№ 396
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500813 по описа за 2023 година
Производството по делото е с правно основание чл.256 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба с вх.№ 2289/07.03.2023г. на „Фератум България“ ЕООД»
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ж.к. „Младост-3,бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, an. офис 20, представлявано от управителите си Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, чрез Юрисконсулт Гардения
Георгиева. срещу Решение № 66 на Районен съд - Несебър по ГД № 20222150101137/2022г.,
с което въззивното дружество е осъдено да заплати на З. Ц. Ц. 99,88 лева , представляваща
такса банкова гаранция към фирма-партньор, платена при липса на основание - нищожна
клауза по Договор за потребителски кредит № 859765 от 20.02.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 19.10.2022г., до
окончателното изплащане на вземането; присъдени са разноски в размер на 50 лева за
платена държавна такса и 400 лева на адвокат Десислав Михайлов от АК-Пловдив,
представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради което
се моли неговата отмяна и постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.На
първо място се сочи, че съдът неправилно приел, че договорът е нищожен на основание чл.
10, ал.1 от Закона за потребителския кредит,тъй като чл. 22 от ЗПК изисквал да не са
спазени „изискванията“ на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за да бъде обявен договорът за
потребителски кредит за недействителен, т.е., законодателят изисква кумулативно всички
изисквания на разпоредбата да са нарушени, а не само отделни нейни елементи. На второ
място се твърди, че съдът неправилно приел и не е мотивирал решението си защо таксата за
гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите. В тази връзка се цитира
чл.19,ал.1 от ЗПК, развиват се подробни съображения за правната същност на „такса-
гарант“,процесът за кандидатстване и предоставяне на кредит; съображения за това, че
„Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ ЕАД оперирали като отделни икономически
субекти, макар да били част от една корпоративна група. Експертизата доказала, че
1
задължението на въззиваемия към „Фератум България“ ЕООД е било платено от „Фератум
Банк“ АД и услугата по договора за гаранция е била реално предоставена; освен това
българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и
поръчител да бъде възмезден.Във въззивната жалба се моли „…отмяна присъждането на
адвокатско възнаграждение, спрямо което „Фератум България“ ЕООД трябва да заплати на
адв. Михайлов сумата от 400,00 лева.“ На първо място се изтъква,че представения по
делото “Рамков договор за правна защита и съдействие и упълномощаване“ е нищожен,тъй
като противоречал на добрите нрави. Сочи се, че от текста на исковата молба - заведени по-
рано дела от същия ищец срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и нов иск срещу
Дружеството, както и от обстоятелството, че представеният договор е безсрочен, се
установявало намерението на подалото исковата молба лице да предявява систематично
искове срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което било явна злоупотреба с право-
основание за нищожност на така сключения рамков договор. Нищожността на рамковия
договор водела съответно и до нищожност на представеното пълномощно, което било
основание за нередовност на исковата молба.Изложени са съображения и доводи относно
начина за предоставяне на правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за оказана правна
помощ по предявения от ищцата иск, но и такава по предявените срещу нея осъдителни
искове. Твърди, че пълномощникът на страната следвало да докаже наличието на
посочените в чл. 38, ал.1 от ЗАдв. факти. Това следвало да се направи при условията на
пълно и пряко доказване. Това означавало, че ако пълномощникът на ищцата й е оказал
безплатна адвокатска помощ, той следвало да докаже основанията за това и конкретно, с
оглед на посоченото от него по делото и в пълномощното, че ищцата е лице в затруднено
материално положение. Липсата на каквито и да е доказателства, а такива биха били
доказателствата за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 95 от ГПК
вр. чл. 22 или по чл. 23, ал.З от ЗПП, доколкото двата вида безплатна адвокатска помощ са
равностойни по предмет и обем, но различни относно нейното заплащане, прави
претенцията на пълномощника на ищцата недоказана.Ако в действителност, ищцата била
лице в затруднено материално положение, то същата би имала право както по чл. 95 от ГПК
за предоставяне на правна помощ,така и на освобождаване от заплащане на ДТ и разноски
по делото.Моли се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба, предявен от адв. Десислав
Веселинов Михайлов, АК-ПЛОВДИВ, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр .Пловдив,
бул .Пещерско шосе №81, ет.З, ап.Б., в качеството на пълномощник на З. Ц. Ц., в който
заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Сочи, че първоинстанционният
съд правилно преценил, че задължението към поръчителя следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. По този начин е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Правилно PC
Несебър счел, че става въпрос за сума, изключително свързана с договора за кредит и
удържана именно във връзка с него. Нещо повече - освен практическото удържане на още
99,88 лв., със сключения договор за поръчителство (и то е дружество - партньор на
ответника), не е постигнат друг ефект, който би могъл да мотивира ищцата да избере
сключването на договор за гаранция. Безспорно се доказало и това, че ищцата заплатила
сумата от 99.88 лева без каквото и да е основание за получаване от Фератум България
ЕООД. По делото не се предоставиха каквито и да е доказателства, на какво годно
основание е получена сумата от 99.88 лева.Сочи практика на БОС: Решение № 187 от
15,11.1985 г. по гр. д. № 1036/84 г., I г. о.: Решение № 1100 от 29.07.2020 п по в. гр. д. №
1315 / 2020 г. на III състав на Окръжен съд – Бургас.Подробни и обстоятелствени
съображения, придружени със сочена съдебна практика, се изтъкват от въззиваемата във
връзка с твърденията на въззивника относно начина на оказаната безплатна правна помощ
по делото: основания за оказването й, доказване пред съда наличие на обстоятелства за
оказване на безплатна правна помощ;размера на възнаграждението за осъществена
безплатна правна помощ.Моли постановяване на съдебно решение, с което въззивната
жалба бъде оставена без уважение;моли заплащане на направените по делото разноски, като
представя пълномощно за представителство в съдебното производство по въззивната жалба
2
по гр.д.№ 1137/2022г. на РС-Несебър,както и договор за правна защита и съдействие от
11.04.2023г. с въззиваемата за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38,ал.1,т.2 ЗА.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл. 269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност
или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Въззивната инстанция на основание чл.272 ГПК споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като намира, че районният съд правилно е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства относно сключен между страните Договор за
потребителски кредит № 859765 от 20.02.2020г.От приложена от ответника справка (на л.
