РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. С.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. С.А Гражданско дело №
20231110144160 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД /предишно наименование
„***“ ЕАД/ срещу Г. С. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1043,50 лв. – неплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец януари 2022г. до
месец април 2022г.; сумата от 4,81 лв., представляваща неустойка, дължима за периода от
10.12.2021г. до 01.03.2022г. /за 80 дни забава/ за забава за плащане на лизингова вноска в
размер на 260,87 лв. с падеж 10.12.2021 г.; сумата от 696,00 лв., представляваща заплатена от
„***“ ЕАД на „***“ ЕООД сума за временно преустановяване на владението на МПС,
дължима съгласно т. 9.8 от Общите условия на „***” ЕАД по договори за финансов лизинг;
сумата от 2280,44 лв., представляваща дължимо ДДС върху платените от лизингополучателя
до датата на прекратяване на Договора за финансов лизинг суми, поради развалянето му,
което е станало считано от 26.04.2022 г., която сума се дължи на основание т. 12 от Договора
за финансов лизинг, като данъчната основа за изчисляване на ДДС е 11402,21 лв.; сумата от
1425,00 лв., представляваща дължима неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 %
от доставната цена на лизинговото МПС по Договора за финансов лизинг, която доставна
цена е в размер на 9500 лева, и която неустойка се дължи на основание т. 16.2.1 от Общите
условия на „***” ЕАД по договори за финансов лизинг; сумата от 120,00 лв.,
представляваща разноски за транспортиране на лизинговата вещ до мястото на съхранение
след нейното изземване, която сума е заплатена от „***” ЕАД на „***” ЕООД, и които
разноски се дължат на основание т. 15.4 от Общите условия на „***” ЕАД, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, и за
които суми на 04.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 60035/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 16.10.2018г. между „***“ ЕАД“ /с предишно наименование
1
„***“ ЕАД/, като лизингодател, С. Г. Г., като лизингополучател и Г. С. Г., като солидарен
длъжник, е сключен договор за финансов лизинг с № ***/*** от *** г., по силата на който
ищецът е предоставил на лизингополучателя за ползване МПС марка „BMW X 5“, с шаси:
***, срещу задължение на лизингополучателя и солидарния длъжник да заплатят солидарно
на лизингополучателя 60 бр. лизингови вноски и други дължими суми, посочени в договора
за финансов лизинг, погасителен план към него и тарифа за таксите. Посочва, че всяка
лизингова вноска се състои от главница и лихва и в погасителния план е посочен падеж на
всяка лизингова вноска. При неплащане на лизинговата вноска в уговорения срок и забава с
повече от 5 дни, лизингополучателя и солидарния длъжник дължат на лизингодателя
неустойка в размер на законната лихва за забава, считано от датата на която сумата е станала
изискуема, а също така лизингодателят има право временно да преустанови ползването на
лизинговото имущество от лизингополучателя, като всички разходи, свързани с
транспортирането на лизинговата вещ са за сметка на лизингополучателя. При разваляне
или прекратяване на договора за лизинг, заплатените лизингови вноски имат значение на
платена наемна цена, а също така при разваляне на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи и неустойка в размер на 15% от доставната цена по договора (посочена в
т. 1.1.4 от договора за лизинг), а също така лизингодателят има право да пристъпи към
принудително връщане на лизинговата вещ, като разходите за връщане на вещта са за сметка
на лизингополучателя. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си за
заплащане на месечните погасителни вноски, поради което ищецът чрез упълномощен
представител „***“ ООД на 18.04.2022г. е връчил на лизингополучателя уведомление, че ако
не заплати просрочени лизингови вноски в 7-дневен срок, ще счита договора за развален.
Ответникът не е заплатил дължимите лизингови вноски, поради което договорът за лизинг е
прекратен по вина на лизингополучателя. На 18.04.2022 г. лизингодателят отнема
ползването на лизинговият лек автомобил, за което заплаща възнаграждение в размер на 696
лв. на „***“ ООД, а доколкото се установява, че автомобилът не е можел да се движи на
собствен ход и се намира в гр. ***, лизингодателят е заплатил допълнително 120 лв. за
превозване на автомобила с пътна помощ до гр. ***, където се намирал най-близкият офис
на лизингодателя. Поддържа, че въз основа на клаузите на договора, солидарния длъжник и
лизингополучателя дължат солидарно да възстановят заплатените от лизингодателя разходи
за превозване на автомобила и за пътна помощ. Също така посочва, че върху дължимите до
прекратяването на договора лизингови вноски, първоначалната лизингова вноска, таксата за
оценка на кредитоспособността при сключване на договора в общ размер на 11 402,21 лв., се
начислява ДДС в размер на 2 280,44 лв., дължими от ответника като лизингополучател по
договора и неговия солидарен длъжник. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. С. Г..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг от *** г., изпълнение на
задълженията си по договора, в т.ч. предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя, че
вземанията за лизингови вноски и разходи, са изискуеми, както и техния размер.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дължимите суми по договора.
Страните по делото не спорят и от представените писмени доказателства, в т.ч.
договор за финансов лизинг № ***/***, сключен на *** г., погасителен план към същия,
Общи условия /ОУ/, и приемо-предавателен протокол от 18.10.2018 г., се установява, че
2
между тях е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят „***“
ЕАД (сегашно наименование „***“ ЕАД), се задължил да придобие и предостави за ползване
на лизингополучателя С. Г. Г. лек автомобил „БМВ Х5“, шаси ***, срещу задължението на
лизингополучателят да заплати разсрочено на всяко десето число на месеца на 60 вноски,
съгласно приет погасителен план, ползването на лизинговата вещ, а ответникът Г. С. Г. се е
задължил да отговаря солидарно за заплащане на задълженията по договора.
По делото не се оспорва и размера на исковата претенция и как са формирани
вноските, което се извлича от изявлението на ответника от о.с.з. от 12.11.2024 г., като сумата
за всяка вноска се формира от главница и лихва, определена съобразно чл. 2.7 от договора.
Не се оспорва, също така, че лизингополучателят не е заплащал дължимите лизингови
вноски в периода от м.01.2022 г. до м.04.2022 г. на обща стойност от 1043,50 лв.
Видно от приетия по делото приемно-предавателен протокол от 18.10.2018 г.,
автомобилът е предаден в пъна техническа изправност. Лизингодателят е изпълнил своето
задължение да предаде на ответника лизинговата вещ в техническо изправно състояние, на
което съответства насрещното задължение на лизингополучателя да заплаща на
лизингодателя лизинговите вноски.
На основание чл. 121 ЗЗД ответникът в качеството си на солидарен длъжник дължи
заплащане на лизинговите вноски съобразно погасителния план. Към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2022 г. претендираните лизингови вноски са
падежирали и възлизат на сумата от 1043,50 лв. Ответникът не твърди и не доказва да е
изпълнил задължението си по договора и да е заплатил лизинговите вноски, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 342,
ал. 1 ТЗ се явява основателен в пълния предявен размер от 1043,50 лв.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни клаузи
за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски и предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, както и техният размер.
Съгласно клаузата на чл. 7 от договора за финансов лизинг, в случай на забава на
плащането на лизингова вноска с повече от 5 дни, лизингополучателят дължи неустойка в
размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на
забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема.
Ответникът не оспорва, че дължимите лизингови вноски не са заплати в срок от
лизингополучателя, поради което съдът приема, че същият като солидарен длъжник дължи
сумата от 4,18 лв., представляваща неустойка по чл. 7 от договора, дължима за периода от
10.12.2021 г. до 01.03.2022 г. (80 дни забава).
Страните по делото не спорят, че поради неизпълнение на процесните договори от
страна на лизингополучателят ищецът отправил до него уведомление, видно от
съдържанието на което лизингодателят е дал на лизингополучателя 7-дневен срок от
получаването на уведомлението да погаси задълженията си по договора в размер на 1455 лв.
Ищецът изрично е заявил волята си за разваляне на договора при неплащане на посочената
сумата в предоставения седемдневен срок. Уведомлението е връчено на лизингополучателя
С. Г. Г. на 18.04.2022 г., поради което същото е проявило своя ефект с изтичане на дадения
срок, или във връзка с чл. 72 ЗЗД, считано от 26.04.2022 г.
Съгласно чл. 9.8 от ОУ в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на
договора и/или ОУ, лизингодателят има право да предприеме всички законни действия, за да
преустанови временно ползването на имуществото от лизингополучателя. В този случай
всички разходи, свързани с транспортирането на имуществото до посочения от
лизингодателя адрес, където същото ще бъде съхранявано, са за сметка на
лизингополучателя, като лизингодателят префактурира на лизингополучателя сумата,
3
дължима от лизингодателя на специализираната в тези дейности фирма, на която са
възложени действия по временното преустановяване ползването на имуществото, респ.
неговото транспортиране. Съобразно чл. 15.4. б. „в“ незабавно след разваляне на договора и
изтичане на уговорения 3-дневен срок за връщане на фактическото държане на имуществото
на лизингодателя, последният може да пристъпи към принудително изпълнение на
задължението на лизингополучателя да върне фактическото държане на имуществото. В
този случай лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя направените
от последния разноски във връзка с възстановяване на държането върху имуществото.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – договор от
*** г., сключен между „***“ ЕАД и „***“ ООД, приложение № 2 към него, уведомление от
*** г., протокол за приемане и предаване на превозно средство от *** г., фактура № ***/***
г. и преводно нареждане за кредитен превод от *** г., се установява, че ищецът е възложил
на трето за делото лице – „***“ ООД да извърши действия, насочени към извънсъдебно
събиране на просрочените задължения по договори за финансов лизинг, в т.ч. връчване на
уведомителни писма, разясняване на задължението му да заплати дължимата сума,
последиците от отказа или забава на плащането и т.н. Установява се от приложените
уведомление от *** г и протокол за приемане и предаване на превозно средство от *** г., че
на посочената дата лизингополучателят е уведомен за задълженията си по процесния
договор за финансов лизинг и за волята на ищеца да развали договора при неплащане на
посочената в уведомлението сума в предоставения срок, както и че на *** г.
лизингополучателят е върнал лизинговата вещ - лек автомобил „БМВ Х5“, шаси ***. Видно
от фактура № ***/*** г. и преводно нареждане за кредитен превод от *** г., ищецът е
заплатил в полза на „***“ ООД сумата от 690 лв. (580 лв. по т.2.1 – за съдействие при
изпълнението +100 лв. по т.2.2 – съдействие при транспортиране). Предвид изложеното,
съдът намира, че ищецът е доказал вземането си за неустойка по чл. 9.8 от ОУ в размер на
680 лв., до която сума искът следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен
размер от 696 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 16.2.1 от ОУ при разваляне на договора от страна на лизингодателя
поради виновно неизпълнение от страна на лизингополучателя, последният дължи
неустойка с обезщетителен характер в размер на 15% от доставната цена по договора. Видно
от чл. 1.1.4 доставната цена на лизинговата вещ е 9499,99 лв., следователно дължимата
неустойка възлиза на сумата от 1425 лв. (15% от 9499,99 лв.). Предвид изложеното, искът за
неустойка по чл. 16.2.1 от ОУ се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По отношение на неустойката по чл. 12 от договора за лизинг и разноските за
транспортиране на лизинговата вещ:
Съгласно чл. 12 от договора при прекратяване или разваляне на договора преди
изтичане на срока на договора на каквото и да е било основание с изключение на случаите
на предсрочно погасяване на главницата по договора, кражба или пълно погиване на
имуществото, се приема, че платената от лизингополучателя до датата на прекратяване цена
(първоначална вноска и лизингови вноски) представлява платена наемна цена. С подписа си
под настоящия договор, лизингополучателят декларира, че е уведомен, съгласява се и се
задължава, да заплати на лизингодателя размера на данък добавена стойност върху
платените от лизингополучателя до датата на прекратяване на договора суми, в случай, че
договорът за финансов лизинг бъде прекратен или развален по инициатива на която и да е от
страните преди изтичане на срока на договора, в.т. бъде прекратен по взаимно съгласие на
страните, освен в случаите на предсрочно погасяване на главницата по договора, кражба или
пълно погиване на имуществото. В случая, от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства по делото, какви суми са били заплатени от лизингополучателя до датата на
прекратяване на договора – 26.04.2022 г., а неустойката, съгласно договореното между
страните, се дължи единствено върху платените от лизингополучателя суми, при това
4
включващи единствено лизингови вноски, а не както ищецът претендира върху всички,
лизингови вноски, съгласно погасителния план до датата на прекратяване на договора, както
и такса оценка на кредитиспособността в размер на 152,01 лв. На следващо място, по делото
не са ангажирани и доказателства, че ищецът е направил разходи за транспортиране на
лизинговата вещ до мястото на съхранение след нейното изземване. С оглед изложеното,
съдът намира, че за ответника не е възникнало задължение за заплащане на претендираните
неустойки по чл. 12 от договора за лизинг и разноските за транспортиране на лизинговата
вещ.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
161,39 лв., от които 111,39 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 211,39 лв., от които 111,39 лв. държавна такса, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД
има право на разноски в размер на 91,35 лв. за заповедното производство и 119,68 лв. за
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Г. С. Г. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били
извършени.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Г.
С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 342, ал. 1
ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Г. С. Г. дължи на „***“ ЕАД, следните суми: сумата от 1043,50 лв. –
неплатени лизингови вноски, дължими за периода от м.01.2022г. до м.04.2022г.; сумата от
4,81 лв., представляваща неустойка, дължима за периода от 10.12.2021г. до 01.03.2022г. /за
80 дни забава/ за забава за плащане на лизингова вноска в размер на 260,87 лв. с падеж
10.12.2021 г.; сумата от 685,00 лв., представляваща заплатена от „***“ ЕАД на „***“ ЕООД
сума за временно преустановяване на владението на МПС, дължима съгласно т. 9.8 от
Общите условия на „***” ЕАД по договори за финансов лизинг; и сумата от 1425,00 лв.,
представляваща дължима неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 % от
доставната цена на лизинговото МПС по Договора за финансов лизинг, която доставна цена
е в размер на 9500 лева, и която неустойка се дължи на основание т. 16.2.1 от Общите
условия на „***” ЕАД по договори за финансов лизинг, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 04.02.2023 г. по ч.гр.д. №
60035/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
сумата над 685 лв., до пълния предявен размер от 696 лв., представляваща заплатена от
„***“ ЕАД на „***“ ЕООД сума за временно преустановяване на владението на МПС,
дължима съгласно т. 9.8 от ОУ; за сумата от 2280,44 лв., представляваща дължимо ДДС
5
върху платените от лизингополучателя до датата на прекратяване на Договора за финансов
лизинг суми, поради развалянето му, което е станало считано от 26.04.2022 г., която сума се
дължи на основание т. 12 от Договора за финансов лизинг, като данъчната основа за
изчисляване на ДДС е 11402,21 лв.; и сумата от 120,00 лв., представляваща разноски за
транспортиране на лизинговата вещ до мястото на съхранение след нейното изземване,
която сума е заплатена от „***” ЕАД на „***” ЕООД, и които разноски се дължат на
основание т. 15.4 от Общите условия на „***” ЕАД.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***,
да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,35 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 60035/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
119,68 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6