Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
гр. С., 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети ноември
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 569 по описа на съда за
Ищецът “А. за
с. на вз.” ЕАД твърди, че посредством сключен между “БНП П. П. Ф.” ЕАД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател договор за
потребителски паричен кредит № PLUS
– 11412496 от 24.08.2015 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит
в общ размер от 10150,40 лв. (включващ размера на кредита – 8000 лв. и премия
по договор за застраховка в размер на 2150,49 лв.), който последният се
задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 48 месечни вноски в срок до 20.09.2019 г.
С Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. кредиторът
прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по договора за кредит, за което
длъжникът бил надлежно уведомен. Същият преустановил обслужването на
задълженията си, считано от 05.02.2018 г. – датата на първата неплатена
погасителна вноска, поради което кредитът станал предсрочно изискуем на
основание неплащане на две поредни погасителни вноски. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в
размер на 5088,29 лв., договорна
лихва за периода от 05.02.2018 г. до
20.09.2019 г. в размер на 1652,05 лв., обезщетение за забава върху главницата
за периода от 06.03.2018 г. до 31.01.2019 г. в размер на 466,42 лв. и законна
лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до окончателното й плащане, за които
суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 164 по описа на СРС за
Ответникът М.А.Д. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Счита, че не дължи претендираната чрез исковата молба главница, тъй като кредитът не е обявен за предсрочно изискуем (не е получавала уведомление в тази насока). Изразява становище, че предсрочното изпълнение на задължението по кредита е привилегия за потребителя и само при договорите за банков кредит е предвидена законова възможност за обявяване на предсрочна изискуемост от страна на банката. Счита, че уговорката за заплащане на договорна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Възразява, че липсват доказателства за заплащане на застрахователя на застрахователна премия по договор за застраховка „Защита на плащанията“, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет, както и че не били представени безспорни доказателства, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 01.02.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е
издал такава заповед под № 314 от 04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 164 по
описа за
По делото е представен договор за потребителски кредит № PLUS – 11412496 от 24.08.2015 г., от който е видно, че „БНП П. П. Ф.” ЕАД в качеството си на заемодател е предоставило на ответника в качеството му на заемател потребителски заем в размер на 8000 лв., а последният се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва (35,81 % годишно) на 48 месечни погасителни вноски в срок до 20.09.2019 г. Според постигнатите между страните уговорки кредитополучателят дължи на кредитора си такса ангажимент в общ размер от 280 лв., която съгласно чл. 2 от договора се удържа от общата сума на кредита преди неговото усвояване. Договорът предвижда заплащане на застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията“ в размер на 2150,40 лв., разделена на равен брой вноски, която според чл. 2 от договора за кредит „ще бъде платена директно на застрахователния агент“ – т.е. установява се, че застрахователната премия не е предварително заплатена на застрахователя от кредитора „БНП П. П. Ф.” ЕАД и не следва да се разглежда като главница по кредита, а се дължи на ежемесечни вноски, включени в общия размер на месечната погасителна вноска на кредитополучателя. Клаузата на чл. 5 от договора предвижда санкция за забавеното плащане на една или повече месечни вноски, а именно заплащане на неустойка в рамер на законната лихва върху просрочената вноска за периода на забавата, както и основание за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска.
При установената дотук фактическа обстановка съдът намира, че “БНП П.П. Ф.” ЕАД и ответникът по делото са встъпили в договорни правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на които финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата от 8000 лв., а последният се е задължил да възстанови тази сума на 48 месечни вноски заедно с уговорената между страните договорна лихва. От изготвената по делото ССЕ става ясно, че длъжникът е преустановил обслужването на кредита си, като не е заплатил частично вноска № 29 с падежна дата 20.02.2018 г. и изцяло следващите погасителни вноски. При тези данни следва да се приеме, че на основание чл. 5 от договора за кредит предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е настъпила автоматично на 21.03.2018 г. – датата, следваща падежа на втората неплатена погасителна вноска, като съдът не споделя доводите на ответницата, че такава изискуемост не е налице, тъй като не е обявена от кредитора, вместо което счита, че чл. 60, ал. 2 ЗКИ поставя изискване за обявяване изискуемостта на кредитите, единствено когато са отпуснати от банкова институция, докато в останалите случаи начинът на настъпването ѝ следва да се определи по свободно договаряне между страните, чиято воля в тази насока не търпи законови ограничения. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ касае правомощията на банките, поради което липсата на нарочна разпоредба за предсрочната изискуемост на кредити, предоставени от небанкови институции, не следва да се тълкува като невъзможност за договаряне на предпоставки за настъпването на такава, както счита ответницата, а като липса на ограничения пред правото на страните да определят свободно условията на своите взаимоотношения, което в конкретния случай те са сторили чрез клаузата на чл. 5 от договора.
Заключението по ССЕ сочи, че размерът на непогасената главница по договора за кредит възлиза на сумата от 4825,15 лв., от която според съда следва да се приспадне сумата от 60 лв., отнесена от кредитора за погасяване на разноски за събиране на кредита, за чието извършване или предварително договаряне по делото не са представени доказателства. Съдът счита, че ответницата дължи и възнаградителна лихва по договора за кредит в съгласувания между страните размер, тъй като същият (ведно с другите разходи по кредита) не надвишава максималния процент на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава и валидността на клаузата за нейното заплащане. Същата не би могла да се третира като нищожна поради нарушаване на етични и морални норми, застъпени в съдебна практика по начин, различен от нормативната уредба, тъй като при наличието на нормативни граници конкретната стойност на възнаградителната лихва е въпрос на индивидуално договаряне между страните в рамките на предписания от закона предел на морална допустимост, който не би могъл да се стеснява допълнително от съда по нравствени критерии, които законодателят при приемането на закона вече е съобразил. Същевременно според разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК договорна лихва не се дължи след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, поради което съдът приема, че в полза на първоначалния кредитор е възникнало вземане за такава лихва за част от исковия период, а именно от 05.02.2018 г. до 20.03.2018 г. в размер на 216,97 лв.
От представен по делото рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него от 09.08.2018 г. е видно, че “БНП П. П. Ф.” ЕАД (към датата на приложението БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.) прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа договори за заем, измежду които попада и вземането спрямо ответницата по договор за потребителски кредит № PLUS – 11412496 от 24.08.2015 г. Чрез пълномощно от 25.01.2018 г. цедентът упълномощил приобретателя на вземанията по рамковия договор за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, което последният сторил чрез връчване на уведомление на длъжника чрез препоръчана пратка, получена от ответницата на 29.01.2019 г. Тъй като договорът за кредит от 24.08.2015 г. е произвел действие и съответно породил задължения за ответницата, договорът за цесия има като свой предмет съществуващите спрямо нея вземания, поради което възражението за неговата нищожност се явява неоснователно. Казаното обосновава извод, че длъжникът е уведомен за промяната на неговия кредитор; същевременно наличието на неизплатени задължения по процесния договор за заем спрямо първоначалния кредитор и прехвърлянето им в полза на ищцовото дружество обосновават основателност на част от предявените искове, а именно за установяване на вземането на ищеца за главница в размер на 4765,15 лв., договорна лихва за периода от 05.02.2018 г. до 20.03.2018 г. в размер на 216,97 лв. и за обезщетение за забава върху главницата за периода 06.03.2018 г. до 31.01.2019 г. в размер на 444,99 лв. (изчислено от вещото лице), както и за законна лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до окончателното й плащане. Над посочените суми исковете за установяване вземанията на ищеца за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, като неоснователни, следва да се оставят без уважение.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 108,55 лв. за държавна такса, 128 лв. за експертиза, 113 лв. за юрисконсултско възнаграждение (на база определено от съда възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лв.), както и разноски за заповедното производство в размер на 146,20 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се полагат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като се разгледа и възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Уговореният и заплатен хонорар по сключения от ответницата договор за правна помощ възлиза на сумата от 1200 лв., а минималният такъв, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, надхвърля заплатената по договора сума. Поради тези причини възнаграждението не следва да се намалява поради прекомерност и въз основа на пълния му размер следва да се определят дължимите на ответницата разноски в размер на 296,33 лв. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Д.
с ЕГН ********** *** дължи на “А. за с. на в.” ЕАД с ЕИК ....... и адрес на
управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № .., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис .,
представлявано от Д. Б. Б., главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 11412496 от 24.08.2015
г., сключен с “БНП П.П. Ф.” ЕАД, в размер на 4765,15 лв. (четири хиляди
седемстотин шестдесет и пет лв. и 15 ст.), договорна лихва за периода от
05.02.2018 г. до 20.03.2018 г. в размер на 216,97 лв. (двеста и шестнадесет лв.
и 97 ст.), за обезщетение за забава върху главницата за периода 06.03.2018 г.
до 31.01.2019 г. в размер на 444,99 лв. (четиристотин четиридесет и четири лв.
и 99 ст.), както и за законна лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до
окончателното й плащане, които вземания ищецът е придобил чрез приложение № 1
от 09.08.2018 г. към рамков договор за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и за които се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 164 по описа на СРС за
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от “А. за с. на в.” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № .., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., срещу М.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 11412496 от 24.08.2015 г., сключен с “БНП П. П.Ф.” ЕАД, за сумата над 4765,15 лв., договорна лихва за периода от 21.03.2018 г. до 20.09.2019 г. и за сумата над 216,97 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.03.2018 г. до 31.01.2019 г. за сумата над 444,99 лв. и законна лихва върху главницата над 4765,15 лв. от 01.02.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН ********** ***
да заплати на “А. за с. на в.” ЕАД с ЕИК
... и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № .., офис сграда Лабиринт,
ет. ., офис ., представлявано от Д.Б. Б., направените по настоящото дело
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 108,55 лв. (сто и
осем лв. и 55 ст.) за държавна такса, 128 лв. (сто двадесет и осем лв.) за
експертиза, 113 лв. (сто и тринадесет лв.) за юрисконсултско възнаграждение и
разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 164 по описа на СРС за
ОСЪЖДА “А. за с. на в.” ЕАД с ЕИК .... и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Лабиринт, ет. ., офис ., представлявано от Д.Б.Б., да заплати на М.А.Д. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 296,33 лв. (двеста деветдесет и шест лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/