е 400,00лв.,
дължимо на две равни вноски в брой, по куриер или по банков път, като е
уговорено и допълнително възнаграждение
за процесуално представителство по жалбата в размер на 200,00лв. за всяко
участие на адвоката в открито съдебно заседание след първото, както и командировъчни разходи в размер на
70,00лв. за всяко заседание. В
съдържанието на договора е инкорпорирана разписка за платена сума в
размер на 200,00лв. за адвокатско
възнаграждение, а по делото са приложени: платежно нареждане за държавна такса
в размер на 10,00лв. по сметката на
Районен съд - Кюстендил; договор за заем за послужване със заемател адв. П. – М. М.Б. и предмет
лек автомобил, ведно с фактура за заплатено гориво; справка за мобилно
банкиране с наредител Х.Д.Х. в и
получател С. П. за сумата 250,00лв. - хонорар, преведена на 23.09.2021г.; справка
за мобилно банкиране с наредител Х.Д.Х.
и получател С. П. за сумата 57,79лв. - командировъчни, преведена на
23.09.2021г. Видно от предявената
въззивна жалба и от протокола от с.з. на 28.09.2021г., пълномощникът на
жалбоподателя е поискал присъждане на разноски по приложен списък, а именно:
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв., пътни разходи - 59,00лв. и държавна такса - 10,00лв. С решение № 87/01.11.2021г. по АНД № 815/21г.,
районният съд е потвърдил оспореното НП, с оглед на което на страната не са
присъдени разноски.
По
касационна жалба на нарушителя Х.Д.Х.
срещу въззивния съдебен акт е образувано КАНД № 355/2021г. по описа на Административен съд – Кюстендил и
е проведено едно съдебно заседание, в която жалбоподателят е представляван от
адв. Б.М., преупълномощен от адв. С. П. В предявената касационната жалба не се
съдържа искане за присъждане на разноски по делото. В проведеното съдебно
заседание, пълномощникът на оспорващия адв. М. е заявил становище за поддържане
на жалбата и е представил списък с разноски, а именно: държавна такса –
70,00лв.; адвокатски хонорар – 350,00лв. и пътни разноски – 85,00лв., ведно с договор за правна защита и съдействие. Видно
от протокола по делото, адв. М. не е поискал
заплащане на разноските, вкл. в пледоарията му в
хода по същество. С решение № 35 от 25.02.2022г., касационният съд е отменил
въззивното решение и при усл. на чл. 222, ал.1 от АПК е отменил и оспореното
наказателно постановление. В постановения съдебен акт са формирани мотиви за недължимост на
деловодните разноски поради липса на предявено искане от
жалбоподателя за присъждането им.
По
делото няма данни относно датата на съобщаване на касационното решение на искателя, като молбата по чл.248 от ГПК е постъпила на 15.03.2022г.
При
установените обстоятелства, съдът счита искането за процесуално допустимо като постъпило от страна
в съдебното производство и в
срока по чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Разгледано
по същество, искането е частично основателно.
За
прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че по същността си искането
представлява такова за изменение на решението в частта за разноските, доколкото
в мотивите на решението има изложени съображения за неприсъждане на разноските,
т.е. съдът не е пропуснал да се произнесе по дължимостта на разноските.
Касационният съд, с решението чието допълване /изменение/ е поискано, е
приел, че на жалбоподателя /искател в
настоящото производство/ не се следват деловодни разноски поради липса на
надлежно предявена претенция за присъждане на същите. Горните мотиви са
относими към разноските в касационното производство. Както в касационната жалба, така и в проведеното
съдебно заседание, пълномощникът на оспорващия не е заявил претенция за
заплащане на разноски. Видно от протокола по делото, адв. М. е изразил
становище за поддържане на жалбата и е представил списък с разноски. Липсва надлежна претенция за присъждане на
разноски. Горното се установява от
протокола от съдебно заседание от 09.02.2022 г., който по своето естество е официален документ и като такъв,
съгласно чл. 152 от ГПК, е доказателство
за извършените от страните по делото съдопроизводствени действия в това съдебно
заседание. Неоснователни са неведените в искането доводи за непълнота на
съдебния протокол. Страната, респ.
нейният пълномощник не е поискал да бъде поправен или допълнен този протокол по реда и в
срока по чл. 151 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, поради което протоколът безспорно доказва, че в
съдебното заседание не е предявена претенция за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя по делото.
От друга страна, както е посочено в касационното
решение, представянето на списък за разноските
няма характера и правните
последици на искане за присъждане на деловодни разноски. Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от
другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в
нейна полза, което право следва да
бъде надлежно упражнено. Представянето на списък на
разноските не е предпоставка за тяхното присъждане, а е процесуална предпоставка за допустимост на
искане с правно основание чл. 248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.63д, ал.1
от ЗАНН. Изводите от горното са, че за да ангажира
съда със задължение за произнасяне, страната следва да е заявила ясно в писмена
форма или устно до приключване на устните състезания, искането си за заплащане
на деловодни разноски. В случая
претенция за присъждане на разноските за касационното производство не е предявена. Искането на страната за допълване /изменение/ на
постановеното решение в тази част е неоснователно и следва да се отхвърли.
Касационният съд счита, че жалбоподателят има право на разноски за въззивното
производство. Същите са надлежно поискани с въззивната жалба и устно в
съдебното заседание. На страната се дължат реално направените разноски по делото. В представения пред районния съд списък са посочени адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв., пътни разходи - 59,00лв. и държавна такса - 10,00лв. Разноските за адвокатски хонорар са доказани с
договора за правна защита и съдействие
от
08.07.2021г., сключен между жалбоподателя Х.Д.Х. и адв. С. П., в който се
съдържа и разписка за плащане в брой на
сумата от 200,00лв., на колкото се равнява първата вноска по договора,
както и със справка за мобилно банкиране с
наредител Х.Д.Х. и получател Силвия
Петкова за сумата 250,00лв. - хонорар, преведен на 23.09.2021г. В представения
по делото списък на разноските е посочено, че заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 400,00 лева, т. е. не е
претендирано цялото възнаграждение, с
оглед на което съдът изменя решението си
по делото и присъжда поисканата сума от
400,00лв., която следва да плати ОД на
МВР – Кюстендил, в чиято структура е АНО.
Претенцията за разноски в останалата част, включваща пътни
разходи - 59,00лв. и държавна такса -
10,00лв., е неоснователна. Първите нямат характер на разноски по делото по см. на чл.143, ал.1
от АПК, респ. на чл.78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, а държавна такса в производствата по ЗАНН не се заплаща и за страната, която е извършила недължимото плащане не възниква правото да иска
възстановяването му. В тази част искането следва да се отхвърли.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 35 от 25.02.2022г. на
Административен съд – Кюстендил, постановено по КАНД № 355/2021г. в
частта за разноските, като осъжда Областна
дирекция на МВР – Кюстендил да
заплати на Х.Д.Х., ЕГН **********,***, деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 400,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането
с вх. № 1192/15.03.2022г. на Х.Д.Х. ***,
предявено чрез пълномощника му адв. Б.М. от САК, за допълване /изменение/ на решение № 35 от 25.02.2022г. на Административен съд –
Кюстендил, постановено по КАНД № 355/2021г., в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.