№ 8483
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110159338 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
с е предявило срещу В. Б. Т. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 936,44 лева, представляваща стойност на доставени
ВиК услуги през периода от 03.04.2019 г. до 02.01.2022 г. в обект, находящ се в гр. София,
ул. „Екзарх Йосиф“ № 103, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2022 г., до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 134,86 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.05.2019 г. до 02.01.2022
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 14208/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. Поддържа, че по
силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба №
4), получаването на ВиК услуги става при публично известни Общи условия, одобрени от
КЕВР. Твърди ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги, които са му
предоставени за обект, находящ се в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 103. Поддържа, че въз
основа на отчетените показания през исковия период е издавал ежемесечни фактури за
стойността на потребените и начислени ВиК услуги за имота, които суми обаче не били
заплатени. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат
уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва исковете. Оспорва в процесния имот да са доставяни ВиК услуги, респ. да е ползвал
такива. Сочи наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Оспорва
приложимата Наредба № 4. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ в тежест на ищеца при условията на главно и пълно доказване е да докаже, че в
процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на водоснабдителни услуги за посочения обект, че за периода от 03.04.2019
г. до 02.01.2022 г. е предоставил на ответника водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на
претендираната в настоящото производство сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно правно на ползване на съответните
имоти.
В разглеждания случай между страните не се спори, че считано от 02.11.2018 г.
ответникът е собственик на процесния обект, находящ се в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ №
103, ет. 0, с предназначение: за търговска дейност. Това обстоятелство е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, поради което и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема същото за установено. Следователно съобразно посочената
нормативна уредба се налага извод, че страните са се намирали в твърдяното облигационно
правоотношение, както и че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги през
процесния период.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с наличието на основание за
начисляване на процесните суми от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 23, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 24, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
49 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
2
Съгласно чл. 21 от Общите условия, когато представителят на В и К оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият
прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за
изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена
периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8
и 10 – т.е. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище (чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ), а при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от
един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални
водомери определените по реда на ал. 8 количества вода се завишават всяко тримесечие с
1,0 куб. м за всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на
индивидуалните водомери и водните количества изчислени по реда на ал. 8 не може да
надвишава отчетеното по общия водомер за всеки обитател.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства и заключението
на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира
за обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че в имота има два водомера –
един за студена и един за топла вода. Установява се, че за периода от 28.02.2019 г. до
15.06.2021 г. на ответника е начислявана цена на доставени ВиК услуги „на база“, а за
периода от 16.06.2021 г. до 02.01.2022 г. сумите са начислявани въз основа на отчет на
водомерите. В съдебно-техническата част на заключението вещото лице е констатирало
противоречие в извършените от ищеца изчисления за периода от 28.02.2019 г. до 15.06.2021
г., като е констатирало начисление въз основа на двама обитатели в процесния обект, при
положение, че последният представлява магазин, т.е. е налице намалено потребление на
вода в сравнение с начисленото. Констатирано е и противоречие с начисляването на
отрицателни общи нужди, което е за 1 бр. обитател. Посочено е, че за процесния период не
са изготвяни инкасаторски карнети, като за целия период няма нито едно реално измерване
на потреблението, което е в нарушение на изискванията на чл. 35, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно заключението реално
потребление за целия период не е имало и същото е на стойност 0,00 лева.
При така установените обстоятелства съдът намира, че по делото не се установява при
дължимото от ищеца главно и пълно доказване в имота да са предоставени ВиК услуги,
възлизащи на претендираната стойност. На първо място следва да бъдат взети предвид
наведените от ищеца в исковата молба твърдения относно основанието за претендиране на
процесната сума за главница, като в исковата молба изрично е посочено, че претендираната
сума е определена въз основа на отчет на показанията на водомерите в имота. По делото не
се установява обаче такъв отчет да е изготвян, не са представени карнетни листове, от които
да е видно какъв отчет е извършен и дали е в съответствие с нормативните изисквания.
Нещо повече - вещото лице изрично посочва, че карнетни листове не са съставяни.
Установява се, че за част от периода сумите са начислени на база, но не са наведени
твърдения от ищеца за обстоятелствата, налагащи такова изчисление. Тези обстоятелства не
се установяват и от събраните по делото доказателства. От представените по делото
контролни листи не се установява причината, поради която е дадено предписание на
ответника водомерите да се тестват или да се подменят с нови. Не се твърди и не се
установява от доказателствата по делото същите да са били негодни, респ. да е била налице
някоя от предпоставките на чл. 20 или чл. 21 от Общите условия на ищеца, налагащи
определяне на количеството изразходвана вода по реда на чл. 25, ал. 8 и 10, нито пък тези по
чл. 49 от ОУ. Напротив – ангажираните от ответника и неоспорени от ищеца писмени
доказателства – 2 бр. свидетелства за проверка на процесните водомери от оправомощено за
това по реда на Закона за измерванията дружество, както и 2 бр. констативни протоколи от
метрологична експертиза на СИ, изготвени от БИМ, сочат, че двата водомера, монтирани в
имота до 16.06.2021 г., когато са подменени с други, съответстват на метрологичните и
технически характеристики и са в изправност. От друга страна съгласно неоспореното от
ищеца заключение на комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза
при изчисляването на сумите „на база“ от страна на ищеца е налице противоречие, като
същите са определени в нарушение на правилата за това и при противоречие в изчисленията
относно броя на обитателите. На следващо място следва да бъде взето предвид и
обстоятелството, че въпреки задължаването на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, същият не е
3
представил процесните фактури, от които да е видно дали изобщо са начислени
претендираните суми, а представя такива, които се отнасят за друг имот и период. От друга
страна по делото се установява, че реално потребление за процесния период не е имало.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не се доказа възникването на главен дълг, поради което акцесорната
претенция за обезщетение за забава също следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, поради което в негова полза следва да бъдат присъдени претендираните и
направени такива в общ размер на 600 лева, от които 100 лева за платен депозит за вещо
лице и 500 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от с, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред Цар Борис, срещу В. Б. Т., с
ЕГН ********** и адрес гр. София, бул. „Прага“ № 26, ет. 4, ап. 12, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 , пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че В. Б. Т., с ЕГН **********, дължи на с, с ЕИК ,, сумата в размер на 936,44
лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 03.04.2019 г. до
02.01.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 103, клиентски №
**********, ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 134,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 04.05.2019 г. до 02.01.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14208/2022 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА с, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 159, ет. 2 и 3, Бизнес център Интерпред Цар Борис, да заплати на В. Б. Т., с ЕГН
********** и адрес гр. София, бул. „Прага“ № 26, ет. 4, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 600 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4