№ 2
гр. , 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П. Т. А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20221860200137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. С., ул.
„**********“ №8, срещу Наказателно постановление /НП/ № НП-Ф-59 издадено на
05.04.2022 г. от директора на Областна Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- С.
област, с което на основание чл.24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.420а, ал.2 ЗВМД /Закон за
ветеринарномедицинската дейност/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.3 ЗВМД, изразяващо се в
това, че на 26.01.2022г. при извършена проверка на място по Заповед № 97/21.01.2022г. на
Директора на ОДБХ С. област в ЖО № 2084—0058, собственост на Х. Д. Б., находящ се в
с.Ч. е установено, че регистрираните във Вет ИИС на БАБХ 59 броя ЕПЖ и 2 бр. ЕК, не са
налични.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, подадена чрез упълномощения адв.П. Н. от
САК, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които
са довели до ограничаване правото му на защита. В АУАН и НП не била посочена датата на
извършване на нарушението, за което е повдигнато обвинение от
административнонаказващия орган /АНО/. Посочена била датата на извършване на
проверката, но нито от АУАН, нито от НП можело да се установи по безспорен начин кога е
извършено нарушението, съответно- период от време на извършване. Сочи се, че чл.42, т.3
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН предвиждат в съдържанието на АУАН и НП да се съдържат
дата и място на извършване на нарушението, което е съществено с оглед възможността на
лицето да организира защитата си, а и с оглед преценка за изтичане давностните срокове по
1
чл.34, ал.1 ЗАНН. Сочи се още в жалбата, че в случая актосъставителят е приел, че е
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.3а, съгласно която разпоредба се забранява
пускането на животни извън животновъдния обект без придружител, а е описано в АУАН,
че при проверката на място в животновъден обект №20*****, регистрираните 59 бр. ЕПЖ и
2 бр. коне не са в наличност. В АУАН и НП не се твърдяло животните да са извън обекта без
придружител, а че не са в наличност. Наказващият орган пък, за разлика от актосъставителя,
приел за нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.3 ЗВМД и в НП било описано като
изпълнително деяние „регистрираните животни не са налични“, но вече в друг обект- №
2084-0058, който не е собственост на жалбоподателя, а на Б., който бил приет и за
нарушител. В жалбата се сочи, че в АУАН и НП не се твърди да е налице транспортиране на
установените във Вет ИИС на БАБХ животни, още повече то да е било осъществено именно
от санкционираното лице. Поради това напълно несъответно е според жалбоподателя
квалифициране на поведението му от АНО по чл.139, ал.1, т.3 ЗВМД. Сочи се, че по
смисъла на ЗВМД транспортиране на животни е превозването на същите с транспортно
средство. Именно преместването им по този начин било елемент от обективния състав на
нарушението, който задължително следва да бъде посочен, както в АУАН, така и в НП,
което в случая не било сторено. Следвало да се отрази в АУАН и НП датата и маршрута на
транспорта, както и лицето, което е извършило транспорта. Такива данни липсвали
изложени в задължителното съдържание на двата акта на администрацията, което се явявало
нарушение на процесуалните правила, визирани в чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Освен, че нарушението следвало да бъде описано и индивидуализирано в обстоятелствената
част на АУАН и НП по начин, който да позволи на жалбоподателя да разбере за какво
деяние е обвинен и е ангажирана административнонаказателната му отговорност, то
следвало и да е идентично с посочената за нарушена правна норма. В конкретния случай не
ставало ясно коя норма приема за нарушена АНО. Неясното и неправилно обвинение и
неточната правна квалификация на същото представлявали съществени нарушения на
процесуалните правила за издаване на НП. Непосочването, респ. некоректното посочване в
АУАН и НП на конкретни факти, очертаващи обективната или субективната
съставомерност на вмененото административно нарушение, всякога накърнявали драстично
правото на защита на санкционираното лице, тъй като го лишавали от възможността да
оспорва извършването на същото. Наред с горното, АНО бил приложил санкционната норма
на чл.420а, ал.2 ЗВМД, съгласно която за нарушенията, визирани в ал.1 се налага
„имуществена санкция“ на посочените лица, в указания от законодателя диапазон.
Жалбоподателят обаче не бил измежду посочените в разпоредбата лица, нито санкцията му
е от посочения вид и в посочения диапазон. С това правото на защита на жалбоподателя
било нарушено в още по-голяма степен. С оглед на всичко изложено, се иска от съда да
отмени изцяло обжалваното НП, като незаконосъобразно, ведно с произтичащите от това
законни последици.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. Д. Б. не се явява. Представлява се от
упълномощения от него адв. П. Н. от САК, която поддържа депозираната жалба и при
вземане становище по съществото на делото отново моли съда да постанови решение, с
2
което да отмени като незаконосъобразно оспореното НП по подробно изложените доводи за
допуснати процесуални нарушения, изложени в жалбата. Адв.Н. заявява, че дори и от
събраните гласни доказателства не се стига до промяна в доводите. Поддържа, че
неправилно изписаното име и неправилно изписаният животновъден обект по никакъв
начин не са поправени, а и такава поправка е недопустима, тъй като дори да се касае за
техническа грешка, административнонаказателният процес не позволява това да бъде
санирано в съдебното производство, защото това противоречи на правомощията на съда да
осъществява охранителни действия в административнонаказателното производство. Затова,
адв.Н. твърди, че от една страна има допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващо се в нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1, т.4 и т.5 ЗАНН,
а от друга страна не е доказано от наказващия орган, че точно жалбоподателят е собственик
на животновъдния обект и същият да е годен субект на административнонаказателна
отговорност, тъй като не се установило по никакъв начин животните да са негова
собственост, както и да са придвижени, респ.- транспортирани лично от него. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ОДБХ- С. област се представлява в съдебно заседание от
упълномощения гл.юрк. Ю. М., който оспорва жалбата, а в хода по същество на делото моли
съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното НП със законовите последици от
това. Счита, че не са налице нарушения на административното производство и АУАН и НП
съдържат реквизитите, записани в ЗАНН. Сочи, че за дата на извършване на нарушението
следва да се приеме датата на проверката- 26.01.2022г., доколкото няма друг механизъм, при
който да се установи кога животните са транспортирани и това била практиката по всички
подобни случаи. Счита, че се касае за техническа грешка при изписване номера на
животновъдния обект, доколкото видно било, че проверката е извършена именно в обекта на
жалбоподателя и той е наясно за кой обект става дума. Юрк.М. счита, че с оглед събраните
доказателства, категорично е доказано извършването на нарушението, доколкото е
констатирана липса на животни в обекта и не било издадено ветеринарномедициснко
свидетелство за придвижване и транспортиране на тези животни, както потвърдила и
разпитаната свидетелка. Поради това, юрк. М. счита, че НП е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено със законните последици от това.
От РП-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не изпращат свой представител по делото и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2022 г. била извършена проверка от страна на актосъставителя д-р Д. Р.
/главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – С. област/, д-р И. Д.
и д-р М.Б. в животновъден обект с № 20*****, собственост на Х. Д. Б.. В хода на проверката
били направени няколко констатации, отразени в констативен протокол /КП/ от 26.01.2022г.,
сред които: че животните, предмет на проверката, не са налични в ЖО, като по справка за
налични животни в ОЕЗ на ИИС на БАБХ в обекта има регистрирани 59 бр. говеда и 2 бр.
3
коне. За това нарушение бил съставен АУАН № 304 от 26.01.2022г. Актът бил предявен и
подписан от Б., като препис от него му бил връчен на същата дата. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Д. Р. Р. /л.50-54 от делото/,
Й. Т. С. /л.64-65 от делото/, както и от събраните писмени доказателства – АУАН №
304/26.01.2022 г. /л.8 от делото/, констативен протокол от 26.01.2022 г. /л.14-15 от делото/, 3
бр. справки за налични животни в ЖО № 20***** на Х. Д. Б. /л.34-46 от делото/, 2 бр.
предписания от 26.01.2022г. /л.47-48 от делото/.
