Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
16.06.2020
г., гр. Габрово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в открито съдебно заседание на втори юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа
докладваното от съдия С. Миланези в. гр. д. № 44/2020 г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 471 от 27.11.2019 г., постановено по гр. д. № 2506/2019 г. по описа
на Районен съд Габрово, е признато за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че С.М.М.,*** дължи на ”Енерго-
Про Продажби” АД, гр. Варна, сумата от 849, 98 лв. главница за незаплатена електроенергия
по фактури, за периода от 13.02.2018 г. – 14.05.2018 г., за обект находящ се в Г.,
ул. ”В.” № **, с клиентски № *** и абонатен № ***, ведно със законната лихва,
считано от 24.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
24,15 лв. - лихва за периода 01.03.2018
г. до 13.07.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 3843 от 25.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 1492/2018 г. по описа на Габровски
районен съд. Ответницата е
осъдена да заплати разноските по делото на ищцовото дружество.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от особения представител на С. М. М., адв. В. Д., в
която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Съдът неправилно е взел предвид представените от ищеца писмени доказателства,
тъй като същите не съдържали всички необходими реквизити и са били оспорени. Същите
не били годно доказателство да удостоверят доставяне на услугата и нейната цена
за процесния период. Основанието за плащане било реалното предоставяне на
доставената услуга, за което липсвали надлежни доказателства. Неправилно
направената експертиза е приета като доказателство за реално доставяне на
услугата на ответницата, тъй като ищецът не е доказа, че ответницата е потребила
твърдяната във фактурата ел.енергия. Електромерът не е минал метрологична
експертиза за да се докаже дали е изправен, методът по който ищецът е отчел ел.
енергията за процесния период и т.н. Доказателства в тази насока не били
представени. Моли, да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново, с
което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В
срок е постъпил отговор на подадената жалба от процесуалния представител на ”Енерго- Про Продажби” АД, юрисконсулт В. М., в който
жалбата се оспорва по подробно изложени аргументи. Моли, същата да се остави
без уважение и претендира разноските за въззивната инстанция.
Въззиваната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради
което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
от ”Енерго- Про Продажби” АД, с
който е поискано да се приеме за установено, че С. М. дължи на ищеца сумата от
849, 98 лв. - главница по фактури за периода
13.02.2018 г.- 14.05.2018 г. за обект на потребление с абонатен номер ********** и сумата 24.15лв.- мораторна лихва
за периода 01.03.2018г.- 13.07.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване
на заявлението- 24.07.2018 г. за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Ответницата, чрез назначения й особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва иска като неоснователен в
подадения отговор. Твърди се, че ответницата не е клиент на ищеца и същата не е
обвързана от Общите му условия, тъй като същите не са били публикувани в най –
малко един централен и местен ежедневник. Оспорено е твърдението, че
потребителят е изпаднал в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращане на покана за заплащане на дължимите
суми. Нормата на Общите условия в тази им част - чл. 26, ал. 6, е нищожна, като
се явява неравноправна. Оспорва представените писмени доказателства и твърди,
че не следва да бъдат приемани като доказателства по делото. Оспорва
необходимостта от извършването на съдебно – счетоводна експертиза. Моли да се
отхвърли предявения иск.
Първоинстанционният съд в постановеното
решение е приел, че по делото е доказано, че ответницата е клиент на ищцовото
дружество през процесния период и съгласно ОУ на същото е задължена да заплати
потребената от нея ел. енергия. Не е установено заплащане задължението по
процесните фактури, поради което искът е приет за основателен.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Въз основа на
заявление от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 1492/2018 г. по
описа на РС- Габрово е издадена заповед № 3843 от 25.07.2018 г., с която е
осъдена длъжника С.М.М. да заплати на кредитора „Енерго - Про Продажби" АД
гр. Варна сумата от 849, 98 лв. - цена за изполвана и незаплатена ел. енергия и
такса за възстановяване на абонамент за перида от 13.02.2018 г. до 14.05.2018
г. и мораторна лихва за забава върху главницата от 24, 15 лв. за периода от 01.03.2018 г. да 13.07.2018 г.,
както и разноските за заповедното прозизводство.
Заповедта е
връчена на ответницата по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на осн. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК кредиторът е предявил, в срок, иск по чл. 422 от ГПК
пред РС - Габрово.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, а именно заявление за продажба на ел. енергия от
10.12.2014 г. и договор за достъп и пренос на ел. енергия от 12.01.2015 г., че
ответницата е потребител на доставяна от
ищеца електроенергия в обект, находящ се в Г., ул.”В.” № **, с клиентски № ***
и абонатен № ***. Не е спорно, че „Енерго
- Про Продажби“ АД, като краен снабдител, доставя електрическа енергия при
публично известни общи условия, като през процесния период действащи са Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, като същите са приложени по делото, както и доказателства за тяхното публикуване в един
национален и един местен ежедневник.
От представените
по делото копие от извлечение
от сметка, копия от 5 броя фактури - № **********/13.02.2018 г. за
сумата от 289,74 лв., №
**********/13.03.2018 г. за сумата от 309, 08 лв., № **********/03.04.2018 г. за сумата от 19 лв., № **********/13.04.2018 г. за сумата от 226, 72 лв., **********/14.05.2018 г. за
сумата от 5, 44 лв., издадени в
периода 13.02.2018 г. - 14.05.2018 г. за консумирана електроенергия на
обект находящ се в Г., ул. ”В.” № **, с клиентски № *** и
абонатен № ***, с получател /клиент С.М.М.,
се установява, че на ответницата е начислена дължима сума за потребена ел.
енергия в размер на общо 849, 98 лв. Представена е и покана с изх. № 2377/12.06.2018 г. за доброволно плащане на главницата
от 849, 98 лв., както и е приложена справка за консумирана ел. енергия в обекта.
Видно от
приетата по делото съдебно- икономическата начисленото от дружеството задължение
на ответницата, не е заплатено от нея. Лихвата
за забава върху дължимите и
неплатени суми по фактурите за периода
01.03.2018 г.-13.07.2018 г. е общо в
размер на 24,15 лв. Вещото лице е посочило, че ел. захранването в процесния
обект не е възстановявано поради неплащане на фактури с отразено потребление на
ел. енергия, както и фактура с начислена
такса за захранване
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно.
Предявеният иск
пред първоинстанционния съд е с правно основание чл. 422 от ГПК. В тежест на
ищеца по този иск е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответникът
– фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид
изложените данни от фактическа страна въззиваемият (ищец в първоинстанционното
производство) е доказал възникването на спорното право, респективно -
съществуване на вземането срещу ответницата по издадената заповед за изпълнение
и неговия размер.
Между страните
е доказано наличието на облигационно правоотношение за доставка на електрическа
енергия при публично известни Общи условия. От събраните доказателства
безспорно се установи, че през процесния периода въззивницата е бил титуляр на
партидата и същата е била в договорни отношения
с ищцовото дружество, видно от сключения между тях договор № 3482942 от
12.05.2015 г., въз основа на подадено от жалбоподателката заявление. На това
основание същата се явява потребител на електрическа енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общите условия. Задължение на потребителя на ел.
енергия като такъв, съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, е да заплаща и
стойността на използваната в имота електрическа енергия, което жалбоподателката
не е сторила, като е доказан и размерът на претенцията от 849, 98 лв.
Неоснователни са наведените възражение в жалбата, че писмените
доказателства по делото не съдържали всички необходими реквизити, като явно
процесуалния представител визира издадените от дружеството 5 бр. фактури. Видно
от съдържанието им същите съдържат предвидените в чл. 18 от ОУ данни, съгласно
изискването на чл. 26, ал. 4 от ОУ на дружеството. Освен това, в отговора на
исковата молба пред първата инстанция, не е оспорено реалното доставяне на
услугата, а именно доставка на твърдените количества ел. енергията до обекта.
По делото е представена справка за потреблението, от която са видни отчетените
показания на електромера по партидата на длъжника, а възраженията за годността
на процесния електромер не следва да се обсъждат, тъй като се правят за първи
път пред настоящата инстанция. В заключението на вещото лице е прието, че
количествата са правилно остойностени, съобразно утвърдените цени от КЕВР, а не
че конкретната услуга е предоставена и съответно потребена от ответницата,
поради което и този довод във въззивната жалба е неоснователен.
Предвид гореизложеното жалбата следва да се остави без уважение, като
неоснователна, а първоинстанционното решение да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото в полза на ответното по жалбата дружество следва
да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 471 от 27.11.2019 г. постановено от
Районен съд Габрово по гр. д. №
2506/2019 г., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С.
М. М., ЕГН**********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ”Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс -Г, Направените разноски за въззивната инстанция в размер на
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: