Р
Е Ш Е
Н И Е №117/28.7.2020
г.
гр. Ямбол, 28.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Велина М., разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 160 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х.Й.М. *** със
съдебен адрес ***, кантора 207, чрез адв.А.Д. против Решение № 2153-28-35/18.06.2020
г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с
вх.№ 1012-28-70/18.03.2020 г. против
разпореждане № 282-00-256-5/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с
което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.10 КСО е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
В съдебно заседание оспорващия редовно призован не се
явява и не се представлява.
Ответната страна редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт С. с писмено становище оспорва претенцията с искане да се отхвърли
жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Навежда доводи, че атакуваното
решение е издадено при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между ЕТ „И.-50-И. М.”-гр.Е., представляван от
управителя И. Д. М. и жалбоподателя на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ е сключен трудов
договор № 247/19.10.2017 г. по силата, на който Х.Й.М. е назначен на длъжност
„метач“ във фирмата на едноличния търговец с работно време 8 часа и основно
месечно възнаграждение 460 лева. Възникналото трудово правоотношение е
прекратено със Заповед № 248/30.10.2017 г., като размера на положения труд е
отразен в нанесения печат в трудовата книжка на работника.
В Констативен протокол № КП-5-28-00455693/05.09.2018
г. е посочено, че за въпросния договор е подадено уведомление по чл.62, ал.4 КТ
в ТД на НАП в законно определеният срок,
подадените от осигурителя данни по чл.5, ап.4, т.1 КСО за посоченото лице
съответстват на данните от разплащателните ведомости, а при подаването на
данните в Регистъра на осигурените лица са спазени сроковете определени с чл.3,
ал.1, т.1 от действалата към момента Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. В протокола е отразено, че видно от справка „Приходи
фонд ДОО“ осигурителят е внесъл осигурителни вноски в дължимия размер по
параграфа на работниците за периода от м.06.2017 г. до м.10.2017 г. в законно
определените срокове, а за периодите от м.01.2017 г.-м.05.2017 г., м.11.2017
г.-м.12.2017 г. и м.01.2018 г.-м.07.2018 г. осигурителните вноски по параграфа
на работниците не са в дължимия размер.
Със Заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. И. Д. М. в
качеството си на управител на ЕТ „И.-50-И. М.“-гр.Е. е поискала от ТП на
НОИ-Ямбол да й бъдат издадени задължителни предписания за заличаване ва данните
по чл.5, ал.4 КСО за времето от 01.01.2017 г. до 27.03.2019 г. за всички наети
лица във фирмата, като с Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019 г. декларира,
че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не са
получавали възнаграждение, но е пропуснала да ги заличи в ТД на НАП.
Въз основа на подадените заявление и обяснение от ТП
на НОИ-Ямбол на ЕТ „И.-50-И. М.“-гр.Е.
са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г., с
които на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО се задължава осигурителя да заличи
подадените данни по чл.5, ал.4 КСО в ТД на НАП за лицата по приложения към
предписанието списък, в който фигурира и оспорващия.
В Протокол №ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020 г.,
съставен от служители на ТД на НАП-Бургас е посочено, че са предприели
необходимите действия по компетентност и на основание представените от
работодателя ЕТ „И.-50-И. М." уведомления
по чл. 62, ал.5 от КТ са заличили всички декларирани сключени трудови договори
с наетите от търговеца лица в информационния масив на НАП във връзка с дадените
от ТП на НОИ-Ямбол Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г.
Видно от Протокол №
П-02002819120263-073-001/25.03.2020 г. изготвен от служители ТД на НАП-Бургас
на изпратени Искане за извършване на действия от други контролни органи №
П-02002819016346-032-001/06.03.2019 г.; № П-02002819016346-032-002/25.03.2019 г.
за съдействие и за установяване осъществяване на реална трудова дейност лицата,
с които са сключени трудови договори с работодател ЕТ „И.-50-И. М." за
периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. и към момента, от Дирекция „Инспекция
по труда“-Ямбол е получен отговор вх.№ ВхК-4361/16.05.2019 г. В същия е
посочено, че при проверка обективирана в Протокол за извършена проверка №1909001/10.05.2019
г. са установени 9 броя нарушения на трудовото законодателство относно това, че
като работодател ЕТ „И.-50-И. М."
определил еднакъв срок за предизвестия за двете страни при прекратяване на
трудов договор; не е осигурил провеждането на инструктаж за безопасност и
здраве при работа на П. К. К. на длъжност „метач"; липса на служебни
бележки в досиетата на работниците за проведен инструктаж за безопасност и
здраве при работа; не е осигурил периодични измервания – най-малко веднъж в
годината качествените показатели на осветителни уредби и устройствата в обект
счетоводен офис гр. Е., ул. ***; в качеството си на работодател не е осигурил
обслужването на работниците и служителите от Служба по трудова медицина; не е
изпълнил задължението си да издаде правилник за вътрешния трудов ред, с който
да определи правата и задълженията на работниците и служителите и да уреди
организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата
дейност; допуснала на 18.03.2019г. в 8,00ч. на работа на П. К. К. на длъжност
„метач", преди да й предостави копие на подаде уведомление по реда чл.62,
ал. 3 от КТ, като за установените нарушения са съставени 3 бр. АУАН.
В същия Протокол № П-02002819120263-073-001/25.03.2020
г. е отразено, че в писмени обяснения представляващата ЗЛ И. М. заяви че
„...Отглеждаме със съпруга ми крави, телета и овце в с.*** — на 3 км от гр.Е.. Затова
назначавам работници да работят на съпруга ми: да почистват двора и помещенията
на фермата, да му помагат при приготвянето на храната и храненето на животните,
да участват в събирането на сено и правенето на бали от сено и люцерна, в
доенето на овцете и кравите, изкарват на паша телетата и кравите ...", но
от предоставените в хода на проверката документи липсват документи, които да
удостоверят, че фирма ЕТ „И.-50-И. М." е извършвала услуги на Х. С. М. (съпруг
на И. М.) и че назначените по трудов договор лица са полагали трудова дейност.
Според посочения протокол на 20.03.2019 г. е извършена
е проверка на обект за предоставяне на счетоводни и одиторски услуги на ЕТ „И.-50-И.
М." с адрес гр.Е., ул.„***" №**, при която е установено, че не са
открити на 20.03.2019 г. лицата по декларираните в НАП трудови договори не са в
обекта, като в момента на проверката в обекта е открита само представляващата търговеца
И. Д. М..
Със заявление № 282-00-256/06.11.2017 г. Х.Й.М. *** да
му се отпусне парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО,
като е декларирал, че трудовото му правоотношение с „И. 50“ е прекратено, на
основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, че към датата на прекратяване на
правоотношението не упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително
осигуряване по КСО или законодателството на друга държава; не е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република
България или пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а КСО или професионална
пенсия по чл.168 КСО. Декларира и че към датата на подаване на заявлението
декларира има регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта от 03.11.2017г.;
не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или за
бременност и раждане сред прекратяване на осигуряването, не получава
обезщетение за оставане без работа и не получава парично обезщетение за
безработица.
С разпореждане № 282-00-256-1/10.11.2017 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54 ж, ал.1 КСО и във връзка с
чл.54а, ал.1 КСО и чл.546, ал.1 от КСО и чл.54в, ал.1 КСО на Х.Й.М. е отпуснато
ПОБ, считано от 30.10.2017 г. до 29.08.2018 г. в размер на 11.14 лева дневно.
С разпореждане № 282-00-256-2/19.04.2018 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно
производството по изплащане на ПОБ на Х.Й.М., считано от 01.04.2018 г. с
мотиви: „До приключване на проверка по разходите на ДОО“.
С разпореждане № 282-00-256-3/26.09.2018 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.55 АПК е възобновено
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Х.Й.М. с
мотиви: „Приключила проверка по разходите на ДОО с констативен протокол №
КП-5-28-00455693/05.09.2018 г.
С разпореждане № 282-00-256-4/06.03.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено
разпореждане № 282-00-256-3/10.11.2017 г. за отпускане на ПОБ на Х.Й.М. по
чл.54а КСО от 30.10.2017 г. до 29.08.2018 г. в размер на 11.14 лева дневно.
С разпореждане № 282-00-256-5/06.03.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл.54 ж, ал.1 КСО във връзка с
чл.10 КСО е отказано отпускане на ПОБ на Х.Й.М. по чл. 54а КСО.
С Решение № 2153-28-35/18.06.2020 г. Директора на ТП
на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на Х.Й.М. с вх.№ 1012-28-70/18.03.2020 г. против разпореждане №
282-00-256-5/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.10 от КСО на Х.Й.М. е отказано
отпускане на ПОБ по чл.54а КСО.
Решението е връчено на адресата на 22.06.2020 г. с
известие за доставяне.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка
на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение
№ 2153-28-35/18.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на Х.Й.М. с вх.№
1012-28-70/18.03.2020 г. против
разпореждане № 282-00-256-5/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с
което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.10 от КСО на Х.Й.М. е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол
е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.117 КСО, но е незаконосъобразно т.к. е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК.
За да се мотивира решаващият орган посочва „в случая безспорно
се установява, че между ЕТ „И.-50-И. М.” и жалбоподателя е сключен трудов
договор №247/19.10.2017 г. Депозираното от собственика на едноличния търговец
заявление с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г. налага извода, че предметът на
трудовия договор не е изпълнен, т.е. че лицето реално не е осъществило трудова
дейност въз основа на посоченото правоотношение. След като реално не е
осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателят не попада в
кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване
на правото на парично обезщетение за безработица.“.
Направения от административния орган извод, че
оспорващия реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор е необоснован и недоказан, защото не се подкрепя от събраните
писмени доказателства.
По силата на чл.54а, ал.1 КСО право на парично
обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО по смисъла на част
първа на този кодекс „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Според чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец, като разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 КСО във всички относимите към
спорните периоди редакции задължава осигурителите и работодателите периодично
да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване.
В съответствие с посоченото видно от събраните по
делото доказателства осигурителят е изпълнил всички вменени му задължения в
т.ч. и по КТ, като за въпросния договор е подадено уведомление по чл.62, ал.4 КТ в ТД на НАП в законно определеният срок,
подадени са данни по чл.5, ап.4, т.1 КСО за посоченото лице, които
съответстват на данните от разплащателните ведомости, а при подаването на данните
в Регистъра на осигурените лица са спазени реда и сроковете определени
действалата към момента нормативна уредба.
Като логично следствие от това при пекратяване на
договора е била надлежно оформена и трудовата книжка на работника.
Ето защо както вътрешнофирмената документация, така и
подадените справки свидетелстват за реално полагане на труд и получаване на
трудово възнагреждение, поради което в събраните писмени доказателства не
съществува индиция, която да подкрепя тезата на ответната страна.
В унисон с посоченото е дори и обстоятелството, че
Дирекция „Инспекция по труда“-Ямбол е констатирала посочените по-горе нарушения
на трудовото законодателство, което не би било възможно ако не се осъществява
трудова дейност.
В същата насока са и дадените от представителя на
осигурителя обяснения за какво са били назначавани работниците и какво е била
тяхната действителна трудова дейност и изпълняваните функции във фермата на
съпруга й.
Всички описани
констатации, извършени действия и дадени обяснения са в противоречие с
подадените от И. Д. М. в качеството си на управител на ЕТ „И.-50-И. М.“-гр.Е.
Заявление вх.№ 4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение вх.№ 4005-28-31#1/29.03.2019
г., че лицата назначени през 2017 г. и 2018 г. не са постъпвали на работа и не
са получавали възнаграждение.
Последното не се подкрепя от никакви данни по делото,
а е изолирано и нелогично, като се оборва от цялостната фактическа обстановка,
която писмените доказателства изграждат
последователно и взаимосвързано.
Независимо от това административният орган базира
решението си единствено и само на въпросните заявление и обяснение, без да
извърши действия по изясняване на тяхната достоверност, а ги приема безкритично
и приоритетно пред съдържащите се в официалните регистри данни.
В този смисъл посоченото в Протокол №ПО-02002820000249-073-001/05.02.2020
г. заличаването на данните в информационния масив на НАП е въз основа на дадените
от ТП на НОИ-Ямбол Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019 г.,
но последните също са издадени само въз основа на посоченото в подадените от
работодателя заявление и обяснение, без да са подкрепени от каквито и да било
доказателства.
Ето защо нито влизането в сила на задължителните
предписания, нито заличаването на данните в легитимните регистри е основание да
се приеме, че не е извършвана реално трудова дейност, т.к. същите не са
причина, а са следствие от непровереното и непотвърдено съдържание на
подадените от търговеца заявление и обяснения.
Поради това възприетата от решаващия орган фактическа
обстановка е изградена на информация, която не може да се приеме за достоверна,
за да обоснове направените правни изводи.
Доводи в
обратна насока не могат да се изведат нито от влизането в сила на
задължителните предписания, нито от липсата на съставени документи касаещи
отношенията между И. Д. М. в качеството си на управител на ЕТ „И.-50-И. М.“-гр.Е.
и съпруга й отношения, т.к. работника е трета неучастваща страна в тази процеси
и по никакъв начин не може да повлияе на хода или изхода им.
От една страна самото поведение на осигурителя във
връзка със заличаването на подадените данни поставят редица въпроси за
необходимостта да му бъдат давани задължителни предписания да извърши действия,
които би могъл да стори и без тях. Независимо от това работника не участва в
това производство, не е адресат и не може да атакува задължителните
предписания, въпреки че засягат правната му сфера, което се установява от
предмета на настоящото дело и последното е възможността да защити правата си.
От друга страна И. Д. М. лично или в качеството си на
управител на ЕТ „И.-50-И. М.“-гр.Е. и съпруга й са самостоятелни правни субекти
и техните действия и бездействия включително и за съставяне на документи
относно отношенията им зависят единствено и само от тяхната воля. Поради това и
доколкото не могат да бъдат повлияни от оспорващия, то техните негативни и
позитивни правни последици не го засягат и не могат да бъдат основание за
правни извови в негов ущърб. По същия начин е без значение за конкретния казус
колко други сходни трудови договора е сключил работодателя, т.к. те касаят
отношенията между него и съответния работник.
Предвид посоченото решението на директора на ТП на
НОИ-гр.Ямбол, като постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби, е незаконосъобразно и същото
заедно с потвърденото разпореждане следва да бъдат отмени.
Поради това, че след отмяната не е от компетентността
на съда да се произнесе по въпроса за отпускане на парично обезщетение за
безработица, то на основание чл.173, ал.2 АПК делото трябва бъде върнато като
преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество, като
съобрази дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода на спора и направото в жалбата искане
ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, включващи хонорар за един
адвокат и държавна такса, като приема за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. съгласно чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес възнаграждението за дела
по Кодекса за социално осигуряване е 350 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-35/18.06.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Х.Й.М. *** със съдебен
адрес ***, кантора 207, чрез адв.А.Д., с вх.№ 1012-28-70/18.03.2020 г. против разпореждане №
282-00-256-5/06.03.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.10 КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а КСО.
ВРЪЩА делото
като преписка на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ-Ямбол за произнасяне при съобразяване с дадените от съда с мотивите на
настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Ямбол да заплати на Х.Й.М. *** със съдебен адрес ***, кантора 207, чрез адв.А.Д.,
направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението, на основание чл.119 КСО във връзка с
чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ КСО, не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/ п / не се чете