РЕШЕНИЕ
№ 904
гр. Бургас, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД, ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №737/14.04.2024 г.,
постановено по гр. д. №3676/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
С обжалвания съдебен акт са отхвърлени предявените от настоящия
жалбоподател кумулативно обективно съединени установителни искове за
признаване, че Н. Я. Д. по силата на договор за кредитна карта №BG MC
STANDART от 07.06.2018 г. дължи на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 484,91 лв.- главница, на основание
чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 168,84 лв.- договорна лихва за периода от
03.04.2020 г. до 16.09.2022 г. и на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 33 ЗПК сумата
от 271,93 лв.- мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 09.11.2022 г.,
които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение
№2586/23.11.2022 г. по ч. гр. д. №7535/2022 г. по описа на Районен съд-
Бургас.
Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
като некореспондиращо със събрания доказателствен материал. Излага, че
съдът е постановил окончателния си акт при неизяснена фактическа и правна
страна на спора. Счита, че районният съд следвало да даде конкретни
указания за кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства, за да могат
да бъдат ангажирани относими такива. Като не са му били дадени конкретни
1
указания, намира, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
При тези съображения моли настоящият съдебен състав да отмени решението
и да уважи предявените искове в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Възразява първоинстанционното решение да страда от
твърдените от въззивника пороци. Изтъква, че в хода на производството не са
събрани никакви доказателства за усвоявянето на парични суми по картовата
наличност, олихвяването и плащането на задължение чрез кредитната карта,
предоставена в изпълнение на договора. Излага, че представените от ищеца
месечни справки-извлечения се отнасят към друг номер на кредитна карта.
Освен разминаване в идентификационния номер на картата твърди, че е било
установено и разминаване в размера на претендираните суми и периоди,
посочени в извлечението от счетоводните книги с тези по месечните
извлечения. Счита, че от приетото и неоспорено заключение по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, се установявала по безспорен начин липсата
на информация за усвоените и платени суми по кредита. При разпределена от
съда с доклада по делото доказателствена тежест по всички правнорелевантни
факти, пораждащи вземанията, въззизваемият застъпва позиция, че ищецът не
е успял да докаже основателността на претенциите си. С тези доводи моли
решението да бъде потвърдено като правилно.
Във въззивната жалба бе заявено доказателствено искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от
въззивника въпроси. С определението си по чл. 267, ал. 1 ГПК въззивната
инстанция не допусна искането, тъй като прие, че не са налице предпоставките
по чл. 266, ал. 3 ГПК. Поставените от въззивника въпроси са относно факти,
по които му е била разпределена доказателствена тежест и той не е ангажирал
в срок доказателства за тях, поради което е настъпила и процесуалната
преклузия.
В съдебно заседания въззивникът не изпраща представител. С изрична
молба заявява, че поддържа въззивната жалба. Особеният представител на
въззиваемия оспорва въззивната жалба и поддържа отговора си.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече.
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 3 ГПК по искова молба на „Юробанк България“ АД
срещу Н. Я. Д., с която се предявяват в условията на кумулативност обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 484,91 лв.- главница, на
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 168,84 лв.- договорна лихва за периода
от 03.04.2020 г. до 16.09.2022 г. и на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 33 ЗПК
сумата от 271,93 лв.- мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 09.11.2022
г., които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение
№2586/23.11.2022 г. по ч. гр. д. №7535/2022 г. по описа на Районен съд-
Бургас. Ищецът твърди, че на 07.06.2018 г. Банка „Пиреос“ е сключила
2
договор за потребителски кредит с ответника, по силата на който
кредитодателят е издал и предоставил кредитна карта с №4117111033920007.
Съгласно уговореното между страните кредитният лимит по картата бил 500
лв., като се усвоявал чрез извършването на транзакции и теглене от банкомат
на парични суми. Твърди, че главницата е била усвоена в деня на подписване
на договора чрез теглене на каса. На 03.04.2020 г. потребителят преустановил
плащането на дължимите месечни вноски, поради което изпаднал в забава.
Твърди, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Легитимира се като
кредитор на вземането по силата на настъпило правоприемство чрез влИ.е на
„Банка Пиреос България“ АД към „Юробанк България“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника оспорва
иска по основание и размер. Възразява ответникът да е получавал и усвоявал
сумата, предмет на договора за кредит, както и да са налице просрочени
месечни вноски, обуславящи предсрочната изискуемост. Оспорва
твърдението, че потребителят дължи възнаградителна лихва, тъй като такава
уговорка в рамковия договор липсва. Възразява против размера на
претендираната мораторна лихва.
Районен съд- Бургас е приел, че от доказателствата по делото не се
установява усвояването на суми по картовата наличност, олихвяването и
плащането на задълженията чрез кредитна карта №4117111033920007. Приел
е, че не е доказано към кой момент каква наличност е била поддържана по
картата, поради което не може да се установят и дали са били налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При тези
правни изводи е приел, че предявените искове са неоснователни и като такива
ги е отхвърлил.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените в жалбата пороци на атакувания
съдебен акт, очертаващи предмета на въззивния контрол, намира обжалваното
решение за правилно и препраща към мотивите, изложени в него на основание
чл. 272 ГПК.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че първоинстанционният
съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. С доклада по
делото съдът е разпределил съобразно правилото на чл. 154 ГПК
доказателствена тежест по всички правнорелевантни факти. Указал е на
ищеца, че върху него лежи тежестта да докаже сключването на договор за
потребителски кредит с всички съществени по него елементи, включително
погасителния план, получаването на заемната сума от ответника, падежа на
плащане и факта на настъпване на предсрочната изискуемост.
Видно от представения Рамков договор от 07.06.2018 г., сключен между
„Банка Пиреос България“ АД и Н. Я. Д., на потребителя е била предадена
карта с №4117111033920007. От представените от ищеца месечни справки за
задължения се установява, че същите са водени по отношение на кредитна
карта с различен номер, а именно №5411968367690013. Приетото и
неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза
установява, че в счетоводството на „Юробанк България“ АД не се съдържа
информация за усвоените и платени суми от датата на подписване на договора
до 16.11.2019 г. Вещото лице е констатирало разминавания между размерите и
периодите, претендирани с исковата молба въз основа на извлечението от
счетоводните книги и тези, записани в месечните извлечения.
Ищецът- въззивник не е ангажирал своевременно доказателства относно
3
правопораждащия вземането факт, а именно- усвояването на парични суми по
сключения договор за револвиращ потребителски кредит, по който е била
предадена кредитна карта с №4117111033920007. Представените
доказателства се отнасят за платежен инструмент с различен номер, като
ищецът не е доказал идентичност между двете средства, поради което не може
да се приеме за установено обстоятелството, че представените месечни
извлечения са относно договора, сключен между „Банка Пиреос България“ АД
и Н. Я. Д. на 07.06.2018 г. Още повече, че по делото липсват данни за усвоени
суми в какъвто и да е размер, в това число чрез транзакции, теглене на
банкомат или каса. Въззивникът е следвало да докаже миграцията в
счетоводното отразяване на договора за банков кредит и да представи
доказателства, от които може да се направи категоричен извод за дължимост
на претендираните суми.
С оглед обстоятелството, че ищецът не е доказал един фактите за
пораждане на главното вземане, то и акцесорните вземания остават
недължими поради тяхната недоказаност.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а жалбата- отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноски по чл. 78 ГПК:
При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски. На
особения представител бе изплатено определения от съда депозит, за което
обстоятелство има издаден разходен касов ордер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд-
Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №737/14.04.2024 г., постановено по гр.д.
№3676/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4