Р
Е Ш Е Н И Е
№
1129 / 12.8.2020г.
гр.
Перник, 12.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2678 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ОТП Факторинг
България” ЕАД срещу Д.И.Д.
установителни искове за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
299,90 лв.,
представляваща непогасена главница по договор
за стоков кредит № ***г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.04.2016 г. до окончателното плащане; 71,83 лв., представляваща редовна лихва за
периода от 08.09.2015 г. до 26.04.2016 г.; 9,44
лв., представляваща лихвена надбавка за забава за
периода от 08.09.2015 г. до 26.04.2016 г., както и 120 лв., представляваща такса за услуги, за
които суми по ч. гр. дело
№ 01544/2016 г. по описа на Районен съд
– Перник, ГО, са издадени Заповед № 1023 от 27.04.2016 г. за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и въз основа на
нея изпълнителен лист, както и предявени
при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на
сумите, както следва: 299,90 лв., представляваща непогасена главница по договор
за стоков кредит № ***г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване
на исковата молба – 07.01.2019 г. до окончателното плащане; 10,51 лв., представляваща редовна лихва за
периода от 08.01.2016 г. до 01.04.2016 г., както и 2,20 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за
периода от 01.01.2016 г. до 26.04.2016 г.
Ищецът „ОТП Факторинг България”
ЕАД твърди, че между ответника Д.И.Д., в качеството му на
заемател и „Банка ДСК“ ЕАД,
в качеството му на заемодател, бил сключен договор
за стоков кредит № ***г. Поддържа, че по силата
на договора банката е предоставила в заем на заемополучателя
парична сума в размер на 569 лв.
с цел закупуване на стоки от
„Технополис България“ ЕАД, за което е издаден
касов бон с фактура № **********/01.04.2015 г., който
от своя страна
е поел задължение за връщане на
същата заедно с договорна лихва при годишен процент
на разходите 45,05 % и дължимите такси за извършване на
услуги по кредита. Сочи, че договорената сума е следвало да бъде върната
за период от 12 месеца, като
първата вноска е дължима на 04.08.2015 г., а последната на 01.04.2016 г. Твърди, че заемателят не е изпълнявал точно задълженията си за заплащане
на погасителните вноски, като последната
платена вноска е била с падеж 08.09.2015 г., след което той
изцяло е преустановил плащанията на сумите
по кредита. Заявява, че с договор
за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 15.03.2017 г. кредиторът
„Банка ДСК“ ЕАД е цедирал вземанията си срещу
ответника Д.И.Д. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. Поддържа, че до
ответника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия. Намира, че като действие
по уведомяване на длъжника за
настъпилата промяна в кредитора следва да се счита
връчването на уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. Допълва, че с извънсъдебно
споразумение от 19.09.2018
г. ответникът е признал останалата непогасена част от задълженията
си към новия
кредитор „ОТП Факторинг България“ ЕАД по процесния договор за стоков
кредит № ***г., а именно:
299 лв. – главница; 71,83 лв. - редовна лихва
за периода от 08.09.2015 г. до 26.04.2016
г.; 9,44 лв. - лихвена надбавка за забава
за периода от 08.09.2015 г. до 26.04.2016
г., както и 120 лв. – такса за услуги,
чието установяване претендира, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.04.2016 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове при твърдението,
че не е уведомен
за извършената цесия. Поддържа, че по силата
на извънсъдебно споразумение е изплатил на ищеца сумата
от 130 лв., като също е извършил и 6 броя плащания по
изпълнително дело по описа на
ЧСИ Е. Д., с рег. № *** в размер
на сумата от 597,47 лв., а именно: на 16.10.2018 г. – 90,47 лв., на 04.12.2018 г. – 102 лв., на 28.12.2018 г. – 100 лв., на 01.02.2019 г. – 100 лв., на 16.04.2019 г. – 110 лв. и на 29.06.2019 г. – 90,47 лв., или общо
сумата от 727,47 лв., като счита,
че с извършените плащания вземанията на ищеца следва
да се считат
за изцяло удовлетворени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне
на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането
в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе
в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която
е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането
в заповедното производство по юридически факт,
от който е възникнало, по страни, вид, падеж
и размер. В противен случай искът ще
бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните
в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума
на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане
на кредита с лихва; 3). основанието за начисляване
на твърдяната такса; 4). валидна неустоечна
клауза (определена като лихвена надбавка); 5). изпадане на ответника в забава; 6). размера на вземанията; 7). че е станал
титуляр на сочените вземания на твърдяното основание
– договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания
в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата
промяна в кредиторите. При установяване на посочените обстоятелства,
в тежест на ответника е да установи твърдяното погасяване на процесните
суми.
По делото не се спори, а и от
представените доказателства се установи, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.И.Д. е сключен договор за стоков кредит
№ ***г.; че кредитодателят
е изпълнил задължението си за предоставяне
на заемната сума, която ответникът
е усвоил, като е изпаднал в забава в плащането на месечните
вноски, включващи главница, лихва, лихвена надбавка.
В тази насока е и друго прието по делото
доказателство - сключеното извънсъдебно споразумение между страните. Това
изявлението, обективирано в подписан от тях частен
документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила
относно правнорелевантното обстоятелство, че са
автори на волеизявлението, съдът цени като извънсъдебно признание за неизгоден
за страните факт, а именно, че ответник има изискуемо задължение към ищеца въз
основа на издадени Заповед № 1023 от 27.04.2016 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от
Районен съд Перник. Това изявление на страните се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо на останалите
писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Относно размера на задължението по
делото е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено от лице със специални знания. Вещото
лице е изяснило, че след справка в счетоводството на ищеца и запознавайки се с
документите по делото, че кредита е усвоен на 08.08.2015
г., размерът на непогасената главница е 299,90 лв., редовната лихва за периода
от 08.09.2015 г. до 26.04.2016 г. е 71,83 лв., лихвена надбавка за забава за
периода от 08.09.2015 г. до 26.04.2016 г. е 9,44 лв., както и че дължимите
такси съгласно чл. 5 от ОУ по договори за стокови кредити е 120 лв. описани са
и други задължения, но доколкото същите остават извън предмета на съдебното
производство не следва да бъдат обсъждани.
При тези обективни данни и приложимо
право, настоящият състав приема , че предявените искове са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Конкретните възражения на ответника са
неоснователни. Поддържаното, че не е уведомен за извършената цесия се
опровергава от доказателствата по делото. Отново в прието по делото доказателство
- сключеното извънсъдебно споразумение между страните ответникът изрично е
признал, че е уведомен за извършената цесия от ищеца, който е надлежно
упълномощен за това по силата на чл. 5.4 от договора за покупко – продажба на
вземания от 15.03.2017. По делото е представен и списък с прехвърлени вземания,
сред които фигурира и това към ответника. Само за пълнота следва да се посочи,
че уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е направено и с исковата молба, което по
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид от съда при
решаване на делото.
Основното възражение в защитната теза,
че към датата на приключване на съдебно дирене е заплатена сума по сметка на
съдебен изпълнител в рамките на инициирано от ищеца изпълнително производство в
общ размер на 597,47 лева - посочен от ищеца и 542,82 лева - изчислен от вещото
лице, съобразно представените към отговора доказателства (факт, който ищецът не
оспорва), е следва ли да бъде взет предвид от съда и съответно приспаднат от
задължението с крайни акт по същество. На този въпрос е даден отговор в
задължителното за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ - Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК. В т. 9 и т. 11в от него се приема, че по общото правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска,
респективно от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. 415, ал. 1 ГПК, но съдът не следва да
съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Твърдението, че към датата на подписване
на споразумението е заплатена сума в размер на 130,00 лева остана недоказано.
Също така изпълнителният лист не е „отменен“, искът е предявен, тъй като на
ответника е връчена заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а изпълнителното дело е спряно по молба на взискателя (ищец в настоящото
производство), като резултат от постигнатото споразумение. Целта на настоящото
производство е единствено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
незабавно изпълнение, като всички доказани плащания от страна на ответника ще
бъдат взети предвид към момента на погасяване на дълга.
Предвид основателността за главната
искова претенция, съдът не дължи произнасяне по евентуалната такава, тъй като
не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за нейното разглеждане.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени.
Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 225,00 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 300.00
лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да
бъде уважено в минимален размер от 100,00 лева и което следва да бъде
присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на
ищецът се дължат разноски в размер на 325,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 25,00 лева
ДТ и са определени 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, които отново
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде уважено в
минимален размер от 50,00 лева.
В
светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 430, ал. и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
че В ПОЛЗА на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
19, ет. 2 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане
срещу Д.И.Д., ЕГН ********** *** за
сумата в размер на 299,90 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за стоков кредит № ***г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
– 27.04.2016 г. до окончателното плащане; 71,83
лв., представляваща редовна лихва за периода от 08.09.2015 г. до 26.04.2016
г.; 9,44 лв., представляваща лихвена
надбавка за забава за периода от 08.09.2015 г. до 26.04.2016 г., както и 120 лв., представляваща такса за
услуги, за които суми по ч. гр. дело № 01544/2016 г. по описа на Районен съд –
Перник, ГО, са издадени Заповед № 1023 от 27.04.2016 г. за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.Д., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 325,00
лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.И.Д., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 75,00
лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________