Видно е от представената справка от Интегрираната информационна система на БАБХ,
че на името на Х. Д. Б. е регистриран животновъден обект в с.Ч., с № 20*****, като към
26.01.2022г. в обекта по справка има 2 броя коне и 59 броя говеда, описани подробно в
таблица. Същият е броят на животните в обекта и към 01.01.2022г. и 31.01.2022г.
В писмото от БАБХ, придружаващо справките, е посочено, че животновъден обект с
рег. № 2084-0058 е неактивен, със собственик Р.Н.Р., а регистрираният от Х. Д. Б.
животновъден обект е с рег. № 20*****, предназначен е за отглеждане на говеда, с
капацитет 52 бр. говеда е и се обслужва от ветеринар д-р Й. С..
Според констативния протокол от 26.01.2022г., проверката е извършена на същата дата
в животновъден обект № 020***** от д-р Д. Р., д-р И. Д., д-р М.Б.- всички инспектори в
ОБДХ С. област, съгласно заповед № 97/21.01.2022г. Констатациите от проверката са
следните: „По приложените документи към горецитираната заповед в ЖО 20***** с
удостоверение № 78/15.03.2019г. се отглеждат 58 бр. ЕПЖ за месо и 2 бр. коне. В
животновъдния обект на място беше установено следното: 1) Животните, предмет на
проверката, не са налични в ЖО. По справка за налични животни в ОЕЗ на ИИС на БАБХ в
обекта са регистрирани 59 бр. говеда и 2 бр. коне; 2) Животновъдният обект не отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006г.; 3) при
проведения оглед на ЖО бяха установени 4 бр. прасета без идентификация в различни
постройки- нерегламентирано отглеждане; 4) Стопанина показа част от животните в
землището на с.Ч. на ливада, на която липсва съоръжение за фиксиране на животните,
твърдейки че са негова собственост.“. Още в КП е дадена квалификация на описаните
нарушения: по т.1 – нарушен е чл.139, ал.1, т.3а ЗВМД; по т.2 – нарушена е наредба №
44/20.04.2006г. във вр. чл.149, ал.3 ЗВМД; по т.3 – нарушен е чл.51 във вр. чл.137 и чл.139,
ал.1, т.1 ЗВМД. Протоколът е подписан от тримата проверяващи и от собственика на обекта
Х. Б., който саморъчно е записал: „Не съм съгласен с констатираното“.
Видно от представените 2 бр предписания с №№ 8 и 9, същите са съставени на
26.01.2022г. от д-р М.Б., в присъствието на Х. Д. Б.. Според предписание №8 е констатирано
следното нарушение: животните, предмет на проверката по заповед № 97/21.01.2022г. не са
представени за физическа проверка, поради което е дадено следното указание по чл.131,
ал.2, т.1 ЗВМД: да бъдат представени животните от ЖО 20***** за физическа проверка,
като собственикът ги осигури и подаде заявление до Директора на ОДБХ С. област. Според
4
предписание №9 е констатирано следното нарушение: ЖО № 20***** не отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания съгласно Наредба 44 от 20.04.2006г., поради което е
дадено следното указание по чл.131, ал.2, т.1 ЗВМД: да бъде въведен ЖО 20***** съгласно
изискванията на Наредба 44 за отглеждане на ЕПЖ.
В АУАН № 304/26.01.2022 г., издаден от д-р Д. Р. Р. /„главен инспектор“ в отдел „ЗЖ“
при ОДБХ-С. област/ е отбелязано, че на 26.01.2022 г. при извършена проверка на място в
животновъден обект № 20*****, намиращ се в околностите на с.Ч., С. област, собственост
на Х. Д. Б. се установява, че регистрираните във ВетИС на БАБАХ 59 бр. ЕПЖ и 2 бр. БК не
са в наличност за проверката, с което са нарушени разпоредбите на чл.139, ал.1, т.3а ЗВД, а
извършеното нарушение е за първи път. Соченото за нарушител лице е записало саморъчно
в АУАН: „Не съм съгласен“ и е положило подпис на самия АУАН и на разписката към него
в удостоверение на това, че е получил екземпляр от АУАН. Като свидетел в акта е посочено
името на И. Г. Д., която и се е подписала като свидетел, без да се уточнява никъде в АУАН
дали лицето е свидетел на установяване на нарушението или на съставяне на акта.
Разпитан е като свидетел актосъставителят Д. Р. Р.. За процесната проверка от
26.01.2022г. сочи, че за констатирани тогава нарушения съставил три акта. Казва, че в
обекта намерили само прасета, а говедата ги нямало. Х. Б. предложил да им ги покаже.
Качили се с него на някакво пасище, на което имало разпръснати говеда, които обаче не
могли да бъдат проверени там, защото се движат, а дори и да могли да бъдат проверени, те
не се намирали в обекта. Свидетелят казва, че за да бъдат придвижени животните и да
напуснат обекта, БАБХ следва да бъдат уведомени, а в случая установили липса на животни
в обекта, без уведомление, което е и нарушението, за което е съставил АУАН. Свидетелят
цитира номера на проверения животновъден обект: 20*****. Казва, че собственикът ги
пуснал в обекта и вътре нямало нито едно едро рогато животно, а само прасета. Казва, че
ветеринарният лекар, който отговаря за обекта е този, който изпраща информация за
отразяване в информационния масив на БАБХ. Не били обаче разговаряли с ветеринария,
тъй като свидетелството трябва да присъства в обекта, а в случая нямало такова. В
електронната система също не фигурирало такова свидетелство за придвижване на
животните. Свидетелят Р. твърди, че лично е съставил АУАН-а, екземпляр от него бил
връчен на нарушителя и подписан от него и свидетеля. Свидетелят първоначално не се сеща
да са били давани предписания на жалбоподател, след което обаче се сеща, че имало
предписание и по него правили допълнителна проверка.
Разпитана е като свидетел и д-р Й. Т. С.- ветеринарен лекар, обслужващ
животновъдния обект на Х. Б. в с.Ч.. Тя казва, че в обекта се отглеждат говеда и две кончета.
Казва, че през годините, в които е обслужвала обекта, е издавала ветеринарно-медицински
свидетелства за транспортиране на животни, като по принцип Б. я уведомявал писмено, че
ще ги транспортира някъде и след това, въз основа на това уведомление, се издавало
ветеринарно-медицинското свидетелство за движение на животните. Свидетелката казва, че
в процесния период не е имала уведомителни писма и не е издавала
ветеринарномедицински свидетелства.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.59,
ал.2 ЗАНН /НП е връчено на Х. Д. Б. на 10.06.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на
22.06.2022г./ от легитимирано лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление.
По законосъобразността:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Актосъставителят д-р Д.
Р. Р. е заемал длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при
ОДБХ С. област, като същият е и ветеринарен лекар, а съгласно чл.472, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ нарушенията по този закон се установяват с
актове, съставени от ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426,
426а, 426б, 428 и 429. Съгласно чл.472, ал.2 ЗВМД наказателните постановления за
нарушенията по ал.1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е извършено
нарушението. Процесното НП е издадено от Л.М.Л. – директор на ОДБХ С. област, което
негово качество е видно от Заповед №ОСПП-22/02.04.2018г. на изпълнителния директор на
БАБХ, следователно същият е компетентен.
Законосъобразността обаче на процесните АУАН и НП се изчерпва с факта, че същите
са съставени от компетентни лица, доколкото съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на АУАН и
обжалваното НП, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери
че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения- както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които
нарушения са рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му
на защита.
Първото, макар и не толкова съществено нарушение, се изразява в това, че в
процесното НП името на нарушителя, който е санкциониран, е сгрешено. Вместо фамилията
„Б.“ навсякъде в НП е изписано „Б.“. Останалите имена и ЕГН-то на лицето са изписани
правилно, поради което идентификацията на нарушителя не е значително затруднена,
въпреки което грешката следва да бъде отразена.
Допуснати са обаче други съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието
на АУАН и НП. За да предизвикат целените с издаването си правни последици, АУАН,
съответно НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация, който да не води до противоречия.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат акта и
наказателното постановление са посочени в 42 и чл. 57 ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.42,
т.3., т.4 и т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
6
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, послужили като основание за
съставянето на АУАН и от които следва постановеният от административнонаказващия
орган резултат.
На първо място, грешка има в изписването на номера на животновъдния обект, като в
НП вместо № 20***** е записано № 2084-0058, за който се установява, че е друг неактивен
животновъден обект, принадлежащ на друг собственик. Предвид, че номерът на обекта е
изписан само на едно място в НП, то тази грешка е съществена и доколкото се твърди, че е
техническа такава, следвало е да бъде поправена от административнонаказващия орган
/АНО/, защото правилна е бележката на пълномощника на жалбоподателя, че съдът няма
правомощие да отстрани такава грешка. Същевременно животновъдният обект е мястото,
където е извършена проверката и евентуално- допуснато нарушението, поради което
идентификацията му е част от състава на нарушението.
На следващо място, в АУАН и в НП е посочена единствено дата на проверката от
служителите на ОДБХ- С. област в животновъдния обект на Х. Б., без конкретно да е
отразено, че това е и датата, на която се приема, че е извършено нарушението.
Непосочването на дата на нарушението е съществено процесуално нарушение, макар в
случая да е видно, че такава дата не е отразена, тъй като е прието, че датата на проверката е
и дата на нарушението. Липсата на дата на извършване на нарушението има отношение и
при преценка на спазването на разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН, която императивно
определя давностините сроковете за образуване на административнонаказателно
производство, в хода на осъществявания съдебен контрол. За спазването на тези срокове
съдът следи служебно, а в настоящия случай е лишен от тази възможност.
Във връзка с възприетия факт, на основание на който е квалифицирано нарушението-
че в обекта не са налични регистрираните 59 бр. ЕПЖ и 2 бр. ЕК, контролните органи са
могли да проявят и по-голяма активност и да установят къде са животните и дали са
придвижени, транспортирани, умъртвени или пък с тях е извършено някакво друго
действие.
Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в акта, включващо всички
фактически признаци на нарушения състав от обективна страна опорочава последния,
доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити,
възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да упражни правото си да възрази и да
упражни правото си на защита, тъй като една от функциите на акта за установяване на
административно нарушение е обвинителната /В тази насока е и Тълкувателно решение № 2
от 7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК/.
Описанието на нарушението се изчерпва с посочване в АУАН и НП на
обстоятелството, че регистрираните в обекта животни не са в наличност при проверката.
Така даденото описание, без посочване на допълнителни факти, не може да се подведе под
състава на нито едно нарушение.Така направеното описание в АУАН и НП не съответства
на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на
7
елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези
елементи са осъществени.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗВМД се забранява придвижването или
транспортирането на неидентифицирани животни и животни, на които не са извършени
мероприятията, предвидени в държавната профилактична програма, а т.3 от ал.1 на чл.139
ЗВМД забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а
за едрите преживни еднокопитни животни - и без ветеринарномедицински паспорт.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.3а ЗВМД пък забранява пускането на животни извън
животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се
намират в оградени пасища.
Именно неустановяването на релевантните факти е причината за разминаване в
правната квалификация на нарушението, дадена от актосъставителя и и тази, дадена от
наказващия орган. Вероятно квалификацията, дадена от актосъставителя е следствие на
това, което той посочи пред съда, че са им били показани животни, пуснати на паша в
пасищен обект, но от къде е изведена различната квалификация в НП не става ясно.
Различната квалификация води до съществено засягане правата на наказаното лице, което
веднъж е било административно привлечено за едно нарушение, а втори път- наказано за
друго нарушение, чиято правна квалификация е възможно да не отговаря на констатираните
факти.
В АУАН липсват обективни признаци от фактическия състав на нарушенията по чл.
139, ал. 1, т. 1, т. 3 и т.3а ЗВМД. Крайната възприета в НП квалификация е тази на чл.139,
ал.1, т.3 ЗВМД. Не е посочено обаче от къде и за къде са били транспортирани, с какво
превозно средство и на колко пъти животните. Освен това следва да се посочи, че
законодателят прави разграничение между „придвижване“ и „транспортиране“, видно от
сравнителния прочит на чл.139, ал.1, т.1 и т.3 ЗВМД.
