Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260163
гр. Пловдив,
14.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4336/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.А.Н.,
действащ чрез процесуалния си представител адв. В.М. против Наказателно
постановление № 1203 от 05.05.2020г., издадено от Началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“, Централно
митническо управление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
1000 лева за нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС, а предмета на нарушение – 1 кг. тютюн за пушене на основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 126 ЗАДС е отнет в полза на
държавата.
С жалбата, и в съдебно заседание,
процесуалният представител на въззивника релевира конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като аргументира
тезата за нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Посочва се и, че е налице нарушение в
описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление, като в
последното било записано, че нарушението е извършено около 11,00 часа, а в акта
липсвало посочването на какъвто и да било час на извършване. В тази връзка е
формулирано искане за отмяна на обжалваното постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ангажира
становище за неоснователност на жалбата,
като се противопоставя на наведените от представителя на жалбоподателя
възражения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество. Допълнително, с цел пълнота,
съдът намира за необходимо да обърне внимание, че видно от изисканата и
представена по делото нарочна разписка
за връчване на процесното НП в същата са посочени две дати – 01.07.2020
г. на получаване и 03.07.2020 г. – на връчване. Така констатираното разминаване
в датите, съдът намира, че следва да се тълкува в полза на жалбоподателя, поради
което подадената на 10.07.2020 г. жалба следва да се третира като депозирана в
законоустановения седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
В АУАН и НП е посочено, че се
издават за нарушение извършено при следните фактически обстоятелства:
На 07.11.2019 г. около 11,00
часа, полицейски служители на Трето РУ-Пловдив спрели за проверка в град
Пловдив, на ул. „Дилянка“ до № 35 лек
автомобил жълт на цвят, марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ***, управляван
от Д.А.Н., ЕГН **********.
В хода на проверката полицейските
органи установили, че Н. държи в автомобила 1 брой торба, съдържаща 1 кг
нарязана жълто – кафява листна маса с мирис на тютюн.
Контролните действия на
полицейските служители били обективирани в Докладна записка № ЗМ/03 –
587/07.11.2019 г., изготвена от младши инспектор П.П..
В обяснение от 07.11.2019 г. Н. заявил, че
купил тютюна от непознато лице на „Руския пазар“, гр. Пловдив за лични нужди,
непосредствено преди проверката.
С протокол за доброволно
предаване от 07.11.2019 г. Н. предал 1 бр. черна полиетиленова чанта, съдържаща
1 кг ситно нарязана жълто – кафява листна маса с мирис на тютюн, като не е
представил документи, удостоверяващи заплащането, начисляването или обезпечаването
на дължимия акциз.
С постановление по пр. пр. №
10393/11.12.2019 г. прокурор при Районна прокуратура Пловдив е отказал да
образува досъдебно производство по случая за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК и
постановил материалите по преписката да се изпратят на Трето РУ – Пловдив по
компетентност.
С писмо вх. № 32 – 372146/ 23.12.2019г. гореописаното
постановление, ведно с преписка № 587/2019 г. по описа на Трето РУ – Пловдив
били получени в отдел „МРР Тракийска“, град Пловдив.
С цел установяване вида на
стоката и дали същата попада в обхвата на чл.12 от ЗАДС била изготвената експертна
справка № 2184/18.11.2019 г. Сектор БНТЛ, ОД на МВР Пловдив, видно от която нетното
тегло на представения обект е 1 кг. Обект на изследване е жълто - кафява листна
маса, която представлява тютюн, който може да се използва за
пушене, без да се подлага на
допълнителна индустриална обработка. С тези характеристики, изследвания
тютюнев материал, попада в обхвата на
продуктите, дефинирани в чл. 12 от Закона за акцизите и данъчните складове като
„Тютюн за пушене (за лула и цигари)“.
Дължимият акциз за държаното
количество тютюн за пушене -1,000 кг. е в размер на 152,00 лв. Същият е изчислен
съгласно чл. 41, вр. чл. 29, ал. 2 и чл.
38 от ЗАДС, съгласно писмо с peг. индекс
№ 32 - 121954/ 27.04.2020 г. на ТД -Тракийска.
Горната фактическа
обстановка, неоспорена от жалбоподателя, съдът прие за установена въз основа на
показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН.
