№ 15
**, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана П. П.а Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. П.а Енева Административно
наказателно дело № 20223320200274 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на А. А. Н.,
ЕГН ********** от **, срещу НП № 22-0290-000340/ 13.09.2022 г., изд.от ГГ.Г. като
Началник група към ОДМВР - Разград, РУ – Кубрат, с която се оспорва издаденото НП,
твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява и се представлява от адв. И.И.., АК –
Русе, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.
Претендира присъждане на разноски в размер на платено адв.възнаграждение – 600.00 лева.
Въззиваемата страна ОД МВР Разград, РУ – Кубрат, редовно призована не се
представлява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено
от фактическа и правна страна следното: Жалбата допустима - подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, и е неоснователна.
С цитираното НП на А. А. Н., ЕГН **********, е наложено административно
наказание: глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12(дванадесет) месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП - на 05.09.2022 г., около 16.10 часа в ** по
улица „Цар Симеон“, управлява лек автомобил марка „Фолксваген”, **обственост на А. С.
1
от **, като на кръстовище с ул. „Страцин“, водачът използва пътища за обществено
ползване за други цели – извършва рязка маневра, като преднамерено извежда МПС извън
контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на гумите – дрифт.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: Не се спори, че на посочената дата, време и място жалбоподателят е
управлявал посоченото МПС, с него в автомобила се возел собственика му - св. А. С. С..
Видно от показанията на св. М. А., участвал в проверката в длъжностното си качество, като
водач на МПС, жалбоподателят се е движил по ул. „Цар Симеон“ в посока ул. „Добруджа“,
преминал покрай тях, след като ги отминал маневрирал – дал газ, ускорил, увеличил
скоростта, при което задната част на колата се завъртяла, чуло се свистене на гуми, при
насрещно движение на друг автомобил и постоянна опасност от преминаване на деца, тъй
като в съседство е двора на СУ „Христо Ботев“ – **; тъй като с другия патрулиращ мл.
авконтрольор – актосъст. С. М., лично възприели въртенето на гумите и завъртането на
автомобила, както и че той продължава движението си по улица „Страцин“, със служебния
си автомобил се насочили по улица „Гагарин“, за да го пресрещнат и извършат проверка по
отношение на водача. След като го пресрещнали го спрели за извършване на проверка –
поискали му необходимите за целта документи, обяснили какво нарушение е извършил, при
което той сам дал сведение, че е дрифтил – колата е поднесла, защото е изтървал крака си от
съединителя; дал и писмени сведения в същия смисъл.
Видно от писмено сведение от същата дата, с неоспорено авторство, на л. 8 от делото,
цитирам „Както си карам пасажера ми изключи системите да пробва дали работят завъртях
леко гуми и ме спряха органите на реда.“
Св. С. М. съставила АУАН, предявила го на водача, който заявил, че няма възражения,
а въз основа на него АНО е издал обжалваното наказателно постановление.
От показанията на разпитания по инициатива на жалбоподателя свидетел А. С.,
собственик на управлявания от него при извършването на нарушението лек автомобил, се
установява, цитирам: „Гумите се бяха завъртели на място, предните гуми, тъй като при леко
подаване на газ, те се завъртат и свирят, защото са зимни гуми, и те – има предвид
постовите служители на МВР по контрол на движението, са помислили, че сме направили
дрифт.“
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния
закон.
От показанията на актосъставителя и на св. М. А. – очевидец, присъствал при
2
установяване на нарушението, се установява съвсем ясно и недвусмислено, че
жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, съгласно
която на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се включи по законосъобразен начин -
съобразно чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 4, и особено чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от т-образното
кръстовище от ул. Цар Симеон“ към ул. „Добруджа“, за да завие в ляво към ул. „Страцин“,
същият е нарушил проволинейното движение на автомобила - извършил е рязка маневра,
като преднамерено е извел МПС-то извън контрол чриз призовшвони, довело до загуба на
сцепление на гумите – дрифт. Възприятията на св. М. А. – очевидец, са еднозначни; той е
възприел лично и непосредствено, че жалбоподателят преди извършване на маневрата ляв
завой е поднесъл автомобила наляво и надясно, с което очевидно умишлено е нарушил
устойчивостта му върху пътното платно. Именно това необичайно и рисково поведение е
привлякло вниманието на този свидетел и на актосъставителя, патрулиращи в изпълнение
на служебните си задължения на т-образното кръстовище пред СОУ „Хр. Ботев“ в
централната част на града, и съвсем естествена и логична е реакция им да извършат
проверка по отношение на жалбоподателя. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за
обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за
подобни прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като
квалифицирано хулиганство по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Съдът не дава вяра на
показанията на св. А. С. – собственик на превозното средство, спътник на водача в момента
на извършване на нарушението и към момента на проверката. Този свидетел очевидно
затаява истина или твърди неистина, тъй като показанията му с които отрича да е имало
поднасяне и въртене на гуми, не са в съответствие с дадените непосредствено при
установяване на нарушението от водача А. Н. обяснения: както си карам, пасажерът ми – св.
А. С., изключи системите, да пробва дали работят, в следствие на което завъртял „леко“
гуми, приложени по делото, в които сам не отрича подобно поднасяне, макар и да го
характеризира като леко. Всъщност, в случай, че това възражение се приеме за основателно,
на практика би се дало възможност на жалбоподателя да черпи права от собственото си
неправомерно поведение – позволил е пътник в управлявания от него автомобил, по време
на движение да въздейства върху същото, включвайки/ изключвайки системи за
привеждане/преустановяване на движението на автомобила.
От поведението на жалбоподателя, т. е. признаците от обективна страна не оставя
никакво съмнение, че деянието по чл. 175а ал. 1, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е извършено умишлено
при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице последователни нарушавания
на устойчивостта на автомобила, именно по този начин, като за съставомерността на
нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно такова, съчетано и с
умишлено форсиране на двигателя.
Неоснователни са заявените от защитата възражения, че полицаите, упражняващи
действия по контрол на пътното движение в участъка, не биха могли от мястото, на което са
3
били да видят промяната в движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил,
тъй като този участък, известен на съда, им осигурява видимост и не препятства
възможностите им да чуват в случая свистенето на гуми, характерно за т.нар. дрифт. Също
неоснователно е заявеното възражение, че управлявания от жалбоподателя автомобил не
може технически да бъде преднамерено изведен извън контрол чрез презавиване, което да
доведе до загуба на сцепление на гуми – дрифт.
С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл. 175а ал.
1 пр. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от
волята на АНО и съда.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0290-000340/ 13.09.2022 г.,
изд.от ГГ.Г. като Началник група към ОДМВР - Разград, РУ – Кубрат, упълномощен с МЗ
№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г., с което на А. А. Н., ЕГН ********** от **, е наложено
административно наказание: глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12(дванадесет) месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП - на 05.09.2022 г., около 16.10 часа
в ** по улица „Цар Симеон“, управлява лек автомобил марка „Фолксваген”, **обственост
на А. С. от **, като на кръстовище с ул. „Страцин“, водачът използва пътища за обществено
ползване за други цели – извършва рязка маневра, като преднамерено извежда МПС извън
контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на гумите – дрифт, като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4