№ 1
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900667 по описа за 2021 година
Искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр.
чл.430 ТЗ.
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: **** между нея, в
качеството й на кредитор, и ответника О. А. Д. ЕГН **********, в качеството
му на кредитополучател, е сключен Договор за жилищен кредит, по силата на
който банката му е предоставила кредит в размер на 50 000 /петдесет хиляди/
лева. Срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като кредитът е усвоен на 29.12.2008 г. Твърди също, че
съгласно договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и стандартна надбавка. Към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент е 5,69%, а стандартната надбавка е в
размер на 4,1 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е 9,79%.
Ищецът твърди още, че 08.03.2013 г., поради нередовно обслужване на
кредита, между страните е сключено допълнително споразумение, с което
кредитът е преструктуриран и по отношение на остатъка в размер 49 980 лева
е уговорено, че банката се отказва от вземането си за наказателни лихви в
размер 337,75 лева и заемни такси в размер 164,63 лева. Запазило се
обезпечението и крайният срок за погасяване. След преструктурирането,
ответникът Д. отново изпаднал в забава, поради което на 27.07.2017 г.
1
кредитът бил преструктуриран повторно. Между страните било уговорено
намаление на лихвения процент до 8,04% и било прието допълнително
обезпечение на остатъка от кредита - поръчителство от втория ответник - С.
Л. П., ЕГН **********, възникнало по силата на Договор за поръчителство от
27.07.2017 г. Според ищеца, вноските по кредита били погасявани редовно до
м. август 2019 г. включително, след което кредитополучателят преустановил
редовното погасяване на задължението.
Ето защо, Банката упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, за което кредитополучателя бил уведомен на
26.06.2020 г. с Покана-Уведомление изх. № 01 -20-13088/24.06.2020 г.
Твърди също, че поради настъпилата предсрочна изискуемост и на
основание заявление, подадено на 16.09.2020 г., по ч.гр.д. № 11752/2020 г. на
ПРС, V-ти гр.с-в, в полза на Банката били издадени Заповед №
5175/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., с
които О. А. Д. и С. Л. П. били осъдени да заплатят на банката следните суми,
а именно: главница: 46 379,32 лева, дължима по договор за жилищен кредит
от 17.12.2008 г и договор за поръчителство от 27.07.2017 г.; Договорна лихва
в размер на 3 104,15 лева за периода: 24.08.2019 - 28.06.2020 г.; Санкционна
лихва в размер на 20,59 лева за периода: 19.06.2017 г. - 28.06.2020 г.; Законна
лихва в размер на 1017,76 лева за периода: 29.06.2020 до 15.09.2020 г.; сумата
280.16 лв. – такса за подновяване на договорна ипотека; 131.29 лв. –
застраховка обезпечение и заемни такси в размер на 120 лева разходи по
изискуем кредит, 567,17 лева такса за управление на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда 16.09.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и 1032 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Тъй като с определение № 736/19.08.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. №
1866/2021 г. на ОС – Пловдив, издадения изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение били обезсилени, в частта им по отношение на
длъжника С. Л. П., ищецът претендира да се установи на основание чл. 422 от
ГПК по отношение на длъжника О. Д., че дължи сумите, посочени подробно
по-горе, както и да се осъди ответника С. Л. П. да заплати солидарно с О. Д.,
2
същите суми, както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът О. А. Д. от ****, е направил единствено възражение за
местна подсъдност на спора, по което след уважаването му, СГС е изпратил
спора за разглеждане пред настоящия съд и състав. Заявил е, че ще ангажира
доказателства в първото по делото заседание.
Ответницата С. Л. П. от ****, не е подала отговор на исковата молба, не
е оспорила изложеното в нея и не е ангажирала доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, намери за установено следното:
По допустимостта на производството.
Установено е по делото, че по заявление на ищеца „БАНКА ДСК“ АД
заявление, подадено на 16.09.2020 г., по ч.гр.д. № 11752/2020 г. на ПРС, V-ти
гр.с-в, в полза на Банката била издадена Заповед № 5175/18.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., с които О. А. Д. и С. Л. П. били
осъдени да заплатят на банката следните суми, а именно: главница: 46 379,32
лева, дължима по договор за жилищен кредит от 17.12.2008 г и договор за
поръчителство от 27.07.2017 г.; Договорна лихва в размер на 3 104,15 лева за
периода: 24.08.2019 - 28.06.2020 г.; Санкционна лихва в размер на 20,59 лева
за периода: 19.06.2017 г. - 28.06.2020 г.; Законна лихва в размер на 1017,76
лева за периода: 29.06.2020 до 15.09.2020 г.; сумата 280.16 лв. – такса за
подновяване на договорна ипотека; 131.29 лв. – застраховка обезпечение и
заемни такси в размер на 120 лева разходи по изискуем кредит, 567,17 лева
такса за управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда 16.09.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и 1032 лв. – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Издаден е и изпълнителен лист за същите суми.
На 01.03.2021 г. срещу издадената заповед е подадено възражение по
чл.414, ал.1 ГПК само от ответника С. Л. П..
С разпореждане на заповедния съд, връчено на 07.04.2021 г., е указано
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
3
С процесната искова молба, са предявени първоначално искове за
установяване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение
срещу двамата длъжници, макар възражение да е подадено само от ответника
С.П.. Исковата молба е депозирана в съда на дата 05.05.2021 г., т.е. в
определения от заповедния съд и установен от закона едномесечен срок.
Ето защо, съдът намира, че са налице всички предпоставки, обуславящи
допустимостта на предявения в настоящото производство първоначално
установителен иск спрямо С.П., а именно - наличие на издадена и
първоначално - необезсилена заповед за изпълнение за претендираните суми,
идентичност на основанията на вземанията по заповедта и по предявените
искове, наличието на подадено от същия ответник в законния срок
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед и предявяването на
самите искове в дадения от съда и законоопределен едномесечен срок.
Тъй като с определение № 736/19.08.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. №
1866/2021 г. на ОС – Пловдив, издадения изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение били обезсилени, в частта им по отношение на
длъжника С. Л. П., ищецът е изменил петитума на предявения спрямо нея иск,
като претендира същата да бъде осъдена да заплати сумите, посочени
подробно по-горе и в петитума на исковата молба – иск с правно основание
чл. 432 вр. с чл. 430 ТЗ, за които суми е била осъдена да ги заплати на банката
солидарно с О. А. Д.. С определение № 506/17.05.2022 г., съдът е допуснал
исканото изменение.
Не така стои въпроса с ответника О. А. Д.. Видно от приложеното
ч.гр.д. № 11752/2020 г. на ПРС, V-ти гр.с-в, поканата за доброволно
изпълнение, с която са му връчени цитирания изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, е с дата 11.12.2020 г. като в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от
ГПК от същия не е подадено възражение. Възражение е постъпило
единствено от С. Л. П..
Ето защо, следва да се констатира, че по отношение на О. А. Д. ЕГН
**********, е налице влязла в сила Заповед № 5175/18.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., издадени по ч.гр.д. № 11752/2020
г. на ПРС, V-ти гр.с-в. Следователно, за ищеца в производството „Банка
ДСК“ не е налице правен интерес от предявяване, както на установителен иск
4
с правно основание чл. 422 от ГПК, така и на осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ
спрямо този ответник. А доколкото солидарните длъжници са обикновени, а
не задължителни другари, участието в производството на О. А. Д. не е
задължителна предпоставка за неговата допустимост. Казаното означава, че
по отношение на посочения ответник, производството по делото е
недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца и следва да бъде
прекратено.
По отношение на ответника С. Л. П.:
Предявен е иск с правно основание чл.432 във вр. с чл. 430 от ТЗ.
В срока за отговор на исковата молба, посоченият ответник не е подала
такъв, не е оспорила фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба,
не е оспорила представените писмени доказателства, както и не е упражнила
правата си по чл. 211, ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК, поради което съдът
намира, че са настъпили последиците по чл.133 от ГПК.
Не се спори между страните, че на 17.12.2008 г. между ищеца „Банка
ДСК“ АД, в качеството й на кредитор, и О. А. Д. ЕГН **********, в
качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за жилищен
кредит, по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 50
000 /петдесет хиляди/ лева със срок за издължаване на кредита 360 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. В т.7.1 от Договора е уговорено за
предоставеният кредит кредитополучателя да заплаща лихва, формирана от
базов лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер
на 5,69% и стандартна надбавка в размер на 4,10% или общо 9,79%. При
изпълнение на програма „ДСК Уют“ кредитополучателят има право на
преференциална лихвена надбавка съгласно Условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „Уют“, като в случай на
неизпълнение на някое от условията, кредитополучателя губи правото да
ползва преференциален лихвен проценти и заплаща лихвата по т.7.1
Не се оспорва от ответника, че с Допълнително споразумение към
кредит 17/16563329 от 08.03.2013 г. е установено, че към датата на
споразумението остатъка от дълга е в размер на 50 649,29 лв., от които
главница в размер на 48 626,63 лв., дължима редовна лихва в размер на 1
490,28 лв. наказателна лихва в размер на 337,75 лв. и заемни такси в размер на
194,63 лв.; кредитополучателят е внесъл сумата от 136,91 лв., а кредиторът се
5
отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 337,75 лв. за
периода от 20.11.2013 г. до 05.03.2013 г. и заемни такси в размер на 194,63 лв.
по отношение на главницата в размер на 49 980,00 лв. се запазва падежната
дата, лихвата към датата на допълнителното споразумение е 9,79%
С Допълнително споразумение от 27.07.2017 г. е установено, че
остатъкът от дълга е в размер на 49 099,12 лв., от които главница 47 530,61
лв., дължима редовна лихва в размер на 1 186,31 лв., наказателна лихва в
размер на 0,39 лв. и заемни такси в размер на 381,81 лв.; кредитополучателят е
внесъл 349,92 лв., а кредиторът се отказва от вземането си за наказателни
лихви в размер на 0,39 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 27.07.2017 г.;
начислената редовно лихва се капитализира към главницата, която е в размер
на 47 530,61 лв., в резултат на което новият размер на главницата е 48 367,00
лв.; таксите управление в размер на 321,12 лв. се отказват; а
застрахователната премия в размер на 60,69 лв. остава дължима в срок от 24
месеца от дата на сключване на допълнителното споразумение; запазва се
падежната дата и срока за издължаване на кредита от 257 месеца; променя се
лихвеният процент в размер на 8,04%, формиран от стойността на 6 - месечен
SOFIBOR от 0,268 и стандартна надбавка в размер на 7,772% без изпълнение
на условията по програма ДСК Уют, като максималния размер, който може да
достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията, е
променлив лихвен процент, формиран от 6 - месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 7,772%.
Прието е и поръчителството на С. Л. П., ЕГН **********.
Към допълнителното споразумение от 27.07.2017 г. са приложени
Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Уют“ от същата дата, съгласно които кредитоискателя да има открита
разплащателна сметка в Банката, от която се издължава кредита и трудовото
възнаграждение да се превежда по разплащателната сметка и при наличие на
кредитен оборот по - голям или равен на 50% от средно тримесечния доход,
но не по малко от месечната погасителна вноска и в този случай има право на
лихвена отстъпка от 0,5%. Клиентът има право и на допълнителна лихвена
отстъпка в размер на 0,5% в случай на изпълнение на едно от следните
условия: заяви или извършва ежемесечни плащания на минимум три услуги,
заяви или извършва ежемесечно плащане на минимум две услуги и ползва
„ДСК Директ“; заяви или извършва ежемесечно плащане на минимум две
6
услуги и се осигурява в ДПФ на ПОК ДСК Родина, като вноската трябва да е
минимум 10 лв. месечно или 120 лв. годишно; заяви или извършва
ежемесечно плащане на минимум две услуги и да отговаря на посочените от
ПОК „ДСК Родина“ „лоялен клиент“. Когато в два последователни месеци не
постъпва работна заплата по разплащателната сметка се отнема лихвената
отстъпка. Приложимият лихвен процент се увеличава с 1 процент или в
продължение на два месеца не се извършват безкасови плащания на заявената
услуга и не е ползван ДСК Директ се отнема лихвената отстъпка и лихвения
процент се увеличава с 0,5%.
Този договор, също не се оспорва от ответника П..
По делото е допусната и изслушана и ССЕ, изготвена от в.л. С.,
заключението по която не е оспорено от страните, кореспондира със
събраните по делото доказателства, поради което и съдът го кредитира
изцяло. Съгласно същото, сумата в размер на 50 000,00 лв., предмет на
Договор за жилищен кредит от 17.12.2008 г. е усвоена на 29.12.2008 г.
Кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 53 953,37 лв., с
които са погасени: Главница - 5 870,44 лв; Договорна лихва- 46211,36лв.;
Такса закъснение - 501,90лв.; Санкционираща лихва -8,36 лв.; Заемни
такси-303,13лв.; Такса управление -1 048.18лв.
Последното плащане за погасяване на кредитното задължение на
ответника е извършено на 29.11.2019 г. След тази дата е преустановено
плащането по процесния кредит.
Така, налага се извод, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, задължението по
Договор за жилищен кредит от 17.12.2008 г. е в общ размер на 51 620,44 лв., в
това число: 46 379,32 лв. – главница; 3 104,15 лв. - договорна лихва за
периода от 24.08.2019 г. до 29.06.2020 г.; 20,59 лв. - санкционираща лихва за
периода от 19.06.2017 г. до 28.06.2020г.; 567,17 лв. - такса управление;
1017,67 лв. - законна лихва за периода от 29.06.2020 г. до 15.09.2020 г.; 531,45
лв. - заемни такси, от които: 120,00 лв. - такса изискуем кредит; 131,29 лв. -
застраховка на обезпечение и 280,16 лв. - такса за подновяване на договорна
ипотека.
Към 16.09.2020 г. просрочените вноски по процесния договор за кредит
са 13. Начислената редовна лихва е в общ размер на 3 860,16 лв., а
7
изчислената санкционираща лихва е в размер на 69,64 лв.
Към датата на изготвяне на заключението 31.10.2022 г. просрочените
вноски по кредита са 39 броя, посочени подробно в Таблица 3 на
заключението, неразделна част от него.
Дължимата и непогасена санкционираща лихва по т.20.1 от Общите
условия па Договора за кредит върху остатъка от главницата за периода от
падежа на всяка вноска до 28.06.2020 г. е в размер на 20,59 лв.
Изчислената законна лихва върху непогасената главница от 46 379,32
лв. за периода от 29.06.2020 г. до 15.09.2020 г. е в размер на 1 017,77 лв.
Начислените от кредитора такси управление са в общ размер на 567,17
лв. При обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 30.06.2020 г. е
начислена такса в размер на 120,00 лв.
Начислените застраховки обезпечение, са в общ размер на 131,29 лв.
Начислената такса за подновяване на договорна ипотека е в размер на
280,16 лв. за периода от 06.12.2018 г. до 06.12.2028 г.
Изводите на вещото лице, както и останалите събрани по делото
доказателства, подробно изложени по-горе, не бяха оспорени от ответницата.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че се
налагат следните правни изводи:
Между страните са възникнали облигационни отношения, свързани с
договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ и договор за поръчителство от
27.07.2017 г. Договорът за банков кредит е консенсуален – счита се за
сключен от момента на постигане на съгласието. Представеният договор,
ведно с общите условия, изменен с три поредни анекса, също представени по
делото, са подписани от страните, установено от събраните доказателства по
делото, и следователно ги обвързват.
По делото се установява, че Банката е изправна страна по договора,
доколкото е изпълнила договорните си задължения и е предоставила на
кредитополучателя договорената сума.
Установи се безспорно по делото, че кредитополучателят Д. е извършил
плащания в размер на 53 953,37 лв., с които са погасени: Главница - 5 870,44
лв; Договорна лихва- 46211,36лв.; Такса закъснение - 501,90 лв.;
Санкционираща лихва - 8,36 лв.; Заемни такси -303,13лв.; Такса
8
управление -1 048.18лв.
Доказателства за това, че посочения кредитополучател е платил към
банката други парични средства не се ангажираха по делото. Видно от
представените по делото договор и допълнителни споразумения, изрично е
предвидено право за банката – кредитор да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие, в случай че
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по Договора (чл. 21.1
от Общите условия).Установено е по делото, че банката е упражнила това
свое право с изпратеното и лично получено от кредитополучателя писмо,
съдържащо изричното волеизявление на банката, в случай на неплащане в
срок на конкретно описаните просрочени суми (главници и лихви) по
договора, да счита последния за изцяло и предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост спрямо Д. е настъпила на 26.06.2020 г.
Съобразно изложеното до тук, установява се наличието и на двете
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно
задължителните разрешения на Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС в т.18, а именно: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
По делото не се ангажираха доказателства, волеизявление за
предсрочна изискуемост да е отправено и да е достигнало до солидарния
длъжник и ответник в производството С. П.. С предявяване на исковата молба
обаче същата е уведомена за всички правнорелевантни факти, твърдени от
ищеца, против настъпване на които не се изложиха никакви възражения от
нейна страна. Не се ангажираха доказателства и за това солидарния длъжник
да е заплатил каквато и да е част от дълга, за изпълнението на който се е
задължил с договора за поръчителство. Предвид липсата на доказателства за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита спрямо солидарния
длъжник, законната лихва върху дължимата по договора за кредит и договора
за поръчителство главница, следва да се присъди от датата на предявяване на
исковата молба в съда на 05.05.2021 г.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира исковете за
основателни и доказани в пълния им размер за сумите: 46 379,32 лева,
дължима по договор за жилищен кредит от 17.12.2008 г и договор за
9
поръчителство от 27.07.2017 г.; Договорна лихва в размер на 3 104,15 лева за
периода: 24.08.2019 - 28.06.2020 г.; Санкционна лихва в размер на 20,59 лева
за периода: 19.06.2017 г. - 28.06.2020 г.; Законна лихва в размер на 1017,76
лева за периода: 29.06.2020 до 15.09.2020 г.; заемни такси в размер на 1098, от
които сумата 280.16 лв. – такса за подновяване на договорна ипотека; 131.29
лв. – застраховка обезпечение и заемни такси в размер на 120 лева разходи по
изискуем кредит, 567,17 лева такса за управление на кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба
на 05.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и
направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 1032
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1032.41 лв. – ДТ и
400 лв. – хонорар за ССЕ.
Предвид изложеното, на основание чл. 432 във вр. с чл. 430 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, поради липса на възражение по
чл.414 и сл. от ГПК против Заповед № 5175/18.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., издадени по ч.гр.д. № 11752/2020 г.
на ПРС, V-ти гр.с-в, производството по иск с правно основание чл. 422 от
ГПК, предявен от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, ул. Московска 19, съдебен адрес: **** да се признае
за установено, че О. А. Д. ЕГН **********, съдебен адрес: ****, чрез адв. С.
Я., дължи на Банката сумите: главница: 46 379,32 лева, дължима по договор
за жилищен кредит от 17.12.2008 г и договор за поръчителство от 27.07.2017
г.; Договорна лихва в размер на 3 104,15 лева за периода: 24.08.2019 -
28.06.2020 г.; Санкционна лихва в размер на 20,59 лева за периода: 19.06.2017
г. - 28.06.2020 г.; Законна лихва в размер на 1017,76 лева за периода:
29.06.2020 до 15.09.2020 г.; сумата 280.16 лв. – такса за подновяване на
договорна ипотека; 131.29 лв. – застраховка обезпечение и заемни такси в
размер на 120 лева разходи по изискуем кредит, 567,17 лева такса за
10
управление на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда 16.09.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и 1032 лв. – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв, за които суми против О.
А. Д. ЕГН **********, е налице влязла в сила Заповед № 5175/18.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., издадени по ч.гр.д. № 11752/2020
г. на ПРС, V-ти гр.с-в.
В тази част настоящото решение има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОСЪЖДА С. Л. П. от ****, съдебен адрес: ****, да заплати солидарно с
О. А. Д. ЕГН **********, съдебен адрес: ****, чрез адв. С. Я., на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, ул.
Московска 19, съдебен адрес: **** следните суми, дължими на основание
договор за жилищен кредит от 17.12.2008 г и договор за поръчителство от
27.07.2017 г., както следва: главница в размер на 46 379,32 лева; договорна
лихва в размер на 3 104,15 лева за периода: 24.08.2019 - 28.06.2020 г.;
санкционна лихва в размер на 20,59 лева за периода: 19.06.2017 г. - 28.06.2020
г.; законна лихва в размер на 1017,76 лева за периода: 29.06.2020 до
15.09.2020 г.; сумата 280.16 лв. – такса за подновяване на договорна ипотека;
131.29 лв. – застраховка обезпечение и заемни такси в размер на 120 лева
разходи по изискуем кредит; 567,17 лева такса за управление на кредита,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
на 05.05.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 1032
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв, за
които суми против О. А. Д. ЕГН **********, е налице влязла в сила Заповед
№ 5175/18.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 5162/21.09.2020 г., както
и направените в настоящото производство разноски в размер на 1032.41 лв. –
ДТ и 400 лв. – хонорар за ССЕ.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12