Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1048 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 519514 от 29.10.2018 г., постановено по гр.д. № 40352/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 64 – ти състав, са отхвърлени предявените от
„Б.П.“ ЕАД – Регионално управление „Западен регион“ срещу И. М.Л. искове с правно
основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 884 лв., представляваща обезщетение за
липса на парични средства в касата на пощенска станция 33 на „Б.П.“ ЕАД - Регионално управление “Западен
регион” при проверка на дневния отчет на 19.05.2015г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 20.07.2016г., до окончателното плащане,
както и за сумата от 102.34 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.06.2015г. -
19.07.2016г.
Срещу
горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Б.П.“ ЕАД – Регионално управление „Западен регион“.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно СРС приел, че било
забранено в пощенските станции да се дават междинни отчети и било наредено да
се издава само един отчет за деня – в края на работния ден. В пощенските
станции на ищеца се генерирали два отчета, като всички каси в обекта
приключвали с Х-отчет /Дневен финансов отчет от КМ – меню (отчети)/, като в
края на деня задължително се правило приключване на всяка каса, след което
оторизирано лице изготвяло Z-отчет за обекта. В приложеното по делото
писмо на Ръководител ОПС-Ловеч било записано, че се прави един Х-отчет в края
на деня на оперативна каса. Твърди се още, че на 19.05.2018 г. И.Л. въвела
началното салдо в размер на 1521.72 лв. и в края на работния ден пуснала два
броя Х-отчет, които не занулила. След първия отчет от 13:03 часа довъвеждала
операции по продажба на лотарийни билети и изплатени печалби на „Национална
лотария“ и след това пуснала втори Х-отчет в 13:13 часа, който също не занулила
/не направила „Приключване на каса“ и не се отрегистрирала от системата/.
Касиери И.Л. и Даниела Флорова работили на обща каса по вина на касиер Л., тъй
като същата не засякла наличната сума и отпечатала на хартия: Дневен отчет –
„Отчет по оператори и услуги“ и „Отчет по оператори и видове плащания“, както и
не приключила касата. Предадените от г-жа Л. парични средства били без подпис
на получател. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна И. М.Л., чрез адв. Б., е подала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата, като сичта първоинстанционното решение за
правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Пълната
имуществена отговорност на работника или служителя за причинени от него вреди
вследствие на неотчетност /поради настъпили липси/ възниква при наличието на
следните предпоставки: работникът или служителят да осъществява отчетнически
функции, т. е. той да е поел задължение по трудово правоотношение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности - т. нар. пряк
отчетник; противоправно неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се
в несъответствие между дължимото и фактическото поведение на отчетника;
причиняване на вредоносен резултат - липса, недостиг, неотчетност на поверените
му материални ценности, като тези имуществени вреди да са с неустановен
произход; причинно-следствена връзка между противоправното неизпълнение на
отчетническите функции и настъпилите липси и виновно поведение на отчетника.
Когато вредата е причинена от няколко работници или служители при условията на
пълна имуществена отговорност те отговарят солидарно – чл. 208, т. 2 КТ.
Работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение.
Липсата
на парични или материални ценности се състои в недостиг, недоимък в касата или
склада, т. е. представлява състояние на неотчетност, за което е характерен
неустановения му произход, невъзможността да се установят причините за
състоянието на неотчетност. При констатиране на недостиг, възниква презумпция,
че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна
от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да
пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от
нейния неизяснен произход. Поради това, за да избегне ангажирането на
имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице
следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.
е. тежестта на доказване се обръща. При предявен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, в тежест на
работодателя - ищец е да установи следните правопораждащи факти: съществуването
на трудовоправни отношения с ответника към момента на установяване на липсата;
възложена на последния отчетническа функция и наличието на липса, която трябва
да е с неустановен произход. Съответно в тежест на работника /материално
отговорното лице/ е да опровергае презумцията, че липсата е причинена от него
или по негова вина, в който смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС /напр.
решение № 280/02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС; решение №
123/30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 890/2010 г., III ГО на ВКС и др. /.
