№ 174
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100112217 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.146 ал.1 и чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузи от договор за кредит и
анекси към него, както и искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени
суми по договора за кредит и анексите към него.
Ищците Е.И. Ц., М. Р. Ц. и ИВ. Р. Ц. твърдят, че са кредитополучатели по договор за
жилищен кредит № 2188/R/2007 от 20.06.2007г., сключен между „Банка Пиреос България“
АД като кредитодател от една страна и от друга страна ищцата Е.Ц. и наследодателя на
ищците Р. Ц., като кредитополучатели. Посочват, че са изпълнявали задълженията си по
кредита, който бил обезпечен с ипотека върху имот и със залог върху вземания в полза на
банката. На 26.09.2009г. страните по договора сключили анекс, по силата на който размерът
на отпуснатия кредит се изменял на 60 1890,74 евро. Изменен бил и размера на
договорената лихва. Кредитополучателите възразили срещу предложения им от банката нов
размер лихва, но от банката им съобщили, че редакции в анекса не са възможни и че това са
предварително подготвени бланки. Посочват, че въпреки несъгласието си подписали анекса,
тъй като това бил единствения начин да се установи между тях и банката, че действително
отпуснатия и усвоен кредит е по-нисък от посочения в договора – 60 180,74 евро вместо
записания размер от 64 000 евро. По-нататък ищците посочват, че на 9.07.2011г.
кредитополучателя Р. Ц. починал. В резултат, банката изискала като страни по кредита да
встъпят неговите наследници, двамата му сина, ищците М.Ц. и И.Ц.. На 22.02.2013г. с анекс
№3 към договора последните встъпили като съкредитополучатели по процесния договор. С
анекса бил променен срока на договора, както и остатъчния размер главница, с които
ищците не били съгласни. Не били съгласни и с клаузата, че приемат общите условия и
тарифата на банката без възражения, тъй като такива не им били връчени. Твърдят, че
банката няколкократно извършвала служебно преоформяне на дълга, като натрупвала върху
главницата суми, които считала за просрочия по кредита. Ищците не били съгласни с този
анатоцизъм, недопустим в гражданското право. Считат, че са надплащали суми на банката,
притеснявали се дали ще могат да плащат ежемесечните променящи се все по-високи
вноски към банката, поради което на 27.10.2017г. , заради недобросъвестното поведение на
банката, били принудени предсрочно да погасят кредита като внесли сумата 52 983,39 евро.
1
Считат, че заради неправилното изчисляване на лихвения процент, банката е получила
повече пари, отколкото й се е следвало по договора за кредит. Посочват, че неравноправни
са следните клаузи от договора за кредит и анексите към него: чл.14 ал.4 и чл.29 б.б от
договора, чл.2 ал. 1 и ал.3 и чл.12 от Анекс № 1176/AMR/09, чл.7 ал. 1 и ал.2 и чл.11 от
Анекс №3. Посочват, че тези клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност,
създават значително неравновесие между правата и задълженията на банката като търговец,
и кредитополучателите, като потребители, и са довели до увреждане на ищците. Молят съда
да обяви посочените клаузи за нищожни. Считат, че по отношение задължението им да
заплатят възнаградителна лихва е приложим уговорения в чл.14 ал.1 и ал.3 от договора
лихвен процент - сбор от 3 месечния EURIBOR+ надбавка от 3,9% + надбавка от 2%.
Посочват, че банката е изчислила лихвата според оспорените като нищожни клаузи и
неправилно е събрала от тях в повече от дължимото. Твърдят, че поради драстичния спад на
индекса 3 месечен EURIBOR, банката е следвало да намали лихвения процент по кредита
съобразно уговореното в договора, в резултат на което ищците да дължат по-нисък размер
лихва. Поради извършената недопустима капитализация /прибавяне/ на просрочени
задължения към главницата по кредита, банката е начислила и по-висок размер лихва. Така,
при погасяването на кредита, банката е получила в по-висок размер, недължимо, главница,
лихви и такси. Ищците предявяват искове за солидарно заплащане на: сумата 890 евро,
представляваща неправилно изчислена от банката лихва за периода 6.04.2015г. –
27.10.2017г. /когато кредита е предсрочно погасен/, сумата 10 евро, надплатена такса за
управление на кредита за същия период, и сумата 1000 евро, представляваща недължимо
платена сума за главница при извършеното предсрочно погасяване на кредита на
27.10.2017г. В хода на съдебното производство пред районния съд, ищците са изменили
размера на претенциите си, което съдът е допуснал, както следва: искът за недължимо
платена възнаградителна лихва за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. е предявен за сумата
5465,24 евро, искът за надплатената такса за управление на кредита за периода 6.04.2015г. –
27.10.2017г. е предявен за сумата 237,05 евро, искът за недължимо платена главница за
периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. е предявен за сумата 22 938,70 евро. Претендира се и
законната лихва върху горните суми от завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане. Претендират се и разноските по делото. Заради увеличения размер на
предявените искове, делото, първоначално образувано пред СРС, е изпратено по
компетентност на СГС, който го разгледа по същество.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. На първо място
оспорва потребителското качество на ищците, като твърди, че договорът е сключен с
кредитополучателите Е.Ц. и Р. Ц. в рамките на упражняваната от тях търговска дейност.
Посочва, че освен процесния договор, ищцата Ц. е сключила още три ипотечни договора с
ответника с цел покупка на имоти или с цел строителни работи по имоти. Посочва, че
управлението на тези имоти е извършвано с търговска цел и представлява независима
икономическа дейност, от която ищците са реализирали регулярен доход. Оспорва
твърдението на ищците, че реалния размер предоставен кредит е 60 180,74 евро. Посочва, че
преведената по банковата сметка на ищцата Е.Ц. сума е била 64 000 евро, която е напълно
използвана. Оспорва твърдения начин на изчисляване на приложимата по договора лихва.
Посочва, че лихвения процент по договора е по-нисък от първоначално договорения , а
именно банката е прилагала 7,65%, вместо първоначално уговорения 8,4%. Посочва, че в
периодите, когато базовия лихвен процент е нараствал значително, банката е прилагала
отрицателна надбавка, за да може да задържи годишния лихвен процент по кредита в
приемливи за кредитополучателите граници. Възразява срещу твърдението за нищожност на
оспорените от ищците клаузи в договора и анексите към него и излага съображения в
подкрепа на тезата си. Оспорва и претенцията за лихва върху претендираните главници.
Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на банката сторените от нея разноски по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Не се спори, че ответникът „Ю.Б.“ АД е правоприемник на „Банка Пиреос България“
2
АД.
На 20.06.2007г. между „Банка Пиреос България“ АД като кредитор /наричан по-
нататък Банката/ и Е.И. Ц. и Р. Д. Ц., като кредитополучатели е сключен договор за
жилищен кредит № 2188/R2007г. , по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателите банков кредит в размер на 64 000 евро с цел финансиране на
довършителни работи на недвижим имот, представляващ дворно място в гр.София,
кв.Драгалевци, с площ от 696 кв.м. ведно с построената в него еднофамилна жилищна
сграда. Кредитът е предоставен за усвояване в рамките на 1 месец по разплащателната
сметка на кредитополучателя в Банката. В чл.14 ал.1 е уговорено, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на Банката годишен лихвен процент в размер на 8,4%, равен на
базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро плюс надбавка 2%. Съгласно
чл.14 ал.3 базовият лихвен процент се определя от 3 –месечния EURIBOR плюс надбавка от
3,9%. За изчислението на лихвата по този договор за 3 месечния EURIBOR е приета
стойност от 2,5%. В чл.14 ал.4 е посочено, че минималната приемлива за Банката стойност
на 3 месечния EURIBOR е 2,5%, като Банката има право по време на действие на договора
едностранно да променя размера на приложимата лихва в случай, че 3-месечния EURIBOR
достигне нива с 0,25% пункта по-високи от посочените тук в рамките на 1 месец. Промяната
в лихвения процент влиза в сила за страните от деня на приемането й от Банката , за което
Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковия клон или на интернет
страницата си. В чл.16 са уговорени дължимите на Банката такси: такса за разглеждане на
документи, еднократна такса за управление на кредита и годишна такса от 0,5% от
първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всяка следваща година, платима
годишно на датата на усвояване на кредита. В полза на Банката е вписана ипотека върху
имота, описа по-горе. Към договора е приложен погасителен план, подписан от страните.
