О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
590 23.12.2019 година град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и трети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар:
и с участието на прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА ЧКАН дело № 436 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба от "Вено 66"ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Казанлък, ж.к. „ ***” бл.26,вх.Г, ет.1,ап.46, представлявано
от Управителя Х.Н.К., чрез пълномощника си адв. Д.К.
против определение № 299 от 11.09.2019 г, постановено по АНД № 823/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с
което е прекратено съдебното производството поради просрочие на
жалбата – подаването й извън предвидения в закона седемдневен срок.
С жалбата се навеждат
съображения за неправилно приложение на закона, тъй като счита, че не е налице
редовно връчване на наказателното постановление, а изводите за връчването му
при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН са неправилни. Излага съображения, че
връчването на наказателното постановление следва да се осъществи според
правилата на чл. 180 от НПК, Иска се от съдът отмяна на постановеното определение и връщането на делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответника по делото – Дирекция
"Инспекция по труда" – Стара Загора, не е изразил становище по
депозираната частна жалба.
Жалбата е подадена от
заинтересовано лице, имащо правен интерес, подадена е в срок и е основателна.
Производството пред Районния съд
Казанлък се
е развило по жалба от "Вено 66"ООД гр. Казанлък
против наказателно постановление № 24-002226 от 08.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" – Стара Загора, с което за нарушение на чл. 61,
ал.1
от КТ му е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000.00
лева на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414,ал. 3 от КТ.
При извършената проверка,
Районният съд Казанлък е констатирал,
че обжалваното наказателно постановление, е получено при условията на чл. 58,
ал.2 от ЗАНН на 30.05.2019 г. Това обстоятелство е доказано от вписването ,
извършено от АНО в НП, където е прието, че НП следва да се счита връчено на
30.05.2019 г. чрез протокола за връчване, поради обстоятелството, че
нарушителят не бил намерен на адрес на обекта. Приемайки така
установените факти, съдът е приел, че жалбата е просрочена, а производството по
делото е недопустимо, поради което е и прекратил съдебното производство.
Административен съд - Стара
Загора, анализирайки събраните по делото доказателства, намира че наказващият
орган в конкретния случай не е направил изискуемото по закон, за да бъде
връчено наказателното постановление по надлежния ред.
Екземпляр от наказателното постановление е било изпратено на адреса на
управление на търговското дружество чрез „ Български пощи” ЕАД и „Еконт” ,
който е посочен и в Търговският регистър и пратката се е
върнала като непотърсена. Служители на Д „ ИТ” са посетили адреса на
дружеството и са вписали, че управителят или негов законен представител не бе
открит. Няма данни по
делото търговецът да е променил седалището и адреса си на управление в периода
от връчването на АУАН до издаването на наказателното постановление. По делото са
представени доказателства, че частният жалбоподател е получил срещу подпис
процесното наказателно постановление /чл. 58, ал.1 от ЗАНН/ на 03.07.2019
година. От друга страна няма никакви доказателства, че
служител на административно-наказващия орган, в случая служител на Д "ИТ"
– Стара Загора, е търсил нарушителя на посочения в АУАН адрес- проверявания
обект, находящ се в гр. Мъглиж. Едва след надлежно търсене на адреса и
удостоверяване на факта, че нарушителят не е открит и новият му адрес не е
известен, наказващият орган може да отбележи това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Не на последно
място, на наказващият орган е известно и мястото на осъществяване на търговска
дейност на търговеца /където е извършена и проверката/, но не е направен опит
за връчването на наказателното постановление на този адрес.
Връчването в хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, предполага да бъдат
налични при условията на кумулативност две предпоставки - първо, наказаното
лице да не е намерено на адреса, посочен в АУАН, доколкото именно това е
адресът, посочен пред наказващия орган, при промяната на който нарушителят
поема задължението за уведомяване по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и второ - новият
адрес на наказаното лице да е неизвестен. Както става ясно при логическия
анализ на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, то съществува взаимна обусловеност
между визираните в разпоредбата предпоставки за приложението на въведените с
нея последици. За да се приеме, че нарушителят не е намерен на известния на
наказващия орган и посочен в АУАН адрес, то на първо място следва да се
установи, че търсеното лице липсва. Това заключение се подкрепя с оглед
съдържанието на втората предпоставка за настъпването на последиците на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН - неизвестен нов адрес, т. е. наличие на нов адрес на нарушителя,
на който последният вече се помещава, но при полагането на всички, разбира се
възможни усилия, наказващият орган не може да установи този нов адрес на
нарушителя. При приемането на обратната теза, т. е. че липсата на нарушителя на
известния на наказващия орган и посочен в АУАН адрес може да бъде и
кратковременна /независимо от причините за това/, то би се обезсмислило
предвиденото от законодателя издирване от страна на наказващия орган на нов
известен адрес на нарушителя, какъвто няма да съществува, ако се приеме, че
липсата на лицето на известния на наказващия орган адрес може да бъде и временна.
Основавайки се на изложените дотук съображения и наличните по делото
доказателства, в конкретния случай не се доказва от страна на наказващия орган,
частният жалбоподател да е напуснал посочения в АУАН и НП адрес.. Ето защо,
както и с оглед установеното при направена служебна справка в интернет
страницата на Търговския регистър по партидата на "Вено 66"
ООД, че дружеството има седалище и адрес на управление, съответстващи изцяло на
тези посочени пред наказващия орган /, то няма основание да се приеме, че
търговецът отсъства постоянно от адреса, респ. не може да бъде намерен на
последния, както изисква нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Когато наказателното постановление не е връчено по установения от
закона ред, се презюмира, че не е съобщено на адресата. Само когато законовите
изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи
правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по
връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този,
който трябва да докаже надлежно извършването им. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на
личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като
фикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на
съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗНА, нейното тълкуване е
само ограничително. Т. е. за да се осъществи фактическият състав на цитираната
правна норма, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки
– лицето да не е открито на посоченият адрес и новият му адрес да е неизвестен.
Тази
норма не се прилага , когато лицето не се намира на адреса временно./ както в
настоящия случай лицето е било в чужбина и този факт е съобщен на АНО/
След като е било издадено от компетентния орган, цитираното по-горе
наказателно постановление е следвало да се връчи на нарушителя - чл. 58, ал.1 ЗАНН, а правилата за връчване са уредени в чл. 178-182 НПК, към който препраща
чл. 84 ЗАНН.За да бъде връчването редовно - а това е задължително условие за
влизане в сила на издаденото наказателно постановление - то трябва да се
осъществи от лице сред изброените в чл. 178, ал.1-8 НПК и по начина, посочен в
чл. 180 НПК, т.е. връчителят трябва да осъществи личен контакт или с
нарушителя,или с някое от лицата,изброени в чл. 180, ал.2 от НПК и само ако
такъв не е възможен по причините, посочени в чл. 58, ал.2 ЗАНН, връчването се
счита за редовно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките по
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме редовното връчване в посочената хипотеза
на препис от процесното НП на нарушителя. Ето защо, след като липсва надлежно
връчване на наказателното постановлението на 30.05.2019 г.,
то срокът за обжалването на последното
по чл. 59, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече от 03.07.2019, деня на връчване на
НП на управителя на дружеството респ. подадената от "Вено 66"
ООД – Жалба против НП № 24-002226/08.04.2019 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Стара Загора не е
просрочена.. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за
разглеждане по същество на жалбата на "Вено 66" ООД –
Стара Загора против НП № 24-002226/08.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" – Стара Загора
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.236 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 299 от
11.09.2019 г, постановено . по АНД № 823/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с
което е прекратено съдебното производството поради просрочие на
жалбата.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съдебен състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.