О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2392, 2020 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 20.02.2020 г. в закрито заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2772 по описа за 2020 година и като обсъди наличието на предпоставките
за допустимост на предявените искове намира следното :
Делото
е образувано по подадена от Р.М.К. с ЕГН **********, представляван от
пълномощника му адвокат С.И., искова молба, с която са предявени искове за
осъждане на ответницата А.С.Ч. да му заплати сумата от 1800 лв., представляваща
сбор от 36 неплатени наемни вноски за периода 12.03.2017 г. – 12.02.2020 г. за недвижим
имот, ползването на който й е предоставено с влязло в сила решение постановено
по гр. д. № ..../16 г., а също и на сумата от 270.30 лв. – сбор от обезщетения
за забавено плащане на наемните цени, които суми са дължими по силата на
утвърдено с решение постановеното по гр. д. № ..../16 г. споразумение по чл. 49,
ал. 4 Семеен кодекс.
В
съответствие с твърденията на ищеца от представения с исковата молба заверен
препис на съдебно решение постановено по гр. д. № .... по описа на Районен съд
– ...., ... .. бр. с. за 2016 г. се установява, че със същото е прекратен
бракът между страните, както и е утвърдено споразумение по чл. 49, ал. 4 СК,
посредством което семейното жилище, придобито от тях, находящо се в с. ..., на
ул. ......... № ..., е предоставено за ползване на А.К., за което тя се е
задължила да заплащане на Р.К. месечен наем в размер на 50 лв., считано от
влизане в сила на решението, до 12-то число на месеца, за който се отнася,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като решението е влязло в сила на 21.02.2017 г. Следователно спорът
относно дължимостта на претендираните наемни цени за посочения в исковата молба
период, а също и на обезщетенията за забавеното им плащане е разрешен с влязло
в сила решение, поради което не може да бъде пререшаван съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК и според алинея втора на посочената норма повторно заведеното дело следва
да бъде служебно прекратено от съда. Освен това влязлото в сила съдебно решение
съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК и въз основа
на него ищецът може да се снабди с изпълнителен лист за процесните вземания.
Предвид
гореизложеното на основание чл. 130 ГПК съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
исковата молба на Р.М.К. с ЕГН **********, против А.С.Ч. с ЕГН **********.
Определението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