РЕШЕНИЕ
№ 260335
15.10.2020 г.
град Бургас
Бургаският
районен съд,
V наказателен състав
На двадесет и
девети септември през 2020
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна
Жекова
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД №3183 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по чл.59-63 от ЗАНН.
Делото е образувано по
повод жалбата на „И.„ ЕООД с ЕИК … със
седалище в гр.Б. и адрес на управление ул. …, представлявано от И. А. Я.–Н. и
съдебен адрес ***, чрез адв.М. М. АК-Бургас (изрично упълномощена) против наказателно постановление №495360-F518277 от 19.02.2020г на Началник отдел
„Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от Закона за
данъка добавена стойност (ЗДДС) на основание чл.185 ал.2 изречение второ
вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се излагат
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Моли се за отмяна. Навеждат се аргументи за прилагане на чл.28 ЗАНН. При условия на евентуалност се моли да бъде намалена имуществената
санкция от 2000 лева да законовия минимум.
Жалбоподателят редовно
призован не се явява в съдебно заседание. За него се явява упълномощен адвокат.
Не се ангажират нови доказателства. Моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият
орган изпраща надлежно упълномощен представител-юрисконсулт. Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Не ангажира нови доказателства. Моли съда да му присъди ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител и в законоустановения
7 дневен срок. Съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред
материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване акт.
Жалбата се явява процесуално допустима и производството пред съда е редовно
образувано.
Разгледана по същество
жалбата се явява частично основателна по следните съображения:
На 22.10.2019 г., около 13,30 часа, свидетелят Д.Ж. на длъжност старши инспектор
по приходите в ЦУ на НАП съвместно с колегата си С. Х. - също инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на
§1т.41 от ДР на ЗДДС–магазин „И.“, находящ се в гр.Б., ул. … и стопанисван от
„И.„ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б.
По време на проверката се установило, че в обекта имало монтирано и работещо
фискално устройство въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП модел
„TREMOL ZМ-KL-V2“ с идентификационен №ZK042741
и фискална
памет №50048391. Извършена била контролна покупка от свидетеля Ж. на стойност
30,00 лева. Издаден бил фискален касов бон с №001590/22.10.2019 г. в 13,30 часа. След
това свидетелите се легитимирали на присъстващия в обекта управител и извършили
проверка на наличните пари в касата и в обекта. При проверката се установила
разчетена касова наличност от фискалното устройство (ФУ)-30,00 лева съгласно междинен дневен отчет с №001591 от
22.10.2019 г. в 13,32 часа (лист №29 от
делото), а фактическа наличност в касата била 296,00 лева съгласно изготвения
опис на паричните средства на лист 27 от делото, която не била отразена във ФУ
чрез функцията „служебно въведени“ въпреки, че ФУ имало такава функция. Други
въведени и изведени пари от касата нямало. Разликата между разчетената
наличност от ФУ и фактическата наличност и сбора от сумата на паричните
средства, въведени и изведени пари от касата е била 266,00 лева повече в касата
(положителна), която не е била
регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ пари в
касата на монтираното и работещо в обекта фискално устройство.
От отпечатания дневен
финансов отчет – служебен бон с №001591 от 22.10.2019г в 13,32 часа се установило, че монтираното и работещо в
обекта фискално устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ пари от касата. По време на проверката присъствал управителя И. Я.-Н.
Свидетелят Ж. в
присъствието на свидетеля Х. съставил протокол за извършената проверка ПИП №0244939/22.10.2019г (лист №24-26 от делото), като приложил към
него фискален бон от 22.10.2019 г (лист №29 от делото). Поканил управителя
Я.-Н. да се яви в ЦУ на НАП за да му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение. Управителят на
дружеството се явил в ТД на НАП-гр.Бургас и в негово присъствие бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № F518277 от 23.10.2019 г. (лист 22 и 23 от делото). В него била отразена правна квалификация на
деянието по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.чл.118 ал.4 от
Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС).
Актът бил подписан от
актосъставителя и от свидетеля както и от
управителя на дружеството без възражения. На последния бил връчен
екземпляр.
В 3 дневния срок по
чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 7 от делото).
Като е взел предвид
акта, възраженията, ПИП и приложените писмени доказателства, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №495360-F518277
от 19.02.2020г при пълна идентичност на фактическите и правни констатации както в АУАН (лист 20 и
21 от делото). На основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството–жалбоподател е била наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Тази фактическа обстановка е приета от съда за безспорна,
установява се от писмените и гласни
доказателства.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една
година от нарушението, а издаденото въз
основа на него наказателно
постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г
(лист 31-33 от делото). Нарушението е описано, като са посочени всички съставомерни
признаци, относими факти със съответстващата се правна квалификация.
Разпоредбата на
чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното
обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая
такава се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите,
като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност/начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да
се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол
за извършена проверка, опис на паричните средства към момента на започване на
проверката, дневен финансов отчет.
За така констатираното нарушение,
административнонаказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 2 изречение второ от ЗДДС в размер на 500 лева. В изречение 2 на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се
налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите
по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да не е довело до неотразяване
на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и
който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган.
Предвид така цитираните правни норми,
настоящия състав приема, че след като констатираното нарушение не води до
неотразяване на приходи, то санкцията правилно е определена по реда на чл. 185,
ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. След като самият наказващ орган
не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то
имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер
от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган правилно е санкционирал търговеца на
основание чл. 185, ал.2 изречение второ вр. ал.,1 от ЗДДС с имуществена
санкция, но не е изложил мотиви защо я е определил в максималния размер. В
НП не е отразено дали дружеството е
извършило и други такива нарушения. Очевидно, че това нарушение е първо за
дружеството и санкцията следвало да бъде
определена към минималния предвиден в закона размер. Съдът като съобрази
разликата в сумите налични в обекта и въведени в касата счита, че е санкцията
следва да бъде определена в размер на 500 лева като я намира за справедлива. В
НП органът не е изложил мотиви за това, защо не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН.
Освен, че както бе посочено по-горе
нарушението не води до неотразяване на приходи, то е в значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения от същия
вид. Съдът е на мнение, че имуществена
санкция в минималния размер би допринесло до постигане целите на наказанието
визирани в чл.12 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията
на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс–"маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието
е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния
вид, а тъкмо напротив – касае се за типично по вид нарушение, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на административнонаказващия
орган, дружеството дължи на основание чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размера на 80 лева, което да
заплати в полза на НАП -София.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение първо и чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V
наказателен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №495360-F518277
от 19.02.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „И.„ ЕООД с ЕИК … със седалище
в гр.Б. и адрес на управление ул. …, представлявано от И. А. Я.–Н. и съдебен
адрес ***, чрез адв.М. М. АК-Бургас за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от Закона за данъка добавена
стойност (ЗДДС) на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, в частта му
относно размера на санкцията като я НАМАЛЯВА от 2000 (две хиляди) лева до размер от 500
(петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №495360-F518277 от 19.02.2020г издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП
в останалата му част.
ОСЪЖДА
на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ „И.„ ЕООД с
ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул. …, представлявано от И. А.
Я.–Н. да заплати в полза на НАП-София
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.