От
представените по делото доказателста - допълнително споразумение, жалби и
обяснения на ответницата, се установява, че считано от 09.04.2014 г. страните
са били в трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала при ищеца
длъжността "Касиер, гише в съобщенията" с място на работа: „Б.П.“ ЕАД
– Районно управление „Западен регион“ в Пощенска станция 33.
От
представената по делото длъжностна характеристика на длъжността "Касиер,
гише в съобщенията", утвърдена от директора на „Б.П.“ ЕАД, Регионално
управление „Западен регион“, връчена на ответника на 09.04.2014 г., се
установява, че основните задължения на длъжността /посочени в т. 2 от
длъжностната характеристика/ са свързани с отчитане, разходване, събиране и
съхраняване на пари или материални ценности.
По
делото пред СРС е представена заповед от 20.05.2015 г. на директор Р. Петрова,
с която е било наредено извършването на финансова проверка на ПС София 33.
Представена
е и заповед от 30.06.2015 г. на директор дирекция „Вътрешен контрол“ при
ответника, с която е било наредено извършването на тематична финансова проверка
на ПС София 33.
Представени
са, също така, доклад от 20.05.2015 г. за извършена финансова проверка в
пощенска станция София 33 и доклад рег. № 41/09.07.2015 г. на главни експерти в
Сектор „РФК“ при ОПС „БП“ – София-град, които за периода 01.07.2015 г. –
03.07.2015 г. извършили тематична финансова проверка на Пощенска станция София
33, както и акт за касова наличност и от 20.05.2015 г. и Инструкция за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти на „Б.П.“ ЕАД чрез
ИАСУТД (Касов модул).
От
приетото по делото заключение на ССчЕ, се установява, че с описания по-горе
протокол за доклад от 09.07.2015 г. от извършена тематична финансова проверка
на Пощенска станция София 33, са установени липси в размер на 2553.98 лв.,
които са осчетоводени от РУ „Западен регион“ на „Б.П.“ ЕАД в сметка 442 –
Вземания по липса и надчети и сметка 444 – Вземания по съдебни спорове, като
същите са разпределени между три лица, сред които и ответницата И.Л. за сумата
от 884.00 лв.
Други
относими доказателства не са ангажирани в преклузивните за това срокове.
При
тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на вреди с неустановен произход за ищцовото дружество – липси
на пари. Процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно
доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен /решение №
324/06.01.2015 г. по гр. д. № 2431/2014 г., ІV ГО на ВКС и решение №
260/30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г., ІV ГО на ВКС и др. /. Единствените
доказателства, ангажирани от ищеца в тази насока, са описания по-горе доклад от
09.07.2015 г. от извършена тематична финансова проверка, който е оспорен
ответника в срока за отговор по чл. 131 ГПК. Цитираният доклад представлява
частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща за съда доказателствена
сила и за доказване на констатациите в него не са ангажирани никакви други
доказателства. Настоящият съдебен състав не кредитира заключението на ССчЕ, тъй
като същото в частта относно процесните липси се базира единствено на цитирания
и оспорен от ответника доклад. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
ищецът не е доказал какво е било началното салдо на касата, на която е работила
ответницата на въпросната дата, какви приходи и разходи са били отчетени в
посочения ден, какви операции са били извършвани с паричните средства в касата
и като цяло какво е било движението на средства по касата през целия ден, така
че обосновано да се направи извод, че е бил налице касов недостиг, без да са
известни причините за това състояние. Правилно е и приетото, че не е доказано
от ищеца каква е била касовата наличност в края на работния ден /19.05.2015г./
и каква е следвало да бъде касовата наличност на този ден при съотнасяне на
отчетените приходи и разходи, като счетоводното отразяване при ищеца, че е
налице липса /според експертното заключение/ не е достатъчно същата да е приета
за доказана.
С
оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС приема, че ищецът
не се легитимира като кредитор на претендираното вземане, както правилно е приел
и първоинстанционният съд.
Ето
защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски в настоящото производство има единствено
въззиваемата страна И. М.Л.. Същата претендира разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение, платени изцяло и в брой, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, поради което следва да й бъдат присъдени.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 519514 от 29.10.2018 г., постановено по гр.д. № 40352/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, „Б.П.“ ЕАД Регионално
управление „Западен регион“, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на И.
М.Л., с ЕГН **********, сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/