РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 27.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9501/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №
102761/02.08.2016 г., предявена от Г.Н.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗАД
„ОЗК – З.******“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***.
Ищцата
Г.Н.Х.
твърди, че на 10.12.2015 г., около 14.00 ч., в гр. Казанлък, в района на
кръстовището между бул. „Александър Батенберг“ и ул. „Д-р Стамболски“, Е.С.К., с ЕГН: **********,
при управление на автобус „Сетра С 315 НФ“, с рег. № *******, нарушил правилата
за движение по пътищата в резултат на което реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП).
Ищцата
твърди, че при настъпване на ПТП е била пътник в автобуса и поради рязкото
спиране на автобуса, загубила равновесие и паднала. В резултат на това, ищцата
получила следните травматични увреждания: счупване на пубисната кост, контузия
на главата, сътресение на мозъка.
След
ПТП, ищцата била приета за лечение в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ – гр.
Казанлък. Оплаквала се от силни болки в левия крак и таза, не можела да движи
лявата си тазобедрена става, изпитвала главоболие и повръщала, била замаяна и
сънлива. Възстановяването й продължило на постелен режим в домашни условия,
като за нея се грижел съпругът й. Ищцата била постоянно на легло, не можела да
се обслужва сама, разчитала изцяло на помощта на съпруга си. След инцидента,
ищцата започнала да изпитва и болки в лявото си око и да вижда тъмно плуващо
петно. Била й поставена диагноза контузия на очната ябълка и околоочната
област.
Ищцата
твърди, че към предявяване на исковата молба продължава да изпитва болки в
контузените места, които се усилвали при промяна на времето и физическо
натоварване. Ищцата бързо се уморявала, трудно й било изкачването и слизането
по стълби, страхувала се от нови падания, походката й била по-бавна от преди.
Освен това, зрението й не се нормализирало, продължавала да вижда тъмно петно,
изпитвала и страх да пътува в обществения транспорт.
Ищцата
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно автобус „Сетра С 315 НФ“, с рег. № *******, включително и на водача Е.С.К.
Предвид
изложеното, ищцата Г.Н.Х., моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 26000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане
(10.12.2015 г.) до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът,
ответникът ЗАД „ОЗК – *******“ е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на който, към датата на
процесното ПТП, е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно автобус „Сетра С 315 НФ“, с рег. № *******. Оспорва
изцяло иска с възражението, че е неоснователен, евентуално - завишен и
прекомерен по размер. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения,
че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача Е.С.К.. Ответникът твърди, че е
възможно същият да е спрял внезапно поради изникване на непридвидимо
препятствие на пътното платно, което негово действие да не е противоправно и да
е извършено с цел предотвратяване на по-големи щети. При условията на
евентуалност, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. Твърди, че същата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, тъй като се е возила в автобуса без да е седнала и/или
без да се държи за предназначените за това места, с които си действия е
допринесла за възникването на уврежданията. Ответникът твърди, че ищцата сама е
създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, като не е
положила необходимата грижа за собствената си безопасност и опазване на
собственото й здраве.
Ответникът
оспорва и че в резултат на процесното ПТП за ищеца са възникнали всички описани
в исковата молба вреди, както и твърденията за тяхната продължителност. Твърди,
че ищцата е страдала от съпътстващи заболявания, които са допринесли за бавното
й възстановяване. Ответникът счита, че претендираният размер на обезщетението
за неимуществени вреди неоснователно завишен и прекомерен, противоречащ на
принципа за справедливост. Оспорва началния момент на изпадане в забава на
ответното дружество.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 10.12.2015
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 30.12.2014 г., във формата на застрахователна полица № 23114003207154,
валидна от 30.12.2014 г. до 29.12.2015 г., ЗАД „ОЗК – *******“ е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно автобус „Сетра С 315 НФ“, с рег. № *******, включително и на
водача Е.С.К.. Този факт
е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните
по делото (с определението от 24.08.2017 г.), а и се установява от
представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд (л. 19 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 10.12.2015 г., около 14.00 ч., в гр.
Казанлък, на кръстовището между бул. „Александър Батенберг“ и ул. „Д-р
Стамболски“,
е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което водачът на автобус “Сетра С 315 НФ“, с рег. № ******* - Е.С.К., е
задействал спирачната система, в резултат на което пътуващата в автобуса
пътничка Г.Н.Х. е изгубила равновесие и е паднала на пода на автобуса.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, съставен на 10.12.2015 г. от
дежурен ПТП при РУ на МВР – Казанлък, който е посетил мястото на ПТП – гр.
Казанлък, кръстовището между бул. „Александър Батенберг“ и ул. „Д-р
Стамболски“.
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че на кръстовището между бул. „Александър Батенберг“ и ул. „Д-р
Стамболски“, водачът
на автобус “Сетра С 315 НФ“, с рег. № ******* - Е.С.К., внезапно е задействал
спирачната система и возещата се в автобуса пътничка Г.Н.Х. е изгубила
равновесие и е паднала на пода на автобуса. Като единствено пострадало
лице в Констативния протокол е посочена ищцата Г.Н.Х..
На
10.12.2015 г., на Е.С.К. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 062932/10.12.2015 г., за това, че на 10.12.2015 г., около
14.00 ч., в гр. Казанлък, по бул. „Александър Батенберг“, в
посока изток, при управление на автобус “Сетра С 315 НФ“, с рег. № *******, на кръстовището,
образувано с ул. „Д-р Стамболски“, внезапно задейства
спирачната система на МПС, при което пътуващата в автобуса Г.Н.Х. губи равновесие и
пада на пода на МПС, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По
делото са събрани гласни доказателства (по делегация) чрез разпита на свидетеля
Е.С.К. –
водача на автобус “Сетра С 315 НФ“, с рег. № *******. Свидетелят сочи, че е
управлявал автобуса по линия 13 – от „Арсенал“ до кв. „Изток“. Автобусът имал
между 42 и 57 места. Имало много свободни места, тъй като в автобуса имало
най-много 10-на човека. Тръгнал от сп. „Арсенал“ в 13.50 ч. Времето било сухо и
слънчево. Платното за движение имало две ленти, като свидетелят управлявал
автобуса в дясната лента, с около 25 км/ч. Г.Н.Х. се качила от спирката на
Универмага и се намирала до задната врата на автобуса, на широка площадка, като
се хванала за желязо, предназначено за това.
След по-малко от 5 минути, към 14.00 часа, свидетелят приближавал
кръстовището, образувато от ул. „Александър Батенберг“ и ул.
„Д-р Стамболски“. Светофарната уредба била с включен зелен сигнал, и в
последния момент, при навлизането (в кръстовището), светнал жълт сигнал.
Свидетелят сочи, че в същия момент, от сградата на Полицията, е изскочила
полицейска кола, свидетелят предприел рязко натискане на спирачките (рязко
спиране), за да избегне ПТП. Свидетелят видял на огледалото, че пътничката е
паднала, спрял автобуса и се обадил на телефон 112.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа –
експертиза. Вещото
лице, след като се е запознало със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП: На 10.12.2015 г., около
14.00 ч., в гр. Казанлък, в посока от запад на изток, се е движил автобус “Сетра С 315 НФ“, с рег. № *******,
управляван от Е.С.К., със скорост около
25 км/ч. На кръстовището с ул. „Д-р Стамболски“, от дясно, от
заградения с бариера двор на МВР, внезапно излязъл полицейски автомобил.
Водачът на автобуса, за да предотврати удара с този автомобил, задействал
спирачната система на автобуса аварийно, при което пътуващата в автобуса, в
зоната на задната врата, пътничка Г.Н.Х. паднала на пода. Вещото лице е посочило, че причина за
падането на пътничката е внезапното аварийно задействане на спирачките на
аавтобуса от водача му. Причина за задействането на спирачките е било
навлизането в зоната на кръстовището на полицейски автомобил, излязъл от двора
на РУ на МВР – гр. Казанлък. Водачът на автобуса е могъл да не допусне падане
на пътничката ако е предприел обичайно плавно спиране, но липсват обективни
данни дали е имал възможност за това.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМЕ), извършена от вещото лице д-р К.А.С., което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало
с представената по делото медицинска документация и след личен преглед на ищцата
(извършен на 14.01.2018 г.), е приело, че
вследствие на процесното ПТП, Г.Н.Х. е получила следните
травматични увреждания: Контузия на главата; Сътресение на мозъка; Счупване на лява срамна кост;
След инцидента, пострадалата е била приета за
лечение в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Изписана е на 11.12.2015 г. с диагноза:
Фрактура пертрохантерика феморис синистра. Контузио капитис. Комоцио церебри.
Било е проведено консервативно лечение с покой на легло 1 седмица,
ненатоварване на ляв долен крайник за 1 месец и постепенно натоварване за около
2 месеца. Вещото лице по СМЕ е посочило, че периодът на възстановяване от
счупването на лявата срамна кост е около 3 месеца. Периодът на възстановяване
от контузията на главата и сътресението на мозъка е около 30 дни. През периода
на лечение, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 20 дни, болките за
били с по-голям интензитет. През периода на лечение, ищцата се е предвижвала с
помощни средства – патерици, което е създавало затруднения в хигиенно –
битовото самообслужване, за период от около 1 месец. При прегледа, извършен на
14.01.2018 г., вещото лице не е установило трайно последици от получените
увреждания, като ищцата е била в добро общо състояние.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът приема за установено по делото,
че в резултат на процесното ПТП, ищцата е получила следните увреждания:
Контузия на главата; Сътресение на мозъка; Счупване на лява срамна кост;
Ищцата твърди, че след процесното ПТП е започнала да изпитва и болки в лявото си око и да вижда тъмно плуващо петно. Впоследствие, зрението й не се нормализирало и продължавала да вижда тъмно петно.
Поради изложеното, съдът
приема за недоказания твърденията на ищцата, че в резултат на процесното ПТП е
претърпяла и контузия на очната ябълка и околоочната област, както и че тъмното
пътно, което е виждала, се е появило в резултат на процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Г.С.Х.. Съдът прецени със засилена критичност показанията на свидетелката Х., предвид близката й връзка с ищцата (свидетелката е съпруга на сина на ищцата). След като взе предвид, обаче, че показанията на разпитания свидетел са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на непосредствени впечатления и кореспондиращи на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът им даде вяра и ги кредитира (в частта, с която свидетелят възпроизвежда собствените си възприятия). Свидетелката сочи, че след процесното ПТП, ищцата е била приета в Спешния център в гр. Казанлък. В същия ден, свидетелка, заедно със съпруга си, отишли в болницата. Там ищцата била на носилка, била в шок, цялата треперела, не била адекватна, била повърнала. На следващия ден я изписали. Ищцата не можела да се движи, не можела да стои седнала, не можела и да се обслужва. Около седмица постоянно лежала. След това, започнала да става, но само с придружител, тъй като й се виело свят. След това, над месец била патерици, а три-четири месеца след това започнала да ходи с една патерица. С една патерица се предвижвала в продължение на 4 месеца. Свидетелката сочи, че първоначално е трябвало постоянно някой да има при ищцата. През деня, при нея бил съпругът й, а вечер при ищцата били свидетелката и синът на ищцата. Към датата на разпита (29.01.2018 г.), ищцата била видимо в добро състояние, но изпитвала затруднение при качване или слизане от стълби, при забързан ход, бързо се уморявала, продължавало да й се вие свят, имала главоболие. След ПТП, ищцата изпитвала страх, но пътувала с градски транспорт.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Водачът Е.С.К.