Горното затруднява и съда при постановяване на решение по жалба на наказаното
лице.
В процесния случай се наблюдава несъобразяване на АУАН с разпоредбата на чл.42,
т.4 ЗАНН, а на издаденото НП - с нормата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Тези разпоредби
изискват в АУАН и НП да бъде направено описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които то е извършено.
Описанието на нарушението и съответстващите му законни разпоредби, които са
нарушени, трябва да са дадени конкретно, точно и ясно и по начин, небудещ никакво
съмнение. Реквизитите на АУАН и на НП не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност
в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
тъй като правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни.
8
Отделно от това, неправилно е посочена и санкционната норма, тъй като според НП
глобата е наложена на Б. на основание чл.420а, ал.2 ЗВМД, отнасяща се за юридически лица
и търговци и предвиждаща имуществена санкция, вместо като основание да се посочи ал.1
на същата разпоредба, отнасяща се до собственици на животни- физически лица и
предвиждаща налагане на глоба.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице и не могат да бъдат преодолени по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Според чл.53, ал.2 ЗАНН „Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. В случая,
нередовността е допусната обаче не в АУАН, а в НП, явяващо се санкционния акт, а
извършването на нарушението и вината на нарушителя не са безспорно установени освен
това.
Тъй като се касае за особено съществени нарушения /описани по-горе/, довели до
нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя
отмяната на атакуваното постановление. Поради това съдът не дължи обсъждане по
същество извършено ли е нарушение, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой
е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказване, но не и когато самото производство е
водено и завършено порочно.
Въпреки това, съдът намира за удачно да посочи, че единственото безспорно
установено е, че регистрираните за отглеждане в обекта на жалбоподателя животно- 59 бр.
ЕПЖ и 2 бр. ЕК, не са се намирали там към момента на проверката- 26.01.2022г.
Буквалния прочит на нормата на чл.420а във вр. с чл.139 ал.1, т.3 ЗВМД /отразена в
НП/ сочи, че изпълнителното деяние на това нарушение се изразява в нарушаване на
забраната за транспортиране посредством извършване на самото транспортиране без
съответните свидетелства и паспорт. Казано с други думи, нарушението се извършва чрез
физическото транспортиране, което значи, че нарушителят е пряк извършител на деянието.
По никакъв начин обаче не се доказва, че жалбоподателят Х. Б. е транспортирал
регистрираните и отглеждани в обекта животни. По всяка вероятност животните са били на
паша, на мястото, където са заведени свидетелите, за да им бъдат показани, но не се доказа
нито, че това са същите животни, нито дали до мястото те са били „придвижени“ или
„транспортирани“. Поради това относно авторството на деянието, както и за датата и начина
на извършването му, липсват каквито и да са доказателства.
Във връзка с изложеното, съдът приема, че не е доказано извършването на
нарушението, описано в НП, от страна на жалбоподателя, поради което на същия
неправилно е наложено наказание за нарушение по чл.139, ал. 1, т.3 ЗВМД, което е второ
основание за отмяна на атакуваното НП, освен че същото е незаконосъобразно и от
процесуална гледна точка.
9
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на
нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с
издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗАНН, като е наложил административно наказание, без да е
установил по безспорен начин налице ли е извършване на нарушение и ако е налице
нарушение - по кой текст следва да бъде квалифицирано, респективно - санкционирано.
Следва да се отбележи, че органите на държавната администрация именно защото
осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да
изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административнонаказателната
отговорност. При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление,
поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания
акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна
на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновен нарушител.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на завеждане
на жалбата/, поради което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на
разноски и да счете, че същото не е прекомерно.
С оглед на горното и на основание чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Ф-59/05.04.2022 г., издадено от Директора
на ОДБХ- С. област, с което на основание чл. 24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.420а, ал.2 ЗВмД на
Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес в с.Ч., обл. С., ул. „**********” № 8, е наложена ГЛОБА
в размер 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.3 ЗВмД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б.А.Б.Х., БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес: гр.С., ул.
„*******“ №15а ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Б., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10