В този смисъл са и
приложените по административната преписка писмени доказателства: Постановление
за отказ за образуване на досъдебно производство от 10.12.2019 г., писмо - известие
за доставяне от 23.12.2019г., протокол за доброволно предаване от 07.11.2019 г.,
писмени обяснения на Д.Н., разписка от 19.11.2019 г., експертна справка № 2184/18.11.2019г.,
справка за съдимост.
Гореизброените
доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и
взаимодопълващи се, поради което и съдът
изцяло ги кредитира.
Не е оспорено по
делото, а и от приложената по делото Заповед ЗАМ - 43/32-8734 на Директора на
Агенция Митници се установява компетентността на административно -наказващия
орган. Компетентността на актосъставителя произтича директно от нормата на чл.
128, ал.2 ЗАДС.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН, включително не се споделят и доводите на
представителя на жалбоподателя за нарушение на визирания в горецитираната
разпоредба тримесечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя.
Нарушението е извършено и установено на място на дата 07.11.2019 г., АУАН е издаден
на 16.02.2020 г., а НП на 05.05.2020г., тоест преди изтичане на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП, включително и досежно часа на извършване
на проверката – 11,00 ч. И в двата процесуални документа пълно и точно
са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да
направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна
квалификация.
Налице са условията
на чл. 40, ал.2 и ал.4 ЗАНН за издаване на АУАН в отсъствие на нарушителя,
доколкото същият редовно поканен не се е явил, а освен това АУАН е издаден въз
основа на официални писмени доказателства. Още повече, че АУАН е връчен на
нарушителя лично на дата 27.02.2020г., като същият не е направил, каквито и да
било възражения.
В тази връзка следва
да се подчертае, че дори и да бяха налице допуснати пороци при издаване на
АУАН, това не би могло да доведе до отмяна НП. Това е така, доколкото в случая е приложима разпоредбата на
чл. 36, ал.2 ЗАНН, според която АУАН изобщо
не се издава, доколкото административнонаказателното производство е
образувано след изпращане на преписката от прокуратурата в следствие на отказ
да се образува досъдебно производство.
В аспект на
гореизложеното, издавайки АУАН, макар и да не било необходимо контролните органи са направили нещо в
повече от изискваното в закона, за да охранят в максимална степен
правата на нарушителя, поради което и от
това „в повече“ не могат да се черпят каквито и да било аргументи за отмяна на
НП. / В този смисъл - Решение № 1034 от 19.06.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 529 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1108 от 23.06.2017 г. по н. д. № 1319
/ 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 647 от
31.03.2016 г. по н. д. № 16/2016 г. на Административен съд – Пловдив./
Предвид
характеристиките на процесния случай, следва да се обърне внимание и, че е
спазен шестмесечния срок за издаване на НП, който започва да тече от
получаване на прокурорската преписка - 23.12.2020
г. Това условие в случая е налице, доколкото от датата на издаване на НП – 05.05.2020 г. е видно, че шестмесечния срок е спазен,
както по отношение на датата на получаване на преписката, така и съотносимо към датата на съставяне на
постановлението за отказ да се образува ДП – 10.12.2020 г.
Настоящия съдебен
състав намира, че в процесния случай правилното установяване на фактическата
обстановка е довело и до законосъобразно приложение на материалния закон.
Съгласно трайната
съдебна практика „държането“
представлява съзнателно и волево упражняване на фактическа власт върху дадена
вещ, която власт е съпътствана с възможност за носителя й във всеки един момент
да се разпореди с вещта в свой или в чужд интерес, посредством правни или
фактически действия. В този смисъл - Решение № 101 от 13.07.2016 г. по н. д. №
296 / 2016 г. на ВКС, 3-то н.о, Решение
№ 174/02 януари 2019 г. по н.д.№ 629 по описа за 2018 г.на ВКС, Решение
№92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС.
От приетата за
установена фактическа обстановка е видно, че този елемент от фактическия състав
е налице.
Държаната стока тютюн
за пушене представлява акцизна стока по смисъла на чл. 12, ал.1, т.3 ЗАДС, вр.
чл.2, т.2 ЗАДС, като по този начин за държателя е възникнало задължение по
смисъла на чл. 126 ЗАДС да притежава документ, доказващ заплащането,
начисляването или обезпечаването на акциз, за да бъде упражняваната от него
фактическа власт правомерна.
В нормата на чл. 126 ЗАДС са предвидени в условията на алтернативност няколко възможни документа,
които биха обусловили законосъобразност на поведението му. В случая, дееца не е
притежавал нито един от тях.
Нещо повече от самите
обяснения, дадени от наказания субект в хода на прокурорската преписка е видно,
че такъв документ няма как да съществува, предвид произхода на стоката, а
именно нелегално закупена от неустановено по делото лице.
Предвид установените
факти, съдът намира и че правилно нарушението е квалифицирано, като такова по чл.
126 ЗАДС, чиято разпоредба предвижда задължение упражняваната фактическа власт
да е съпроводена с притежание на документ, доказващ внасянето, начисляването
или обезпечаването на дължимия акциз.
Доколкото двойният
размер на дължимия акциз за процесните стоки възлиза на 304,00 лева, то съвсем
законосъобразно санкцията е индивидуализирана в рамките на законоустановения в
нормата на чл. 126, ал.1 ЗАДС минимум -
1000 лева.
Предвид разрешението дадено
с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, съдът дължи произнасяне и
по този въпрос.
Настоящият състав споделя
изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при
липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл. 93, т.9 НК, според който маловажен случай
е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се
констатира, че степента на обществена опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
По мнение на настоящия състав, констатираното
нарушение разкрива типичната
обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и
невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай.
В този смисъл следва да се съобрази стойността на невнесения акциз 152,00
лева, чийто двоен размер - 304 лева, надминава три пъти стойността, която законодателят е приел, че може
да се квалифицира като маловажен случай в чл. 126б, ал.2 ЗАДС. Това
обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо, което повишава степента на
конкретната обществена опасност на деянието.
В този смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 719 от
13.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2020 г. на XIX състав на Административен
съд – Пловдив и Решение № 808 от 10.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 627 / 2019 г.
на XXIV състав на Административен съд - Пловдив.
Завишават степента на обществена опасност на конкретното
деяние и мотивите, по които то е извършено, видни от обясненията на
самия нарушител, а именно че същият нямал пари за цигари с бандерол, поради
което си закупил тютюн за лични нужди. Тоест деянието е извършено с цел трайно
и за неограничен по време бъдещ период да не се зачитат обществените отношения
по законосъобразно облагане на акцизните стоки.
Съгласно трайното разбиране в доктрината и съдебната
практика предметът на престъплението/ нарушението представлява елемент от
общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателство, веществен
израз на това обществено отношение, върху който субектът непосредствено въздейства
и по този начин засяга цялото обществено отношение.
От така утвърдената дефиниция и приетата за установена
фактическа обстановка е видно, че процесният 1 кг. тютюн за пушене се явява
предмет на нарушението по чл. 126 ЗАДС, доколкото именно чрез въздействието
върху него (упражняването на фактическа власт без притежаването на изискуемия
от закона документ) се накърняват обществените отношения по законосъобразно
държане на акцизни стоки.
Поради това и на
основание чл. 124, ал.1 ЗАДС тютюнът подлежи на отнемане в полза на държавата,
независимо от отговорността на дееца. На още по-силно основание това следва да
стане при доказана вина на нарушителя и санкционирането му по административен
ред.
По изложените съображения НП следва да се потвърди
изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна.
Съдът като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида и размера на наложената
санкция (представляваща интереса от делото), както и начинът на участие на
въззиваемата страна - в открито съдебно заседание, протекло с разпит на
актосъставителя, намира, че справедливият размер на юрисконсултско
възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 100 лв.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр.
чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на
юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен
наказващия орган. В случая това е Агенция Митници, която видно от чл. 7 Закона за митниците
представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити към министъра на
финансите.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1203 от 05.05.2020 г., издадено от с.д. Началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и
разследване“, Централно митническо
управление, с което на Д.А.Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 126, ал.1 ЗАДС, а предмета на нарушение – 1 кг. тютюн за пушене на основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 126 ЗАДС е отнет в полза на
държавата.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН **********
да ЗАПЛАТИ на Агенция Митници сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС