Мотиви към
Присъда № 260008 от 27.10.2020 г., постановена по н.ч.х.д.№ 497 по описа за 2020 година на
РС-Враца
Производството по делото е образувано
по тъжба, подадена от Т.Ц.Г. *** ЕГН ********** срещу А.Н.Д. *** ЕГН **********, като изхождайки от изложените в
тъжбата обстоятелства съдът е дал ход на същата в разпоредително заседание като
е квалифицирал обвинението на тъжителя за извършено престъпление по чл.130,
ал.1 от НК.
По делото е предявен от тъжителят
срещу подсъдимия и съответно приет
за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 8 337, 40 лв. / осем
хиляди триста тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляващ
обезщетение за претърпени, вследствие на престъплението неимуществени вреди в
размер на 8000 лева и имуществени вреди в размер на 337, 40 лева, ведно със
законната лихва върху цялата сума от датата на увреждането-02.12.2019 г. до
окончателното й изплащане. Тъжителят Г. е конституиран като граждански ищец в процеса.
Частният тъжител поддържа обвинението
така, както е възведено в тъжбата.
Процесуалният представител на частния
тъжител-адв.Г. намира частното обвинение за доказано по безспорен и категоричен
начин, включително и по отношение основателността на гражданската претенция, за
което излага подробни съображения. Пледира за постановяване на съответна
осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление в
пълен размер. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски –
държавни такси, адвокатски хонорар и разноски за вещо лице.
Защитата на подсъдимия-адв.М. намира
обвинението за недоказано от обективна и субективна страна, като поддържа
становището, че са налице съществени противоречия между изнесеното в тъжбата и
събраните по делото доказателства, за което развива подробни съображения.
Пледира за налагане на оправдателна присъда.
Подсъдимият А.Н.Д. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование,
безработен, ЕГН ********** поддържа становището на своя адвокат и моли
да бъде оправдан.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства и след преценка доводите и съображенията на страните и на
основание чл.14, ал.1 и чл.18 НПК намери за установено от фактическа страна
следното:
Тъжителят Т.Г. и подсъдимият А.Д. се
познавали помежду си и били в нормални взаимоотношения. На 02.12.2019 г., около
20:30 часа тъжителят Г. посетил механа „Българе“ в град Враца, където седнал на
една маса заедно със свидетеля Ц.Т.. В заведението
същата вечер бил и подс.А.Д. заедно със свидетелите А.Б., А.И. и Р.Л.. Същата
вечер сервитьор в заведението била св.В.В.. След като тъжителят Г. употребил
алкохол, започнал да се заяжда, да обижда и да псува подс.Д.. В един момент
дори поискал да черпи него и компанията му, но подсъдимият отказал. Т.Г.
заявил, че ще даде 500 лева на подс.Д., за да му сервира последния през цялата
вечер. Тъжителят се държал грубо и арогантно, както с подсъдимия и неговата
компания, така и с персонала на заведението. Около 23:30 часа възникнал
конфликт между св.В.В. и св.Р.Л., който прераснал в сбиване. Тогава подс.Д.,
св.И. и св.Б. се спуснали да ги разтърват. В този момент тъж.Г. взел един стол
от неговата маса - дървен с четири крака и облегалка и пристъпвайки към
подсъдимия отзад и отдясно хвърлил стола по него и по този начин го ударил в
областта на главата. През това време св.Б. държал св.Т., за да не се намесва и
той. След това подс.Д. замаян си тръгнал от заведението, а по-късно си тръгнал и тъж.Г.. Същата вечер органите на
реда не са посещавали заведението, нито пък органите на ЦСМП. На следващия ден
тъжителят Г. посетил съдебен лекар и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение
за получени от последния травми. Тъжителят останал три дни в болнично
заведение, където му били направени съответни изследвания, рентгенови снимки и
било проведено лечение.
В обстоятелствената част на
депозираната пред ВРС тъжба частният тъжител
твърди, че на 02.12.2019 г. около 20:30 часа е отишъл в механа
„Българе”, където се видял със св.Цв.Т., а подс.Д.
бил там с други лица. Тъжителят твърди, че към 23:30 възникнало сбиване между
сервитьорката В. и св.Л., при което той застанал между двете и се опитал да ги
разтърве, но в този момент получил множество удари от подс.Д. с юмруци по
главата и лицето. С тъжбата Т.Г. претендира, че е получил оток и кръвонасядане
на двете очи с притваряне на очните цепки; кръвоизлив под външната обвивка на
двете очни ябълки с леко намаление на зрението на дясно око; разклащане от
първа степен на двата горни централни резци; разкъсно-контузни
рани на лигавицата на двете устни и лява буза и охлузвания в областта на лицето,
с което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и назначената
съдебно-медицинска експертиза.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите: Ц.Т., А.Б., Р.Л., В.В., А.И., Ц.А.,
Г.К., М.Т., както и чрез обясненията на подс.А.Д..
От разпита на свидетеля Ц.Т. –
приятел на дъщерята на тъжителя се
установява, че същият на посочената в тъжбата дата и място е присъствал на
мястото на възникналия между страните по делото инцидент, като през цялото
време е бил в компанията на Т.Г.. Св.Цв.Т. установява с показанията си, че след
като две от сервитьорките се сбили тъж.Г. и подс.Д. се спуснали да ги
разтърват, при което станало „меле“ и усетил, че някой го държи, за да не се
намесва и той самият. Св.Т. твърди, че в този момент подс.Д. е нанесъл няколко
удара с юмрук на тъж.Г. в областта на лицето. Този свидетел отрича тъжителят да
се е заяждал и да се е държал неприлично с подсъдимия и неговата компания, а
дори напротив твърди, че двете компании са вдигали наздравици и са се черпели,
но въпреки това подс.Д. нанесъл побой на тъжителя Г., който получил оток и
кръвоизливи.
Свидетелят Цв.Т. отчасти е
заинтересован от изхода на делото, предвид връзката му с дъщерята на тъжителя.
Отделно от това показанията му не съответстват с останалите свидетелски
показания по отношение нанесените удари и между кои лица, поради което не
следва да бъдат кредитирани в тази им част.
По делото е разпитан свидетелят А.Б.,
който твърди, че са били на посоченото в тъжбата място заедно с подс.Д., св.И.
и св.Л., а св.В. сервирала в заведението. Този свидетел установява, че същата
вечер тъж.Т.Г. се заяждал с подс.А.Д., държал се грубо с всички и искал да ги
черпи. Свидетелят установява, че след като двете сервитьорки се сбили, той
заедно с подсъдимия Д. станал да ги разтърве, но в този момент
тъжителят взел един стол от масата, с който ясно възнамерявал да удари
подсъдимия. Св.Б. твърди, че предупредил подс.А.Д. за това, което имал
намерение да направи тъжителя, но все пак Т.Г. успял да удари А.Д. със стола
отзад и вдясно в областта на главата. Свидетелят твърди още, че въпреки
станалата суматоха, не е видял подсъдимия да удря тъжителя.
Св. Р.Л. установява, че същата
вечер е била заедно с подс.А.Д. и св. А.И. в процесното заведение, където
употребила алкохол и се скарала и сбила със св.В.В.. Тази свидетелка твърди, че
не е видяла и не е разбрала кой ги е разделил, както и, че не е забелязала
сбиване и напрежение между тъжителя и подсъдимия, въпреки че последният бил
употребил алкохол и бил доста заядлив същата вечер.
Св.В.В. - сервитьор в механа
„Българе“ познавала тъжителя и подсъдимия като редовни клиенти на заведението.
Същата установява, че въпросната вечер тъжителят Т.Г. седял с едно момче на
една маса, а подсъдимият А.Д. седял на друга маса заедно със св.Ал.Б., св.А.И.
и св.Р.Л., като от страна на тъжителя имало псувни, обиди и „разправии” към
подсъдимия и неговата компания, като всички употребявали алкохол. Св.В.
съобщава, че същата вечер се скарала със св.Л., сдърпали се и се сбили, при
което подсъдимият и св.И. станали, за да ги разтърват. Свидетелката В.
съобщава, че в този момент видяла как тъжителя Т.Г. и др. момче тръгват към тях
и тогава Т.Г. нападнал А. Доов със стол, с който го ударил в лицето, от дясната
страна, с крака на стола /с четири крака, дървен с облегалка/, а подс.А.Д. се
опитвал да се предпази, като за целта бутнал Т., за да го спре и правел
хаотични движения, за да се защити. Твърди, че не е видяла удари от страна на А.Д. към Т.Г., като след
случилото се подсъдимият си тръгнал, а тъжителят останал още известно време в
заведението.
Св.А.И. – работеща като сервитьор в
заведението на 02.12.2019 г. била клиент в заведението заедно с подс.А.Д., св.Б.
и св.Л.. Съобщава, че тъжителят Т.Г. бил там и бил пиян, като се провиквал от
масата и се заяждал с подс.А.Д. и дори искал подсъдимия да му сервира същата
вечер. Съобщава, че тъжителят се държал грубо и арогантно, докато те просто
вечеряли. Св.И. установява, че същата вечер между св.В.В. и св.Р.Л. възникнал
спор, който прераснал в сбиване, като всички от нейната маса станали да ги
разделят. Установява с показанията си още, че в този момент тъжителят
пристъпил към тях със стол /дървен,
масивен, тежък/ и го хвърлил по подсъдимия, когото ударил със стола, а
последният паднал до нея. Съобщава, че тъж.Т.Г. е ударил подс.А.Д. със стола
отзад и отдясно в областта на главата, като двамата са били на разстояние един
от друг на около един метър и половина.
Твърди, че подсъдимият А.Д. в нито един момент не е удрял тъжителя Т.Г., а
между тях е имало само бутане. Съобщава, че тъж.Т.Г. бил агресивен и отказали
да му сервират повече алкохол.
Св.Ц.А. бил в заведението заедно със
св.Г.К. и установява с показанията си, че подс.Д., св.И., св.Л. и св.В. седели
в другия край на заведението, като последните две се сдърпали. Този свидетел
съобщава, че тъжителят бил конфликтен,
груб и арогантен и искал подсъдимия да му сервира цяла вечер срещу сумата от
500 лева. Твърди, че след сбиването на двете момичета подсъдимият и неговата
компания станали да ги разтърват и тогава тъжителят взел един стол от неговата маса, спуснал се и ударил А.Д.
със стола от дясната страна в областта на главата, като ударът бил само един и
вследствие на него А.Д. залитнал и после излязъл навън.
Св.Г.К. също бил в заведението тази
вечер заедно със св.Ц.А.. Св.К. установява, че тъжителят и подсъдимият, които
също били там, си говорели на висок тон
и си отправяли обидни реплики. Съобщава, че след като излязъл да пуши, след
около 10 минути излязъл и подс.А.Д. с охлузена дясна страна на лицето и синина под окото, а след като той самият се
върнал в заведението, там било бъркотия и било разбутано.
Св. М.Т. – полицейски инспектор,
установява с показанията си, че след като получили сигнал за побой, посетил
лице в болницата за разпит. Съобщава, че по образуваната преписка са снети
сведения от свидетелите, като обяснява механизма на разпита.
В хода на делото
подсъдимият А.Д. е дал обяснения, като е разказал последователно събитията от
същата вечер. Подсъдимият Д. съобщава за конфликтното поведение на тъжителя, с
който били в ресторанта, но в различни компании, за обиди и псувни от негова
страна. Съобщава за сбиването между св.В. и св.Л. и за намесата им със св.А.Б..
Твърди, че е ударен със стол в главата
от тъжителя, поради което е бил замаян и неадекватен. Заявява, че не е ходил в
болница и не е сигнализирал органите на реда за случилото се.
При така събраните гласни доказателства,
по делото се очертаха две групи свидетели, поради което се събраха
противоречиви показания по отношение на главния факт, подлежащ на доказване в
това производство, а именно кой и какви удари е нанасял на тъжителя Г. и какъв
е механизма на осъществяването им. От една страна са твърденията на тъжителя и
показанията на свидетеля Ц.Т., а от
друга са показанията на свидетелите Б., Л., И., В., К., А., както и обясненията
на подсъдимия Д.. Втората група свидетели категорично твърдят за липса на удари
от страна на подсъдимия Д. към тъжителя Г. и свидетелстват за обратното, а
именно наличие на удар със стол в областта на главата от страна на тъжителя към
подсъдимия.
Съдът намира показанията на
свидетелите Б., Л., И., В., К. и А. за последователни, логични и кореспондиращи
един спрямо друг, поради което ги намира за достоверни и ги кредитира.
По делото са събрани и писмени
доказателства, част от които са представени още с тъжбата: Медицинско
удостоверение № 331 от 06.12.2019 г., издадено от съдебен лекар Ф.Т. със
заключение, че тъжителят Т.Г. е получил оток и кръвонасядане на двете очи с
притваряне на очните цепки; кръвоизлив под външната обвивка на двете очни
ябълки с леко намаление на зрението на дясно око; разклащане от първа степен на
двата горни централни резци; разкъсно-контузни
рани на лигавицата на двете устни и лява буза; охлузвания в областта на лицето.
В обстоятелствената част на същото заключение е записано, че тъжителят е
съобщил, че на 02.12.2019 г. към 23:00 – 23:45 часа му е бил нанесен побой от
познат мъж, който го ударил с ръка няколко пъти, с частични спомени за нанасяни
и други удари. Приложена към тъжбата е и медицинска документация – Епикриза от
ХО от 06.12.2020 г. – л.3, Справка от Магниторезонансна томография на глава –
л.5, Медицинско свидетелство – л.6, Амбулаторни листове – л.7-9, Фискален бон – л.10 и Потребителска
такса – л.11-12. С Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 06.02.2020 по пр.пр.№
82/2020 г. по описа на ВРП, прокурор е отказал да образува досъдебно
производство и е прекратил пр.преписка, тъй като не са събрани данни за
извършено престъпление от общ характер и
било установено, че на тъжителя е причинена лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 НК. Съгласно издадената Справка за съдимост на подс. А.Д. - л.24,
подсъдимият е с чисто съдебно минало. Приложените Характеристични данни за
подс. Д. на л.32 са сравнително положителни по отношение на същия.
По делото е приложена прокурорска
преписка № 82/2020 г. по описа на РП-Враца, съдържаща жалба от Т.Г. ***, СМУ,
медицинска документация, Справка от пол.инспектор, писмени сведения от
свидетелите, Справка съдимост, кореспонденция с управителя на „Елит тийм
секюрити”
По
делото е проведена съдебно-медицинска експертиза, като съгласно експертното
заключение на проведената СМЕ по писмени данни вх.№ 8748/26.06.2020 г., чието
заключение съдът възприема за обективно, пълно и вярно се установява, че
тъжителят е получил лека телесна
повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на двете очи с притваряне на
очните цепки; кръвоизлив под външната обвивка на двете очни ябълки с леко
намаление на зрението на дясно око; разклащане от първа степен на двата горни
централни резци; разкъсно-контузни
рани на лигавицата на двете устни и лява буза; охлузвания в областта на лицето.
Според вещото лице по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети и по начин и по време, посочени от
тъжителя. Съгласно експертното
заключение на тъжителя е причинено временно разстройство на здравето без
опасност за живота с оздравителен период от около 3-4 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен
период. При проведения в съдебното заседание разпит на вещото лице, същият
заявява, че поддържа експертизата, като пояснява, че за получаване на описаните
увреждания са били необходими не по-малко от три удара, като е възможно да са
били и повече от три. Уточнява още, че от извършения ЯМР на главата се
установява, че няма морфологични изменения, от които да бъде направено
предположение, че се дължи полученият тремор на ръката.
При гореустановената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
От анализа на всички събрани по
делото доказателства - гласни, писмени и извършена СМЕ съдът намира, че не се
установява факта на извършване на инкриминираното деяние, неговият механизъм,
времето и мястото на извършването му и участието на подсъдимия в него. Предвид
обстоятелството, че частното обвинението се определя в рамките на тъжбата и от
фактите, изложени в нея, съдът намира следното:
На първо място настоящият съд
намира, че е налице непреодолимо противоречие между изложеното в тъжба, където
тъжителят Г. твърди, че подсъдимият Д.
му е нанесъл множество удари с ръце в главата и лицето и събраните по делото
доказателства. Единствените показания, които са в подкрепа на изложеното в
тъжбата са показанията на свидетеля Ц.Т. – приятел на дъщерята на тъжителя и
които не кореспондират с показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели по отношение на главния
факт подлежащ на доказване и на останалите събрани по делото доказателства, с
оглед на което по никакъв начин не може да се установи описаната фактическа
обстановка в тъжбата.
Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства не се доказва по един безспорен, несъмнен и категоричен начин извършването на престъпление по чл.130, ал.1
от НК именно от подсъдимия А.Д.. Съдът приема, че от обективна страна не са
налице всички признаци на престъпния състав на инкриминираното деяние.
Касателно събраните по делото гласни
доказателства всички свидетели, освен св.Т. посочват, че именно тъжителтя Г. е
хвърлил с дървен стол към подсъдимия и го е ударил с крака на стола отзад и
отдясно в областта на главата.
Въпреки наличието на СМЕ по писмени
данни за получени увреждания от страна на тъжителя, по делото не се събраха достатъчно
доказателства за авторството на деянието и по–конкретно за участието на
подсъдимия А.Д. в него. Разпитаните свидетели-очевидци не съобщават за нанесени
удари от подс.Д. към тъж.Г..
Предвид всичко гореизложено съдът намери
подсъдимият А.Д. за невинен в повдигнатото му частно обвинение в извършване на
престъпление по чл.130, ал.1 НК, а именно в това на 02.12.2019 г., около 23:30 часа, в град Враца, в
ресторант „Българе” да е нанесъл удари с
ръце по главата и лицето на тъжителя Т.Г., вследствие на което тъжителят да е
получил лека телесна повреда, изразяваща се в
оток и кръвонасядане на двете очи с притваряне на очните цепки;
кръвоизлив под външната обвивка на двете очни ябълки с леко намаление на
зрението на дясно око; разклащане от първа степен на двата горни централни
резци; разкъсно-контузни рани на лигавицата на двете устни и лява
буза; охлузвания в областта на лицето, поради което и на основание чл.304 НПК
го оправда.
По отношение на предявеният от
тъжителя срещу подсъдимия граждански иск
за сумата от 8 337, 40лева, представляващ обезщетение за претърпени,
вследствие на претендираното престъпление неимуществени вреди в размер на 8000
лева и имуществени вреди в размер на 337, 40 лева, ведно със законната лихва
върху цялата сума от датата на деянието - 02.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, съдът при този изход на
делото го отхвърли като неоснователен и недоказан, като тъжителят ще следва да
заплати в полза на подсъдимия и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на деветстотин лева, както и 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
При гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
27.12.2020 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
гр.Враца