№ 334
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20231001000559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба,подадена от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ против решение №
260130 от 19.03.2023г., постановено по т.д.№ 1096/2017г. по описа на СГС. Със същото е
отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу И. А. З., Г. П. Х.,
А. М. П. и Г. К. З. главни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на „КТБ“ АД - в несъстоятелност на сума в размер на
15 169 354 евро /петнадесет милиона сто шестдесет и девет хиляди триста петдесет и
четири евро /, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит от
30.05.2011г., сключен между " КТБ" АД - в несъстоятелност и "Биокемикъл БГ“ АД, Анекс
№1, сключен на 24.06.2011г„ Анекс №2, сключен на 19.02.2014г., Анекс №3, сключен на
27.03.2014г. и Анекс №4, сключен на 17.06.2014г.ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
Отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност -ако бъде отхвърлен
главният иск - иск за заплащане на сумата от 15 169 354 (петнадесет милиона сто шестдесет
и девет хиляди триста петдесет и четири) евро, дължима при условията на солидарност,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на
договорните задължения на ответниците в качеството на бивши администратори, при
вземане на решение за сключване на Договор за банков кредит от 30.05.2011г., сключен
между " КТБ" АД - в несъстоятелност и "Биокемикъл БГ“ АД, Анекс №1, сключен на
1
24.06.2011г„ Анекс №2, сключен на 19.02.2014г., Анекс №3, сключен на 27.03.2014г. и
Анекс №4, сключен на 17.06.2014г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и вторият евентуален иск , за
осъждане на всеки от ответниците И. А. З., Г. П. Х., А. М. П. и Г. К. З. да заплатят на
„„КТБ“ АД - в несъстоятелност по 3 792 338.50 евро (три милиона седемстотин деветдесет и
две хиляди триста тридесет и осем евро и петдесет евроцента), представляващи обезщетение
за претърпени от „КТБ“ АД - в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на
договорните задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на
банката при вземане на решение за сключване на Договор за банков кредит от 30.05.2011г.,
сключен между "КТБ" АД - в несъстоятелност и "Биокемикъл БГ“ АД, Анекс №1, сключен
на 24.06.2011г„ Анекс №2, сключен на 19.02.2014г., Анекс №3, сключен на 27.03.2014г. и
Анекс №4, сключен на 17.06.2014г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Корпоративна
търговска банка“ АД /н/ чрез синдиците, с която се моли същото да бъде отменено и съдът
да постанови ново, с което да уважи претенциите. Направени са оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон,както и за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които се изразяват в отказа да бъдат уважени част от
доказателствените искания на ищеца – назначаването на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпроси, които са относими към спора.
Моли се въззивният съд да приеме, че не е налице приложимост на разпоредбата на чл.
240,ал.2 от ТЗ и чл.203 от КТ. Отговорността по чл.57,ал.3 от ЗБН била различна от общата
отговорност на ръководните органи на акционерните дружества по чл.240 от ТЗ. Тя била
предвидена за ръководните органи на банки при достигната тяхна неплатежоспособност и
открито производство по несъстоятелност след отнет лиценз, докато отговорността по
чл.240 от ТЗ е рамките на действаща банка. В практиката на ВКС се приемало, че
отговорността по чл.57,ал.3 от ЗБН е деликтна такава и е независима от отговорността по
чл.240 от ТЗ.
На следващо място се поддържа, че съдът е направил грешен извод, че липсва
увреждане на „КТБ“ АД - в несъстоятелност с оглед възможността за събиране на
вземанията на банката към кредитополучателя. Изтъква се, че по отношение на
кредитополучателя е било открито производство по несъстоятелност именно по молба на
Банката, но поради факта,че в хода на това производство не е открито никакво имущество,
от което кредиторите на несъстоятелния длъжник да могат да се удовлетворят, то
производството по несъстоятелност е приключило без реално осребряване на имущество, а
търговецът е заличен. В хода на първоинстанционното производство не били допуснати
доказателствените искания на ищеца, които цели установяване на твърдението, че не е
намерено реално имущество на търговеца.
Неправилен бил изводът на съда, че „КТБ“ АД - в несъстоятелност не е предприело
2
действия за събиране на вземанията си от кредитополучателя и поради това липсвала пряка
причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и твърдяната вреда.
Подаването на молба по чл.625 от ТЗ представлявало именно такова действие.
Неправилен бил и изводът на съда,че след като вземането на „КТБ“ АД - в
несъстоятелност е било продадено, то не е налице вреда спрямо ищеца. Продажбата на
вземането можело само да намали вредата до съответния размер, но в рамките на
производството по несъстоятелност не било доказано, че „КТБ“ АД - в несъстоятелност е
получило сума, която да е равна на претендирания размер на вредите. Предмет на спора
била именно вредата, понесена от „КТБ“ АД /н/ , а не вземането срещу "Биокемикъл БГ“
АД. Отговорност по реда на чл.57, ал.3 от ЗБН можела да търси единствено несъстоятелната
банка, която не е могла да събере отпуснатите под формата на кредит парични средства,
дори след продажбата на вземането в рамките на процедурата по осребряване.
Изложени са подробни доводи в какво се изразява неизпълнението на законовите
задължения на ответниците по делото към датата на подписване на договора за кредит.
