Решение по дело №624/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 472
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20213420100624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Силистра, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420100624 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ В. Ж. М.,с ЕГН **********, от гр.С., ул.”П.Б.” №..., чрез
упълномощения адв.Тр.С., моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата от 618.06 лева- част от неплатена годишна
рента за стопанската 2020г.,заедно със законната лихва, считано от
10.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението
Сумата се претендира на основание Договор за аренда на земеделска
земя от 06.02.2013г., вписан в СВп с акт № 43,т.II, сключен между Ж. М. М.-
праводател на ищцата и арендодател, и арендатор-ответника, за земеделски
имоти, подробно описани в договора.
Поради неизплащане в срок на задълженията от страна на
арендатора, претендира обезщетение за забава, както разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „А. С.-М.“ООД, със седалище в с.С., обл.С.,
ул.”Т.”№..., е подал писмен отговор, според който предявените искове са
допустими и основателни. Заявява, че е заплатил претендираните суми, както
и разноските по делото за държавна такса. Счита, че тъй като самата ищца е
адвокат, отчитайки фактическата и правна сложност на казуса, би следвало
сама успешно да се справи със защитата си, поради което счита, че не дължи
1
претендирания адвокатски хонорар- заплатен на нает от ищцата адвокат.
В случай, че съдът не споделя тези доводи, то моли да бъде
редуцирано възнаграждението за адвокат.
Съдът приема, че е сезиран с иск по чл.79 от ЗЗД, във връзка с
чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
По делото е налице признание на иска и дори заплащане на
претендираните суми, с изключение на разноските направени за
възнаграждение за адвокат.
Предвид на това искът за заплащане на сочените в исковата молба суми
следва да се отхвърли като неоснователен поради погасяване на задължението
чрез плащане.
Длъжникът признава задължението си, но е пристъпил към
погасяването му в хода на производството.
Фактът, че длъжникът признава наличието на задължение и е започнал
да го погасява в хода на производство не му дава привилегията, разноските по
делото, включително и тези за възнаграждение за адвокат, да бъдат за сметка
на ищеца. Това е така, тъй като именно поведението на ответника-
неизпълнението на задълженията му- е станало причина за завеждане на
делото. Фактът, че самата ищца е адвокат, не дава основание да се приеме, че
тя не може да ползва адвокатска помощ за защита на интереса си. Предвид на
това искането да не бъдат присъждани направените разноски за адвокат е
неоснователно.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Видно е, че цената на предявения иск е 618 лева, а заплатеното
възнаграждение е 650 лева. При това оказаното съдействие се свежда до
изготвянето на исковата молба и образуване на делото, тъй като
процесуалният представител не се яви в първото и единствено съдебно
заседание. Спорът между страните не се отличава с фактическа и правна
сложност, а с направеното признание и извършеното плащане отпадна
необходимостта от събиране на доказателства, което значително опрости
2
съдебния процес.
С оглед на това, като съобрази и цената на иска, както и минималния
размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските /300 лева/, съдът счита, за справедливо
ответникът да понесе отговорността за разноски по производството в размер
на 150 лева, а именно за изготвянето на искова молба.
Мотивиран от тези съображения, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ,
предявени от В. Ж. М.,с ЕГН **********, срещу „А. С.-М.“ООД, с ЕИК ..., с
правно основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и акцесорен иск
по чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 618.06 лева- част от неплатена
годишна рента за стопанската 2020г.,заедно със законната лихва, считано от
10.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА В ХОДА НА ДЕЛОТО, ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.М. за заплащане на
сумата от 50 лева – разноски по гр.д.№ 624/2021г. по описа на Рс-Силистра-
заплатена държавна такса, поради заплащане на сумата от „А. С.-М.“ООД, с
ЕИК ... в хода на делото.
ОСЪЖДА „А. С.-М.“ООД, с ЕИК ... да заплати на В. Ж. М., с ЕГН
**********, сумата от 150(сто и петдесет) лева- разноски по гр.д.№
624/2021г. по описа на РС-Силистра- адвокатско възнаграждение и отхвърля
искането за заплащане на разноски в останалата му част поради
прекомерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3