е действал противоправно, тъй като съгласно чл. 132, т. 2 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) е бил длъжен по време на
движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците и в нарушение на чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП е поставил в опасност здравето на пътничката в автобуса,
който е управлявал, а именно – на ищцата Г.Н.Х.. Следователно, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „ОЗК – *******“ дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадала се явява ищцата (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Възраженията
на ответника, в тази връзка, са неоснователни. Съдът приема за установено по
делото, че принос за настъпване на процесното ПТП има и водачът на неустановения
по делото автомобил. От показанията на свидетеля Е.С.К. се установява, че
същият е предприел аварийно спиране, тъй като от сградата на
Полицията е изскочила „полицейска кола“. Показанията на свидетеля са последователни,
непротиворечиви, почиват на непосредствени впечатления и са дадени под страх от
наказателна отговорност, поради което и
няма причина съдът да не ги кредитира. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, обаче, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него делинквент. В този смисъл е постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І
ТО. Съгласно решение № 123/19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 година по описа на
ВКС, ІV ГО (и цитираните в него решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. №
958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр.д. № 600/1980 г. и решение №
794 от 21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г. на І ГО на ВКС), когато вредоносното
събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за
възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените
вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на
съпричинителите, тъй като съгласно чл.
53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
доказаните по делото увреждания, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител период;
отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия и
лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на Г.Н.Х., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 26 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че Г.Н.Х. е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като се е возила в автобуса без да е седнала
и/или без да се държи за предназначените за това места.
От показанията на свидетеля Е.С.К. се
установява, че Г.Н.Х. се е качила от спирката на Универмага и се намирала до
задната врата на автобуса, на широка площадка, като се е хванала за желязо,
предназначено за това. Непосредствено след това е настъпило проесното ПТП. Следователно,
неоснователно е възражението на ответника, че ищцата е пътувала в автобуса без
да се държи за предназначените за това места.
От
показанията на свидетеля Е.С.К. се установява също, че автобусът е имал между 42 и 57 места, като е
имало място и за стоящи пътници (широка площадка). Следователно, автобусът е
бил или категория М2 или категория
М3, клас I или клас II (чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП). Процесното ПТП е
реализирано на територията на гр. Казанлък, като видно от показанията на св. К., същият е управлявал по
линия 13 – от „Арсенал“ до кв. „Изток“. Т.е., осъществявал е курс по градска
линия.
Нормативно предвидените забрани за превоз на
правостоящи пътници се съдържат в Наредба
№ 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. - дв, бр.
44/2011 г.), чл. 32 от която предвижда, че не
се допуска превоз на правостоящи пътници по междуселищни, междуобщински и
междуобластни линии при пътувания на разстояние над 30 км. Съгласно чл. 23г. от Закон за автомобилните превози, специализираните, случайните и
превозите за собствена сметка на деца и/или ученици се извършват с моторни
превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III, като не се
допуска превоз на стоящи пътници.
В настоящия случай, не се касае за нито една от посочените в
цитираните разпоредби хипотези. Поради това, превозът на стоящи пътници в
автобусите, осъществяващи градски линии не е забранено, а напротив – нормативно
е предвидена такава възможност. Следователно, ищцата не е допуснала
правонарушение и поведението й не е било в разрез с установените правила,
гарантиращи безопасния превоз на пътници. Не може да се приеме и че пътувайки
права ищцата е поела предвидим и реално
очакван риск, или че неоправдано го е игнорира, тъй като тази възможност е
нормативно предвидена, на което кореспондира задължението на водачите на този
клас (и тази категория) МПС да съобразяват, че превозват и стоящи пътници.
Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая не е налице
противоправно поведение.
Следователно,
възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното
по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът е основателен и доказан
за предявения размер от 26 000 лева.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъдените обезщетения за неимуществени вреди са дължими от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 10.12.2015 г.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата
следва да се присъди сумата от 3392 лева
– разноски по делото, в т.ч.: платена държавна такса (1040 лв.), депозити за
експертизи (700 лв.), депозит за свидетел (80 лв.) и платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 53 от
делото (1572 лв.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – *******“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Н.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 26000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Г.Н.Х. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 10.12.2015 г., в гр. Казанлък, ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2015
г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3392 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: