О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………… 17.07.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На седемнадесети юли 2020 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 175 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник юриск. С.Р.
против разпореждане № 553/12.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 77/2020 г. по
описа на Районен съд-Търговище.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението
по чл. 417 от ГПК, депозирано от “ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, против С.Ц.С. с ЕГН ********** с наст. адрес в
гр.Търговище, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, за сумата от общо 451,41лв., изискуеми
на краен падеж задължения по договор за
потребителски кредит № **********/12.03.2019г., на осн. чл. 411,ал.2,т.1 вр.
чл. 410,ал.3 вр. чл. 417,т.2 от ГПК(ред. ДВ бр.100/2019г.).
В жалбата, на първо място, се излагат оплаквания, че
в мотивите си първостепенният съд сочи, че е налице недействителност на
договора за потребителски кредит, поради което длъжникът следвало да върне само
чистата стойност на кредита, като е приел, че застрахователното удостоверение,
рамковият договор и част от останалите приложения се явяват
допълнения/изменение към сключения ДПК и като такива попадат в хипотезата на
чл. 10.ал. 3.
Излагат се оплаквания
и за това, че съдът неправилно е изискал да бъдат представени общите условия за
сключване на съответния договор за потребителски кредит. Самият договор не бил сключен
при общи условия. Представеният договор съдържа всеки един от съществените
елементи, предвидени в ЗПК и като такъв
валидно обвързва страните по него. Макар и индивидуално договорени, клаузите в
него огледално следвали нормативните изисквания, заложени в ЗПК, като е налице
пълен идентитет, а подписът на длъжника е положен на всяка страница, и в този
смисъл би могло да се приеме, че общите условия са инкорпорирани в самия
договор. Според въззивника смисловото и граматическо тълкуване на нормите на
чл. 5 ал. 4 от ЗПК и чл. 9-11 ЗПК не оставяли съмнение, че Общите условия не са
задължителен елемент от договора за потребителски кредит, щом той имал установеното
от закона задължително съдържание. Позовава се и на общата разпоредба на чл. 298 ТЗ.
По изложените съображения моли съда да отмени
обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част и да разпореди издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, съобразно заявлението по чл. 417 ГПК.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът
констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване,
внесена е държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна.
Банката е подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по документ – извлечение от счетоводните книги, срещу
физическо лице. Касае се до договор за потребителски кредит. Представено е
извлечение от счетоводните книги, самият договор за кредит, сключен на 12.03.2019
г., Рамков договор за платежни услуги за
физически лица от същата дата, декларация от кредитополучателя каква информация
му е предоставена във връзка с договора за платежни услуги, в това число и
„Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „ТиБи Ай
Банк“ ЕАД, както и заявление-декларация за установяване на договорни отношения.
Заявлението е подадено за сумата от 361.29 лв. главница по договора за
потребителски кредит, 40.76 лв.- договорна (възнаградителна) лихва) за периода 15.05.-15.12.2019г.,
49.36 лв.- мораторна лихва от 15.05. 2019 до 08.01. 2020 г. и законната лихва
от подаване на заявлението до изплащане на задължението. От счетоводното
извлечение е видно, че от 9 вноски по договора, е изплатена една, договорът е
със срок до 15.12.2019 г.
За да постанови обжалвания отказ, заповедният съд е
приел, че разпоредбата на чл. 14.1 в процесния договор за кредит препраща към
Общи условия и доколкото заявителят не е изпълнил указанията за отстраняване на
нередовностите чрез представянето на ОУ по делото, в определения тридневен
срок, препятстващо проверката на съда по чл. 411,ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, то
заявлението не отговаря на изисквания на чл. 410,ал.3 вр. чл. 417,т.2 от ГПК, което
обуславя и отхвърлянето му, на осн. чл. 411,ал.2,т.1 вр. чл. 410,ал.3 вр. чл.
417,т.2 от ГПК(ред. ДВ бр.100/2019г.).
По фактите:
В
представения ДПК никъде не е записано, че същият се сключва при общи условия, нито
е предвидено препращане към Общи условия на банката за предоставяне на
потребителски кредити. В разпоредбата на чл. 25.17 изрично е
за писано, че за неуредените в Договора въпроси се прилагат съответните
разпоредби на ЗПК, ЗКИ, ЗПУПС и на останалото действащо законодателство.
В приложения Рамков договор за платежни услуги за
физически лица, сключен между „ТиБи Ай Банк“ като доставчик на платежни услуги
и потребителя, надлежно подписан от двете страни на 12.03.2019г., както и в
приложената към него декларация, потребителят е декларирал, че е запознат с „Общите
условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „ТиБи Ай Банк“
ЕАД – именно тези общи условия се цитират в чл. 14.1 от договора за кредит.
При така установените факти, въззивният съд намира, че представянето на
общите условия по чл. 14.1 от договора, не е било необходимо, поради което,
както разпореждането за оставяне на заявлението без движение, така и отказът на
съда за издаване на заповед, основан само на тази нередовност на заявлението,
са неправилни.
Действително в разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК (в
действащата редакция от ДВ бр. 100/2019г.) се посочва, че заедно с извлечението
от счетоводните книги се представя и документът, на базата на който е
извлечението, ведно с всички негови приложения, както и приложимите общи
условия. И това законодателно разрешение е скрепено със санкцията, предвидена в
чл. 411 ал.2 т.1 във р. с чл. 410 ал. 3 ГПК, изискваща представянето на „приложимите общи условия, ако има такива“.
Това допълнение на закона, направено през 2019 г.,
не е въведено самоцелно, а с цел да обезпечи преценката на съда по отношение на
това дали има налице неравноправни клаузи в договорите с потребителите.
В случая банката се е позовала не на общите условия
за сключване на кредит, а на конкретния договор за потребителски кредит (ДПК),
по който търси изпълнение. Тук не се касае до договор, сключен при общи
условия. Те са само за откриването на банковата сметка (съгласно чл. 14.1 от
договора за потребителски кредит), в каквато насока е и подписаната от
потребителя декларация, че е запознат с „Общите условия за предоставяне на
платежни услуги на физически лица от „ТиБи Ай Банк“ ЕАД“. Изискването на закона за представяне на общите
условия е такова, че те са задължителни, само ако са приложими за конкретния договор, и ако има такива. Преценката на съда относно неравноправните клаузи
може да бъде направена на базата на представените от заявителя доказателства и
сред тях не са съответните общи условия. Договорът за кредит е сключен не при
общи условия, а е конкретно договорен.
В договора не се съдържат клаузи, които препращат
към общите условия за предоставяне на кредит. В чл. 14.1 от ДПК е посочено, че
се прилагат такива за откриване на банкова сметка ***. Затова изискването на
съда за представянето на тези общи условия е неправилно и оттам е неправилен
изводът, че заявлението е нередовно.
Заявлението е било редовно и съдът е дължал
произнасяне по него.
Изложените в началото на жалбата доводи и оплаквания
за неправилен извод на съда, че договорът е недействителен, поради което
длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита, очевидно не се
отнасят до настоящия случай, поради което и не следва да бъдат коментирани.
С оглед горното обжалваното разпореждане се явява
незаконосъобразно, обуславящо отмяната му и връщане на делото на РС – Търговище
за произнасяне по същество по заявлението по чл. 417 ГПК.
По изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 553/12.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 77/2020
г. по описа на Районен съд-Търговище, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС – Търговище за произнасяне по
същество по заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по чл. 417 ГПК, на базата на
представените писмени доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.