Р
Е Ш Е Н И Е
№ 410 /23.10.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от съдия Сандева
к.а.н.х.д. № 463 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация - Добрич“ АД, гр.Добрич, представлявано от изпълнителния директор
инж. Т.Г., срещу решение № 50 от 30.05.2019 г. по нахд № 45/2019 г. по описа на
Районен съд – Каварна, с което е потвърдено наказателно постановление № 03-1766
от 28.01.2019 г. на началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор - Североизточна
България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ (ГДМН) към Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на касатора за извършено
нарушение на чл.44, т.4, във вр. чл.43, ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ), е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.85, ал.2 от
ЗИ. Счита се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като е налице неточно и непълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че не е ясен моментът
на извършване на нарушението, кога е възникнало задължението за последваща
проверка на водомера, в какъв срок е следвало да се направи това, кога е
изтекъл този срок и откога с бездействието си “В и К Добрич” АД е осъществило
състава на визираното в НП административно нарушение. Навеждат се доводи, че разпоредбата
на чл.85, ал.2 от ЗИ, въз основа на която е санкционирано дружеството, не
визира състава на нарушението, тъй като обективните признаци са уредени в ал. 1
на същия текст. Оспорват се изводите на районния съд, че нарушението не е
маловажно. Твърди се, че по случая са издадени задължителни предписания за
отстраняване на констатираните несъответствия, които са изпълнени в срок, както
и че от нарушението не са произтекли вредни последици, поради което са налице предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се решението на КРС да бъде отменено и да
бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба - Регионален отдел „Метрологичен
надзор Североизточна България“ към ГД „Метрологичен надзор“, чрез законния си
представител, оспорва основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, дава
заключение за законосъобразност на решението на районния съд.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, при
извършена на 07.06.2018г. надзорна проверка на използвано от “В и К Добрич” АД средство
за измерване – водопроводно отклонение с водомерен възел (водомер), поставен в
шахта в двор в гр.Каварна, ул.“Сан Стефано“ № 1, е констатирано, че върху водомера
липсва поставен знак, удостоверяващ извършена последваща проверка на
измервателното средство, с валиден срок на проверката. С оглед на това е
прието, че експлоатационното дружество използва монтирания водомер за
непрекъснато измерване на обема на доставената вода с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ без валиден знак за последваща
проверка.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление. В мотивите към него е посочено,
че съгласно заповедите на председателя на ДАМТН по чл.43, ал.4 от ЗИ,
определящи периодичността на проверките за различните видове средства за
измерване, за процесния вид водомер е предвиден петгодишен срок за провеждане
на последваща проверка. При извършената надзорна проверка е констатирано, че
върху водомера е поставен знак за последваща проверка от 2007г. С оглед на това
е направен извод, че 5-годишният период е изтекъл на 31.12.2012 г., като след
тази дата е следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се
удостовери със знак за последваща проверка съгласно чл. 846, т. 5 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Деянието е квалифицирано
като административно нарушение по чл. 44, т. 4 във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ,
за извършването на което се налага наказание по реда на чл.85, ал.2 от ЗИ.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение
е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак
за последваща проверка противно на разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която задължава
лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак за извършена
последваща проверка по чл.43, ал.1 от ЗИ. Обсъдил е всички относими правни
норми, като е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление, в т.ч. и относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на КРС е валидно, допустимо и правилно.
Приетите за установени факти съответстват на събраните по
делото доказателства. Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за
това, че в качеството му на В и К оператор на територията на гр.Каварна е
използвал водомер за измерване на изразходваното количество вода, разположен в
частен имот в гр.Каварна, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла
на чл.5 от ЗИ, без измервателното средство да има поставен знак за последваща
проверка съгласно изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „В и К Добрич“
АД е ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания,
поради което и по аргумент от чл.85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44,
т.4 от ЗИ, във вр. чл.43, ал.1 от ЗИ. В настоящия случай е безспорно
установено, че дружеството е използвало средство за измерване, което не е имало
знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, т.е. без да е преминало последваща проверка в
определения за това срок, с което е осъществило от обективна страна състава на
нарушение по чл.44, т.4 от ЗИ, за което правилно е ангажирана отговорността му
по чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е описано ясно и точно, като подробно е
отразено кога и как е установено и кои са доказателствата, които го
потвърждават, с което е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото
нарушението продължава да се осъществява към момента на констатирането му, правилно
наказващият орган е приел, че това е и датата на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Пред РС не са наведени никакви доводи за пороци на
административнонаказателното производство. Няма оспорване на констатациите на
административнонаказващия орган, нито на вмененото задължение. Не са
представени доказателства, оборващи тези констатации.
Неоснователно е и възражението на касатора за неправилна квалификация на деянието по чл.85, ал.2 от ЗИ.
Съгласно чл.85, ал.1 от ЗИ, физическо лице,
което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на
изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се
наказва с глоба от 100 до 300 лв. Според ал.2 за същото нарушение, когато е
извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена
санкция от 200 до 500 лв.
Противно на твърдяното в касационната жалба правилно
деянието е санкционирано по реда на чл.85, ал.2 от ЗИ, тъй като по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав на нарушението. Действително
обективните признаци на нарушението се съдържат в ал.1 на същия текст, но
разпоредбата на ал.2 изрично препраща към нея, което е допустим метод на
законодателна техника, създаващ ясна представа за съдържанието на нарушеното правило
за поведение.
В случая не са налице материалноправните предпоставки за
квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството, не се отличава с
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от процесния вид. Изискванията на закона за ползване
на водомери с поставени надлежни обозначения за преминала последваща проверка
са гаранция за точност и достоверност на измерванията и в съответствие с целите
на ЗИ за защита имуществото на физическите и юридическите лица от
неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни
резултати от измерванията. Недоказани са твърденията на касатора за
отстраняване на констатираното нарушение и липса на настъпили вредни последици
от извършването му, а и те сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват
маловажност на случая.
При касационната проверка не се установи наличие на някое
от отменителните основания по чл. 348 от НПК, поради което решението на КРС
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 30.05.2019 г., постановено по
нахд № 45/2019 г. по описа на Районен
съд - Каварна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: