Р
Е Ш Е
Н И Е
№ V - 144 04.12.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд пети
въззивен граждански състав
на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар Тодорка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1692 по описа за
2018 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. Н.Р., срещу решение
№ 1884 / 02.10.2018 год. по гр.д. № 2825 / 2018 год. по описа на Бургаския
районен съд, в частите, с които е обявено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака има съпругът, и ползването на
семейното жилище находящо се в гр. Бургас,
кв. Лозово, ул. „Ястребино“ № 43, ет. 1, е предоставено на съпругата Р.В.Б. за срок от една година,
начиная от датата на влизане в сила на решението.
Въззивникът твърди,
че решението в обжалваните части е неправилно като незаконосъобразно и
необосновано, тъй като не са ангажирани безспорни и категорични доказателства
от страна на съпругата за негова вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Изложени са съображения, че съдът не е следвало да
кредитира показанията на свидетелката Тинка Генчева – сестра на въззивника, тъй
като отношенията между брата и сестрата са влошени, а също – свидетелката е
нямала преки наблюдения относно живота на семейството. Въззивникът твърди, че
от приетия социален доклад се установява, че е полагал необходимата грижа за
семейството и децата си, поради което изводите на районния съд в противния
смисъл са необосновани. Твърди се, че районният съд необосновано е приел, че
семейното жилище представлява част от самостоятелен обект, собствен на съпруга
и негови роднини, като не е отчетено, че по отношение на имота в който се
намира семейното жилище има две висящи дела – за съдебна делба и за сключване
на окончателен договор. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв.Ж.Ч., в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на решението в обжалваните части. Възразено е срещу твърдението на
въззивника за необоснованост на решението, като е посочено, че в хода на
производството той не е ангажирал доказателства, а изводите на съда са
обусловени от допустимите и годни доказателства ангажирани от съпругата.
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за
присъждане на разноските по делото.
Във въззивното
производство по искане на въззиваемата страна съдът е приел нововъзникнало
доказателство - съдебно решение по гр.д.№ 2481/2018 год. по описа на Бургаския
районен съд представено в извлечение.
Д“СП“- Бургас не е
взела становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
По бракоразводен
процес и предявени искове по чл.49, ал.1 и ал.3 от СК, вр.чл.318 и сл.от ГПК, с
решението в обжалваните части районният съд се е произнесъл по въпроса за
брачната вина /чл.49, ал.3 от СК/ и за
ползването на семейното жилище / чл.56, ал.3 от СК/.
Решението не е
обжалвано и е влязло в сила по отношение на прекратяването на брака на страните
чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, предоставяне на упражняването
на родителските права по
отношение на малолетните деца Вениамин Стефанов Б., роден на *** г., и
Божидар-Мойсей Б. роден на *** г., на майката Р.В.Б., определеното местоживеене на
децата при майката и дължимата издръжка от бащата, определения режим на лични
контакти на бащата с децата, и възстановеното предбрачно фамилно име на
съпругата.
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба подадена от Р.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу С.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за прекратяване на брака между страните сключен на 24.08.2006 год. чрез
развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника, за предоставяне на упражняването на родителските права спрямо
родените от брака малолетни
деца – Вениамин Б., роден на *** г. и Божидар-Мойсей Б. роден на *** г., на
майката, за определеното
местоживеене на децата при майката и дължима издръжка от бащата, за определяне
на режим на лични контакти на бащата с децата, за предоставяне ползването на
семейното жилище на съпругата и за възстановеното предбрачното и фамилно име.
По отношение на
спорните въпроси поставени за разглеждане пред настоящия съд ищцата е изложила
твърдения, че след сключване на брака са заживели с ответника в част от къща
съсобствена по наследяване между него, сестра му и втората съпруга на баща му,
представляваща лявата половина на първия етаж, състояща се от две стаи, кухня и
санитарен възел, където съпругата живее с двете деца и към момента. Проблемите
между съпрузите започнали след раждането на второто дете, когато между тях
настъпило отчуждение, липса на интимност и възникнали сериозни спорове. През
2015 год. съпругата преживяла тежко загубата на майка си, но не била подкрепена
от съпруга си, който заради това, че тя приемала медикаменти и натяквал, че е
полудяла. През юни 2017 год. съпругата се усъмнила, че съпругът има интимна
връзка с нейната племенница и го попитала дали е така. Съпругът потвърдил
съмненията и, като след месец се изнесъл от семейното жилище и заживял на
семейни начала с племенницата на ищцата, с която живее и към момента. Ищцата
твърди, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има
единствено съпруга. Твърди се, че
ответникът се е държал грубо и неуважително както със съпругата си, така и с
децата, като настоявал тя и децата да се изнесат от семейното жилище. Ищцата сочи, че няма друго жилище, а доходите
и не и позволяват да наеме такова. Изложени са твърдения, че семейното жилище
на страните е единствен дом който децата познават, в който се чувстват удобно,
който е в близост до посещаваните от тях учебни заведения и до техните
приятели, поради което е направено искане за предоставяне на ползването на
семейното жилище на съпругата.
По отношение на
спорните въпроси, поставени за разглеждане пред настоящия съд в отговора на
ответника е посочено, че действително е настъпило непоправимо отчуждение между
съпрузите, но не по негова вина. Твърди се, че
преди 2015 год. съпругата постоянно отсъствала от дома с оправдание, че
се грижи за болната си майка, а след смъртта на майка си станала нервна и невъздържана,
изпадала често в пристъпи на гняв и агресия, което го принудило да излезе на
квартира. В отговора си ответникът е оспорил твърденията на ищцата, че
семейното жилище е съсобствен между него и неговите роднини имот. Твърди , че
към момента за имота е налице висящ процес на съдебна делба, както и за
сключване на окончателен договор. В отговора си ответникът не е направил
конкретни искания за произнасянето на съда по въпроса за брачната вина и за
ползването на семейното жилище, но от направените възражения става ясно, че се
е противопоставил на исканията на ищцата по тези въпроси.
Страните са
ангажирали писмени доказателства, а гласни доказателства е ангажирала само
ищцата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При анализ на
доказателства по спорните въпроси става ясно следното:
Гражданският брак на страните е сключен на 24.08.2006 г.***, за което е
съставен акт за граждански брак № I-193/24.08.2006 г.***. От брака си страните
имат родени две деца Божидар-Мойсей
Стефанов Б., роден на *** год. и Вениамин Стефанов Б.,
роден на *** год.
Не е спорно, че
считано от м.юли 2017 год. страните са във фактическа раздяла. Ответникът е
напуснал семейното жилище и се е установил на квартира, а в жилището са
останали да живеят ищцата и двете деца.
От свидетелските
показания на свидетелката Генчева се установява, че по време на брака нейният
брат рядко е работел. Налагало се ищцата да издържа семейството. Свидетелката
сочи, че конкретната причина за раздялата на съпрузите е обстоятелството, че
брат и има връзка с друга жена – Р., племенница на ищцата, която към момента е
бременна от него. Свидетелката узнала за връзката на брат си с другата жена три
месеца преди фактическата раздяла на страните и казала на ищцата, но за
известен период ищцата не искала да повярва. Ответникът обаче започнал да ходи
с Р. на работното си място. Р. го придружавала и при посещенията при роднини по
празници.
По делото
единственото годно доказателство за изясняване на отношенията между съпрузите и
за брачната вина са свидетелските показания на разпитаната от районния съд
свидетелка Генчева – еднокръвна сестра на ответника, която е доведена за разпит
от ищцата. Ответникът не се е възползвал от предоставената му възможност да
ангажира свидетелски показания пред съда в подкрепа на твърденията си за
отношенията между съпрузите и брачната вина.
Свидетелските
показания на свидетелката Генчева установяват твърденията на ищцата в исковата
молба за извънбрачна връзка на ответника, за която поради неустановяване на
друго противобрачно поведение на съпрузите следва да се приеме, че е довела до
отчуждаване между тях и напускане на семейното жилище от съпруга през м.07.2017
год., в резултат на което бракът на страните е преминал в състояние на дълбоко
и непоправимо разстройство. Тези установени по делото обстоятелства сочат за
противобрачно поведение единствено от страна на съпруга и въз основа на тях
може да се направи обоснован извод, че вината за разстройството на брака е само
негова.
В подкрепа на
твърденията си за брачна вина на съпругата ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, поради което съдът ги намира за недоказани. Социалният доклад
може да бъде ползван от съда за изясняване на отношенията на родителите с
децата, но не може да бъде ценен за установяване на противобрачно поведение в
отношенията между съпрузите. Противно на възраженията във въззивната жалба
социалният доклад не е опровергаващ свидетелските показания на свидетелката
Генчева, тъй като в него не се сочат установени обстоятелства, относими към
преценката на брачната вина. Неоснователно е и възражението, че свидетелката
Генчева е нямала преки впечатления от живота на семейството, тъй като показанията
и са изцяло на базата на лично възприети от нея факти. Ответникът не е
установил обстоятелства по делото, въз основа на които да се приеме, че
отношенията му със свидетелката Генчева – негова сестра, са в такава степен
конфликтни, че това да е оказало влияние върху истинността на сочените от
свидетелката факти и обстоятелства по делото. Тъй като въпросите за
упражняването на родителските права са извън предмета на обжалване,
възраженията на въззивника за погрешни изводи на съда за отношенията му с
децата са правноирелевантни и въззивният съдът не следва да ги обсъжда.
Ето защо като е
обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника,
районният съд е постановил правилно съдебно решение в тази част – постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства.
Установено е по
делото, че семейното жилище на
страните се намира в гр. Бургас, кв. Лозово, ул.
„Ястребино“ № 43, ет. 1 и представлява функционално обособена лява част от първия етаж на еднофамилна жилищна сграда, състояща се от две стаи кухня и
санитарен възел. Според ангажираните доказателства сградата, в която се намира
семейното жилище към момента е съсобствена
на ответника и
негови близки. Висящият процес по чл.19, ал.3 от ЗЗД не дава основание да се
направи друг извод за собствеността върху семейното жилище. Видно от
представеното пред настоящия съд извлечение от решение № 2176/02.11.2018 год.
по гр.д.№2481/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, по отношение на масивната
двуетажна сграда, в която се намира семейното жилище на страните е допусната
съдебна делба между ответника, неговата сестра – свидетелката Генчева и втората
съпруга на баща му, при равни квоти – по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите .
Това решение, което е прието като доказателство по делото от въззивния съд
опровергава възражението на въззивника, че не е установена собствеността му в сградата,
в която се намира семейното жилище, а обстоятелството, че за построяване на
сградата не съществуват строителни книжа е правно ирелевантно при произнасяне
по въпроса за ползване на семейното жилище. Висящото делбено дело не е пречка
за предоставяне на ползването на семейното жилище на съпруга-несобственик. Към
момента делбата между съпруга-ответник и третите лица все още не е извършена с
влязъл в сила акт, поради което за разрешаване на въпроса по чл.56 от СК съдът
пред който е висящ брачния процес следва да изхожда от реалното разпределение и
реалното ползване на имотите от отделните групи съсобственици.
Съгласно приетото с Решение № 64 от 8.03.2013
г. на ВКС по гр. д. № 396/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков, когато идеална част от семейното жилище е лична
собственост на единия съпруг, а останалите идеални части са собственост на
негови близки, съдът преценява какви са дяловете в съсобствеността и как е
разпределено ползването между семейството на съпруга и семействата на неговите
близки /така съдът определя
обема на семейното жилище/.
Ако съгласно горните правила от семейното жилище може да бъде обособена реална
част, която съответства на дела на съпруга-съсобственик от целия съсобствен
имот, тази реална част може да бъде предоставена за ползване на другия съпруг,
който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака
деца, докато ги упражнява, а ако обособената реална част от семейното жилище
надхвърля дела на съпруга-съсобственик от целия имот, тази реална част може да
бъде предоставена за ползване на другия съпруг, който упражнява родителските
права върху ненавършили пълнолетие родени от брака деца, за срок до една
година.
Предвид горното
настоящият съд намира , че няма пречка за предоставяне на ползването на
жилището на осн. чл.56, ал.3 от СК на съпругата, на която е предоставено
упражняването на родителски права спрямо децата на страните и за която се
установи, че няма собствено жилище. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.3 от СК
следва да бъде определен срок от една година за ползването, считано от влизане
на решението в сила. Като е стигнал до идентични правни изводи Бургаският
районен съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение и в
частта относно ползването на семейното жилище.
Горното сочи, че решението
в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено от настоящия съд в тези части.
Съобразно изхода на
делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред
въззивния съд разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1884 / 02.10.2018 год. по гр.д. № 2825 / 2018
год. по описа на Бургаския районен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Р.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, направени разноски пред въззивния
съд за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. / триста лева /.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.