Р Е Ш Е Н И
Е № 40
гр.Видин, 14.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора
..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1177 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която против М.И.А. ***,
ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 09.01.2017 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение 2) с ответника М.И.А..
Ищецът сочи, че съгласно сключеният Договор, е изпълнил изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на
кредита и условията за усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер
на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата
разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 1294,90 лв. като
към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер
на 155,39 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира
от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски,
съгласно погасителния план, предвид заявеното му желание в искането-
декларация.
Излага се, че
предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска
в размер на 155,39 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.
7, т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда средствата по кредита по
сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на
продажната и цена.
Сочи се, че
ищецът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 1294,90
лв. на продавача на стоката на фактура № **********/09.01.2017 г. (Приложение
3).
Излага се, че
видно от Декларацията, намираща се на стр. 7 от договора, потребителят е
декларирал, че е получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за потребителски
кредит от продавача на стоката. Въпросната Декларация не се попълва, ако
стоката не е предадена физически на потребителя. Общото крайно задължение по
Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 1761,18 лв., която сума е разсрочена,
съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от Договора, на 24 погасителни
месечни вноски - 23 вноски по 73,38 лв., ведно с последна, изравнителна в
размер на 73,44 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение,
кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща
главница и договорна лихва.
Поддържа се,
че в Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16,
ал.2 от Договор за потребителски кредит).
Сочи се, че
въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
Излага се, че
разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски
кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да
се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, въпреки това ищецът
изпратил и на постоянния и на настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от
Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са
длъжни да уведомят за това в писмен вид.
Поддържа се
от ищеца, че доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в
тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая ищецът твърди, че
разполага с писмени документи, според които уведомлението за предсрочна
изискуемост е адресирано именно до адресите на кредитополучателя, посочени в
процесното съглашение, като постоянен адрес и настоящ адрес,***, п.к. 3700,
ж.к. Крум Бъчваров, бл. 16, вх. Г, ет. 1, ап. 83. Твърди се, че е достатъчно
изпращането на писмата да се извърши до посоченият от страната адрес, за да се
счита връчването за редовно. В тежест на страните по договора е да актуализират
адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по
договора за настъпилите промени. Видно е, от приложената обратна разписка за
доставка на пратка R PS 1734 00EKYC 4,
с бар код: 9117051600352 (Приложение 5) , че длъжникът М.И.А. ЕГН: **********
е търсен на посочените в договора за потребителски кредит адреси. Уведомлението
за предсрочна изискуемост, с бар код: 9117051600352 (Приложение 6) е изпратено
до посочените в договора за кредит адреси. Видно от обр. 250- Уведомлението за предсрочна изискуемост е
получено лично от адресата.
Излага се, че
от изложената фактическа обстановка е видно, че ищецът е предприел всички
възможни действия за да уведоми ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост. В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на
16.04.2017 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.02.2017 г.,
15.03.2017 г. и 15.04.2017 г. След тази конкретна дата ответникът е загубил
възможността да погасява месечно и цялото вземане на ищеца от 1761,18 лв.
(1450,29 лв. главница и 310,89 договорна лихва) е станало незабавно и
предсрочно изискуемо.
Твърди се, че
към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК (16.06.2017 г.), задължението на ответника към ищеца, по
Договора, е било в размер на 1761,18 лв. (1450,29 лв. главница и 310,89
договорна лихва). Отделно от това, се сочи, че съгласно чл. 9, ал. 4 от
Договора за потребителски кредит, ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
забава (лихва за просрочие), което обезщетение към 02.06.2017 г. е било в
размер на 6,67 лв.
Твърди се, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 1557/2017 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сума в общ размер 1767,85 /хиляда седемстотин шестдесет и
седем лева и осемдесет и пет ст./ лв., от които: 1450,29 лв. главница, 310,89
лв. договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г лв., 6,67 лв.-
обезщетение за забава за периода 15.02.2017 г. до 02.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (16.06.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се и направените разноски.
От ответника,
чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска, както и условията по
договора за кредит и представения от ищеца погасителен план. Оспорва като
неравностойни клаузите в процесиня договор за заем, касаещи: еднократна такса за оценка на риска, уговорения
годишен процент на разходите,
договорната лихва, както и представените от ищеца уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1557/2017 г. по описа
на РС - Видин.
В молба вх.
№ 449/14.01.2020 г., ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна
на ищеца заявление по чл. 417 ГПК
е образувано
ч.гр. д. № 1557/2017 г. по описа на ВдРС, по което на 20.06.2017 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 1320-РЗ/20.06.2017 г. за 1767.85 лева, от която 1450.29 лева – главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №
********** от 09.01.2017г., сключен между страните, 310.89 лева – договорна
лихва за периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г., 6.67 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.02.2017 г. до 02.06.2017 г., 0.00 лева – такси, и ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 15.06.2017 г.
до изплащане на вземането, както и сумите 35.36 лева за платена държавна такса
и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за потребителски кредит от 09.01.2017 г.
сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД – кредитор и М.И.А.-длъжник при следните
параметри: размер на кредита 1294.90 лева, годишен лихвен процент в размер на 19.39
%, годишен процент на разходите в размер
на 35.79 % и обща сума дължима от потребителя 1761.18 лева. В договора е обективиран погасителен план,
съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен на 24 месечни вноски в размер
на 73.38 лева всяка, с падеж на първата вноска 15.12.2017 г. и падеж на
последната вноска 15.01.2019 г., която е изравнителна и е в размер на 73.44 лв.
Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие
на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху
цялата просрочена сума за цЕ.я период на просрочието – от датата на падежа, до
датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай
на пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски,
цялото му непогасено задължение ставало предсрочно и незабавно изискуемо,
считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни
вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение на потребителя
започвало да се начислява законна лихва до окончателно погасяване на
задължението.
Представено е уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост от Ти Би Ай Банк ЕАД, адресирано до длъжника, с което последният
бил уведомен, че поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 15.02.2017 г.,
15.03.2017 г., 15.04.2017 г. по договор № ********** цялото непогасено
задължение по договора е станало предсрочно изискуемо считано от 16.04.2017г.
на осн. чл. 16, т. 2 от същия. Видно от приложената по делото обратна разписка,
уведомлението е връчено лично на длъжника на 19.05.2017г.
По делото е допуснато и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че ответникът не е
направил нито една погасителна вноска след усвояването на договорения кредит, както и че размера на
задължението му е: 1450.29 лв.-главница; 310.89 лв.-договорна лихва за периода
от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г. и 6.67 лв.-обезщетение за забава за периода
от 15.02.2017 г. до 09.05.2017 г.
Съдът кредитира изготвеното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, изчерпателно, компетентно.
Не
се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че
между ответника и Ти Би Ай Банк ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключен между тях договор за потребителски кредит,като съгласно чл. 7 т.2.1 от
договора кредиторът е превел средствата по кредита в размер на 1294.90
лв./ фактура № **********/09.01.2017 г. /по сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя,която сума е послужила
за заплащане на продажната й цена,както и че избраната стока е получена
от ответника/ видно от ангажираната декларация, потребителят е декларирал, че е
получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за потребителски кредит от
продавача на стоката/.
Във
връзка с изложеното се налага извод,че ищецът- кредитор е изпълнил задължението
си по договора предоставяйки сумата от
1294.90 лева, която ответника се
задължил да я върне, ведно с дължимите такси и лихви съобразно обективирания в
договора погасителен план.
От заключението на допусната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжникът не е извършил нито
едно плащане по кредита и задължението му по кредита е в общ размер на 1767.85
лв./1.непогасена главница-1450.29 лв.,от която 1294.90 лв.,стойност по
фактурата от 09.01.2017 г. и 155.39 лв.-такса за оценка на риска, 2.непогасена
договорна лихва 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г. и 3.обезщетение за забава
15.02.2017 г. до 09.05.2017 г./.
Като
последица от пълното или частично просрочие при изплащането на три поредни
месечни вноски в чл. 16.2 от договора е уредено настъпването на предсрочна
изискуемост на вземанията.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на
две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от
падежирали вноски по договора за кредит и субективен фактор- упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез нарочно
волеизявление.
Изискуемостта
на вземанията при такава договореност не настъпва автоматично при наличието на
обективните предпоставки, а е необходимо преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост /т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, II
т.о. и решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I т.о. /.
Във връзка със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява първата предпоставка за настъпването на предсрочната
изискуемост, а именно обективния елемент на неизпълнение на договорните задължения- в случая наличие на пълно просрочие на три поредни месечни вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на
чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита цЕ.я кредит,
или непогасения остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж.
С представеното уведомление кредиторът е изразил
воля за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което с
получаването му от длъжника на 19.05.2017г./обратна разписка,от която е
видно,че е връчено уведомление за предсрочната изискуемост на процесния
договор/ са изпълнени предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията по кредита.
В случая с
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, потребителят е загубил
предоставената му възможност за разсрочено плащане и за месечно погасяване на
вноските по дълга, като така цялото вземане на кредитора е станало изискуемо
веднага и е дължимо.
По възражението на ответника, касаещо сумата от
155.39 лв.-еднократна такса за оценка на риска:
Процесният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит
/обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от
28.07.2015г./.
Съгласно
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал.
2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В
конкретния случай,с оглед обстоятелството,че
таксата е еднократна и се дължи дори и при несключване на договора/т.1.2
от искане-декларация за потребителски кредит/следва да се приеме,че цитираната
такса не е свързана с усвояване и управление на кредита,поради което не е
нищожна по смисъла на чл.21 ЗПК.
Възражението
за липса на методика за изчисляване на стойността на таксата е несъстоятелно,с
оглед еднократният й и договорен характер,и поради която причина няма пречка
за включването й като задължение към
главницата,при положение,че погасяването й съвпада със срока на договора.
Спрямо
главницата размера на таксата е около
12% и не може да се приеме,че клаузата е
неравноправна и че противорчи на добрите нрави.
Във
връзка с изложеното Съдът намира,че исковата претенция,касаеща главница в размер от 1450.29 лев, е основателна.
По отношение възраженията
на ответника за неравноправно договаряне,преценени
като такива по чл. 143, т. 5, 9 и 18 ЗПК,
касателно клаузите на чл. 9, 15, 16 и 22 от договора, съдът приема следното:.
В чл. 9 от договора страните са уговорили фиксиран
годишен лихвен процент от 19.39%. В цитираната клауза на договора е посочено,
че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.
Така уговореното в достатъчна степен позволява на кредитополучателя да прецени
икономическите последици от кредита, още повече, че същият търсейки финансиране
от специализиран в тази дейност търговец, несъмнено е изявил готовност да
заплати и лихва като цена на получената финансова услуга. Действително размерът
на договорната лихва не е незначителен, но отчитайки че годишният процент на
разходите е под установения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК, не може да се приеме,
че същият е несъответен на справедливата печалба.
В чл. 9.4, чл. 11.1, чл. 15 и чл. 16 е предвидено, че
при допусната забава, кредитополучателят ще дължи лихва за забава.
В текста на чл.
9.4 ясно и недвусмислено е посочено, че размерът на законната лихва се определя
с Постановление на МС. Това е и обичайно дължимото обезщетение при неизпълнение
на задължения по договорите, като в пълно съответствие на императивно
предвиденото такова в чл. 33, ал. 2 ЗПК. Ето защо и не може да бъде споделен
доводът на процесуалния представител на ответника, че клаузите на договора
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение.
С оглед горното, съдът намира, че не е налице
неравноправно договаряне и клаузите, предвиждащи задължение на
кредитополучателят да заплаща конкретно уговореното договорно възнаграждение,
включително и върху кредитираната застрахователна премия и лихва за забава при
просрочие на задълженията му валидно обвързват страните.
Досежно възражението на ответника, че клаузата на
чл. 10 от процесния договор за кредит е неравноправна съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В
посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една
клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно.
Видно от представеното по делото искане-декларация
за потребителски кредит, процесният договор е сключен по предложение /искане/
направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е
дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора.
Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена
защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. Ответникът не е бил
поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на
информираност и на възможностите, които й се предоставят да преговаря. Ето защо
съдът намира, че потребителят не е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на заема.
По
отношение твърдяното от ответника, че не е бил уведомен лично за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се посочи, че уведомлението е било
изпратено на настоящия адрес на длъжника, който адрес бил посочен и в договора
за потребителски кредит.
В
чл. 25.11 от договора страните са уговорили всички писма, независимо от
съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се
смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса
си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.
25.10. В случая ,видно от обратна разписка,която е надлежно оформена и от която
е видно,че се касае за предсрочна изискуемост на договора ,уведомлението е
връчено лично
По
този начин кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си
за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
С оглед на горното, Съдът счита, че са налице
основанията за претендиране на търсените суми по договора, които не са били
платени от длъжника и за които е настъпила предсрочна изискуемост, поради което предявеният иск следва да бъде уважен,като се приеме
за установено,че ответника дължи следните суми: 1450.29 лева – главница, 310.89
лева-договорна лихва и 6.67лева-обезщетение за забава.
Основателно
се явява и искането за установяване на
дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая направените разноски са: 35.63 лв.-платена
държавна такса, 100.00.лв.-възнаграждение за вещо лице, 353.75 лв. за възнаграждение
на особен представител.
Възнаграждението
за юрисконсулт,с оглед предмета на делото и фактическата и
правна сложност, следва да се опредЕ. в размер на 150.00
лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК,като в частта на искането до пълният му размер от 300.00
лв.същото се отхвърли.
В тази
връзка общия размер разноските в исковото производство възлита на сумата в общ
размер от 639.38 лв..
В
заповедното производство /ч.гр.д.№ 1557/17 г. по описа на ВдРС/разноските са в общ размер от 185.63 лв./ 35.63 лева за платена държавна такса и 150.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение/и с оглед изхода на делото същите следва да бъдат
присъдени.
Водим от горното ,Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.А. ***, ЕГН **********, че дължи на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 следните суми:
-сумата в размер от 1450.29 лв. /главница/;
-сумата
от 310.89 лева – договорна лихва за
периода от 15.02.2017 г. до 16.04.2017 г.,
-сумата в размер на 6.67 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.02.2017 г. до 02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1450.29 лв., считано от 15.06.2017
г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1557/2017 г. по описа на ВдРС/
до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА М.И.А. ***, ЕГН ********** да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата
в общ размер от 185.63 лв., направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д № 1557/2017 г. по описа на РС-Видин/35.63 лева за платена държавна такса и 150.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА М.И.А. ***, ЕГН ********** да заплати на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата
в общ размер на 489.38 лв., направени в настоящето производство разноски/35.63 лв.-платена
държавна такса, 100.00.лв.-възнаграждение за вещо лице, 353.75 лв. за възнаграждение за особен
представител/,както и сумата в размер от
150.00 лв.,представляваща юрисконсултско
възнаграждение ,
определено на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП ,като отхвърля искането в частта до пълния размер от 300.00 лв..
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 1557/2017 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: