Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова Загора, 03. 04. 2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на тридесети
март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни заседатели: Членове:
при
секретаря: Д.Д.
и
в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 20 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск за установяване на трудов
стаж и намира правното си
основание в чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.
В исковата си молба си ищцата Б.С.П., с ЕГН **********,***,
чрез процесуалният и представител – адв. М.М. *** твърди, че на 01.09.1983г. е
постъпила на работа в ОП”Булгарплод”, гр. Нова Загора, на длъжност „Продавач”,
на пълно работно време, с месторабота – магазин в гр. Нова Загора, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 110.00лв.
Ищцата, заявява в исковата си
молба още, че била работила в това предприятие без прекъсване от 01.09.1983г.
до 07.12.1991г., когато трудовият и договор е бил прекратен, на основание чл.
325, т.1 от КТ, при прослужени 8 години, три месеца и седем дни.
През целият си трудов стаж в
това предприятие ищцата била заемала длъжността „продавач”, работила била на
пълно работно време, като единствено било променяно трудовото и възнаграждение
от 110.00лв. при първоначалното назначаване, на 125.00лв., считано от
01.01.1984г., на 130.00лв. – от 01.01.1985г., на 140.00лв. – от 01.01.1987г., и
на 150.00лв. – от 01.03.1990г.
През лятото на 2016г. при
опит от страна на ищцата да установи трудовия си стаж за посочения период от
време се оказало, че ТП на НОИ, гр. Сливен не и признава посочения по-горе
стаж, тъй като липсвало надлежно оформяне на същия, чрез поставяне от
работодателя на правоъгълен печат в трудовата книжка.
В исковата молба се твърди,
че към настоящия момент ОП ”Булгарплод” не съществува, дейността му е била
прекратена и нямало правоприемник, поради което нямало кой да положи
необходимия печат в трудовата книжка на ищцата.
Предприятието не било
представило в ТП на НОИ, сектор „Осигурителен архив”, гр.Сливен разплащателните
ведомости и там не били приемани такива.
В процесния период заедно с
ищцата в ОП”Булгарплод”, гр. Нова Загора били работили и лицата М.П.Р. – на
длъжност „продавач”, работила от 18.10.1979г. до 03.08.1992г., без прекъсване и
С.В.Г.– на длъжност „магазинер”, работила от 01.10.1971г. до 11.03.1993г., без
прекъсване. Трудовият стаж, положен от М.Р. и С.Г. в ОП ”Булгарплод”, гр. Нова
Загора, бил надлежно оформен от работодателя и бил признат при пенсионирането
им.
На основание гореизложеното ищцата
моли съда да постанови решение с което да
признае за установено по отношение на ТП на НОИ/РУСО/, гр.Сливен, със седалище
и адрес на управление – гр. Сливен, бул.”Ст.Караджа” № 10, представлявано от
директор С.Р., че ищцата Б.С.П., с ЕГН **********,*** е работила по трудово
отношение с фирма ОП ”Булгарплод”, гр.Нова Загора, на длъжност „Продавач”, на
пълно работно време, в периода от 01.09.1983г. до 07.12.1991г., което време да
и се зачете за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, както и да се
включи в общия и осигурителен стаж.
Това обстоятелство се
потвърждавало от приложената към исковата молба трудова книжка, както и от
разпитаните по делото свидетели М.П.Р. и Спасийка Василева Г..
По делото е
постъпил отговор в срока по чл. 131 от ГПК от представляващият
ТП на НОИ/РУСО/ – Сливен, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Правят
се възражения срещу иска и обстоятелствата на които те се основават, а именно –
към исковата молба на ищцата Б.С.П. не било приложено удостоверение по чл.5 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Твърди се още че ТП на НОИ, гр.Сливен е било
ответник и по други дела, чиито ищци били искали да установят по съдебен ред
положен от тях трудов стаж в ОП/ДСБ/ „Булгарплод”, гр.Нова Загора, които по
подобен на ищцата начин не били окомплектовани с доказателства своите искови
молби и делата били прекратени. В тази връзка независимо че ответника ТП на
НОИ, гр.Сливен нямал задължение да изяснява фактите, на които ищците основавали
исковете си, опитал да установи къде се съхраняват разплащателните ведомости на
ОП/ДСБ/”Булгарплод”, гр. Нова Загора.
