О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№848/21.6.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти
касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ
ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно
дело № 520 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на И.П.С., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, срещу Определение № 535 от
19.04.2023 год. постановено по адм. дело № 65 от 2023 год. по описа на Административен
съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от
държавна такса за образуване на производство по подадена от него касационна
жалба срещу Решение № 56 от 15.02.2023 год. по адм. дело № 65 от 2023 год. на
Административен съд – Пазарджик.
В частната жалба се излагат оплакване за неправилност на оспореното
определение, обосновано с довода за липса на приходи-парични средства от януари
2023 год., поради което лицето няма възможност за заплащане на държавни такси
за съдебно оспорване, в размер на 70,00 лева и съответно 10,00 лева. Моли се за
отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответникът по частната жалба – Началникът на Затвора – Пазарджик към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.
София, в срока по чл. 232 от АПК, изразява становище за неоснователност и
необоснованост на частната жалба. Посочва, че правилно първоинстанционният съд
е оставил без уважение молбата на И.С. за освобождаване от държавна такса в
размер на 70,00 лева, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложим на
осн. чл. 144 от АПК. От представената по делото справка от Началника на Затвора
– Пазарджик се установява, че частният жалбоподател разполага със средства за
заплащането й. Моли съда да отхвърли частната жалба.
Административен съд – Пазарджик, XII-ти касационен състав, като прецени
направените с частната жалба възражения и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в
срока по чл. 230 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С Определение № 535 от 19.04.2023 год. постановено по адм. дело № 65 от
2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик е оставена без уважение
молбата на И.П.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора-Пазарджик, за освобождаване от държавна такса за образуване на
производство по подадена от него касационна жалба срещу Решение № 56 от
15.02.2023 год. по адм. дело № 65 от 2023 год. на Административен съд –
Пазарджик.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че И.П.С. не е
представил безспорни доказателства, установяващи, че той не разполага със
средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 70,00 лева за
предявеното от него обжалване на Решение № 56 от 15.02.2023 год. по адм. дело №
65 от 2023 год. на Административен съд – Пазарджик. Този извод е формирал, след
като с Разпореждане № 856 от 11.04.2023 год. по адм. дело № 65 от 2023 год. по описа
на Административен съд – Пазарджик е задължил Началника на Затвора – Пазарджик да
представи справка към датата на получаване на процесното разпореждане, с
приложени към нея доказателства относно доходите на С., неговото имуществено
състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост,
възрастта и други обстоятелства, включително получавани в затвора от лицето
пари, ценности и други пратки. От представените по делото доказателства съдът е
установил, че за периода 20.01.2022 год. – 18.04.2023 год., всеки месец лицето
е получавало преводи на различни суми, поради това инстанцията по същество е
приела, че частният жалбоподател разполага със средства да заплати държавната такса
в размер на 70,00 лева и не е налице основанието на чл. 83, ал. 2 от ГПК,
приложим на осн. чл. 144 от АПК, за освобождаване на И.П.С. от държавна такса
за предявеното оспорване на първоинстанционното решение.
Определението е
правилно.
С разпоредбата
на чл. 227а, ал. 1 от АПК (нов – ДВ, бр. 77 от 2018 год.) законодателят е
предвидил, че касационният жалбоподател, сред които са гражданите, внасят
предварително държавна такса в размер на 70,00 лева. В ал. 2 от цитираната
правна норма (изм. – ДВ, бр. 94 от 2019 год., бр. 15 от 2021 год.) е предвидена
хипотеза, според която такси и разноски по касационното производство не се внасят
от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено
с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата
заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Преценката в тази връзка
се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него, поради
което правилно първостепенният съд е установил, че за периода 20.01.2022 год. –
18.04.2023 год., всеки месец лицето е получавало преводи на различни суми.
Видно от представената справка от Началника на Затвора – Пазарджик по
настоящото дело, лицето е получавал парични средства по негова сметка в размер
на 402,43 лева, от които има спрени 17,74 лева на 10.01.2023 год., съгласно
запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка от ДСИ от Районен съд –
Пазарджик, по образувано изпълнително дело срещу лишения от свобода. Също така
е посочено, че И.П.С. е получавал от едно от също лице системно средства,
преведени на други лишени от свобода, с които е настанен в едно спално
помещение или, с които е едно отделение в затвора, възлизащи в размер на 1
640,00 лева, за които от ответната страна са представени писмени
доказателства-платежни нареждания за извършените преводи. По отношение на имущественото
състояние Началникът на Затвора – Пазарджик е посочил, че няма достъп до
информация, свързана с неговото движимо и недвижимо имущество, описано е
семейното му състояние, здравословното му състояние, както и че лицето не е
проявил желание за работа и не е назначаван на такава в пенитенциарното заведение.
Отбелязано е, че лишеният от свобода притежава вещи, съгласно списъка на
разрешените вещи в затворите, утвърден от министъра на правосъдието. От
представените писмени доказателства по делото безспорно се установява, че
частният жалбоподател разполага с достатъчно средства, които по свой приоритет
може да изразходва. Извършването на разход за дължимата държавна така в размер
на 70,00 лева е част от субективната преценка на И.П.С. за заплащането й във
връзка с оспорване на първоинстанционното решение и не се обоснова с доводите
му в частната жалба за липса на парични средства от януари 2023 год. С оглед
получените приходи от лишения от свобода в затвора посочената сума не
представлява пречка за лицето да я внесе, предвид
изричната регламентация на чл. 227а, ал. 1 от АПК, тъй като същата не в толкова
голям размер, който да е извън възможностите му за заплащането й. Ето защо,
правилен е изводът на съда, че частният жалбоподател разполага с достатъчно
средства, за заплати държавната такса в размер на 70,00 лева и не са налице
основания за освобождаването му от внасяне на такава. Във връзка с изложеното,
настоящият тричленен състав счита, че атакуваното определение е правилно и като
такова следва да се остави в сила.
Извън изложеното
следва да се отбележи, че предмет на настоящия спор е съдебен акт досежно
заплащане на държавна такса и извън предмета на делото е съдът да се произнася
по друго искане, което не е предявено по надлежния ред. Съдебната институция, в
частност Административен съд – Пазарджик, не разполага с правомощия да се
разпорежда на Началника на Затвора – Пазарджик и на инспектора по „Социална дейност
и възпитателна дейност“ в същото пенитенциарно заведение да извършат, респективно
да се въздържат от определено действие/бездействие, в случая И.П.С. да изпраща до
писмата си до Административен съд – Пазарджик без плик с марка. Правилата,
уреждащи процедурата по водене и получаване на кореспонденция на лишените от
свобода са посочени в чл. 278, ал. 1 от ППЗИНЗС.
Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, XII-ти касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 535 от 19.04.2023 год. постановено по адм.
дело № 65 от 2023 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
1. /п/
2. /п/