О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2195 14.11.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, въззивен граждански състав,
на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1656 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявана от Димитър Борисов
Шумаров и Милена Ивайлова Ванева чрез процесуален представител адв. В.И.П. (пълнм.
л. 6 от първа инстанция) против Решение № 161/09.08.2019г. по гр.д. № 48/2019г.
по описа на РС Карнобат.
С обжалваното решение е отхвърлен иска
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за приемане за установено, че ответниците А.Я.М., и С.С.М.,
дължат на ищеца сумите от 7680.60 евро /седем хиляди шестстотин и осемдесет
евро и шестдесет евроцента / - главница; 723.18 евро /седемстотин двадесет и
три евро и осемнадесет евроцента/ - договорна лихва, за периода от 26.10.2015
г. до 17.09.2018 г.; 610.12 евро /шестстотин и десет евро и дванадесет
евроцента/ - наказателна лихва
/обезщетение за забава на просрочени плащания/, за периода от 26.05.2016 г. до 16.10.2018 г.; сумата 8.76 евро /осем евро и седемдесет и
шест евроцента/ - застраховки за периода от 23.02.2018 г. до 16.10.2018 г.;
315.94 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ -
разноски по кредит за периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението – 18.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 ГПК
по ч.гр.д. № 1121/2018 г. по описа на Карнобатския районен съд, като
неоснователен.
Препис от решението е връчен на
жалбоподателя на 23.08.2019г. като въззивната жалба е постъпила на
10.09.2019г., поради което същата е в срока по чл. 259 ГПК. По същество
жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно. Счита, че основаният
мотив на съда за отхвърляне на иска е, че не бил представен погасителен план за
период след 12 месечния гратисен период и не било ясно ответниците какви вноски
следва да заплащат. Било установено между страните, че на 15.11.2007г. бил
подписан Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 160-51/2007 между
Алфабанк-клон България като кредитодател и А.М. (кредитополучател) и С.М.
(съкредитоискател), по силата на който кредитодателят предоставил на
кредиторполучателя кредит в размер на 10500 евро за ремонт на недвижим имот.
Изразява несъгласие, че по делото не била установена солидарна отговорност на
ответниците. С.М. се подписала като съкредитополучател и кредитът бил
предоставен на двете лица. Отделно ответниците били съпрузи и съгласно чл. 32,
ал. 2 СК отговаряли солидарно за задоволяване на нужди на семейството, а
кредитът бил отпуснат за ремонт на недвижим имот, който бил СИО. С договора за
кредит са уговорени всички условия за неговата валидност. Излагат се
съображения, че неправилно било прието като порок липсата на погасителен план
за 168 броя вноски, следващи първите 12 месечни вноски, за които такъв план бил
наличен. В чл. 4 от договора било предвидено, че лихвеният процент за редовна
главница се формира като сбор на 12 - месечния EURIBOR плюс
надбавка от 3%, но точният размер на 12 месечния EURIBOR
се определял ежегодно на 1-ви януари всяка година и лихвеният процент бил
плаващ затова нямало как отнапред да се определи точният размер на всяка
погасителна вноска след първите 12 вноски. Тъй като този параметър се определял
веднъж годишно затова за първите 12 месеца имало погасителен план с конкретно
посочени вноски - за тези 12 месеца конкретния размер на EURIBOR бил ясен, но не било така за следващите
168 месеца, тъй като никой не можел отнапред да знае конкретния размер. От
друга страна актуалният размер на EURIBOR бил публичен,
обявявал се на сайта на БНБ и затова дори да нямало подписан погасителен план,
то конкретният размер на месечните вноски бил определяем. В т.6.2 от договора
за кредит било уговорено, че погасителният план подлежи на ежегодна
актуализация и кредитополучателят се задължавал да се яви в Банката в началото
на всяка календарна година и неявяването му не можело да се вмени в тежест на
банката. Отделно, от доказателствата по делото било видно, че след ноември
2008г. до началната дата на неплащане на договорна, респективно наказателна
лихва, ответниците са знаели какви месечни вноски дължат по кредита предвид
извършвани плащания. Поддържат, че в договора ясно била посочена предоставената
в заем сума, срока за погасяване, дължимия лихвен процент в чл. 4 като при
просрочие се препращало към ОУ, в които бил уговорен наказателен лихвен
процент, в чл. 6.1 ясно било посочено, че за първите 12 месеца се дължат само
лихви с падежна дата на всяка вноска 28-мо число на месеца, а чл. 6.2, че след
изтичане на този срок се дължат 168 месечни анюитетни вноски съдържащи главница
и лихва. Към договора бил подписан погасителен план за размера на дължимите
вноски за първите 12 месеца, а в първата таблица на този план се посочвало, че
общия размер на вноските е 180, за първата година се дължал фиксиран лихвен
процент 7,620%, а след този период се преминавало към плаващ лихвен процент –
12 месечен EURIBOR плюс надбавка 3% и затова 6.2
предвиждал, че погасителния план ще се актуализира веднъж годишно, но ответниците
не се явили в клон на банката за получаване на актуализиран погасителен план.
Поддържа, че от доказателствата следвало извод, че ответниците са запознати с
дължимите вноски и че се установява дължимостта на претендираните суми. Сочи,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Намира, че дори да се приеме, че
липсата на погасителен план представлява порок, то неправомерен се явявал
отказът на съда да присъди поне главницата, за което било безспорно, че е
усвоена. Накрая намира, че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017г. на ОСГК на
ВКС е следвало да се присъдят поне падежиралите до приключване на съдебното
дирене вноски. Моли да се отмени постановеното решение и искът да се уважи
изцяло, евентуално да се приеме за установено, че се дължи в пълен размер
главницата, която било установено, че е усвоена, евентуално да се уважи иска за
вноските, чийто падеж е настъпил съгласно приетата експертиза. Претендира
разноски. Не се правят искания за събиране на доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на
ответниците като в срок от А.М. и С.М. чрез адв. С.Г. (пълнм. л. 519 от първа
инстанция) е постъпил писмен отговор на въззивна жалба, с който я намират за
неоснователна. Признават, че е сключен договор за кредит в размер на 10500 евро
за текущ ремонт на къща със срок на издължаване 15 години, считано от датата на
неговото усвояване като крайният срок за погасяване бил 28.11.2022г. за
усвоените суми следвало да плаща годишна лихва в размер на 12 месечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 3 % и в т.6
бил уговорен начина на издължаване на кредита. Не бил изготвен погасителен
план, в който да е включена част от главницата и лихвата. След изтичане на
12-месечния период били извършвани различни по размер плащания, на различни
дати, което означавало, че ответниците не са знаели каква сума трябва да
заплащат. Счита, че погасителния план е допълващо договора съгласие, в т. 9 се
препращало към ОУ като в т.14.1 от тях било предвидено, че конкретния размер на
погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в
погасителен план, изготвен и представен от банката на кредитополучателя,
представляващ неразделна част от подписания договор. В т. 28.1 били предвидени
случаите на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – просрочие – пълно или
частично плащане, на която и да е погасителна вноска по кредита в сроковете за
плащане, определени в сключения договор и/или просрочия по други действащи
договори с банката. На 17.09.2018г. на ответниците била връчена покана-уведомление
за предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на 54 броя вноски на
договорените дати за плащане. Сочи, че заключението е изработено по счетоводни
записвания на банката като счита, че липсват доказателства за просрочие на
вноски с падежни дати съгласно подписан от страните погасителен план. Поддържа,
че се установило предоставянето на кредит, но не се установило постигнато
съгласие за начина на издължаване на кредита след първата година от гратисния
период и не бил настъпил падеж на която и да било вноска и затова не се
установявала изискуемост на кредита. Сочи, че задължението на ответниците да се
явят в офис на банката възниквало след изготвяне на първоначален погасителен
план за 168 анюитетни вноски. Съгласно договора крайният срок за погасяване бил
22.11.2022г., а този ден не бил настъпил и затова задължението не било
изискуемо. Намира, че т. 4, т. 6.2 от договора са неравноправни клаузи, както и
т. 12 от ОУ като същите счита, че противоречат и на чл. 58, ал. 1 ЗКИ в
редакцията му към датата на сключване на договора за кредит. Счита, че
ответниците са се задължили да върнат на ищеца кредита ведно с договорената
възнаградителна лихва за срок от 15 години, до 22.11.2022г., крайна падежна
дата 15.11.2022г., която още не била настъпила. Изявлението за предсрочна
изискуемост не можело да породи целения правен резултат, тъй като не била
настъпила падежната дата за изплащане на дълга. Моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Въззивната жалба
е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законния
срок, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С
оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявана от Димитър Борисов
Шумаров и Милена Ивайлова Ванева чрез процесуален представител адв. В.И.П.
против Решение № 161/09.08.2019г. по гр.д. № 48/2019г. по описа на РС Карнобат,
съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1656/2019г. по описа на
Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 04.12.2019г.
от 10,10 часа.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.