В архивното
стопанство към ТП на НОИ, гр.Сливен не били приемани за съхранение
разплащателни ведомости и други документи на ДСБ”Булгарплод”,гр.Нова Загора,
нито на ОП”Булгарплод”, гр.Нова Загора. Към момента в ТП на НОИ, гр.Сливен се съхранявали
разплащателни ведомости на ОП ”Булгарплод”, гр.Сливен, които са им били
предадени за съхранение от прекратеното дружество „Фрукто”АД, гр.Сливен.
В отговора се
твърди, че за да установи правоприемника на ОП/ДСБ/”Булгарплод”, гр.Нова Загора
извършил справка и в Държавен архив, гр. Сливен, като служител на архива е
уведомил ответника, че не разполагат с данни за предприятие „Булгарплод”, гр.
Нова Загора. От предоставената му информация ответника - ТП на НОИ, гр.Сливен
констатирал, че през 1974г. е било създадено обединено предприятие
„Булгарплод”, гр.Сливен, към което се числяла и консервна фабрика „Загорец”,
гр. Нова Загора. През 1990г. Окръжен съд – Сливен вписва в регистъра на съда
ДФ”Фрукто”, гр.Сливен, която е правоприемник на ОП ”Булгарплод”, гр.Нова Загора
/бившата консервна фабрика/, който е регистриран самостоятелно, като
ДФ”Загорец”. Имуществените отношения между ДФ”Фрукто-Сливен и ДФ”Загорец”-Нова
Загора били уредени.
Трудовите книжки
на двама от свидетелите по предходни дела съдържали записи, че те са работили
до 28.02.1990г. в ОП ”Булгарплод”, гр.Нова Загора, а от 01.03.1990г. са били
преназначени в ДФ”Загорец”, гр.Нова Загора.
Гореизложеното
давало основание на ответника да счита, че е съществувало преливане между двете
предприятия и основателно можело да се заключи, че разплащателните ведомости на
ОП ”Булгарплод”, гр. Нова Загора се съхраняват от ДФ ”Загорец”, гр. Нова
Загора. Във връзка с последната фирма ответника бил извършвал справки и бил
установил следното:
През 1991г. на основание
чл.11, ал.2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение № 1251/21.03.1991г.
по ф.д. № 482/91г. в търговския регистър е вписана държавна фирма „Загорец” със
седалище – гр. Нова Загора, Бургаска област. Последната е правоприемник на
консервен завод „Загорец”-Нова Загора към предприятие „Булгарплод”-Сливен –
обявление № 4013 от ДВ бр. 49/1991г.
През 1992г. ДФ”Загорец”, гр.Нова
Загора се преобразува в ЕООД с фирма „Загорец”. Дружеството поема всички активи
и пасиви на ДФ”Загорец”-Нова Загора – обявление № 8621 от ДВ бр. 71/1992г. и
обявление № 10910 от ДВ бр. 83/1992г.
През 1996г. Сливенски Окръжен
съд регистрирал промени за „Загорец”ЕООД, гр.Нова Загора, а именно: вписва
съдружие „Скай груп”АД, гр. София и РКС”Загорец”-Нова Загора и преобразува дружеството
в дружество с ограничена отговорност „Загорец”ООД – обявление № 5724 от ДВ бр.
37/1996г.
През 1999г. вече Софийски
градски съд регистрира промени за „Загорец”ООД, а именно премества седалището и
адреса на управление в гр.Софоя, район ”Витоаша”, кв. „Драгалевци”, ул.
„Лешникова гора” № 46 – обявление № 61448 от ДВ бр. 107/1999г.
През 2001г. Софийски градски
съд вписва с решение от 29.09.2000г. промени за „Скайп груп”АД – вписва влизане
на „Загорец”ООД в „Скайп груп”АД, вписва прекратяване без ликвидация на „Загорец”ООД,
чрез вливането му в „Скайп груп”АД при условията на универсално правоприемство
и вписва нова фирма „Агропромишлено строителство”АД – обявление № 22443 от ДВ
бр. 69/2001г. През 2001г. е променена правната форма на дружеството и също вече
е „Агропромишлено строителство”ООД, гр.София.
От справка в търговския
регистър ответника установил, че „Агропромишлено строителство”ООД, гр. София, с
БУЛСТАТ/ЕИК ********* от 14.11.2011г. е заличен търговец.
Ответника извършил справка и
установил, че разплащателните ведомости на дружеството, както и тези на които
същото е правоприемник не са били предадени в Осигурителните архиви на
териториалните поделения на НОИ.
Във връзка с дейността която
била възложена на ответника по други поводи той се бил опитвал да установи
контакт с фирмата/”Скай груп”АД/, но не бил успял. Поради което ответника
считал, че е основателно да се предположи, че разплащателните ведомости на Държавна
фирма ”Загорец”, Консервен комбинат „Загорец”, Консервна фабрика „Загорец” и
ОП”Булгарплод”, гр.Нова Загора са загубени или унищожени. Предвид изложеното в
отговора на исковата молба ответника заявява, че счита искът на ищцата Б.С.П. ***
за процесуално допустим, но към
настоящия момент, същият с оглед изискванията на закона за неоснователен и
недоказан.
В с.з. ищцата, редовно призована лично се явява и заявява, че поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответника
редовно призован, се представлява от пълномощник – гл. юрк. Г., който заявява,
че предвид събраните доказателства иска се явява основателен и доказан, поради
което моли съда да приеме за установено, че ищцата е полагала трудов стаж през
описаният в исковата молбата. период в ОП ”Булгарплод”, гр. Нова Загора.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Б.С.П., с ЕГН **********,*** постъпила на работа в ОП ”Булгарплод”, гр.
Нова Загора на 01.09.1983г., на длъжност - „Продавач”, на пълно работно време,
с месторабота – магазин в гр. Нова Загора, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 110.00лв. и работила в това предприятие без
прекъсване от 01.09.1983г. до 07.12.1991г., когато трудовият и договор е бил
прекратен на основание чл. 325, т.1 от КТ, при прослужени 8 години, три месеца
и седем дни.
През целият си трудов стаж в
това предприятие ищцата е заемала длъжността „продавач”, работила била на пълно
работно време, като единствено било променяно трудовото и възнаграждение от
110.00лв. при първоначалното назначаване, на 125.00лв., считано от
01.01.1984г., на 130.00лв. – от 01.01.1985г., на 140.00лв. – от 01.01.1987г., и
на 150.00лв. – от 01.03.1990г.
През лятото на 2016г. при
опит от страна на ищцата да установи трудовия си стаж за посочения период от
време се оказало, че ТП на НОИ, гр. Сливен не и признава посочения по-горе
стаж, тъй като липсвало надлежно оформяне на същия, чрез поставяне от
работодателя на правоъгълен печат в трудовата книжка.
ОП”Булгарплод”, към настоящия
момент не съществува, като дейността му е била прекратена и няма правоприемник,
поради което няма кой да положи необходимия печат в трудовата книжка на ищцата.
ОП ”Булгарплод” не било
представило в ТП на НОИ, сектор „Осигурителен архив”, гр.Сливен разплащателните
ведомости и там не били приемани такива.
От разпитаните в съдебно
заседание свидетели М.П.Р. и С.В.Г.се
установи, че същите са работили в процесното предприятие през периода, който
включва и периода през който е работила в процесното предприятие и ищцата Б.С.П..
Установи се още че свидетелката М.П.Р. е работила в процесното предприятие на длъжност „продавач” през периода от
18.10.1979г. до 03.08.1992г., без прекъсване и свидетелката С.В.Г.е работила в
процесното предприятие на длъжност „магазинер” през периода от 01.10.1971г. до
11.03.1993г., без прекъсване. Установи се също така, че трудовият стаж, положен
от свидетелите М.Р. и С.Г. в ОП”Булгарплод”, гр. Нова Загора, бил надлежно
оформен от работодателя и бил признат при пенсионирането им. Св. Р. и св. Г.,
заявиха че са били колежки с ищцата Б.С.П., през целият период през който
последната е работила в процесното предприятие и са имали ежедневни контакти с
нея, тъй като ежедневно са се отчитали сутрин заедно в счетоводството на
предприятието.
Установи се, че архивното
стопанство към ТП на НОИ,”Осигурителен архив”, гр.Сливен не били приемани за
съхранение разплащателни ведомости и други документи на ДСБ”Булгарплод”,гр.Нова
Загора, нито на ОП”Булгарплод”, гр.Нова Загора
От представената по делото
трудова книжка на Б.С.П. е видно, че същата е работила в от 01.09.1983г. до 07.12.1991г.
в ОП”Булгарплод” на длъжност „продавач”, на пълно работно време, като
единствено било променяно трудовото и възнаграждение от 110.00лв. при
първоначалното назначаване, на 125.00лв., считано - от 01.01.1984г., на
130.00лв. – от 01.01.1985г., на 140.00лв. – от 01.01.1987г., и на 150.00лв. –
от 01.03.1990г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По делото беше представена
трудовата книжка на ищцата, касателно допустимостта на иска, в резултат на
което съдът намира претенцията за допустима и за това е даден ход по същество
на настоящото производство. На писмените и гласни доказателства, като относими,
допустими и неоспорени бе дадена вяра.
При така
възприетата фактическа обстановка и при съвкупна преценка на доказателствата
съдът намира, че ищцата доказа изцяло исковата си претенция, който извод се
обосновава именно от анализираните по-горе писмени и гласни доказателства. По
един безспорен начин съдът намира, че бе установено, че ищцата е започнала
работа по трудов договор на 01.09.1983г. и в периода от 01.09.1983г. до 07.12.1991г.,
т. е. в продължение на 8 години, 3 месеца и 7 дни ищцата е работил в ОП ”Булгарплод”,
гр. Нова Загора на длъжност „Продавач” с основно трудово възнаграждение – през
периода от 01.09.1983г. до 01.01.1984г. – 110.00лв.; от 01.01.1984г. до
01.01.1985г. – 125.00лв., от 01.01.1985г. до 01.01.1987г. – 130.00лв., от
01.01.1987г. до 01.08.1990г. – 140.00лв. и от 01.08.1990г. до 07.12.1991г. –
150.00лв.
За това
обстоятелство е била оформена трудовата книжка на ищцата Б.С.П., която в
оригинал беше представена в съдебно заседание и в присъствие и на пълномощника
на ответника, съдът констатира, че в същата е записано, че ищцата е била
назначена в ОП”Булгарплод”, гр. Нова Загора на 01.09.1983г. и че е прекратено
трудовото и правоотношение на 07.12.1999г., заверено копие от трудовата и
книжка има представено и по делото. Не може да се вмени във вина на ищцата
обстоятелството, че в трудовата и книжка при напускане на процесното
предприятие не е бил поставен правоъгълен печат, тъй като това не е било в
нейната компетентност, а задължението за това е било на други служители от
предприятието. В случая обстоятелството дали ищцата е работила в ОП”Булгарплод”, гр. Нова Загора през
процесния период е потвърдено от показанията на свидетелите М.П.Р. и
свидетелката Спасийка Василева Г., дадени в настоящото производство. Казаното
до тук налага извода, че следва да се постанови решение, с което да се уважи
исковата претенция на ищцата Б.С.П.. Следва да бъде признато по отношение на
ответника, че ищцата има трудов стаж в ОП”Булгарплод”, гр. Нова Загора на
длъжност „Продавач” в периода от 01.09.1983г. до 07.12.1991г.. или общо 8
години, три месеца и 7 дни, .
С оглед изхода
на спора и предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 и 2 от ЗУТОССР по делата за установяване
на трудов и осигурителен стаж, каквото е настоящото производство не се събират
държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се
възлагат на ответната страна, а съдебните разноски по същите делата са за
сметка на ищеца, поради което разноски на ищеца в настоящото производство не
следва да бъдат присъждани.
На основание, гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ,
гр. Сливен, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, бул.”Ст. Караджа”
№ 10, представлявано от директора С.Р.,
че Б.С.П.,
с ЕГН **********,***, че е работила по трудови правоотношения на длъжност „Продавач ” в ОП „Булгарплод”, гр. Нова Загора, с пълно работно време, за периода от 01.09.1983 г. до 07.12.1991г.,
което време се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране и се включва в общият И осигурителен стаж.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да
се изпрати на Териториално
поделение на НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, гр. Сливен
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: