Р Е Ш
Е Н И Е №1086
гр. Бургас, 7 август 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет
и трети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар КРИСТИНА
ЛИНОВА и с участието на прокурора ХРИСТИНА
ДАМЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1222/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Инспекция по труда“ гр.Бургас,
чрез процесуален представител юрисконсулт Н., против решение № 416/08.04.2020г., постановено
по АНД № 530/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
С решението е отменено наказателно
постановление № 02-0002790/ 07.01.2020г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1,
ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на ”Софтуер”ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Княз Борис І“
№43, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и аргументира
позицията си.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
и направените с нея искания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв.
З., намира обжалваното решение за законосъобразно, по изложените в същото
мотиви.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира касационната
жалба за основателна.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е
преценил, че не е доказано възникнало трудово правоотношение, което да бъде
уредено със сключен трудов договор в писмена форма.
Настоящият състав на съда намира, че този извод е предпоставен от неправилна
оценка на събраните в хода на съдебното производство, доказателства.
Първоинстанционният съд не е отчел следните доказани факти:
Проверката на санкционираното лице е започнала по подаден сигнал именно
от служителя, полагащ труд без сключен трудов договор- И.С.К.. Нещо повече,
последният е упътвал проверяващите за намиране на офиса на ”Софтуер”ЕООД.
В хода на извършване на проверката, на 6.11.2019г., К. саморъчно е попълнил справка по чл.402,
ал.1, т.3 и ал.1 от КТ, в която посочил, че работи в дружеството като
програмист от 19.09.2019г., с работно време от 8.00- 17.30ч., почивни дни-
събота и неделя, почивки в работния ден от 12.00-13.00ч. и трудово
възнаграждение в размер на 800лв.
Посочените факти поставят под съмнение твърденията на св. И., че К. е
попълнил справката без да разбира какво пише, като е преписал от него. В тази
връзка съдът отбелязва и че реквизитите на справката са достатъчно ясни и не
предизвикват затруднение, при знание за фактите, у лица с нормално интелектуално
развитие и средна степен на образованост, а в случая се предполага, че
попълнилите я лица напълно съответстват на тези критерии. Св. И. заявява, че по
трудов договор получава месечно възнаграждение в размер на 656лв., а в
справката К. е посочил 800лв. Очевидно е, че този реквизит няма как да е
„преписан“ от И..
Не е „преписан“ и реквизита начало на работа - 19.09.2019г. Тази дата е
съобщена от К. при подаване на сигнала по „горещ телефон“ на 1.11.2019г.
На следващо място, представеният граждански договор от 1.10.2019г. е без
конкретен предмет, без срок за изпълнение и с договорено възнаграждение в
размер на 500лв.(различно от посоченото в справката и в сключения на
18.11.2019г. трудов договор с лицето).
Договорът е без достоверна дата по см. на чл. 181, ал.1 от ГПК.
Документът е частен такъв и следва да се цени наред с останалите доказателства
по делото. В попълнената от К. справка ( която също е частен документ), е
посочена дата на започване на работа 19.09.2019г. В сметката за изплатени суми
по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, е посочено извършване на плащане по договор, сключен
на 01.11.2019г.
Съмнение относно гражданскоправния характер на правоотношението
предизвиква и обстоятелството, че отчета за изпълнената работа е изготвен и
приет на 18.11.2019г. На същата дата е сключен трудов договор с К.. На същата
дата Инспекцията по труда е следвало да извърши и проверка по документи.
На практика съдът е постановил решението си въз основа на свидетелските
показания на Д.И.и Р.Д., служители на санкционираното дружество, без да отчита
служебната им зависимост от последното. Показанията на посочените лица не
„кореспондират на представения граждански договор“, както е приел
първоинстанционният съд. Св. Д. сочи, че е работил с К. по изработването на
сайт на Българоарабска търговска камара.
Абревиатурата на тази организация е „БАТК“. В представения граждански договор
такъв предмет липсва, а в отчета към него е посочено- начална страница „БА“,
вътрешна страница. При това положение и при липса на каквато и да е друга
информация за предмета на гражданския договор, няма как да се приеме, че се
касае за един и същ проект, по който са работили Д. и К..
Същевременно освен попълнените реквизити на справката, сочещи на трудово
правоотношение, информация за последното носят протокол за приемане на сигнал
по „горещ телефон“, подписан от пом. Инспектор М.Т.(официален документ) и
показанията на св. Д..
В този смисъл съдът приема за доказано, че на 6.11.2019г. И.С.К. е
полагал при санкционираното дружество труд, въз основа на възникнало трудово
правоотношение, което не е било уредено със сключен в писмена форма, трудов
договор. Като е приел обратното първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен, а по
същество- да бъде потвърдено наказателното постановление.
При този изход на спора, на ответника следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 416/08.04.2020г., постановено по АНД № 530/2020г.
по описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002790/
07.01.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас,
с което за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на ”Софтуер”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Княз Борис І“ №43, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ”Софтуер”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Княз Борис І“ №43,
представлявано от Евгени Петромилов Нончев, да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" сума в размер на 100лв., представляваща
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: