Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Габрово, 8.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ : В.Генжова
С.Миланези
при секретаря............, като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 332 по описа за 2019г. ,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на г.К.К.
против действия на ЧСИ И. И. по изп. дело №
20137350400619.
В жалбата се твърди, че с
действията си по налагане на зор върху заплатата му, допуснал нарушение на
чл.446 ГПК.Получаваното от него възнаграждение било в размер на бруто 560 лв. и нетно месечно 421 лв.
ЧСИ не изпълнил задължението
си по чл.507 ал.1 ГПК да изпрати на
адреса на жалбоподателя в с. Боженци, област Габрово, покана за д0оброволно
изпълнение. Освен това по делото не били извършвани изпълнителни действия по
искане на взискателя по-вече от две години, пораяди което на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК делото се смятало прекратено, а действията по изпълнение за
неизвършени.
Иска се да бъдат отменени
действията на ЧСИ като извършени извън установения преклузивен срок и наложени
мерки върху несеквестируем имот.
В срок е постъпило пъсмено
възражение от взискателя»Банка Пиреос България» АД, с което намира жалбата за
недопустима, а по същество за неоснователна.
В мотивите си ЧСИ И.И. сочи, че
жалбата е процесуално допустива, но неоснователна. На 14.06.2019 г. до
работодателя на длъжника ебило изпратено запорно съобщение за налагане запор
върху трудовото му възнаграждение. На 4.07.2019 г. Работодателят изпратим
писмено съобщение до ЧСИ за размера на трудовото възнаграждение на Г.К.. По
изп. Дело не са постъпвали суми, поради което ЧСИ счита, че е спазена
разпоредбата на чл.446 ГПК.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото,
приема за установено следното:
Г.К.К. е длъжник по изп.дело № 20137350400619 по описа на ЧСИ И.И.
Съобразно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, отказа
да се извърши нова оценка, определяне на трето лице пазач, при посочените
условия, отказа да спре, прекрати или приключи съд. Изпълнение и разноските по
изпълнението, а съобразно чл. 435, ал. 3 ГПК на обжалване подлежи
и постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Длъжникът не разполага с право на жалба срещу други, извън изчерпателно
изброените действия на съдебния изпълнител.
В конкретният случай, доколкото в жалбата се съдържа
оплакване, че изпълнителните действия са насочени върху имущество, което той
смята за несеквестируемо, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваните изпълнителни действия на
ЧСИ по изп.д.№20137350400619 по
насочване на изпълнението върху трудовото
възнаграждение на длъжника чрез
налагането на запор и определяне пазач по чл.507,ал.3 ГПК със запорно съобщение,не
са несъвместими с несеквестируемостта, на която се позовава жалбоподателят.
Съгласно разпоредбата на т.1, т. 3 и
т.13 от ТР№2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. не е допустимо налагането на
запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несевестируемо
или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се
допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично
несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща
само секвестируемата част, като такова е вземането за трудово възнаграждение.То
е частично несеквестируемо, като наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Запорът върху трудовото
възнаграждение не обхваща нито вземането
от длъжника от третото задължено лице до
размер на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане. Ако
третото задължено лице погрешно плати на
съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на
длъжника.
В случая в изпратеното до третото
задължено лице запорно съобщение съдебният изпълнител изрично е указал, че удръжките от трудовото възнаграждение следва
да бъдат правени ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. С
извършеното изпълнително действие по налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателя не
се накърнява несеквестируемостта, която
за този вид вземания е само частична, като запорът не обхваща вземането до
размер на минималната работна заплата. Налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателя обхваща само
секвестируемата част от него, която е над размер на минималната работна
заплата за страната .Затова третото задължено лице - в случая работодателя, е
длъжно да преведе на съдебния изпълнител само секвестируемата част от вземането,
за което изрично е предупредено с вписаното в запорното съобщение,че следва да
съобразява правилата на чл.446 ГПК.. От данните по делото се установява,че
работодателят своевременно е уведомил ЧСИ за размера на трудовото
възнаграждение на длъжника,което е в
размер на минималното за страната и не
са превеждани суми по запора, с което да е нарушена несеквестируемостта, определена
по правилата на чл.446 ГПК.
Неоснователно
е и оплакването, че по делото не са извършвани изпълнителни действия по-вече от
две години, поради което делото било прекратено. Последното изпълнително
действие преди налагане на процесния запор е извършено на 11.07.2018 г. Без
правно значение е дали изпълнителното действие е поискано от взискателя или е
предприето от ЧСИ. Поради изложеното, съдът приема , че изпълнителното
производство не е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като от
последното осъществено изпълнително действие не са изминали две години.
Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. К.К., със съдебен адрес ***/4.07.2019г. по
описа на ЧСИ И. И. срещу действията на ЧСИ № 735 – И.И. по
изп.д.№20137350400619 по насочване на
изпълнението върху имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо,
чрез насочване на изпълнението върху
трудовото му възнаграждение с налагането на запор и определяне пазач по
чл.507,ал.3 ГПК със запорно съобщение
изх.№ 9597/14.06.2019г. на ЧСИ, като неоснователна .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: