Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4910 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.240 ГПК.
Образувано е по молба/ наименована въззивна жалба/, подадена от К.Г.К. за отмяна на
неприсъствено решение постановено по
чл.239 от ГПК, постановено на 16.10.2017 год. по гр.дело № 30928/2017 год. по
описа на СРС, І ГО, 48 състав, с което е признато за установено на основание
чл.422, ал.1 ГПК, че К. Г.П., ЕГН **********, дължи на „ Т.С. „ ЕАД, ЕИК *******,
сумите за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.11.2016
г. по ч.гр.дело № 62635/ 2016 г. по
описа на СРС, 48 състав, както следва: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ- сумата от 2189, 27 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ж.к.“ *******, абонатен № 192649, за периода 01.05.2014 г.-
30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода 03.11.2016 г. до изплащане на
вземането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД- сумата от 148,43 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2016 г.-17.10.2016 г.; на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ- сумата от 35,69 лв., представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г.- 30.04.2016
г., ведно със законната лихва от 03.11.2016 г. до погасяването; на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД- сумата от 5,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2015 г.- 17.10.2016 г.; осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. Г.П.,
ЕГН **********, да заплати на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 509,98 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 360,87 лв.-
разноски по ч.гр.дело № 62635/2016 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ответникът по молбата- „ Т.С.“ ЕАД, ***, чрез своя процесуален представител
юрк. М.Ш., депозира писмена молба, в която взема становище относно
неоснователността на подадената молба за отмяна на неприсъствено решение.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Третото лице- помагач- „ Т.С.“-ЕООД, гр.София, не
взема становище по подадената молба за отмяна на постановеното неприсъствено решение по делото.
Софийски градски
съд,
като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Молбата е депозирана в
преклузивния едномесечен срок по чл.240,
ал.1 от ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата
на чл.240, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъствено решение страната, срещу
която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е
била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на препис от исковата молба или
призовките за съдебното заседание, 2/ невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства, 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В
настоящия случай, като основание да поиска от въззивния съд отмяна на постановено
неприсъствено решение, молителката сочи разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на
чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, ако страната срещу която е постановено неприсъствено
решение е била лишена от възможност да
участва в делото, поради ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, може
да поиска от въззивния съд неговата отмяна. В случая, с оглед наведените доводи
в молбата за отмяна, молителката се позовава и на двете основания.
Молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение е неоснователна
и следва да се остави без уважение. Видно от данните по делото, съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че преписът от исковата молба и
приложенията към нея, както и призовката за проведеното на 11.10.2017 год.,
първо съдебно заседание по делото са редовно връчени лично на ответницата. Ето
защо, в действията на първоинстанционния съд не е налице нарушение на правилата
на призоваване, което нарушение да е ограничило правата на ответницата в
производството да депозира отговор в срок и да участва в процеса. Следователно
по делото не се установява да е реализирано основанието за отмяна по чл.240,
ал.1, т.1 ГПК, което е лишило молителката от възможността да участва в
производството по делото и да защити правата си. В процесния случай, въпреки
извършеното надлежно и лично връчване на преписа от исковата молба и
призоваване за съдебното заседание, проведено на 11.10.2017 г., ответницата не
е подала отговор на исковата молба, не се явила и не е изпратила процесуален
представител в съдебното заседание, не е направила и искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие, като процесуалният представител на ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение. С оглед на това въззивният
съд намира, че са били налице всички предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и
районният съд правилно е постановил неприсъствено решение.
На
следващо място, съдът намира, че в разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК изрично е посочено, че
неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в
сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните
неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез
искане за отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК или чрез иск по чл.240, ал.2 от ГПК. Независимо от това, че
производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 от ГПК се развива пред същия въззивен
съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе
постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния
съд при отмяна по чл.240, ал.1 от ГПК и при въззивно обжалване
съществено се различават. Тази разлика произтича от обстоятелството, че в
производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за
законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на влезли в
сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно
посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице,
въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на
присъствено решение. Ако едно решение е постановено като неприсъствено при
липса на предвидените в закона предпоставки – чл.238 и чл.239 от ГПК, то си остава неприсъствено. За характера на решението
не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за
постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено,
че е постановено при условията на чл.238
и чл.239 от ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не,
това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на
тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Производство по
отмяна на неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради
което въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата,
тоест дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а
не разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. По така
изложените съображения неоснователни са наведените доводи в молбата за отмяна
на неприсъствено решение, поради обстоятелството че липсват законови основания
за постановяване на такова решение.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се установява да е
реализирано основанието за отмяна по чл.240,
ал.1, т.1 от ГПК, което да е лишило молителката от възможността да участва в
производството по делото и да защити правата си.
Молбата, като неоснователна следва да се
остави без уважение.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора на молителката не се следват разноски за настоящата инстанция. При този изход на
спора в настоящото производство и
независимо от обстоятелството, че претенцията на ищеца- ответник по молбата за присъждане
на направените разноски е направена своевременно същата се явява неоснователна,
доколкото по делото няма данни за извършени процесуални действия от процесуален
представител на ищеца по делото – няма подаден писмен отговор на молбата за
отмяна на неприсъствено решение, както и негов представител не се явява в
съдебно заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в
полза на ответникът по молбата не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от К.Г.К., ЕГН **********, за отмяна на
неприсъствено решение постановено по
чл.239 от ГПК, на 16.10.2017 год. по гр.дело № 30928/2017 год. по описа на СРС,
І ГО, 48 състав, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.