№ 4369
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110106990 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от ***** срещу ******* с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 942,08
лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на
настъпило ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 305,68 лева – законна
лихва за забава за срока от 27.08.2018 г. до 16.11.2021 г. Ищецът твърди, че
на 16.02.2018г., около 19:40 часа, на главен път II-13 на около 10 км преди гр.
Кнежа в посока от гр. Искър лек автомобил **** № *****, управляван от СТ.
Н. С., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на
пътното платно като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. Във
вр. с настъпилото застрахователно събитие, пред ищеца била образувана щета
№ ****** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ******
със срок на валидност от 18.01.2018г. до 17.01.2019г. При извършения оглед
на лекия автомобил били констатирани щети. В съответствие с установените
като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза, и оценка бил
определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на
942,08лева. Сумата била изплатена на собственика на увреденото МПС с
платежни нареждания №****** и ****** на дата 05.06.2018г. Счита, че
ответникът не бил изпълнил задължението си да осигури необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя, неговата
охрана и защита, поради което следвало да отговаря за причинените на
автомобила вреди. ******* била поканена с писмо изх. № ******, да
възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение. Същото е
получено на 27.07.2018г, съгласно обратна разписка, но до настоящия момент
изплатеното застрахователно обезщетение не било възстановено. Моли съда
да осъди ответника да му възстанови заплатеното обезщетение. Претендира
разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Не оспорва факта на наличието на застрахователно отношение между
1
ищеца и собственика на процесния автомобил. Оспорва механизма на
процесното ПТП и направеното плащане. Оспорва причинно-следствената
връзка между произшествието и вредите. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, явяват се и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: безспорен между страните е фактът на наличието на застрахователно
отношение между ищеца и собственика на процесния автомобил.
От представения препис на Протокол за ПТП № ********** (л. 8 от
делото) се установява, че на 16.02.2018 г. около 20:40 часа
местопроизшествието е било посетено от **** – младши автоконтрольор към
КАТ – гр. Кнежа. Намирало се е на път ІІ – 13 на около 10 км. преди гр.
Кнежа в посока от гр. Искър. Лекият автомобил е претърпял деформация на
предна лява и задна лява джанта вследствие на преминаването му през
повреда на пътното платно – дупка с размери 180 см. на 70 см. на 10 см. в
лявата част на лявата пътна лента. Водачът СТ. Н. С. е подал уведомление до
ищеца (л. 9 от делото) с което е направил искане застрахователното
обезщетение да бъде определено по експертна оценка на застрахователя и да
бъде изплатено на застрахования вместо вредите да бъдат отстранени в
доверен сервиз. Собственик на автомобила и застраховано лице е Актив Плюс
ЕООД – видно от представения препис на застрахователна полица (л. 10 от
делото). Експертната оценка е била извършена от ищеца и е установено, че
същите са в размер на 776,72 лева (л. 14 от делото). С доклада по щетата (л.
16 от делото) е установено, че размерът на обезщетението възлиза на
посочените 776,72 лева – отстраняване на вреди и 165,36 лева – репатриране
на автомобила. Сумата от общо 942,08 лева е изплатена на застрахованото
лице с два броя платежни нареждания (л. 23 и л. 24 от делото). С Писмо № L-
1938 от 26.07.2018 г. (л. 25 от делото) ищецът е предявил регресното си
вземане към ответника. Писмото е получено на 27.07.2018 г.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че механизмът на ПТП съответства на
описания в процесния протокол за ПТП, че причинените на автомобила щети
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата,
необходима за отстраняването им, възлиза на 1053,74 лева.
По делото като свидетел е разпитан СТ. Н. С. – водач на увредения лек
автомобил. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Движел се от Велико
Търново в посока Бяла Слатина по междуградски път. Не си спомня точната
година, но било студено и тъмно. Попаднал с предна и задна леви гуми в
дупка. След като попаднал в нея, спрял и включил аварийни светлини. Десет
минути по-късно друг автомобил също попаднал в дупката. Нямало табела
или обозначение. Дупката била дълбока поне педя и дълга поне метър. Цялата
гума успяла да се побере в нея. След ПТП свидетелят се обадил по телефона
на пътна полиция и на представител на ищеца. Разпознава подписа, положен
от него в дъното на Протокол за ПТП № ********** за „Участник 2“.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
2
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение. Наличието на договор за имуществено
застраховане е безспорно между страните. Настъпването на
застрахователното събитие съдът приема за установено с оглед свидетелските
показания и представения Протокол за ПТП № **********. В показанията си
свидетелят твърди, че се е движил от Велико Търново към Бяла Слатина. Тези
показания, установяват, че свидетелят действително се е движил по път ІІ-13,
по който се намират и населените места Искър и Кнежа. Като взе предвид
изминалия период от време, особеностите на човешката памет и факта, че в
процесния протокол мястото на дупката е описано точно, съдът намира, че в
показанията си, свидетелят описва именно процесното местопроизшествие.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля са по-точни по
отношение на конкретните увреждания, което също е разбираемо с оглед
особеностите на човешката памет. Виновното и противоправно поведение на
ответника също е доказано и се състои в бездействие – липса на
предприемане на действия по отстраняване на повредата на пътя. На
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането на републиканските пътища,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.
13 ЗДвП, както и да отстрани съответните препятствия във възможно най-
кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП./. ******* осъществява дейностите по чл. 30,
ал.1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно
представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като е нарушавала целостта на пътното покритие и е създавала
опасност за движението. Доколкото не се доказа дупката да е била
сигнализирана с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1
ППЗДвП/, както и да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, то следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
30, ал.1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е виновно и противоправно бездействие на
служителите на ******* или на лица, на които последната е възложила
осъществяването на тези дейности, които са били натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените от
процесното ПТП вреди. Назначената съдебно-техническа експертиза
установи, че размерът на отстраняване на вредите надхвърля този, заплатен от
ищеца, както и че всички те са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Главният иск е доказан по основание. По отношение на размера, съдът
намира следното: от ищеца се претендират 942,08 лева, от които 776,72 лева –
отстраняване на вредите и 165,36 лева – репатриране на автомобила. По
делото не бяха събрани доказателства автомобилът да е бил репатриран. В
показанията си свидетелят С. не заяви, че автомобилът не е могъл да се движи
на собствен ход и че е било необходимо същият да бъде транспортиран с
3
друго МПС. Такива твърдения липсват и в исковата молба, където се твърдят
единствено щети, нанесени на автомобила. По отношение на сумата за
репатриране на автомобила съдът намира, че причинно-следствената връзка
не е доказана и тази сума не следва да се възлага в тежест на ответника. Искът
е основателен за сумата от 776,72 лева и следва да бъде отхвърлен за
горницата над нея, до пълния претендиран размер или за сумата от 163,36
лева.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: по делото се
установи наличието на вземане на ищеца към ответника. С изпращането на
писмо № L-1938 от 26.07.2018 г. ищецът е поканил ответника да го изпълни,
т.е. осъществено е изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ответникът е изпаднал в
забава, считано от 27.08.2018 г. Съдът изчисли служебно размера на
мораторната лихва върху уважената част от главницата и установи, че той е
254,18 лева. За тази сума искът е основателен и отхвърлен за горницата над
нея, до пълния претендиран размер или за сумата от 51,50 лева.
С оглед изхода на производството, разноски се дължат и на двете страни.
От ищеца е заплатена държавна такса в размер на 25 лева в заповедното и 75
лева – в настоящото производство. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за
издаване на заповед за изпълнение е в размер на два процента от цената на
иска, но не по-малко от 25 лева. В случая тази държавна такса е 25 лева.
Толкова са и внесени по заповедното частно гражданско дело № 70973/2021 г.
по описа на СРС. При предявяване на иск за установяване на вземането
следва на основание чл. 415, ал. 4 ГПК да се довнесе държавна такса, за да се
достигне размера, предвиден в чл. 1 от Тарифата – четири процента от цената
на иска в общия случай, но не по-малко от 50 лева. В случая сумата за
довнасяне е още 25 лева. В този смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 415,
ал. 4 ГПК, в частта за „довнасяне“ на таксата. Идеята е да се довнесат още два
процента от интереса, но не по-малко от 25 лева, за да се достигне до четири
процента, но не по-малко от петдесет лева – чл. 1 от Тарифата. Като е внесъл
сумата от 75 лева, вместо 25 лева – държавна такса, при това по свой почин, а
не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса.
Единствено сумата от 25 лева е законосъобразно платена и единствено нея
може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50
лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната
на ищеца. Така общият размер на законосъобразно сторените от ищеца
разноски възлиза на 500 лева. Съобразно с уважената част от иска му се
дължат 413,10 лева. От ответника са сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя в размер на 150 лева. Съобразно с отхвърлената част от
исковете на ответника се дължат 25,83 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че *******, чрез областно пътно
управление – Плевен с адрес *************, дължи на ***********, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********** на
основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 776,72 лева,
4
представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка със
застрахователно събитие, настъпило на 16.02.2018г., около 19:40 часа, на
главен път II-13 на около 10 км преди гр. Кнежа в посока от гр. Искър с
участието на лек автомобил марка БМВ, модел 520 с рег. № *****, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за горницата над тази сума,
до пълния претендиран размер или за сумата от 163,36 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че *******, чрез областно пътно
управление – Плевен, дължи на ***********, ЕИК: ******* на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 254,18 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 27.08.2018 г. до 16.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за горницата над тази сума, до пълния претендиран размер или за сумата
от 51,50 лева.
ОСЪЖДА *******, чрез областно пътно управление – Плевен, да заплати
на „******, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 413,10
лева – разноски в заповедното и настоящото производство съобразно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „******, ЕИК: *******, да заплати на *******, чрез областно
пътно управление – Плевен, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25,83
лева – разноски в заповедното и настоящото производство съобразно с
отхвърлената част от исковете.
СУМАТА от 50 лева – надвнесена държавна такса за настоящото
производство да се възстанови на „******, ЕИК: ******* след влизане на
настоящото решение в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5