Р Е
Ш Е Н И Е № 260018
гр.Средец, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При секретаря Маринка Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Артинян нахд № 18/2021г. по
описана Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Зорница –
Васка Димитрова Солакова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Средец, област Бургас, ***, чрез пълномощника И.И., против Наказателно
постановление № 495408-F517284/19.02.2020г., издадено от Д.Т.В.
– началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изречение второ
от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС e наложена имуществена санкция в
размер на 1600 лева за нарушаване чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че
обжалването наказателно постановление е нищожно, издадено от некомпетентен
орган, както и че същото е незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение
на материалния закон и процесуални правила. Счита, че не били спазени
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН да бъде съставен в присъствието на
нарушителя и свидетелите, тъй като в процесният случай свидетелят бил само
един. Твърди се, че е налице несъответствие между фактическото описание на
административното нарушение – неизпълнение на задължението за регистриране промяната
в касовата наличност извън случаите на продажби и посочената за нарушена
законова разпоредба на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Също така тази норма имала девет
подточки и след като АНО не бил посочил точно точката, под която се определя
извършеното нарушение, санкционираното лице било поставено в невъзможност да
разбере точно за какво нарушение било наложено наказанието. Релевира се, че
наложеното на жалбоподателя търговец наказание – имуществена санкция в размер
на 1600 лева, било определено в хипотезата на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС –
нарушението не водело до неотразяване на приходите, във връзка с чл.185, ал.1
от ЗДДС, но никъде в АУАН, както и в НП не било констатирано това обстоятелство
– а именно, че нарушението не водело до неотразяване на приходи. Жалбоподателят
намира, че определянето на санкция в размер на 1600 лева – много над минимума,
без наказващият орган да е обосновал определянето на размера на санкцията, било
съществено процесуално нарушение, поради това, че санкционираното лице било
постановено в невъзможност да защити правата си. Освен това в административно –
наказателната преписка не били налице доказателства за посочената в АУАН и НП
липса на отразяване на твърдението, тъй като не била представена контролна
лента от ЕКАФП. Излагат се подробни съображения във връзка с това, че е налице
маловажен случай по отношение на процесното деяние и не е следвало да бъде
налагано наказание. В случай, че бъде прието, че има извършено нарушение, моли
да се редуцира имуществената санкция в размер на 500 лева. Отправя се искане за
отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените в настоящото
производство разноски за изплатен адвокатски хонорар.
В
хода на проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят не се
явява, но се представлява от адв.И.И., която поддържа жалбата. Отправя искане
да бъде постановено решение, с което да бъде уважена изцяло подадената жалба и
да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно,
необосновано и недоказано. Претендира разноски.
Административно наказващият орган
в хода на съдебното заседание се представлява от гл.юрисконсулт М.К.-Т., която
оспорва жалбата. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление,
като в тази връзка излага своите съображения и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.10.2019г. свидетелите
актосъставителят Р.Г.А. и свидетелят по акта В.К.Т. – и двамата на длъжност
инспектори по приходите в НАП, извършили проверка в търговски обект –
закусвалня „Зорница“, находяща се в гр.Средец, ***, стопанисван от ЕТ „Зорница
– Васка Димитрова Солакова“. Проверката започнала чрез извършване на контролна
покупка под формата на таен клиент. След легитимацията на служителите в НАП,
започнали засичане на фактическата наличност на касата. Установили, че в обекта
имало монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и
работещо към момента на проверката ЕКАФП модел Compact M
02 с ИН № DY477142 и фискална
памет № 36635178. Констатирана била касова наличност от фискалното устройство в
размер на 98,10 лева, фактическа наличност в размер на 255,05 лева, като не
било установено наличие на парични средства в начало на деня, въведени пари в
касата и изведени пари от касата. Разликата между фактическата наличност и
разчетената касова наличност от фискалното устройство и сбора на сумата на
паричните средства в началото на деня, въведените и извадените пари от касата
била 156,95 лева в повече, която не била регистрирана чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми на монтираното и работещо в обекта
фискално устройство. От отпечатания дневен финансов отчет „Х“ ставало ясно, че
монтираното и работещо в обект фискално устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
пари в касата.
Въз основа на така констатираното
нарушение относно това, че е налице разлика между фактическата наличност и
разчетената касова наличност от фискалното устройство и сбора от сумата на
паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата в
размер на 156,95 лева, бил съставен АУАН № F517284/18.10.2019г. от
актосъставителя Р.Г.А., в присъствието на свидетеля В.К.Т. и на пълномощника на
ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“ – Е.Д.С., подписал акта без възражения.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F517284/18.10.2019г.,
съставен от актосъставителя Р.Г.А., Протокол за извършена проверка №
0129908/14.10.2019г., Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката в търговски обект – закусвалня „Зорница“, находяща се в
гр.Средец, ***, стопанисван от ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“, дневен
отчет от фискалното устройство, както и от свидетелките показания на
свидетелите актосъставителят Р.Г.А. и В.К.Т. – и двамата на длъжност инспектори
по приходите в НАП.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП – Г. Д. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани
в чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна.