63 от делото на НРС) се установява, че по същия договор от ищцата са постъпили плащания
на главница от 400 лв. и лихва в размер на 20,12 лв., а сумата от 99,88 лв. се дължи на
лицето Фератум Банк, на което е преведена от ответника.Правилно е отчетено от НРС,че от
значение за спора е фактът, че сумата е преведена от ищцата на ответника, поради което
дългът по кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство (с оглед
цитираните обстоятелства) следва да се разглеждат като едно цяло. Правилен е извода на
районния съд, че задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита и по този начин е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
относно максималния размер на годишния процент на разходите. Видно от Договора за
кредит, вписаният годишен процент на разходите е 49,06% ,като с прибавяне на сумата от
99,88 лева безспорно разходите ще надвишат 50%, което от своя страна води до нищожност
на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство - арг. от чл. 19, ал.
5 от ЗПК.
В тази насока въззивният съд намира за нужно да отбележи, че съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно нормата на § 1, т. 1. ДР ЗПК, "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия".
Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния
процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер
и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за
кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.
3
В настоящия случай между страните е договорена дължима от потребителя "такса
гарант" поради непредставена от него банкова гаранция. Същата съставлява
възнаграждение за "Фератум Банк“, с което кредиторът е сключил договор и което
гарантира вземанията по отпуснатите потребителски кредити.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 49,
06 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В същото
време обаче, от съдържанието на договора и Общите условия към него не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, тъй
като, за да бъде спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е следвало да бъдат описани
конкретно взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по точно тази сделка, сключена с ответника.
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 49, 06 % не отразява реалния
ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно таксата
"гарант", която съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите
разходи по кредита. В посочената разпоредба се предвижда, че "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая, таксата "гарант" несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално
известна на кредитора,видно от преддоговорната информация към договора за кредит –
същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, като липсват
данни да е била незадължително условие за сключване на сделката и представлява част от
месечните погасителни вноски, без заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато
неизпълнение от страна на кредитополучателя. Същата е уговорена с оглед сключване на
договор за гаранция с трето лице като форма на лично обезпечение, което разкрива белезите
на договор за поръчителство, доколкото съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било
изрично заявено. По правило договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден – т.
е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има
двустранен и възмезден характер – както е в случая, тъй като кредитополучателят се е
задължил да заплаща възнаграждение на поръчителя, като в този случай поръчителството се
доближава по-скоро до договора за застраховка, а застрахователните премии несъмнено
представляват общ разход по кредита.
Ето защо, съдът намира, че тази такса е следвало да бъде включена в общия разход по
кредита, като с нейното добавяне действителният ГПР по договора за кредит става
значително по-висок от обявения в него и несъмнено надхвърля законово регламентирания
4
максимум от 50 %. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т. к.
макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 49.06 %, този
процент не е коректен и не е определен законосъобразно, доколкото в ГПР не е включена и
горепосочената "такса".
Поради изложените съображения искът е основателен за този размер и правилно
първоинстанционният съд го е уважил,което налага потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото следва в полза на въззиваемата страна да се присъди
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна помощ,което възнаграждение съдът
определя в размера от 150 лева съобразно чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Съдът отбелязва, че взима предвид решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на
СЕС, като с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС и произтичащата от това нищожност.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66//15.02.2023г. по гр.д.№ 1137/2022г. по описа на
РС-Несебър.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД» ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ж.к. „Младост-3,бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, an. офис 20,
представлявано от управителите си Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова
Николова, да заплати на адвокат Десислав Веселинов Михайлов от АК-гр.Пловдив, с адрес
гр.Пловдив, ул.“Пещерско шосе“№81,ет.3,ап.Б, сумата от 150 лева адвокатско
възнаграждение за осъществена по делото правна помощ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5