Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №14416 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Н.В.Н. твърди, че на 24.08.2015 г. в гр. Пловдив
наследодателят му Р. Н. Н. е пострадал от ПТП, вина за което има водачът на
л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******АС.
Поддържа, че от деликта наследодателят му получил множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота му и които са довели до
смъртта му. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът З. „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Твърди, че е баща на пострадалия Р.
Н. Н. и след смъртта му е изгубил сина си, с който са живеели заедно, грижили
са се един за друг, помагали са си, както и че изключително тежко понася
смъртта на сина си – станал е напрегнат, неспокоен, изпитва чувства на страх и
тревога, има нарушения в съня и апетита, а болката и скръбта ще го съпътстват
до края на дните му. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди е в размер на 150 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно
със законната лихва, считано от 24.08.2015 г. до окончателното плащане. Претендира
и направените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД в сроковете за отговор по чл.367
и чл.373 ГПК оспорва предявени иск. Оспорва вината на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“, както и размера на претендираното обезщетение. Релевира и
възражение за съпричиняване от страна пострадалото лице. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, е
претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което са в семейни или
приравнени на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и
размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на
плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 24.08.2015 г. в гр. Пловдив Е.И.М.при управление на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******АС е нарушил правилата за движение и е причинил по
непредпазливост смъртта на Р. Н. Н..
Това обстоятелство се установява и от представената по
делото присъда №61 от 14.06.2016 г. по НОХД №1173/2016 г. по описа на Окръжен
съд - Пловдив, влязла в сила на 01.03.2017 г., която съгласно разпоредбите на
чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Видно от
описаната по-горе присъда, Е.И.М.е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343а ал.1 б. „б“ вр.
чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 НК, като на 24.08.2015 г. в гр.
Пловдив при управление на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******АС е нарушил разпоредбите на
чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на
ищеца.
От приетото
по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило между л.а. „Фолксваген Голф“ и пешеходеца на около
1,20 м. вляво от десния край на платното за движение, като липсват данни за
препятствия, ограничаващи видимостта на водачите. Вещото лице сочи още, че
пешеходецът не е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, а
същото е било предотвратимо за водача на л.а. „Фолксваген Голф“, ако същият не
е придвижил МПС вляво от момента, в който водачът на л.а. „Опел Корса“ е
предприел маневра за изпреварване.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф” с
рег. № ******АС Е.И.М.е извършил
виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген
Голф” с рег. № ******АС е съществувало валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за семейно положение, изх. №5781 от
14.09.2019 г., издадено от Община Пловдив, се установява, че ищецът е баща, т.е.
законен наследник на починалия при ПТП – Р. Н. Н., и в това си качество е от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. Кръстю Казаков се установява, че
ищецът и пострадалият са били в много добри отношения, живеели са заедно, не са
се карали, работели са заедно и са си помагали и уважавали, имали са отлични
отношения. Свидетелят сочи още, че ищецът е понесъл тежко смъртта на сина си,
започнал е да употребява алкохол, плакал е, а към настоящия момент продължава
да страда и му е мъчно.
От показанията на свид. Ф.Н.се установява, че ищецът и
пострадалият са живеели в една къща, не са се карали, работели са заедно, били
са постоянно заедно. Свидетелят сочи още, че смъртта на сина му се е отразила много
тежко на ищеца – има здравословни проблеми, приема лекарства, постоянно говори
за сина си и плаче за него.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени
вреди, свързани с мъката и страданията от загубата на неговия наследодател.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя
по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и
страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е починал син на ищеца. Установи се, че към датата на пътния инцидент
починалият е бил на 38 г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка,
че в резултат на това ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал л.а. „Фолксваген Голф“. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо,
което прави вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга –
най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква
скала, то за това житейско събитие следва да се определи по справедливост
размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени
вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Загубата на дете, към което
ищецът е бил силно
привързан, ще го съпътства през целия му живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие
родителят е лишен както от емоционалния
контакт със своя син, така и от неговата морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и
уважително отношение. Следователно, болките и страдания, които ищецът ще продължава да изпитва от
загубата на починалото му дете, трябва да бъде отчетена при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът намира, че справедливостта изисква на ищеца да бъде определено
обезщетение в размер на сумата от 150 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира обаче за основателно и
доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче
е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че пострадалият, в качеството си на
пешеходец, се е движил на около 1,20 м. вляво от десния край на пътното платно.
В о.с.з. вещото лице сочи още, че ако наследодателят на ищеца, който е бутал
велосипед, се е намирал върху тротоара, е нямало да настъпи удар с л.а., тъй
като другият пешеходец, който се е намирал на тротоара, не е пострадал при
процесното ПТП, т.е. МПС и двамата пешеходци са щели да се разминат без между
тях да настъпи контакт.
При тези данни и с
оглед събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че по делото се установи безспорно и
категорично, че пострадалият се е движил по пътното платно, а не по тротоара, в
нарушение на разпоредбата на чл.108 ал.1 ЗДвП, според която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно, а според вещото лице по САТЕ удар между МПС и пострадалият е
нямало да настъпи, ако същият се е движел по тротоара. Следва да се има предвид също, че районът на
местопроизшествието е в населено място, което
несъмнено налага изключително внимание от страна на водача на процесния лек
автомобил “Фолксваген Голф“.
Следователно при установената ясна видимост на пътя и вмененото на водача на
увреждащия автомобил задължение по чл.21 ал.1 ЗДвП, което изисква да се движи със разрешената скорост, води до правният извод, че приносът му превишава значително този на
пострадалия. Следователно е налице принос на пострадалото лице, който обаче не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да
бъде определен на 30%.
Поради изложеното и според
приетото съотношение на съпричиняване на вредата
от пострадалия и определения общ размер от 150 000,00 лв., на ищеца е дължима
сума от 105 000,00 лв., паричен
еквивалент на понесените от него
неимуществени вреди.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 105 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата
3171,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4200,00 лв.,
представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8
ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер на
сумата от 75,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от 120,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Н.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 105 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 24.08.2015 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано
на 24.08.2015 г. в гр. Пловдив ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина му Р. Н. Н., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 150 000,00 лв., а на основание чл.78
ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 4200,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адв. Р.М., адрес: ***, офис 411А, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА сумата от 3171,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Н.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на З. „Л.И.”
АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 195,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: