Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 21.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 8790 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 203371 от
27.08.2019 г. по гр.д. № 64790 по описа за 2016 г. на СРС, 52 с-в са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Р.Г.Б., ЕГН ********** по реда на
чл.422 ГПК установителни искове за признаване съществуването на парично вземане
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4528/2016 г. по
описа на СРС, 52 с-в, както следва: по чл.150 ЗЕ вр. Чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.200,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 451.68 лева-главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до
м.04.2015г, ведно със законната лихва от датата на заявлението-28.01.2016г. до
окончателното плащане, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата
81.01 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 31.01.2013г. до 21.01.2016 г.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба
от ищеца "Т.С."
ЕАД, в която са изложени съображения,
че решението в обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Заявява, че неправилно районният съд е приел, че ответникът
не е вещен ползвател на имота, като
обратното се доказвало от представеното в производството пред първата инстанция
удостоверение за наследници.Отправя искане за отмяна на решението на СРС, като
неправилно и уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Р.Г.Б., в
който излага становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. Заявява, че по делото е установено, че ответникът не е собственик
или ползвател на имота. Освен това само на името на другия собственик е открита
партида на имота, респ. е сключен договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди само с него.
Третото лице
помагач на въззиваемата страна М.Г.Б. не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с
въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната
главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена
при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз
основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл.
36 Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установено, че ответникът Р.Г.Б. и
подпомагащата страна М.Б. са съсобственици на имота, за който са доставяни
количества ТЕ възлизащи на исковата сума. Спори се относно това дали ответникът притежава
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на ЗЕ, доколкото партида на имота за топлоснабдяване е открита
на името на М.Б. по нейно искане.
След като с Тълкувателно
решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС се прие, че когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при
публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той
става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част
от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради
което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното
дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си
в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Така правилно районният
съд е приел, че задължено лице за заплащане стойността на потребената топлинна
енергия в имота, респ. на дължимата мораторна лихва е собственика ползвател на
процесния недвижим имот, т.е. в случая М.Б..
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Доколкото въззивната жалба е неоснователна, то
разноски за въззивното производство се следват на основание
чл.78, ал.3 ГПК само на въззиваемата страна, чийто размер
възлиза на сумата 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 203371 от 27.08.2019 г. по гр.д. № 64790 по
описа за 2016 г. на СРС, 52 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да
заплати на Р.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300.00
лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника - М.Г.Б..
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.