Г. П. Х. и И. А. З. са подали отговори на въззивната жалба,с които я оспорват и молят
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод
въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК, излага следните
съображения:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно. Въззивният съд
споделя изложените в мотивите на обжалваното решение фактически констатации и правни
изводи, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция беше допусната и приета съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице С. М.. От заключението по същата се установява, че в
счетоводните регистри на банката не води като дължимо вземане от "Биокемикъл БГ“ АД по
Договор за банков кредит от 30.05.2011г. и анексите към него Вземането е било отписано
като такова на 02.02.2018г. на основание на Постановление за възлагане №7-
0060/02.02.2018г. на Фонда за гарантиране на влоговета в банките за възлагане на
имуществено-правно вземане на „КТБ“ АД /н/ към "Биокемикъл БГ“ АД по Договор за
банков кредит от 30.05.2011г., сключен между " КТБ" АД - в несъстоятелност и
"Биокемикъл БГ“ АД, Анекс №1, сключен на 24.06.2011г„ Анекс №2, сключен на
19.02.2014г., Анекс №3, сключен на 27.03.2014г. и Анекс №4, сключен на 17.06.2014г.
Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави следното:
Основният въпрос,който касае пораждането на специалната имуществена отговорност
по чл. 57, ал. 3 ЗБН на администраторите на банката е дали е настъпила имуществена вреда
за банката. От този елемент на фактическия състав зависи преценката относно останалите
елементи на фактическия състав на чл.57,ал.3 от ЗБН, а именно, дали твърдяното
3
неизпълнение на задълженията на администраторите е в пряка причинна връзка с тази
вреда.
С исковата молба се твърди, че вредата се изразява в претърпени загуби от несъбрано
вземане в размер на 15 169 354 евро, с която сума се е намаляло имуществото на банката,
поради посочената несъбираемост. От наличните по делото документи става ясно,че тази
сума представлява само главница по договора за кредит.
С оглед на това дефиниране на вредата е необходимо да се отбележи, че при
отпускане на кредит имущественият актив на кредитора не намалява, защото
предоставената в заем сума се трансформира в парично вземане към длъжника в същия
размер, т.е. имуществото на кредитора остава същото, защото вземането е имуществен
актив.
Стойността на този актив се измерва с неговата събираемост- доброволно изпълнение
или принудително такова. Във втория случай за кредитора съществува възможност да се
удовлетвори за вземането от цялото секвестируемо имущество на длъжника, което служи за
общо обезпечение на неговите кредитори съгласно чл. 133 ЗЗД, или от имуществото на
трети лица, които са обезпечили вземането – ако има такова обезпечение. Следователно, при
събираемост на паричното вземане, неговата номинална стойност съответства напълно на
реалната стойност на този имуществен актив, поради което и предоставената в заем /кредит/
парична сума не представлява вреда за кредитора, тъй като няма нетно намаление на
имуществения му актив. Ако вземането не може да се удовлетвори чрез способите на
принудителното изпълнение /напр. поради липса на имущество на длъжника и третите лица,
които отговарят за дълга/, то е несъбираемо. В тази хипотеза то се обезценява, тъй като
неговата номинална стойност не отговаря на реалната му стойност като актив, срещу който
могат да се придобият реални парични средства. Поради това ако вземането е несъбираемо,
то предоставената в заем парична сума представлява невъзвратим разход за кредитора, т.е.
претърпяна загуба за него. Възможно е вземането да е частично събираемо, в който случай
загубата за кредитора е частична. Следователно, само в подобна хипотеза несъбраната част
от вземането би представлявало вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН. В случая
ищецът твърди именно това по отношение на предоставената на кредитополучателя
"Биокемикъл БГ“ АД сума.
В случая от вписванията в ТРРЮЛНЦ се установява,че длъжникът е заличено
дружество след осъществено производство по несъстоятелност на същото. Няма данни
обаче какво е икономическото състояние на поемателя на задължението „КРИСТАЛ
ХИМИЯ ТРЕЙД“ ЕООД и дали против това дружество са предприети действия по
принудително събиране на вземането. Следователно не е доказано,че вземането е
несъбираемо.
На следващо място настоящият състав споделя становището на първоинстанционния
съд, че не налице причинна връзка между поведението на ответниците и настъпилите
евентуални вредоносни последици. По делото е доказано, че просрочието по главницата е с
4
начален период 23.09.2014г. / след като банката е поставена под особен надзор/,
предсрочната изискуемост е обявена през м.11.2014г., а едва през 2015г са били предприети
действия против длъжника по кредита. Ответниците са били отстранени от длъжност,
считано от 20.06.2014г. С оглед на това съдът счита,че доколкото са установени вреди за
банката,то те са резултат от забавените и непредприети действия, включително против
встъпилото в дълга дружество и не може да се направи извод,че фактът на отпускането на
кредит без да се учредени всички договорени обезпечения е довело до несъбираемост на
вземанията.
Предвид на това искът с правно основание чл.57,ал.3 от ЗБН се явява неоснователен и
като такъв подлежи на отхвърляне.
Тъй като настъпилата вреда и причинната връзка между нея и поведението на
ответниците се явяват елементи от фактическия състав и на евентуалните искове,то те също
се явяват неоснователни. Първоинстанционното решение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, "КТБ" АД - в несъстоятелност следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на САС дължимата се държавна такса за производството, която е в размер
на 593 373,56лв.
С оглед на изложеното, апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 19.03.2023г., постановено по т.д.№
1096/2017г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да
заплати на осн. чл. 62, ал. 2 от ЗБН по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса
в размер на 593 373,56лв.., дължима за въззивното производство, която такса да бъде
събрана от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5