Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1309
гр. Пловдив, 12.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 16.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3677/2020 г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ,,М. **‘‘
ЕООД против Наказателно постановление № 511935- F543925/14.05.2020,
издадено от *** на ТД на НАП- П., с
което на ,,М. **‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е била наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. Н. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. Претендира се разноски
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП и
присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
В хода на
административно-наказателното производство наказващият орган е приел следната
фактическа обстановка:
В хода на извършване на проверка
за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, във връзка с
подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912000105293/15.01.2020г. е
установено, че „М. **" ЕООД с ЕИК ********* като данъчнозадължено лице по смисъла
на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ е допуснало нарушение на същата, като
не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен
магазин, от датата на започване на дейността на 02.05.2018 г.
Нормативно установеното
задължение за проверявания субект е възникнало на основание разпоредбата па чл.
7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, предвиждаща, че лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
При проверката е установено
следното: дружеството извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и
аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби. От представени от лицето документи, справки, и писмени обяснения,
както и писмени обяснения от трети лица е видно, че първата продажба, свързана
с дейността на дружеството, е направена на 02.05.2018г. Пратката е приета от С.
АД /въз основа на сключен договор между С. АД и М. 9 ЕООД/ на посочената дата -
02.05.2018 г., като при предаването й не
е издаден фискален касов бон или друг документ отговарящ на изискванията на
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй
като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ.
В конкретния случай извършваната
от дружеството дейност е съотносимо с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба
Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия",
състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна
заявка”. По реда на чл.25, ал. 2 от
Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се
издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я
предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се
регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката
или услугата.
С оглед спазване на нормативните
разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на
дружеството-продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез
използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта в случая - първата
изпратена по куриер пратка, а именно на 02.05.2018 г.
От извършена справка в
информационната система на НАП е видно, че дружеството жалбоподател няма
регистрирано в НАП ФУ.
Нарушен е съставът на чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118 ЗДДС.
Съдът намира, че при този начин
на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тях е
посочено, че сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на
фактическите признаци на нарушението и посочването на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е актът в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване по делото. Същият очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката
между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и
право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г на МФ. е видно, че за да възникне задължение за ДЗЛ да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД.
Видно от текста на чл. 3 от Наредбата наличието или отсъствието на
задължение за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на заплащане
на стоката или услугата, като изрично е посочено, че такава не е необходима при
плащане извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Ако правният субект извършва само доставки, за които няма задължение да се
издават фискални касови бележки, то не е необходимо да се монтира и въвежда в
експлоатация фискално финансово устройство.
В този смисъл са и изричните указания на НАП по приложението на Наредба
Н-18, представени на л.10, абзац
последен от делото.
В този смисъл основния съставомерен факт, от който зависи дали ДЗЛ е длъжно
да въведе в експлоатация фискално устройство е вида плащания, които то получава
срещу доставяните стоки и услуги.
Както в АУАН, така и в НП в тази
връзка е посочен правния извод на
наказващия орган, че за извършената от него доставка на стока на 02.05.2018г. за
нарушителя е възникнало задължение да издаде финансова касова бележка, ерго и
задължението да въведе в експлоатация фискално устройство.
И в двата процесуални документа обаче е налице пълна липса изложение на факти, от които да се направи
проверка на този правен извод. Тоест да се извърши преценка дали в
действителност за въпросната доставка се е налагало издаване на касова бележка.
Това е така доколкото, както в АУАН, така и в НП липсва отразяване на
основаното съставомерно обстоятелство, а именно как е извършено плащането- чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или по друг начин.
При липса на изложени факти в
АУАН и НП относно основаното съставомерно обстоятелство, а именно какъв е бил
вида на плащането и налагал ли е той издаване на касова бележка, наказаното
лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва, което положение е несъвместимо с правото му
на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.
При този начин на описание на
деянието в АУАН и НП, съдът бива поставен в положение, за да провери
съставомерността му да установява на етап съдебно следствие факти, които изцяло
липсват в АУАН и НП, което е несъвместимо с контролно отменителните му
правомощия по чл. 63 ЗАНН.
В случая констатираните
пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на
етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства.
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити
или доуточнени за първи път на етап
съдебно следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните
фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно-отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия
орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
По изложените съображения поради
допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва да се отмени на формално
основание.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски.
Съдът намира за основателно направеното възражение от страна на въззиваемата
страна за прекомерност на претендираните разноски, тъй като производството по
делото приключи в едно съдебно заседание с разпит на актосъставителя, като на
Съда е служебно известно, че между страните чрез свързани лица има множество образувани
дела със сходен предмет. Ето защо, размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде намален до минимума предвиден в Наредбата в размер от 384 лева.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 511935-
F543925/14.05.2020, издадено от *** на
ТД на НАП- П., с което на ,,М. ***‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е била наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на ,,М. ***‘‘
ЕООД с ЕИК: ********* сумата от 384 лева, представляващи разноски за адвокат по
делото
Решението подлежи на обжалване
пред П.Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.