О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
София,
29.11.2019
г
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание двадесет и
девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
мл. с-я:
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия П. ПАНОВ внчд
№ 4885 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК.
Образувано е по
повод постъпила частна жалба от М.Т. срещу Определение от 16.08.2019г.,
постановено по НЧД №13311/2019 по описа на СРС, НО 12 с-в, с което е оставена
без разглеждане жалбата му срещу Постановление на СРП от 03.07.2019г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП ЗМ 766/2018г. по описа на 02 РУ-СДВР,
пр.пр. №13474/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл.293а от НК.
В жалбата се
навежда довод, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, и неправилен.
Излага аргументи за неправилност на издаденото постановление за прекратяване на
досъдебното производство. Счита жалбата си за допустима.
Препис от
жалбата е изпратен на СРП, като становище в срок не е постъпило.
Въззивният съд,
като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
По подаден от жалбоподателя
Танджер сигнал, титулуван „тъжба“, с постановление от 26.03.2018г. е образувано
цитираното по-горе досъдебно производство затова, че след като е налице
осъждане да изпълни парично задължение - сумата от 2 800 лв., представляваща
неизплатено задължение по получен заем, заедно законната лихва върху тази сума
от 24.04.2015 г. до окончателното й плащане, както и сумата в размер на 373,36
лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2013 г. -
23.04.2015 г. на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 144 лева заплатена
държавна такса и сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение по гр. дело №
22761/15 г. на CPC, I г. о., 26 състав и в продължение на една година от
влизането в сила на решението - до 23.01.2017 г. не е изпълнил задължението си
към кредитора М.Р.Т., ЕГН ********** въпреки наличие на парични средства или
имущество за това - престъпление по чл. 293а от НК. По досъдебното производство
не е привлечен обвиняем. С постановление за прекратяване на наказателното
производство от 03.07.2019г. на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК същото е прекратено.
Срещу това постановление е подадена жалба от М.Т., която с атакуваното
определение е оставена без разглеждане с мотив, че лицето няма качеството на
пострадал, доколкото престъплението по чл.293а от НК има за обект правосъдната
дейност и авторитета на органите на съдебната власт, както и обстоятелството,
че престъплението е на формално извършване.
Подадената
частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
седмодневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на самостоятелно обжалване и протестиране. Разгледана
по същество, същата е основателна поради следните съображения:
Неправилно
Софийски районен съд приема, че жалбоподателят не се явява пострадал по смисъла
на закона, доколкото е повдигнато обвинение за престъпление по чл.293а от НК.
Съгласно чл.74
ал.1 от НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени
вреди от престъплението. Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил
вредите, които е претърпяло едно лице, за да придобие качеството на пострадал,
да са единствено и само съставомерни вреди и съответно престъплението, за което
е повдигнато обвинение да е резултатно, а не на формално извършване. Поради
това настоящият въззивен състав приема, че фигурата на пострадал може да
възникне и при извършено престъпление против правосъдието. Това е така,
доколкото въззивният съд приема, че чл.74 ал.1 от НПК не следва да се тълкува
стеснително и съответно вредите да се свеждат до описаните в съставите
единствено на резултатните престъпления, от които вредата е елемент от
обективната съставомерност. Макар и преобладаващата практика в миналото да е
била имено в обратния смисъл, същата вече трудно може да бъде споделена,
съответно приложена и в настоящия казус.
В Решение № 131
от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК е прието, че за
качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1 от НПК, не се
изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление, въобще, без да се придават други законови критерии.
Без значение е
кой е родовият обект на престъпленията в дадена глава от наказателния кодекс.
Вярно е, че в случая родов обект на посегателство са обществените отношения,
свързани с правилното функциониране на съдебната система, а непосредствен обект
са отношенията, свързани със зачитане на задължителната сила на окончателните
съдебни актове и тяхното изпълнение. Този обект на защита обаче не предопределя
извода, че пострадал от престъплението по чл.293а от НК не може да бъде конкретно физическо лице. В
случая неплащането на присъдена с влязъл сила съдебен акт парична сума
безспорно е в състояние да накърни субективни права и интереси на кредитора,
който се ползва от благоприятните правни последици на осъдително съдебно
решение в негова полза. Вярно е, че престъплението е формално, но чл.74 от НПК
не изисква претърпените вреди да са съставомерни, съответно престъплението да е
резултатно.
В случая се
касае за неизпълнение на вземане, което е изискуемо и ликвидно по смисъла на
гражданското право, като спорът е решен със сила на пресъдено нещо.
Законодателят е въздигнал в престъпление неплащането в определен срок на
парично задължение, което деецът има възможност да погаси и е осъден с влязъл в
сила съдебен акт да го стори. Безспорно по този начин се брани задължителната
сила на съдебните актове, съответно се създава още една гаранция за правилното
функциониране на съдебната система и зачитане на решенията на съда, но не може
да се пренебрегне и обстоятелството, че неизпълнението на съдебното решение уврежда
и нарушава права на кредитора, което от своя страна представлява и вреда. По
своето естество вредата представлява неблагоприятно въздействие върху правната
сфера на едно лице, в случая това е имуществената сфера на кредитора. Вярно е
също, че тази вреда се съизмерва с предвидената законна лихва за забава. Не е
без значение и обстоятелството, че тази мораторна лихва не представлява деликт,
а особен източник на облигационно отношение, който е различен и от договорните.
Необходимо е обаче да се уточни, че за целите на наказателното процесуално
право и в частност за да възникне фигурата на пострадал, е необходимо вредата
да е вследствие на деянието, което с оглед конкретната диспозиция на
наказателноправната норма представлява и престъпление. В случая този критерий е
изпълнен, доколкото самото неплащане на установено със съдебен акт парично
задължение е неблагоприятно въздействие върху имуществената правна сфера на
кредитора. В този смисъл е налице и вреда, която се явява пряка и
непосредствена последица от инкриминираното деяние – неплащането на парична
сума на кредитора при наличие на осъдително и влязло в сила съдебно решение.
Без значение е и
обстоятелството, че тази вреда е призната в самото съдебно решение и за
паричните средства, които биха я обезщетили съществува изпълнителен титул – ответникът
по гражданското дело е осъден да заплати законната лихва върху присъдената главница до датата на
плащането ѝ. В случая обаче релевантно за възникването на фигурата на пострадал
е обстоятелството, че вреда настъпва, като законодателят в чл.74 ал.1 от НПК не
поставя условието да не е налице обезвреда или да липсва съдебен или приравнен
нему акт, който да прави обезщетението за вредата ликвидно и изискуемо,
съответно да дава възможност за погасяването на задължението, което е възникнало,
по принудителен ред. Това би имало отношение само и единствено към
допустимостта, съответно основателността на гражданския иск в наказателния
процес и съответно за правата на пострадалия по чл.84 и сл. от НПК.
В този смисъл са
налице предпоставките на чл.74 от НПК М.Т. да е претърпял имуществени вреди от
престъплението, поради което същият се явява пострадал и за него възникват
правата, посочени в чл.75 ал.1 от НПК, включително и правото да обжалва прекратяването
на досъдебното производство.
Поради тези
съображения настоящият състав приема, че СРС неправилно е оставил жалбата без разглеждане.
Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на
СРС за произнасяне по същество.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от
16.08.2019г., постановено по НЧД №13311/2019 по описа на СРС, НО 12 с-в, с
което е оставена без разглеждане жалбата срещу Постановление на СРП от
03.07.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП ЗМ 766/2018г.
по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №13474/2018г. по описа на СРП, образувано и
водено за престъпление по чл.293а от НК.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за произнасяне по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.