РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Пазарджик, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245220103991 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове, с правна квалификация чл. 557 ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса
за застраховането, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Л. Н. Б. и А.
Н. Б. против Гаранционен фонд за заплащане на сумата от 15 000 лв. частичен
иск от сумата 20 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от увреждане на здравето на Л. Н. Б., сумата от 15
000 лв. частичен иск от сумата 20 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето на А. Н.
Б. при ПТП, настъпило на 23.07.2022 г., причинено виновно от лице, което не е
имало валидно сключена застраховка „ГО”, заедно със законната лихва за
забава от деня на предявяване на застрахователната претенция 10.03.2023г., до
окончателното изплащане на сумата 874 лв., след допуснато изменение на
иска, по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в повреждане на имущество на Л. Н. Б. – лек адтомобил ***** с
рег. № ****** негова собственост, заедно със законната лихва за забава от
деня на предявяване на застрахователната претенция 10.03.2023г., до
окончателното изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че на 23.07.2022 г., около 21:30 ч. на път III-8402 и
главен път PAZ С205 в посока за с. *******. общ. Септември, обл. Пазарджик
/преди бензиностанция „Круиз“/ е настъпило ПТП с участието на МПС марка
„********, управлявано от Л. Е. Н. и МПС марка „******“ с peг. № ******,
собственост на Л. Н. Б., управляван от него. Пътният инцидент настъпил при
1
суха пътна настилка, а вследствие на него пътуващите в автомобила Л. Н. Б. и
А. Н. Б. претърпели имуществени и неимуществени вреди. От
произшествието бил увреден и автомобилът, с който двамата пътували –
„*****“ с peг. № ******, собственост на Л. Б..
За пътно-транспортното произшествие бил съставен Констативен
протокол за ПТП № 1770859/23.07.2022 г. от РУ – Септември към ОДМВР
Пазарджик, съгласно който вина за настъпването на произшествието имал
водачът на МПС марка ***** с peг. № ***** - Л. Е. Н., който движейки се с
несъобразена скорост на десен завой, навлязъл в насрещната пътна лента и се
блъснал челно в управлявания от Л. Б. лек автомобил.
По случая било взето административно отношение и на виновния водач
бил съставен АУАН, cep. „GA“, с бл. № 672868 от 23.07.2022 г. на РУ - гр.
Септември. Издадено било и Наказателно постановление № 22-0340-
002034/07.09.2022 г. от РУ-Септември, с което на Н. било наложено
административно наказание глоба за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Излагат, че към датата на инцидента за управлявания от Л. Н. лек
автомобил нямало валидно сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, за което на водача бил съставен АУАН cep.
„GA“, с бл. № 672870 от 23.07.2022 г. на РУ - гр. Септември. Глобата по
наказателното постановление била заплатена доброволно и
административнонаказателното производство приключило.
Твърдят, че от настъпилото ПТП претърпели телесни повреди, които им
причинили болки и страдания.
Непосредствено след пътния инцидент Л. Н. Б. и А. Н. Б. били
прегледани по спешност от екип на ЦСМП - Пазарджик, след което били
насочени към „МБАЛ - Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик. Направени им били
редица изследвания и рентгенографии. За престоя си в „МБАЛ - Пазарджик“
АД претърпели различни интервенции.
При ПТП – то Л. Б. получил контузия на главата с оток и кръвонасядане
в лява челна област с размери 4 x 2 см. /коланна травма, вследствие на отворен
еърбег, задействан от правилно поставения и сработил обезопасителен колан/;
контузия на гръдния кош с масивно кръвонасядане по горна гръдна част с
размери 21 х 13 см. /коланна травма от правилно поставен и сработил
обезопасителен колан и камшичен удар, вследствие на челен удар при ПТП/;
контузия на дясна странична поясна област с кръвонасядане с размери 12 х 7
см. /коланна травма от правилно поставен и сработил обезопасителен колан и
камшичен удар вследствие на челен удар при ПТП/; разкъсно - контузна рана
на дясна поясна област с размери 1 х 0,8 см. /коланна травма от правилно
поставен и сработил обезопасителен колан и камшичен удар, вследствие на
челен удар при ПТП/; контузия на корема с кръвонасядане по долната
срединна част с размери 9 x 8 см. /коланна травма от правилно поставен и
сработил обезопасителен колан и камшичен удар, вследствие на челен удар
при ПТП/; контузия на лявото рамо с кръвонасядане по предно-горната и
2
страничната повърхност с размери 18 x 11 см. /коланна травма от правилно
поставен и сработил обезопасителен колан и камшичен удар. вследствие на
челен удар при ПТП/; контузия на дясното коляно с кръвонасядане по
страничната повърхност с размери 27 х 18 см. и охлузване с размери 5 х 2 см.
/коланна травма, вследствие на отворен еърбег, задействан от правилно
поставения и сработил обезопасителен колан/; контузия на десния глезен с
разкъсно - контузна рана с размери 1 х 0,7 см. /коланна травма, вследствие на
отворен еърбег, задействан от правилно поставения и сработил
обезопасителен колан/; контузия на лявото коляно с масивен оток с размери
11x9 см. /коланна травма, вследствие на отворен еърбег, задействан от
правилно поставения и сработил обезопасителен колан/; разкъсно - контузна
рана на лявото коляно с размери 1.5 х 0,7 см. /коланна травма, вследствие на
отворен еърбег, задействан от правилно поставения и сработил
обезопасителен колан/; белези и болки в областта на гърдите и корема.
Изпитвал силни болки в областта на гръдния кош и кръста и болки в
гръбначния стълб. Бил дезориентиран. Имал главоболие, световъртеж и
гадене. Получил множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно по тялото.
Контузните рани на крайниците и тялото били загрозяващи. Поставена му
била окончателна диагноза: „Контузия на гръдния кош“ и „Контузия на
раменния пояс и мишницата“. Предписано било медикаментозно лечение и
последващи контролни прегледи. Препоръчано му било да извършва
минимални движения и да не се натоварва.
Вследствие на катастрофата, освен тежкото физическо съС.ие, изпитвал
и психически дискомфорт. Бил силно тревожен, психически нестабилен,
плачлив, потиснат, лесно раздразнителен и нервен.
А. Н. Б. получил контузия на главата с оток и кръвонасядане по цялото
протежение на дясната ушна мида /коланна травма, вследствие на отворен
еърбег, задействан от правилно поставения и сработил обезопасителен колан/;
контузия на врата с кръвонасядане по задната част на шията с размери 9 x 5
см. /коланна травма от правилно поставен и сработил обезопасителен колан и
камшичен удар, вследствие на челен удар при ПТП/; контузия на гръдния кош
с масивно кръвонасядане по горна дясна гръдна повърхност с размери 27 х 10
см. /коланна травма от правилно поставен и сработил обезопасителен колан и
камшичен удар, вследствие на челен удар при ПТП/; контузия на лявата
поясна област с кръвонасядане с размери 9 x 9 см. /коланна травма от
правилно поставен и сработил обезопасителен колан и камшичен удар,
вследствие на челен удар при ПТП/; контузия на лявата странична поясна
област с кръвонасядане с размери 38 х 22 см. /коланна травма от правилно
поставен и сработил обезопасителен колан и камшичен удар, вследствие на
челен удар при ПТП/; разкъсно - контузна рана на страничната поясна област с
размери 1 х 0,9 см. /коланна травма от правилно поставен и сработил
обезопасителен колан и камшичен удар, вследствие на челен удар при ПТП/;
контузия на дясната мишница с кръвонасядане с размери 10 x 6 см. /коланна
травма от правилно поставен и сработил обезопасителен колан и камшичен
3
удар, вследствие на челен удар при ПТП/; контузия на дясната предмишница с
отоци и кръвонасядане с размери 27 х 14 см. /коланна травма от правилно
поставен и сработил обезопасителен колан и камшичен удар вследствие на
челен удар при ПТП/; контузия на лявото бедро с кръвонасядания с размери
22 х 10 см. /коланна травма, вследствие на отворен еърбег, задействан от
правилно поставения и сработил обезопасителен колан/; контузия на лявата
подбедрица с кръвонасядания с размери 16 x 7 см. /коланна травма,
вследствие на отворен еърбег, задействан от правилно поставения и сработил
обезопасителен колан/; разкъсно - контузна рана на лявата подбедрица с
размери 1 х 0,9 см. /коланна травма, вследствие на отворен еърбег, задействан
от правилно поставения и сработил обезопасителен колан/; контузия на
дясното коляно с охлузване с размери 3 x 2 см. и кръвонасядане със същите
размери /коланна травма, вследствие на отворен еърбег, задействан от
правилно поставения и сработил обезопасителен колан/; контузия на десния
глезен с масивен оток и кръвонасядане по външната повърхност /коланна
травма, вследствие на отворен еърбег, задействан от правилно поставения и
сработил обезопасителен колан/; разкъсно - контузна рана на десен глезен с
размери 0.8 х 0.8 см. /коланна травма, вследствие на отворен еърбег,
задействан ог правилно поставения и сработил обезопасителен колан/; белези
и болки в областта на гърдите и корема.
Изпитвал силни болки в областта на гръдния кош, кръста, гръбначния
стълб. Бил дезориентиран. Имал главоболие, световъртеж и гадене. Получил
множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно по тялото. Контузните рани
на крайниците и тялото били загрозяващи. Поставена му била окончателна
диагноза: „Контузия на гръдния кош“ и „Контузия на раменния пояс и
мишницата“. Предписано било медикаментозно лечение и последващи
контролни прегледи. Препоръчано му било да извършва минимални движения
и да не се натоварва.
Вследствие на катастрофата, освен тежкото физическо съС.ие, А. Б.
изпитвал и психически дискомфорт. Бил силно тревожен, психически
нестабилен, плачлив, потиснат, лесно раздразнителен и нервен. Имал загуба
на паметта. Доведен бил до депресивно съС.ие, което дълго време не му
позволявало да изпълнява учебните си задължения, да обслужва санитарно-
битовите си нужди. Оплаквал се от поС.ни болки, породени от травмите след
ПТП.
Поддържат, че получените телесни повреди и душевни болки и
страдания били пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното
произшествие, настъпило на 23.07.2022 г.
При инцидента бил повреден и собственият на Л. Б. лек автомобил
марка „******“ с peг. № ******. Счупено било предното стъкло на
автомобила, предният ляв фар, предният ляв халоген, повредена била
предната лява врата, предният ляв калник, предният капак, предната броня,
лявата лайсна в предната броня, спойлерът на предната броня, казанчето за
4
стъкломиеща течност, радиаторът, предният ляв подкалник, предната лява
джанта, предната лява гума, еърбегът на водача, еърбегът на пасажера до
водача, левият носач, предната полуоска, предната лява биалета, предния ляв
амортисьор, предният ляв шенкел. Част от детайлите следвало да бъдат
подменени с нови, а други да бъдат ремонтирани.
Излагат, че Л. Н. Б. и А. Н. Б. предявили застрахователна претенция на
02.03.2023г. към ЗД „Бул Инс“ АД, с който, според Протокол за ПТП №
1770859/23.07.2022 г. по описа на РУ- Септември, виновният водач Н. имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите.“
С писмо от 02.03.2023 г. по описа на ЗД „Бул Инс“ АД застрахователят
ги уведомил, че към датата на застрахователното събитие 23.07.2022 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/121002862233 за лек
автомобил „*** ****“ с peг. № ***** била със статус прекратена и не е
произвеждала действие. Доколкото при настъпване на ПТП в случаите, когато
виновният водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
съгласно действащата нормативна уредба, увреденото лице следва да предяви
своята претенция към Гаранционен фонд, предявили претенция към
ответника.
Ответникът образувал преписка за претърпени неимуществени вреди по
молбата на Л. Б. с номер 23210038/10.03.2023 г., за претърпени имуществени
вреди на увредени части и системи на собственото му МПС с номер
23110079/10.03.2023 г., както и за претърпени неимуществени вреди на А. Б. с
номер 23210037/10.03.2023 г.
С писма от 30.05.2023 г. бил постановен отказ за определяне и
изплащане на обезщетения. Въпреки многократните опити за постигане на
споразумение, проведените срещи и телефонни разговори към настоящия
момент не бил определен размер на обезщетение по заведените претенции.
Считат, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, което да ангажира отговорността на Гаранционен
фонд - виновно и противоправно деяние, извършено от водача на лек
автомобил марка „******“ с peг. № ***** - Л. Е. Н., липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в момента на ПТП и пряка причинно-
следствена връзка между извършените нарушения на правилата за движение,
настъпилото пътнотранспортното произшествие и претърпените от
пострадалите вреди. Същото представлявало застрахователно събитие,
вследствие на което за увредените лица възниквало право да претендират
обезщетение за всички претърпени вреди от отговорния правен субект - в
случая Гаранционен фонд.
Поради гореизложеното, Л. Н. Б. предявява частичен иск за сумата от 15
000 лв. от общо 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със
законна лихва върху претендираната сума, считано от 10.03.2023г. до
окончателното плащане, както иск за сумата 874 лв., след допуснато
5
изменение на иска, по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, за причинени имуществени
вреди за повредения автомобил, ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от 10.03.2023г. до окончателното плащане, а А.
Н. Б. предявява частичен иск за сумата от 15 000 лв. от общо 20 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от 10.03.2023г. до окончателното плащане
Претендират разноски.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Счита, същия за недоказан от представения от ищците протокол за ПТП,
който не се ползвал с материална доказателствена сила за отразените в него
факти.
Оспорва твърденият, че настъпването на процесното ПТП се дължи на
противоправните действия на водача на лек автомобил „******" с peг. №
*****, за което да носи отговорност.
Поддържа, че вина за настъпване на ПТП - то има единствено водачът на
л.а. „*****", с peг. № ****** Л. Н. Б., който управлявал с неразрешена и
несъобразена с пътните условия скорост, като навлязъл в лентата за насрещно
движение, където настъпил ударът.
Евентуално, релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца
Л. Н. Б., който управлявал лекият автомобил с неразрешена и несъобразена с
пътните условия скорост, с пътната обстановка, характера и интензивността
на движението и не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато
МПС, което управлява, в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП и без поставен
обезопасителен колан.
Релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на пътника
в автомобила А. Н. Б., който пътувал в процесното МПС "*****", с peг. №
******, без да постави задължителния обезопасителен колан, в нарушение на
чл. 137а от ЗДвП.
Оспорва твърденията за претърпени от ищците неимуществени вреди,
които намира за неконкретизирани и недоказани.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
прекомерно и неоснователно завишени, съобразно претърпените от ищците
вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в
противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Не оспорва, че ищците са заявили пред Гаранционен фонд
застрахователни претенции за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по които са образувани преписки № 23210037/10.03.2023, №
23210038/10.03.2023г.
Настоява, че същите са били отхвърлени, защото ищците не са
6
представили доказателства, от които да е видно, че ответникът носи
отговорност за заплащане на вредите поради липса на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Затова ответникът бил поставен в обективната невъзможност да се
произнесе по предявените претенции.
Намира за прекомерно завишена претенцията на имуществени вреди по
лек автомобил „*****", peг. № ******, като твърди, че е определил и изплатил
обезщетение в размер на 2 145лв. на 31.07.2024г., за което представя
доказателства. Счита, че размерът й следва да се определи съобразно
действащата към датата на ПТП Методика на ГФ за определяне на
действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени
вреди и „Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства".
Поради неоснователност на главните вземания, оспорва и акцесорното
вземане за лихва за забава.
С оглед на това счита, че претенциите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника Л. Е. Н., конституиран с
Определение № 3539/04.12.2024г. по гр. д. 3991/2024г. на Районен съд –
Пазарджик, изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че на посочената в исковата молба дата е управлявал лек
автомобил ***, с рег. № *****, за който е нямало сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност.
Не оспорва настъпването на ПТП между управляваното от него
превозно средство и управлявания от Л. Н. Б. МПС марка „******“ с peг. №
******.
Оспорва размера на претендираното от ищците обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно.
Несъстоятелни и недоказани били твърденията в исковата молба за
голяма травма в душевността и психическото здраве от получените травми на
ищците. Недоказани били твърденията за рефлектиране на пътния инцидент
по изключително болезнен начин физически и психически на двамата ищци.
Описаните контузии и болки у двамата не предполагали толкова силно
физическо и психическо въздействие върху здравето и психиката им. Не било
доказано, че ищците са нетрудоспособни със съответните документи или са
били на домашно лечение от травмите.
Счита, че не се налагало никакви медицински грижи и рехабилитации
за възстановяването на ищците от произшествието. Счита, че размера на
претендираните обезщетения са прекалено завишени и не са съобразени с
7
принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и като се
запозна с представените доказателства, поотделно и в съвкупност, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 23.07.2022г., около 21:00 часа, на път PAZ 1205, общ. Септември,
около разклона за с. *******, настъпило ПТП между лек автомобил „*****“ с
рег. № *****, движещ се в посока от гр. София за с. *******, управляван от Л.
Е. Н. и лек автомобил „*****“ с рег. № ******, управляван от Л. Б., движещ се
в посока от с. ******* към с. Виноградец – АМ Тракия. В лек автомобил
***** Фокущ освен водачът, на предната дясна седалка пътувал и неговият
брат А. Н. Б..
Пътнотранспортното произшествие настъпило на прав участък след
края на кривата на десен завой за лекия автомобил „*****“, в светлата част на
денонощието, при ясно време и при ограничена от релефа на местността,
кривата на завоя и крайпътната растителност и видимост. Пътната настилка е
била суха и чиста, без неравности
Непосредствено преди удара автомобил „*****“ с рег. № ***** се е
движил със скорост 66,50 км./ч., а лек автомобил „*****“ с рег. № ****** със
скорост 40,20 км./ч. Участъкът от пътя не е регулиран с пътни знаци от група
Б, ограничаващи скоростта на движение над максимално допустимата извън
населено място от 90 км./ч., съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В резултат на високата скорост и центробежната сила възникнала в
центъра на кривата на завоя, настъпило странично изместване на траекторията
на автомобил „*** СЗ” наляво към лявата половина на пътното платно и е
реализирано навлизане в нея, съчетано с настъпила загуба на контрол над
управлението на автомобила. След осъщественото навлизане на автомобила
„*** СЗ” в лявата половина на пътното платно е настъпил челен ексцентричен
удар между него и насрещно движещия се лек автомобил „*****“ в предните
им леви страни. Ударът е настъпил изцяло върху дясната половина на пътното
платно по посоката на движение на лек автомобил *****”.
След удара лекият автомобил „*****” рязко е променил посоката си
основно назад, завъртайки се около вертикалната си централна ос в посока
обратна на часовата стрелка и е навлязъл със задна част в десния банкет
спрямо посоката му.
Пътнотранспортното произшествие било посетено от служители на РУ –
Септември към ОДМВР – Пазарджик, за което бил съставен Протокол за ПТП
№ 1770859/23.07.2022г. с материални щети, съгласно приложение № 2 към чл.
4 от Наредба № IЗ - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и
гаранционния фонд. Установено било, че водачът на лек автомобил „*****“ с
рег. № ***** Л. Е. Н., движейки се с несъобразена скорост на десен завой,
навлиза в насрещната лента и се удря челно в лек „*****“ с рег. № ******,
8
при което настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила. Към
датата на настъпване на ПТП – то за лек автомобил „*****“ с рег. № ***** не
е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Образувано било административнонаказателно производство. На Л. Н.
били съставени АУАН № 672869/23.07.2022г., за това че на 23.07.2022г., в
община Септември на път III – 8402, Виноградец – Церова/ - ******* – Долно
Вършило - /III – 3704/, в посока за с. *******, при управление на лек
автомобил *** с рег. № *****, движейки се с несъобразена скорост на десен
завой навлиза в насрещната пътна лента и се удря челно в насрещно
движещият се лек автомобил ***** с рег. ******, нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП и АУАН № 672870/23.07.2022г., за това че управлява собствения си лек
автомобил *** с рег. № *****, за което няма сключен и действащ валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Въз основа на АУАН №
672869/23.07.2022г. на Любомир Н. било издадено Наказателно постановление
№ 22 – 0340 – 001034/07.09.2022г., с което му било наложено
административно наказание глоба, на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП.
За установеното с АУАН № 672870/23.07.2022г. нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 КЗ е сключено споразумение, на осн. чл. 58г, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, с
което на водача на лек автомобил *** с рег. № ***** е наложено
административно наказание глоба.
В резултат на настъпилото ПТП ищецът Л. Б. претърпял травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с оток и кръвонасядане в
лява челна област, контузия на гръдния кош с кръвонасядане по горната
предна част, контузия на корема и дясната поясна област с кръвонасядане,
разкъсно-контузна рана в дясна поясна област, кръвонасядане по долната
срединна част на корема, контузия на лявото рамо с кръвонасядане по предно-
горната и странична повърхност, контузия на дясното коляно с кръвонасядане
по страничната повърхност и охлузване, контузия на десния глезен с
разкъсно-контузна рана, контузия на лявото коляно с оток, разкъсно-контузна
рана на лявото коляно. В резултат на причинените травматични увреждания
изпитвал болка и страдание, които са били по – интензивни непосредствено
след удара и постепенно са отшумявали.
В резултат на ПТП – то Л. Б. е преживял остра стресова реакция,
характеризираща се с неспокойство, нарушен сън, намален апетит и
психологичен дискомфорт вследствие на физическия такъв, за период от
няколко дни.
Пътуващият на предната дясна седалка А. Б. е претърпял травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата с оток и кръвонасядане по
цялото протежение на дясната ушна мида, контузия на врата с кръвонасядане
по задната част на шията, контузия на гръдния кош с кръвонасядане по горна
дясна гръдна повърхност, контузия на лявата поясна област с кръвонасядане и
9
друго кръвонасядане към седалището, разкъсно-контузна рана всред първото
кръвонасядане, контузия на дясната мишница с кръвонасядане, контузия на
дясната мишница към дланта с оток и кръвонасядане, контузия на лявото
бедро странично с кръвонасядане, контузия на лявата подбедрица с
кръвонасядане, разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица отпред,
контузия на дясното коляно с охлузване и кръвонасядане, контузия на десния
глезен отвън с оток и кръвонасядане и разкъсноконтузна рана. В резултат на
причинените травматични увреждания е изпитвал болка и страдание, които са
били по – интензивни непосредствено след удара и постепенно са
отшумявали.
В резултат на ПТП – то А. Б. е преживял стресово събитие към онзи
момент, релевантно на шок. Имал е намален апетит, отдръпване в началото от
ежедневния му ритъм и предпазливост в обичайни действия. Изпитвал е и
продължава да изпитва безпокойство, когато преминава по пътя, където е
станал инцидента.
От настъпилото ПТП бил повреден автомобилът на ищеца Л. Л. Б..
На 02.03.2023г. ищците предявили застрахователна претенция пред ЗД
Бул Инс АД за причинени в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди
по лекия автомобил и за неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания. След справка в информационния център на Гаранционен фонд се
установило, че към дата 23.07.2022г. за лек автомобил *** с рег. № ***** не е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което застрахователното дружество се произнесло,
че ищците следва да се обърнат към Гаранционен фонд.
На 10.03.2023г. ищците предявили претенциите си пред ответника
Гаранционен фонд, които били заведени под номер № 23110079/10.03.2023г.,
№ 23210037/10.03.2023г. и № 23210038/10.03.2023г. Ответникът заплатил на
сумата от 2145 лв. по щета № 23110079 за повреди по лек автомобил „*****“
с рег. № ******. Постановен бил отказ за заплащане на неимуществени вреди
по щети № 23210037/10.03.2023г. и № 23210038/10.03.2023г. с доводи, че не са
представени документи, доказващи качеството на пострадали от ПТП – то на
Л. Б. и А. Б., а именно констативен протокол с пострадали лица или друг
документ от органите на МВР, в който да са вписани като такива, медицински
документи, установяващи проведени прегледи, изследвания, назначена
терапия.
Според заключението от назначената по делото съдебно-автотехническа
и оценителна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира,
като обоснована и компетентно изготвена, пътнотранспортното произшествие
е настъпило в светлата част на деня, при благоприятни летни пътно-
климатични условия, сухо време, чиста асфалтова настилка без неравности на
общински път PAZ 1205, общ. Септември, след завой в посока с. *******, на
прав пътен участък. Видимостта е ограничена от релефа на местността,
крайпътната растителност и кривата на завоя. В района на
10
местопроизшествието няма налична вертикална маркировки или пътен знак
групата „В26”, указващ максимално разрешена скорост на движение на МПС.
Лек автомобил „*** ****” с рег. № ****882 ХК се е движил от АМ-
Тракия по път PAZ 1205 в посока с. ******* — гр. Ветрен в кривата на десен
завой с възходящ наклон от 4,0% непосредствено преди мястото на ПТП, със
скорост 66,5км/ч. Срещу него се е движил лек автомобил „*****” с рег. №
****** към кривата на ляв за водача на автомобила завой, по низходящ наклон
на пътя от 4,0% непосредствено преди мястото на ПТП, със скорост 40,2 км/ч.
При тази скорост на движение на двата автомобила опасната зона за спиране
на лек автомобил ***** е около 42 м., а за „*****“ 28 м.
В резултат на допусната висока скорост при движението в зоната на
десния за него завой, водачът на лек автомобил ”*** ****“ е изгубил контрол
над управляваното превозно средство и е навлязъл в лявата половина на
пътното платно, където е настъпил челен ексцентричен удар между него и
движещия се в това платно лек автомобил *****, в предните им леви страни.
Ударът е настъпил в лентата за движение на лек автомобил *****, който в
резултат на него рязко е променил посоката си основно назад завъртайки се
около вертикалната си централна ос в посока обратна на часовата стрелка и е
навлязъл със задна част в десния банкет спрямо посоката му.
Поради малкият радиус на кривата на завоя и хълмистия район с
крайпътна растителност, водачите на двата автомобила се имали възможност
да се възприемат взаимно най – рано 2 секунди преди удара, когато лекият
автомобил „***” е бил на около 37 м. от мястото на удара, а л.а. „*****” на
около 22 м. Моментът на взаимно опасно приближаване на двете МПС е бил
във времето около 1,0 + 1,2 s от момента на удара, когато дистанцията между
тях била около 35 метра и водачите не са имали техническата възможност да
реагират за спиране или друга маневра.
Според вещото лице причина за настъпване на ПТП е навлизането на
лек автомобил ”*** ****” в лявата половина на пътното платно по посоката
му на движение в резултат на допусната висока скорост при движението и
настъпила загуба на контрола над управлението в кривата на десния завой.
При тези пътни и атмосферни условия произшествието е било технически
предотвратимо при правилен подбор от водача на лек автомобил ***** на
скоростта в кривата на завоя и упражняване на непрекъснат контрол от негова
страна върху траекторията на движение най-вдясно в дясната половина на
пътното платно. От техническа гледна точка произшествието е могло да бъде
избегнато, при условие, че водачът е контролирал движението на автомобила в
границите на платното за движение и е реагирал на намаляване на скоростта
или спиране своевременно.
Според вещото лице настъпването на пътнотранспортното
произшествие не се дължи на технически причини, свързани с неизправности
по леките автомобили.
В резултат на ПТП – то са повредени преден ляв калник, предна лява
11
врата, предно стъкло, ляв фар, предна броня, преден капак, лайсна на предна
броня, преден ляв халоген, спойлер в предна броня, казанче стъкломиячно,
рамка на радиатор, преден ляв подкалник, предна лява гума и джанта, двата
еърбега, ляв носач, лява полуоска, биалета предна лява, амортисьор преден
ляв, шенкел преден ляв, двата предни предпазни колана на лек автомобил
***** с рег. № ******.
За възстановяването на щетите, според заключението, е необходимо да
се извърши подмяна с нови на повредените авточасти и детайли,
неподлежащи на възстановяване и ремонтно-възстановителни операции на
частите, подлежащи на възстановяване-демонтаж, ремонт, възстановяване,
монтаж, боядисване и др. Действителната стойност на автомобила към дата
настъпване на застрахователното събитие е 3019 лв., а пазарната му стойност
3070 лв. По пазарни цени размерът на причинените щети, в това число общата
стойност на увредените части, трудът и консумативите, необходими за
пълното възстановяване на автомобила към датата на настъпване на вредите е
11 885,86 лв. Стойността на щетата по експертна оценка по Методиката на
Гаранционен фонд съгласно Наредба № 49 на КФН е 4 542,62 лева.
Според назначената по делото комплексна съдебномедицинска и
съдебно – психологическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира, като обоснована и компетентно изготвена, в резултат на
настъпилото на 23.07.2022г. ПТП Л. Б. е получил травми по главата и тялото,
изразяващи се в контузия на главата с оток и кръвонасядане в лява челна
област /4 х 2 см/; контузия на гръдния кош с кръвонасядане по горната предна
част /21 х 13 см/; контузия на корема и дясната поясна област с кръвонасядане
/12 х 7 см/; разкъсно-контузна рана в същата дясна поясна област /1 х 0,8 см/;
кръвонасядане по долната срединна част на корема /9 х 8 см/; контузия на
лявото рамо с кръвонасядане по предно-горната и странична повърхност /18 х
11 см/; контузия на дясното коляно с кръвонасядане по страничната
повърхност /27 х 18 см/ и охлузване /5 х 2 см/; контузия на десния глезен с
разкъсно-контузна рана /1 х 0,7 см/; Контузия на лявото коляно с оток /11 х 9
см/; разкъсно-контузна рана на лявото коляно /1,5 х 0,7 см/.
Според заключението, между настъпилото ПТП и травматичните
увреждания съществува причинно следствена връзка.
Травматичните увреждания са причинили на пострадалия отоци и
разкъсване целостта на кожата.
Възстановяването на здравето му е продължило между 9 и 12 дни.
През периода на възстановяването ищецът е изпитвал физически болки
и страдания за период от 10 дни, които в началото са били по – интензивни и
постепенно са намалявали до пълното им отзвучаване. Понастоящем здравето
на ищеца е напълно възстановено.
Непосредствено след инцидента Л. Б. е преживял остра стресова
реакция, характеризираща се с неспокойство, нарушен сън, намален апетит и
психологичен дискомфорт, вследствие на физическия такъв за период от
12
няколко дни. Обстоятелството, че съзнанието му продължава да
възпроизвежда сцени от катастрофата, според експерта не създава
перманентен стрес на личността и не я ограничават в ежедневното
функциониране.
Песимистичният възглед за живота у ищеца не е пряка последица от
катастрофата. Негативните психични изживявания, вследствие от ПТП-то, са
сведени до минимум и понастоящем не оказват влияние в емоционално -
волевото поведение и психическо здраве на пострадалия.
В резултат на настъпилото на 23.07.2022г. ПТП ищецът А. Н. Б. е
получил травми по главата и тялото, изразяващи се контузия на главата с оток
и кръвонасядане по цялото протежение на дясната ушна мида; контузия на
врата с кръвонасядане по задната част на шията /9 х 5 см/; контузия на гръдния
кош с кръвонасядане по горна дясна гръдна повърхност /27 х 10 см/; контузия
на лявата поясна област с кръвонасядане /9 х 9 см/ и друго кръвонасядане към
седалището /38 х 22 см/; разкъсно-контузна рана всред първото кръвонасядане
/1 х 0,9 см/; контузия на дясната мишница с кръвонасядане /10 х 6 см/;
контузия на дясната мишница към дланта с оток и кръвонасядане /27 х 14 см/;
контузия на лявото бедро странично с кръвонасядане /22 х 10 см/; контузия на
лявата подбедрица с кръвонасядане /16 х 7 см/; разкъсно-контузна рана на
лявата подбедрица отпред /1 х 0,9 см/; контузия на дясното коляно с охлузване
/3 х 2 см/ и кръвонасядане /3 х 2 см/; контузия на десния глезен отвън с оток и
кръвонасядане и разкъсноконтузна рана /0,8 х 0,8 см/.
Според заключението, между настъпилото ПТП и травматичните
увреждания съществува причинно следствена връзка.
Травматичните увреждания са причинили на пострадалия отоци и
разкъсване целостта на кожата.
Възстановяването на здравето му е продължило между 9 и 12 дни.
През периода на възстановяването ищецът е изпитвал физически болки
и страдания за период от 10 дни, които в началото са били по – интензивни и
постепенно са намалявали до пълното им отзвучаване. Понастоящем здравето
на ищеца е напълно възстановено.
Непосредствено след инцидента А. Б. е преживял стресово събитие към
онзи момент, релевантно на шок. Имал е намален апетит, отдръпване в
началото от ежедневния му ритъм и предпазливост в обичайни действия.
Понастоящем продължава да изпитва безпокойство, когато преминава по
пътя, където е станал инцидентът, по който му се налага редовно да
преминава. Според експерта посттравматичният стрес, който ищецът
преживява не влияе на цялостното му функциониране емоционално,
социално, когнитивно, но носи известен психологически дискомфорт за него,
изразяващи се в известна предпазливост и замисленост върху събития от такъв
характер.
Съгласно чл. 557, ал. 1 т. 2 б. „а“, във вр. с чл. 519 от КЗ Гаранционният
фонд дължи обезщетение за претърпените вреди пред увреденото лице от
13
пътнотранспортно произшествие, което е настъпило на територията на
Република България с моторно превозно средство, за което няма сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност.
Предпоставките за уважаване на иска са: 1./ настъпило
пътнотранспортно произшествие, с моторно превозно средство, за което няма
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
към момента на настъпването; 2./ претърпени вреди от него; 3./ причинна
връзка между деянието и вредите.
Въз основа на представените доказателства съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 557, ал. 1 т. 2 б. „а“ КЗ за ангажиране отговорността на
ответника.
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства се
установява, че на 23.07.2022г., около 21:00 часа на път PAZ 1205, общ.
Септември, около разклона за с. ******* е настъпило ПТП между лек
автомобил „*****“ с рег. № *****, управляван от Л. Е. Н. и лек автомобил
„*****“ с рег. № ******, управляван от Л. Б., в който е пътувал неговият брат
А. Б.. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели както на ищците,
така и на ответниците и обясненията на третото лице помагач, които в тази
част са непротиворечиви, както и от представените писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП с материални щети от 23.07.2022г.
Не е спорно, че към 23.07.2022г. за управляваното от Л. Н. превозно
средство лек автомобил „*****“ с рег. № ***** не е имало валидно сключена
и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Ищците са заявили претенциите си за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди пред ответника на 10.03.2023г. видно от представените
известия за доставяне /л. 65 -76 по делото/ и разпечатка от кореспонденция от
ответника до адв. Т. /л. 77 - 79 по делото/. В тримесечния срок по чл. 496, ал. 1
КЗ от предявяване на застрахователната претенция, а и до приключване на
делото пред настоящата инстанция не е извършено плащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на ищците. Извършено е плащане на сумата
от 2145 лв. за нанесени повреди по автомобил *****“ с рег. № ******.
Относно механизма на настъпване на ПТП, от назначената съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпването му
поведението на шофьора на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** Л. Н., който
при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с пътните условия –
надлъжен възходящ наклон от 4% , затревен терен и предстоящ десен завой,
който е следвало да преодолее. В резултат на управлението с несъобразена
скорост при неравен терен и крива на завоя Н. е изгубил контрол над
управлявания автомобил, който се е отклонил в лявата половина на пътното
платно, където по това време правомерно се е движил автомобилът на
ищците. Ударът между двата автомобила е настъпил в участъка от пътното
платно, предназначено за движение на лек автомобил *****“ с рег. № ******,
14
управляван от Л. Б..
Причинените на ищците травми са следствие на удара на автомобила им
с управлявания от Н. лек автомобил *****. В този смисъл, ако водачът на
***** беше избрал правилно скоростта на движение автомобилът му не би се
отклонил от посоката си на движение, не би навлязъл в лентата, където се е
движил автомобил ***** и между тях не би настъпил удар. От изложеното
следва, че е налице причинна връзка между поведението на водача Л. Н. и
вредите. Именно с действията си Н. е поставил началото на процеса, който е
довел до настъпване на ПТП. Действията на Н. представляват адекватна
причина, тъй като по своя характер са практически годни да причинят
вредата, която е настъпила и която не би настъпила, ако управляваното от него
превозно средство не бе попаднало в лентата за движение на лек автомобил
*****“ с рег. № ******.
Изслушан вещото лице по назначената съдебно – автотехническа
експертиза заяви, че поради кривата на завоя и растителността на пътя
водачите на двата автомобила са имали възможност да се възприемат взаимно
едва 1,2 сек. преди сблъсъка, което време е било недостатъчно да реагират,
така че да предотвратят удара, дори при намаление на скоростта. За водача на
лек автомобил „*****“ е било невъзможно да избегне удара като се отклони
надясно, поради съществуващата мантинела, а краткото време, което е имал,
за да реагира на спиране, виждайки лек автомобил *****, е направило
невъзможно предотвратяване на удара.
Съдът приема, че в процеса се установиха всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно, виновно поведение на
водача на лек автомобил *****, за който при настъпване на застрахователното
събитие не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, в причинна връзка с което са настъпилите
имуществени и неимуществени вреди. При така установеното, на основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ ответникът дължи обезвреда за вредите от
ПТП.
При определяне размера на имуществените вреди, следва да се съобрази,
че обезщетението обхваща действителната стойност на причинената вреда,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. /чл. 558,
ал. 2 КЗ, във вр. чл.499, ал.2, пр.1 КЗ/, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по задължителните застраховки, определена за
годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.
В случая размерът на щетите по автомобила на ищеца Л. Б., включващи
стойността на частите, които следва да се подменят с нови, трудът и
консумативите, необходими за пълното му възстановяване по пазарни цени
към датата на увреждането е 11 885,86 лв., изчислена от вещото лице, а
пазарната стойността на лекия автомобил към същата дата, която е и
действителната му стойност е 3019 лв. В случая стойността на разходите за
необходимия ремонт на автомобила на ищеца надвишава 70 на сто от
15
действителната му стойност, следователно е налице тотална щета по смисъла
на чл. 390, ал. 2 КЗ и обезщетението следва да се определи съобразно
действителната стойност.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се изхожда от принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.
Съгласно указанията в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., които са
актуални и понастоящем, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди. Такива други обстоятелства
са икономическите условия за живот по време на определяне на
обезщетението.
Установи се, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът Л. Б. е
претърпял травматични увреждания в областта на лицето и тялото, които от
които е изпитвал болки и страдания в продължение на около десет дни, както
и остра стресова реакция непосредствено след инцидента.
Съдът като съобрази, че травматичните увреждания не са засегнали
жизнено важни органи, че периода на претърпени физически болки е
краткотраен, че здравето на ищеца е възстановено в непродължителен период
и че понастоящем води обичайния си начин на живот като преди увреждането,
както и че с оглед възрастта му сравнително бързо е преодолял преживяния
стрес, намира че справедливият размер на обезщетението, който би могъл да
възмезди ищеца е 2 500 лв. Същият е съобразен с ценността на накърненото
неимуществено благо-човешкото здраве и с икономическите условия и
жизнения стандарт в страната.
Установи се, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът А. Б. е
претърпял травматични увреждания в областта на лицето и тялото, които от
които е изпитвал болки и страдания в продължение на около десет дни, както
и остра стресова реакция непосредствено след инцидента.
Съдът като съобрази, че травматичните увреждания не са засегнали
жизнено важни органи, че периода на претърпени физически болки е
краткотраен, че здравето на ищеца е възстановено в непродължителен период
и че понастоящем води обичайния си начин на живот като преди увреждането,
но и че като непълнолетен към датата на увреждането е бил с по - крехка
психика и спомените за случилото се са траели по – продължителен период от
време, намира че справедливият размер на обезщетението, който би могъл да
възмезди ищеца е 3 000 лв. Същият е съобразен с ценността на накърненото
неимуществено благо-човешкото здраве и с икономическите условия и
16
жизнения стандарт в страната.
Относно интензитета на претърпените болки и страдания и периода на
възстановяване на ищците съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица по назначената комплексна съдебномедицинска и психологическа
експертиза. В тази част съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.А. и
В.Б. че в продължение на около месец ищците се е налагало да ползват помощ
при извършване на обичайните си ежедневни дейност, отчитайки близката им
родствена връзка с тях и възможната им заинтересованост от изхода на
правния спор. Видът на травматичните увреждания, описани в представените
по делото от ищците медицински документи, въз основа на които вещите лица
са изготвили заключението опровергава показанията на свидетелите за
периода на възстановяване на здравето им и продължителността на
изпитвания психически дискомфорт.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване от страна на Л. Б. и А. Б. на вредите при настъпване на
процесното ПТП.
Предпоставките за редуциране на обезщетението поради съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния резултат, изисква наличие на пряка
причинна връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен
резултат, а приносът на увредения, като обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен. Преценката за
реалния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е
обусловена от съпоставка на поведението на участниците в произшествието,
като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с
останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване
на ПТП, ще определят и процентното съотношение на този принос.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем.
В случая няма данни с поведението си ищците да са допринесли за
настъпване на травматичните увреждания. Установи се от заключението на
вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза, че водачът
на лек автомобил ***** е бил поставен пред невъзможност да избегне удара с
навлезлия в неговата лента лек автомобил. По време на пътуването Л. Б. и А.
Б. са били с поставен предпазен колан, с какъвто лекият автомобил е бил
оборудван, което се установява от заключението на вещото лице Б. П. по
назначената комплексна съдебно – медицинска и психологическа експертиза.
Според вещото лице претърпените травматични увреждания могат да се
получат при правилно поставен обезопасителен колан.
Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца Л. Б. за заплащане на
неимуществени вреди от настъпило на 23.07.2022г. ПТП на път III – 8402 и
17
път PAZ C205, следва да се уважи за сумата от 2 500 лв. а за разликата над нея
до претендираната от 15 000 лв. частично от 20 000 да се отхвърли като
неоснователна.
Претенцията на ищеца А. Б. за заплащане на неимуществени вреди от
настъпило на 23.07.2022г. ПТП на път III – 8402 и път PAZ C205, следва да се
уважи за сумата от 3 000 лв. а за разликата над нея до претендираната от 15
000 лв. частично от 20 000 да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на претърпените имуществени вреди по делото са
представени доказателства, че ответникът е изплатил на собственика на лек
автомобил „*****“ Л. Б. 2145 лв. Следователно му се дължи разлика над тази
сума или 874 лв., поради което исковата претенция в тази част, след
допуснатото изменение на иска, следва да се уважи.
Върху размера на присъдените обезщетения се дължи лихва за забава.
В хипотезата на иск от увреденото лице Гаранционен фонд лихвите за
забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Тези лихви текат
от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за Гаранционен фонд е налице нормативно предвиден
срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1./изпадане на ответника в
забава, съгласно 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2./ с възможност увреденото лице да предяви иск
срещу Гаранционния фонд в съда.
С исковата молба Л. Б. и А. Б. са поискали присъждане на законна лихва
от датата 10.03.2023 г. Според представените по делото доказателства,
претенцията им като увредени лице пред ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за вредите, е била заведена на тази дата, поради
което законната лихва върху обезщетението се дължи от 10.03.2023г. до
окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, разноски се
дължат и на двете страни, съразмерно уважената и отхвърлената част от иска,
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото ищците са освободени от държавна такса, на осн. чл. 83, ал. 2
ГПК, поради което разноските за държавната такса съразмерно уважената част
от иска, следва да се възложат в тежест на ответника, които да бъдат
заплатени в полза на Районен съд – Пазарджик, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съобразно уважената част от исковите претенции, ответникът дължи
18
разноски за държавна такса в размер на общо 270 лв.
В производството по гр. д. 3991/2024г. на Районен съд – Пазарджик
ищците са представлявани от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай
възнаграждението се присъжда в полза на процесуалния представител и се
определя от съда при съобразяване на чл.7, ал.2, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Размерът на така определеното възнаграждение съразмерно уважената част от
трите предявени обективно съединени искове възлиза на общо 1005 лв. При
определянето му съдът съобрази, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, че по него са извършени множество процесуални действия – разпит
на свидетели, назначаване на експертизи, събрани са значителен обем писмени
доказателства, проведени са три открити съдебни заседания, поради което
определеното възнаграждение адекватно.
Съобразно отхвърлената част от иска ищците дължат, на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК, на ответника разноски за съдебно – автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза в размер на общо 674,52 лв.
По отношение на претенцията за разноски за процесуално
представителство на ответника, в производството пред настоящата инстанция,
като процесуални представител на ответника са се явявали адв. С. М. – АК
Пловдив и адв. М. Н. – АК Пловдив, които са представяли пълномощни, но не
и договори за правна защита и съдействие. Предвид липсата на доказателства
да е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение, а оттам и на липсата
на данни за неговия размер и начин на плащане, такова се следва да се
присъжда.
Отговорът на исковата молба е подаден юрисконсулт поради което на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съобразно обема на извършените процесуални действия, изразяващи се
в подаване на отговор на исковата молба, съдът намира, че следва да се
определи в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ в размер на 100 лв.
Общо ищците дължат и следва да заплатят на ответника разноски по
делото в размер на 774,52 лв.
Претенцията на третото лице помагач на страната на ответника Л. Е. Н.
за заплащане на разноски е неоснователна, тъй като, съгласно чл. 78, ал. 10
ГПК такива не му се дължат.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
19
застраховането, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, Гаранционен фонд, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на Л. Н. Б.,
ЕГН: ********** с адрес *******4, сумата в размер на 2 500 лв. /две хиляди и
петстотин лева/, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП настъпило на 23.07.2022г.
на път III – 8402 и път PAZ C205, общ. Септември, обл. Пазарджик, ведно със
законната лихва от 10.03.2023 г., до окончателно погасяване на задължението,
като отхвърля иска за разликата над тази сума до претендираната сума от
15 000 лв. частичен иск от 20 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, Гаранционен фонд, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на Л. Н. Б.,
ЕГН: ********** с адрес ******, сумата в размер на 874 лв. /осемстотин
седемдесет и четири лева/, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
повреди по собствения му лек автомобил ***** с рег. номер ****** от ПТП,
настъпило на 23.07.2022г. на път III – 8402 и път PAZ C205, общ. Септември,
обл. Пазарджик, ведно със законната лихва от 10.03.2023 г., до окончателно
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, Гаранционен фонд, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на А. Н. Б.,
ЕГН: ********** сумата в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на ПТП настъпило на 23.07.2022г. на път III – 8402 и път PAZ C205,
общ. Септември, обл. Пазарджик, ведно със законната лихва от 10.03.2023 г.,
до окончателно погасяване на задължението, като отхвърля иска за разликата
над тази сума до претендираната сума от 15 000 лв. частичен иск от 20 000 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
Гаранционен фонд, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на адвокат Д. С. Т., САК, с
личен номер **********, с адрес на кантората гр. София, бул. „Асен
Разцветников“ № 6, ап. 5, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по гр. д. 3991/2024 на Районен съд – Пазарджик, в размер на
1005 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Гаранционен фонд, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик,
разноски за държавна такса по гр. д. 3991/2024 г. в размер на 270 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 Л. Н. Б., ЕГН:
********** и А. Н. Б., ЕГН: ********** и двамата с адрес ******, да заплатят
20
на аранционен фонд, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, разноски по гр. д. 3991/2024г. на
Районен съд – Пазарджик в размер на общо 774,52 лв. /седемстотни
седемдесет и четири лева и 52 ст./
Решението е постановено при участието на Л. Е. Н., ЕГН: **********,
като трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд,
ЕИК: *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
21