Видно от представеното от ответника кредитно досие, на 5.11.2007г. ищцата Ценова
е подала молба до банката с искане лихвения процент по договора им за банков кредит да
бъде намален, съгласно условията на банката за доказан доход. На 23.11.2007г. банката и
кредитополучателите са подписали анекс , в който са уговорили годишен лихвен процент по
кредита в размер на 6,9%, равен на базовия лихвен процент по жилищни кредити в евро,
валиден след 15.10.2007г.
На 26.09.2009г. банката и кредитополучателите са сключили анекс № 1176/ AMR/09,
в който е записано, че са се споразумели, че с подписването на анекса страните са се
съгласили , че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 60 180, 74 евро, като този размер
се формира от дължимата по договора за кредит главница заедно с лихвите, дължими през
периода с по-ниска лихва по настоящия анекс. В чл.2 ал.1 е уговорен лихвен процент от
7,62% за остатъка от договора, формиран от базовия лихвен процент на банката за кредити в
евро /5,75% към него момент/ плюс надбавка от 1,9%. Уговорено е в чл.2 ал.3, че банката
има право да промени договора едностранно в случай, че пазарните условия за привличане
на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на
предпоставките, посочени в общите условия на банката. Уговорен е облекчен размер на
лихвата от 5,80% за първите 6 месеца след подписване на анекса, през което време ще се
изплащат само лихви, такси и комисионни, а главницата ще започне да се връща след
изтичане на тези 6 месеца. Потвърдено е, че годишната такса за обслужване на кредита е
0,5% от остатъка на кредита. За обезпечаване на изпълнението на договора
кредитополучателите са учредили в полза на банката реален залог върху вземанията си наем
от 15.05.2009г. в размер на 2 300 евро, сключен с правителството на Р Южна Африка.
Не се спори, че на 9.07.2011г. кредитополучателят Р. Ц. е починал. Тъй като върху
живота на кредитополучателите е била сключена застраховка „ Живот“, поради настъпилото
застрахователно събитие, Банката е предявила претенция пред застрахователя на
14.07.2011г. /обстоятелство вписано в анекс №3/2013/.
На 21.01.2012г. банката и ищцата Ц. са сключили анекс № 932/ AMR/2011, в който е
уговорено, че кредитополучателят е в просрочие на задълженията си общо в размер на
603,04 евро, вкл. просрочена главница, лихва, такси и комисионни. Сумата по просрочието
се прибавя към редовната главница по договора за кредит, като общата сума по главницата
3
става 55 665,43 евро /чл.1 ал.2/. В чл.2 страните са се споразумели, че погасяването на
главницата започва след изтичане на гратисен период от 12 месеца, през който се дължат
само лихви, такси и комисионни. За обезпечаване изпълнението на условията по договора,
ищцата е учредила в полза на Банката реален залог върху вземанията в размер на не по-
малко от 2 500 евро, произтичащи от договор за наем № S-225-OBO-365, сключен с
Американското посолство.
По заведената щета във връзка със смъртта на кредитополучателя Р. Ц., на 9.01.2013г.
Банката е получила от застрахователя застрахователно обезщетение в размер на 97 597,19
евро.
На 17.01.2013г. ищцата е подала до Банката молба за промяна на параметри с искане
срока на кредита да бъде удължен от 126м. на 360м., да бъде променена падежната дата,
както и просрочието да бъде добавено към главницата по кредита.
На 22.02.2013г. ищците са сключили анекс №3/2013, в който са се съгласили, че М.Ц.
и И.Ц. приемат качеството на кредитополучател по договора за банков кредит и анексите
към него наред с първоначалния кредитополучател. Съгласили са се, че задълженията по
кредита са в просрочение за 357,54 евро и че тази сума се прибавя към редовната главница в
размер на 55 710,12 евро. В чл.7 е уговорен лихвен процент в размер на 7,65%, формиран от
базисен лихвен процент на Банката за кредити в евро /5,75% към него момент/ плюс
надбавка от 1,9%. В чл.7 ал.2 е уговорено правото на Банката едностранно да промени
приложимия лихвен процент при конкретно посочени условия. Срокът за погасяване на
кредита е променен на 360м.
На 26.10.2017г. ищцата Ц. е погасила изцяло кредита, като е заплатила на Банката
сумата 52 983,39 евро. Учредените обезпечения в полза на Банката са били заличени.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че преди
сключване на процесния договор, предмет на настоящото дело, между „Банка Пиреос
България“ АД и Е.Ц. и Р. Ц. е имало сключен договор за банков кредит срещу ипотека №
1812/R/2006 от 15.08.2006г., видно от който Банката е предоставила на
кредитополучателите кредит в размер на 300 000 евро, от които 96 000 евро за
рефинансиране на два жилищни кредита от Прокредит банк България и 204 000 евро за
строителство и довършителни работи на недвижим имот – триетажна къща в гр.София,
кв.Драгалевци, м.Коленово. Кредита е обезпечен с ипотека върху друг имот в кв.Драгалевци
с площ от 696 кв. м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда. При
подаване на искането за предоставяне на кредит, ищцата Ц. е декларирала, че работи като
продавач-консултант в ЕТ“Лотос“, има доходи от наем от къща в кв.Драгалевци, ул.“**** в
размер на 2500 евро и от наем на магазин на бул.“Раковски“ № 127 в размер на 810 евро.
Към него момент ищцата е имала кредит от 100 000 евро /който вероятно е погасила с
кредита по настоящия договор/. Декларирала е, че притежава три имота - едностаен
апартамент в ж.к.Илинден, къща от 686 кв.м. в кв.Драгалевци и къща в строеж от 722 кв.м. в
Драгалевци.
След сключване на настоящия договор за кредит от 20.06.2007г. в размер на 64 000
евро за довършителни работи на имот в кв.Драгалевци с площ от 696 кв. м. ведно с
построената в него еднофамилна жилищна сграда /ипотекиран по първия договор от
15.08.2006г./, Банката и Е.Ц. и Р. Ц. са сключили трети договор за жилищен кредит №
3805/R/07г. от 5.11.2007г. , видно от който Банката е предоставила на кредитополучателите
банков кредит в размер на 52 000 евро за финансиране на довършителни работи на
жилищна сграда в имот в кв.Драгалевци на ул.“****. Върху този имот е учредена ипотека в
полза на Банката.
На 16.10.2008г. Банката и Е.Ц. и Р. Ц. са сключили четвърти договор за жилищен
кредит, видно от който Банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на
100 000 шв.франкове за финансиране на покупка на 15/300 ид.ч. от магазин на ул.“****. В
полза на Банката е учредена ипотека върху имота на „****.
Досежно съществуването на тези договори за кредит и тяхното изпълнение няма спор
между страните. Това е видно и от представеното от ответника заявление от 10.11.2010г., с
което ищцата е поискала от Банката да разреши 40% от ипотекирания в полза на Банката по
4
договорите за кредит имот в кв.Драгалевци на ул.“**** да бъде прехвърлен на нейните
синове, другите двама ищци.
От писмените доказателства се установява, че към 2007г. ищцата Е.Ц. и съпругът й Р.
Ц. са притежавали /поне/ четири имота – апартамент в ж.к.Илинден, ид.ч. от магазин на
ул.“Раковски“ и два поземлени имота в кв.Драгалевци с жилищни сгради – единият имот е с
построена триетажна жилищна сграда на ул. „****/ или №66, налично е изписване и на
двата номера в различни документи, но се касае за един имот/, а другия – на ул.**** със
строяща в него еднофамилна жилищна сграда.
Имотът на ул. „Ябълкова градина“ ищцата и съпругът й са отдали под наем с договор
от 11.10.2007г. за нуждите на Британското посолство. Срокът на договора е бил 3 години, а
уговорения наем 2200 евро. С договор от 15.05.2009г. същият имот е отдаден под наем на
посолството на Р Южна Африка за срок от 3 години и месечен наем в размер на 2300 евро.
Имотът на ул.“**** ищцата и съпругът й са отдали под наем с договор от
09.08.2007г. за нуждите на Американското посолство.
Отдавали са под наем и магазина на ул.“**** досежно собствените им към него
момент ид.ч.
В съдебно заседание ищцата Е.Ц. обясни, че през 2007г., когато е сключен процесния
договор за кредит с ответника, тя е работила като служител във фирма Лотос, която се е
занимавала с продажба на дребно, а съпругът й е работел като общ работник по поддръжка
на сгради към фирма „Луксатрон“. Посочва, че със съпруга си са отдавали под наем имоти
като физически лица, а не по занятие. През 2007г. отдавала под наем магазин в центъра и
къщата на ул.“****. Взели процесния кредит, тъй като довършвали еднофамилна къща на
ул.“Св.Гораст“ в Драгалевци. Същата година, месец по-късно, тази еднофамилна къща била
отдадена под наем на Американското посолство. Тогава имали нужда от пари и нямали
голям избор. Банката им казала, че това са условията й, няма какво да се дискутира по
договора. Разяснения по договора не са им давали. Единствено знаели колко пари дължат на
месец на Банката. Банката ги поканила за сключване на анексите, защото имало промяна в
условията на договора. Банката едностранно определяла условията по анексите.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебна счетоводна експертиза, която е
дала основно и няколко допълнителни заключения по многобройните поставени от страните
въпроси.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Банката и кредитополучателя са сключили договор за кредит по см. на чл.430 от ТЗ,
който е изцяло погасен от ищците. Спори се дали ищците са платили в повече, недължимо,
при погасяване на паричните си задължения по този договор. Ищците твърдят, че Банката
некоректно е изчислявала възнаградителната лихва – вместо да прилага методиката по чл.14
ал.1 и ал.3 от договора според която възнаградителната лихва се определя от стойността на
индекса на 3 месечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9% плюс надбавка от 2% , Банката е
изчислявала лихвата съобразно минимален праг на намаляване на лихвата независимо от
трайното намаляване на индекса EURIBOR, а в последствие е изчислила лихвата на база
едностранно определен от Банката базов лихвен процент. На второ място ищците твърдят,
че Банката недопустимо е извършила капитализация на главницата, поради което при
погасяването на кредита те са платили по-висок размер главница. Позовават се на
качеството си на потребители и твърдят нищожност на клаузите в договора и в анексите към
него, свързани с определянето на минимална приемлива за Банката стойност на 3 месечния
EURIBOR от 2,5% , с определяне на нов размер на възнаградителната лихва, с възможността
Банката едностранно да променя възнаградителната лихва, и с уговореното, че са запознати
и приемат общите условия на Банката и тарифата за таксите на Банката.
Позоваването на нищожност на клаузи по договор за кредит може да направи само
лице, което има качеството на потребител по см. на пар.13 от ДР на ЗЗП. Ответникът
оспорва твърдението на ищците, че те са потребители и че като такива се ползват от
защитата на ЗЗП и Директива 93/13.
За да отговори на въпроса дали кредитополучателите са били потребители при
5
сключването на договора за кредит с Банката, съдът съобрази следното:
Понятието „потребител“ е дефинирано в националното ни право в Закона за защита
на потребителите. Съгласно пар.13 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице,
което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Със ЗЗП са транспонирани в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно
чл.2 б.б от Директивата „потребител" е всяко физическо лице, което в качеството си на
страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност.
При тълкуването на чл.2 б.б от Директивата по няколко дела Съда на ЕС е формирал
следното разбиране:
В решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по
член 2, б."б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на
съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска
или професионална дейност.
В решение по дело С-110/14 на СЕС е прието, че понятието „потребител" е обективно
и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която
то действително разполага. Съдът е приел, че физическо лице, което упражнява адвокатска
професия и което сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява
предназначението на кредита, може да се счита „потребител" по смисъла на тази разпоредба,
ако договорът не е свързан с професионалната му дейност.
В решение по дело С-74/15 на СЕС е посочено, че понятието "потребител" по смисъла
на пар.2, б.."б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по
функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото
договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена
професия /т.27/. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по
делото /т.28/. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението
на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е да установи, дали това
лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради
връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото
управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от
частен характер. В конкретния случай обезпечението е дадено за дълг на търговското
дружество, поради това, че управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-
длъжник е синът на лицата, учредили обезпечението.
В решението по С-534/15 СЕС посочва, че в случаите на физическо лице, което е
приело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на
националния съд е да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от
него дейност по занятие, или поради връзките от функционално естество, които то има с
това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия
дружествен капитал, или то е действало за цели от частен характер /т.34/. В конкретния
случай е установено, че лицето е действало като ипотекарен гарант на три договора за
кредит и е било управител и единствен съдружник в търговското дружество
кредитополучател. Действало е поради връзките от функционално естество, които има с
търговското дружество кредитополучател, и поради това не следва в това отношение да
бъде квалифицирано като „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13
/т.36/.
По настоящото дело е установено, че кредитополучателите, съпрузи Е.Ц. и Р. Ц., са
били в трудово правоотношение и са работили, Е.Ц. като продавач, а съпругът й Р. Ц. – като
работник, в различни търговски дружества. Съпрузите са притежавали четири недвижими
имота, три от които са отдавали под наем. Договорът за кредит, предмет на настоящото
дело, е предоставен с цел да бъде довършена сградата в единия от имотите, и няколко
6
месеца по-късно този имот е отдаден под наем. В периода 2006г.- 2007г. съпрузите са
сключили други два договора за кредит със същата Банка ответник като с получените
средства, общо в размер на 352 000евро, са подготвили имотите за отдаване под наем, а през
2008г. са получили четвърти заем в размер на 100 000 шв.франка, с който са закупили ид.ч.
от магазин, от който са притежавали длуги ид.ч. и който магазин, заедно с останалите
съсобственици, са отдавали под наем. Следователно, извън трудовата си заетост, ищците са
се занимавали с отдаване под наем на три имота и съответно са получавали наеми.
Независимо, че в наемните правоотношения те са действали като физически лица
наемодатели, дейността им по отдаване под наем следва да се приеме като професионална
дейност. Касае се за два жилищна имота в кв.Драгалевци, които са висококачествени и
луксозни и са отдадени дългосрочно под наем /самият факт, че са отдадени под наем на
посолства сочи на тяхната висококачественост/. Третият имот е също скъп имот - магазин в
центъра на гр.София, ид.ч. от който съпрузите са придобили чрез 2000г. и последователно в
годините са придобивали допълнително ид.ч., докато през 2018г. ищците изцяло са
придобили собствеността върху магазина. Тъй като договорът за кредит, предмет на
настоящото дело, е сключен във връзка с дейността на кредитополучателите да отдават под
наем имоти, то като страна по този договор те не са имали качеството на потребител. След
като не са потребители, те не могат да се възползват от защитата на Директива №93/13 и
ЗЗП. Директива 93/13 дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на
страните по договора — в зависимост от обстоятелството дали те действат, или не действат
в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност – така в С-74/15,
т.23. Исковете по чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 и чл.144 от ЗЗП за обявяване нищожност на
клаузи от договора за кредит и анексите към него, като неравноправни, следва да се
отхвърлят.
Твърдението на ищците, че усвоения размер на кредита е 60 180,74 евро вместо
записания в договора за кредит размер от 64 000 евро е недоказано. От заключението на
изслушаната и приета по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че Банката е
превела по сметката на Е.Ц. сумата от 64 000 евро и тази сума е била изцяло усвоена от
кредитополучателя. Не се установи Банката да е изчислила неправилно възнаградителната
лихва – същата е изчислявана съобразно уговорения размер в договора и анексите към него.
Не се установи Банката неправилно да е определила размера на дължимата главница.
Преструктурирането на кредитното задължение на кредитополучателите е индивидуално
уговорено с Банката, тъй като е извършено след молба на кредитополучателя. В действалата
към момента на сключването на анексите Наредба №9/03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отменена на 24.04.2014г./ капитализиране на лихвите не е
забранено. Напротив чл.13 от Наредбата позволява преструктуриране на рисковите
експозиции, вкл. и чрез намаляване на лихвата по кредита, каквото е уговорено в анексите -
за определен период е договарян по-нисък фиксиран годишен лихвен процент, респ. по-
нисък размер месечна анюитетна вноска. Кредитополучателите не са действали като
потребители в отношенията си с Банката, поради което уговореното увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви не противоречи на
закона с оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 от ТЗ. Не се установи Банката неправилно да е
изчислила дължимата по договора главница или дължимите по договора такси. При
предсрочното погасяване на кредита ищците са заплатили дължимото на Банката, поради
което исковете им по чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни. Не се
установи Банката да е получила имуществена облага от ищците без правно основание.
По разноските.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК , с оглед изхода от спора, разноски се следват на
ответника. Съобразно представения списък ответникът претендира разноски в размер на
400лв. платен депозит за експертиза и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ищците
не възразяват по списъка с разноски. В този случай на ответника се следват 700лв. разноски
по делото.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.И. Ц., ЕГН **********, М. Р. Ц., ЕГН ********** и ИВ.
Р. Ц., ЕГН ********** , и тримата със съдебен адрес : гр.София, ул.“****, адв.В.В., против
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.София и адрес на управление р-н Витоша, ул.“****
с правно основание чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 и чл.144 от ЗЗП за обявяване за нищожни
като неравноправни клаузите на чл.14 ал.4 и чл.29 б.б от Договор за жилищен кредит №
2188/R/2007 от 20.06.2007г., на чл.2 ал.1 и ал.3 и чл.12 от Анекс № 1176/AMR/09 от
26.09.2009г. , на чл.7 ал. 1 и ал.2 и чл.11 от Анекс №3 от 22.02.2013г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.И. Ц., ЕГН **********, М. Р. Ц., ЕГН ********** и ИВ.
Р. Ц., ЕГН ********** , и тримата със съдебен адрес : гр.София, ул.“****, адв.В.В., против
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.София и адрес на управление р-н Витоша, ул.“****
с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 5465,24 евро,
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва за периода 6.04.2015г. –
27.10.2017г., за заплащане на сумата 237,05 евро, представляваща надплатената такса за
управление на кредита за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. и за заплащане на сумата 22
938,70 евро, представляваща недължимо платена главница за периода 6.04.2015г. –
27.10.2017г., ведно със законната лихва върху горните суми от завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.И. Ц., ЕГН **********, М. Р. Ц., ЕГН ********** и ИВ. Р. Ц., ЕГН
********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата 700лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8