О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
652 / 11.05.2018 година, гр. Хасково
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На единадесети май през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове
:
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 651 описа за 2018 година;
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът – физическо лице сочи, че е осъден по НОХД на
РС-Раднево, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, което да
изтърпи ефективно. Тази присъда той обжалвал пред Окръжен съд – Стара Загора по образувано ВНОХД, като председател на
съдебния състав по това дело бил ответникът в настоящото производство, който е
и председател – административен ръководител на съда. В проведените по това
ВНОХД съдебни заседания,всички доказателствени
искания на ищеца се отхвърляли от ответника, който се държал тенденциозно и на
всяка цена искал да потвърди първоинстанционната
присъда, без да даде възможност на осъдения, да докаже, че е невинен и е осъден
несправедливо. Делото се водело при погазване правата на ищеца по чл.6 от
ЕКЗПЧ. В следствие на това тенденциозно отношение от страна на ответника, като
съдия, ищецът развил психическо разстройство, не можел да спи, постоянно бил
напрегнат и тревожен. Той отключил разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция – състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи сериозно
социалното функциониране, които възниквали в резултат на преживяно психотравмено събитие. Клиничната картина включвала
депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за
справяне със ситуацията, нарушавало се извършването на рутинни, ежедневни
дейности. Ето защо, според ищеца, налице бил фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Той иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника –
председател на Окръжен съд – Стара Загора да му заплати сумата от 5 000
лв., представляваща обезщетение за причинените му гореописани неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, като му се присъдят и направените по делото разноски.
В допълнителна молба по делото, в изпълнение
указанията на съда, ищецът сочи, че понастоящем присъдата му е влязла в сила.
Описва конкретно, какви да били доказателствените му
искания пред въззивния съд, които са били отхвърлени
от ответника, и това довело до потвърждаване на първоинстанционната
присъда, като фактически го лишило от възможността да обоснове защитната си
теза. Тези искания били отправени и отхвърлени в съдебно заседание на
20.09.2017 г. и това била датата на увреждането, т.к. от там насетне за ищеца
било ясно, че ще бъде осъден. Той се възползвал от правото на отвод на
ответника по ВНОХД, но същият не се отвел.
В законоустановения 1-
месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Той счита предявения иск за недопустим и иска оставянето му без
разглеждане, като производството по делото се прекрати, в съответствие с
цитирана константна практика на ВКС. Изложените от ищеца правопораждащи
факти за правото му на обезщетение произтичали от вреди, причинени във връзка
със заеманата от ответника длъжност – съдия
и били свързани с изпълнение на служебните му задължения. Според чл.132
от Конституцията на Република България обаче при
осъществяване на съдебната власт съдиите не носели наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Нормата уреждала
функционалния имунитет, който бил пряко свързан с допустимостта на предявения
иск. Наличието на такъв имунитет бил абсолютна процесуална пречка за
разглеждане на иск, като процесния.
Така предявения иск съдът намира за процесуално недопустим
и споделя изцяло ответните възражения, поради следните съображения:
Основанието на иска е поведение на ответника, осъществено в качеството му
на съдия по образувано срещу ищеца наказателно производство. Ответникът обаче,
като председател на съдебния състав по соченото ВНОХД, се ползва с функционален
имунитет, представляващ абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
разглеждане на предявения иск. Няма твърдения за извършено от ответника
умишлено престъпление от общ характер, поради което не е налице хипотезата на
въведеното в чл. 132 ал. 1 предл. 1 от Конституцията
на Република България изключение. Ето защо, налице е липса на пасивна
процесуална легитимация, тъй като гражданската отговорност на ответника,
действал в качеството си на магистрат, е изключена предвид цитираната разпоредба,
предвиждаща функционален имунитет на магистратите. Предвид изложеното,
предявеният иск се явява процесуално недопустим и не подлежи на разглеждане по
същество, а образуваното въз основа на него настоящо съдебно производство
следва да се прекрати.
В гореизложения смисъл е и константната практика на Върховния касационен
съд (Определение № 32/22.01.2018 г. по ч.гр.дело № 31/2018, III г.о., Определение
№ 668/ 02.12.2009 г. по ч.гр.дело № 634/ 2009 г., I. г.о., Определениe
№ 141 от 04.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/2017 г. на ВКС, III г.о.,
Определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2017 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 586 от 23.10. 2014 г. по ч. гр. д. № 5525 /2014 г. на ВКС, I г.о.
и други), според която разпоредбата на чл. 132 ал. 1 от Конституцията на
Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, като ги
освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и
постановени актове, с изключение на случаите на извършено умишлено престъпление
от общ характер. В цитираната практика се приема, че функционалният имунитет е
отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за
която съдът следи служебно, и при нейната липса съдът не пристъпва към
разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Доколкото
процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на
процесуална легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на
ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата му молба.
Мотивиран така и
на основание чл.130 от ГПК, вр. чл. 132 от Конституцията на Република България, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 651/2018 г. на РС - Хасково.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването
и връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.