Съобразно нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра
на финансите, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на
касовата наличност – начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата, на фискалното устройство, се регистрира във фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Задължението по
чл.33, ал.1 от Наредбата Н-18/13.12.2006г. е императивно и ясно, като неговото
неизпълнение представлява нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, съобразно § 11 от ПЗР на Наредбата. За да се приеме, че нормата на чл.33, ал.1 от
Наредбата е нарушена, следва да бъде доказано, че констатираната в случая
разлика между регистрираните във фискалното устройство суми и фактическата
наличност в касата не се дължи на извършени продажби. Задължението за промяна в
касовата наличност да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми възниква само когато тази
промяна не се дължи на продажби. Тук доказателствената тежест се размества, защото
наказващият орган не дължи доказване на отрицателен факт – „извън случаите“. В
този смисъл положителният факт, че разликата се дължи на продажба или на сторно
операция, следва да бъде доказан от проверяваното лице. Такова доказване в хода
на проведеното съдебно следствие в настоящото производство не бе проведено,
като такива твърдения не бяха и наведени от жалбоподателя. В същото време
безспорно се установи, че е налице разлика между фактическата наличност на
касата в проверявания обект и разчетната касова наличност на фискалното
устройство, като същата е с 156,95 лева в повече, а това обстоятелство не се и
оспорва от санкционираното лице.
Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице,
което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по
чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лева или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лева. В настоящият случай е
констатирано, че електронният касов апарат с фискална памет има заложени опции
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ на суми, поради което наличната
парична сума е следвало да бъде въведена коректно. В обжалваното наказателно
постановление не е посочено, че установената наличност е резултат от продажби,
а в АУАН липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи
единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от Наредбата
не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това в наказателното
постановление осбосновано е прието, че санкцията следва да бъде наложена в
границите посочени в чл.185, ал.1 от ЗДДС, а не съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Относно доводите на жалбоподателя за наличие на
процесуални нарушение във връзка с това, че при издаване на АУАН не са спазени
изискванията на чл.40 от ЗАНН, съдът намира следното. Действително липсата на
втори свидетел е нарушение, но не е съществено, тъй като допускането му не се е
отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
оотговорност лице. Не е налице и
неяснота в акта, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя, относно
това за какво нарушение е наложено наказанието, тъй като обстоятелствено е
описано извършеното деяние, както и нарушената норма – чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., а също и нормативният текст на закона, който делегира
правото на Министъра на финансите да издаде въпросната наредба – а именно
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Също така в АУАН са посочени и доказателствата, съставени
по време на проверката от 14.10.2019г.
Релевираните съображения от страна на жалбоподателя,
че деянието, за което е ангажирана неговата отговорност представлява маловажен
случай също са неоснователни. В нормата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да наложи
наказание като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съобразно Тълкувателно решене № 1/12.12.2007г., постановено по Тълкувателно
дело № 1/2007г. на ОСНК на ВКС преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. По отношение
търсеното прилагане на института на чл. 28, б. "а" ЗАНН, то следва да
се посочи, че понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9
от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По отношение
наличието на маловажен случай, настоящият състав намира, че не са налице
предпоставки за прилагане на този правен институт, тъй като не се установи по –
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. В случая с деянието се засягат значими
обществени отношения, свързани със законосъобразното функциониране на
финансовата система в страната.
Предвид това ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“ е осъществило състава на вмененото
му нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност на посоченото основание.
В процесния случай имуществената санкция е наложена на
основание чл.185, ал.2, изречение последно, според който, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно
имуществена санкция за юридическите лиза и едноличните търговци в размер от 500
до 2000 лева. Наказващият орган е наложил санкция в по – висок размер от
минималния размер без да изложи мотиви, както изисква правилото на чл.27, ал.2
от ЗАНН, по отношение тежестта на нарушението и отегчаващите вината
обстоятелства. По делото липсват доказателства, от които да се направи
обоснования извод, че така определеният размер на наказанието е правилен и
законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Ето
защо като съобрази тежестта и характера на нарушението, обстоятелството, че в
АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства за предишни административни
нарушения от страна на жалбоподателя или за отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че с оглед целите на административните наказания,
посочени в нормата на чл.12 от ЗАНН, на лицето следва да бъде определен размер
на наложеното наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер на
чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно 500,00 лева, като
това наказание е подходящо да осъществи функциите на административното
наказание, свързани със специалната и генералната превенция.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на жалбоподателя и на
административнонаказващия орган се дължат такива по съразмерност. За
извършеното процесуално представителство от пълномощника на НАП юрисконсулт М.К.-Т.,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като по
съразмерност следва да бъде осъдено ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“ да
заплати на Централно управление на НАП сумата от 31,25 лева. Централно
управление на НАП следва да заплати на ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“
сторените разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност от 275,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 495408-F517284/19.02.2020г.,
издадено от Д.Т.В. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите,
с което на основание чл.185,
ал.2, изречение второ от ЗДДС във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС e наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лева на ЕТ „Зорница – Васка Димитрова
Солакова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област
Бургас, ***, за това, че е нарушило чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание имуществена санкция на 500,00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Зорница – Васка Димитрова
Солакова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област
Бургас, *** да заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 31,25 лева /тридесет и един лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща сторените разноски през районния съд
за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА Централно управление на
Национална агенция за приходите да
заплати на ЕТ „Зорница – Васка Димитрова Солакова“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, *** сумата от 275,00
лева /двеста седемдесет и пет лева/ представляваща сторените разноски през
районния съд за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Районен съдия:____________