Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 18.10.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 31
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. А..... В. против наказателно постановление № ......2017
г. на
началника на РУ на МВР К....., с което за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На .....2017 г. в гр. К....., при изпълнение на служебните си
задължения, служители на РУ К..... – свидетелите С. и Д.,*** и ул. „Ц.....“,
забелязали излязъл извън пътното платно лек
автомобил “А.....“ с рег. № С....., който лежал странично на левите си врати.
Контролните органи, установили, че преди да напусне очертанията на пътя,
МПС се е ударило, след десен спрямо
неговата посока на движение завой, в еластичната ограда, в следствие на което е
изтръгнало колчетата й. До автомобила се намирал единствено жалбоподателят,
който заявил че той е управлявал колата. В. обяснил на свидетелите, че насрещно
движещ се автомобил го заслепил с фаровете си, поради което той се ударил в мантинелата. Впоследствие
водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което
установило концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. За така установеното,
като приел, че В. е управлявал автомобила с несъобразена скорост, изгубил е контрол
над него и е реализирал ПТП с матeриални
щети, актосъставителят – св. С., съставил АУАН с бл. № ....., в който отразил
посочените по – горе обстоятелства и квалифицирал същите, като нарушение на чл.
20 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на акта, било издадено и атакуваното НП, в което се
сочи, че на посочената по – горе дата и място, жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил “А.....“ с
рег. № С..... „с несъобразена скорост, като губи контрол над управлението на
автомобила и реализира ПТП с материални щети вдясно от пътното платно в
еластична ограда/мантинела/“ и е пресъздадена разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. При така извършеното описание на нарушението, административнонаказващият
орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, и на
основание чл. 179 ал.2 от ЗДвП е
ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство, като свидетели са разпитани
актосъставителя С. и свидетеля по акта Д., които с показанията си установяват
идентична с описаната в постановлението фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а
разгледана по същество е основателна , по следните съображения:
Атакуваното НП не съответства на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
За виновно нарушена от
жалбоподателя е посочена разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 ЗДП, задължаващ водачите на моторни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост и всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП има
бланкетен характер и поведението на нарушителя може да осъществява
нейния състав, единствено когато не може да бъде квалифицирано по специален текст от
закона.
Нарушението на чл. 20,
ал. 2 ЗДП, ако е
довело да причиняване на пътно-транспортно произшествие, се санкционира по реда
на чл. 179,
ал. 2 ЗДвП. Съставомерния
резултат на нарушението е причиненото ПТП, легалната дефиниция на която дадена
в §6, т.
30 от ДР
на ЗДвП. За да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на съответния водач на
МПС въз основа на тази санкционна разпоредба, е необходимо не само да се
установи вида на причинените повреди / в случая е посочено, че са причинени
материални щети/, но и всички характеристики на пътната обстановка и движението
на автомобила. Посочените обстоятелства следва да намерят отражение в
съдържанието на наказателното постановление, с което се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, доколкото същите
представляват описание на самото нарушение. В тази насока следва да се има
предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни
изводи, а предмет на изясняване и доказване.
В настоящия случай, както в съдържанието на съставения АУАН, така и в
съдържанието на издаденото въз основа на него НП, не са посочени конкретните
условия на движение /релеф, състоянието на пътя, характер и интензивност на
движенето, атмосферни условия, условия на видимост или др./, което прави и
невъзможна преценката дали жалбоподателят е съобразил скоростта си с пътната
обстановка. Обстоятелството, че последния е самокатастрофирал, не означава
непременно, че това е станало заради движение с несъобразена скорост. В АУАН
липсва описание на конкретните фактически обстоятелства, с които водачът не се
е съобразил при избиране на скоростта си на движение, поради което и съдът не
може да направи обоснован извод за това, че именно несъобразената скорост на
водача е станала причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Посочения
пропуск при описание на нарушението не би могъл да се преодолее в хода на
съдебното оспорване на вече издадено наказателно постановление, и като
нарушаващ изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, довел до ограничаване
правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност, същият
представлява самостоятелно основание за отмяната на постановлението, като
незаконосъобразно от формална страна.
По изложените съображения атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Воден от изложеното до тук, на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ......2017 г. на
началника на РУ на МВР К....., с което за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП на В. А..... В. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС София област в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