Р Е Ш Е Н И Е
№ 1747/27.03.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 2292 по описа
за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.С.Я.
срещу „З. А. Д. „А.“АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 7811,77 лв., представляваща разликата над признатото и
изплатено от застрахователя дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ по щета № *
за имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „*“,
с ДР № *, настъпили вследствие на ПТП на *
г. в гр. В. на кръстовището на бул. „К.
и Ф.“ и ул. „Я.М.“,
представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № *
от * г., до действително претърпените имуществени вреди на
ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.02.2019 г.,
до окончателното й заплащане.
С протоколно определение от 13.03.2020 г. е
допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване, като
същият се счита предявен за сумата от 9659,67
лева, представляваща окончателна претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното й
заплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 27.02.2018
г. около 10,30 часа в гр. В. на кръстовището на
бул. „К. и Ф.“ и ул. „Я.
М.“, лек автомобил „Н.
Пр.“, с ДР № *,
с водач С.В.И., отнемайки
предимство блъска странично, навлизащия в кръстовището лек автомобил „Б. *“ с
ДР № *, управляван от ищеца, вследствие на което удареният
навлиза в насрещната лента и се блъска челно в преминаващ автомобил. Като
резултат от инцидента на автомобил „Б. *“ били нанесени множество материални
щети. Същата фактическа обстановка била отразена и в Протокол за ПТП № *
г. на Сектор „Пътна полиция“ гр. В.към МВР. Ищецът твърди, че на водача Ст. И. бил съставен АУАН
от контролните органи, а автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован по
„ГО“ в ЗАД „Б.“ с полица № *, докато удареният
автомобил е застрахован в ЗАД „А.“ със застраховка
„ГО“ с полица № *, валидна от 23.08.2017 г. до
22.08.2018 г. Поддържа се, че за увредения автомобил на ищеца към датата на ПТП
била в сила и сключената със „З.А.“ АД комбинирана застрахователната полица № *
за застраховки „Каско“ и „Злополука“ от *
г. със срок на полицата 1 година от датата на сключване. Същият ден (27.02.2018
г.) ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
завел щета № * при ЗАД „А.“ и осигурил
автомобила за оглед. При извършените огледи на автомобила и съставените
опис-заключения по щетата били констатирани следните увреждания на: предна
броня, решетка бъбрек ляв, решетка бъбрек десен, решетка предна броня долна,
фар преден ляв, врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, праг
десен, въздушна възглавница волан, кондензатор - радиатор климатик, фар десен,
носач - метален среден, конзола PVC лява предна броня, конзола PVC дясна предна
броня, букса предна броня за парктроника, кора под предна броня, въздуховод
през радиатор PVC, фар халогенен ляв, облицовка под радиатори, врата задна
дясна - AL, основа заден десен калник, пиропатрон плюс на акумулаторна батерия
и др., предпазен колан с обтегач ляв и предпазен колан с обтегач десен. Ищецът
поддържа, че като увредено лице е изпълнил задълженията си по чл. 498 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие – отправил е писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, представил е на застрахователя по застраховка
„Каско“ документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди, като му е съдействал при
установяването на обстоятелствата, във връзка със събитието и размера на
вредите. Навежда довод, че е представил Проформа фактура от 02.03.2018 г. на „М
К. В.“ ООД (официален
дилър на марката „БМВ“), съгласно която стойността на подлежащите на подмяна
части на автомобила възлиза на 14 534,01 лв. без ДДС или 17 440,81 лв. с
ДДС, като се уточнява, че в тази стойност не е включен трудът за ремонта и
възстановяването. Твърди, че е представил и изискуемите от застрахователя
документи, както и банковата си сметка, удостоверено с приемо-предвателни
протоколи. Сочи, че застрахователят се е произнесъл по отправената от него
застрахователна претенция, като е признал и определил дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 6188,23 лв., надлежно изплатени по банков път на ищеца
на 13.07.2018г. Ищецът излага, че не е съгласен с размера на обезщетението,
поради което моли предявеният иск да бъде уважен за сумата от 7811,77 лв.,
представляваща разликата над определените от застрахователя 6188,23 лв. до
действителните разходи за отстраняване на повредите, чиято стойност на този
етап счита за 14 000 лв. Моли за присъждане и на направените съдебни разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа
в изменения му размер в последното открито съдебно заседание и се моли за
уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника З. „А.“ АД, в който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Признават се обстоятелствата,
че за процесното събитие при ответното дружество е
образувана преписка по щета № * и в хода на
ликвидационната дейност по преписката е извършен оглед на застрахованото МПС от
експерти на застрахователя и са описани констатираните увреждания по
автомобила. Твърди се, че по преписката била изготвена оценъчна експертиза,
която определила размера на дължимото обезщетение на 6228,12 лв., от които
6188,23 лв. били заплатени на 13.07.2018 г. на ищеца, а сумата от 39,89 лв. на
„М К. В.“ ООД на 08.08.2018
г. за извършената в сервиза диагностика. Навежда се довод, че съгласно
договорната клауза на т. 72 от Общите условия при частична щета на
застрахованото МПС, което към датата на начало на застраховката е на възраст
над четири години до дванадесет години, считано от датата на първа регистрация,
каквото е процесното (дата на първа регистрация 25.06.2008 г.),
застрахователното обезщетение се определя по един от следните начини, избран от
застрахования: 1) по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от
застрахователя, при условие, че е платена минималната премия, съгласно
действащата към датата на сключване на застраховката тарифа на застрахователя;
2) по представени оригинални фактури от друг сервиз след изричното писмено
съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност
на резервни части, сервизен час и на количеството и стойностна материалите за
боядисване, при условие, че е платена минималната премия съгласно действащата
към датата на сключване на застраховката тарифа на застрахователя или 3) по
експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. При тези
съображения ответникът счита, че съгласно договореното на процесния автомобил
не може да бъде извършен ремонт в официален за марката сервиз – БМВ, а
дължимото обезщетение следва да бъде определено по средни пазарни цени. Намира,
че посочените в представената проформа фактура, издадена от „М К.
В.“ ООД, официални за марката и модела цени за труд и
резервни части не са противопоставими за застрахователя, тъй като не отговарят
на средните пазарни цени, както би следвало да бъде определено обезщетението.
Оспорва се същата проформа фактура като годно доказателствено средство, тъй
като не се установявало авторството й и не представлявала документ. При
условията на евентуалност се поддържа, че е налице тотална щета на МПС по
смисъла на чл. 390 КЗ, като размерът на обезщетението следва да се определи
като от действителната му стойност към датата на събитието се приспадне
стойността на запазените части (останките). Излага се, че застрахователят не е
в забава за плащане на обезщетение, предвид обстоятелството, че не са налице
законовите изисквания за това, а именно - автомобилът не е свален от отчет на
основание тотална щета, съгласно изискването на чл. 390 КЗ, както и не е
представена актуална банкова сметка, ***. Оспорва се и претенцията на ищеца за
лихви, предвид акцесорния й характер и неоснователността на главния иск, както
и поради обстоятелството, че плащането не е изискуемо. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и присъждане на сторените
съдебни разноски, отправя се и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена
молба от от
процесуалния представител на ответната страна, с която заявява, че поддържа
направените доводи в отговора на исковата молба. Изразява становище по същество
на спора за отхвърляне на предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание третото лице помагач З. „Б.И.“ АД, чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на предявените
искове и моли за отхвърлянето им. Намира, че ответникът е изпълнил задълженията
си по сключената застрахователна полица точно и в срок и заплатеното
обезщетение покрива причинените вреди, позовавайки се на Методиката за уреждане
на имуществени претенции. По същество моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК по
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” от
23.08.2017 г. за притежавания от ищеца л.а.
марка „Б. *“, с ДР № *,
по застрахователна полица № * от *
г., със срок на действие от 23.08.2017 г. до 23.08.2018 г., както и че в
резултат на настъпило на 27.02.2018 г. ПТП са нанесени твърдените от ищеца
материални щети на МПС, констатирани от застрахователя при извършен оглед и
описани в опис-заключения по образувана преписка по щета № *
и на * г. е изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 6188,23 лв.
Видно от представената претенция за обезщетение по
чл. 380 от КЗ (л. 11), на 11.07.2018 г. ищецът е уведомил застрахователят за
настъпилото ПТП и е претендирал заплащане на сумата от 14000лв., посочвайки
банкова сметка ***.
От представената проформа фактура от 02.03.2018 г.,
издадена от „М К. В.“ ООД се установява, че сервизът
е предложил офертна цена за повредите в размер на 14262,82лв.
По делото са допуснати две съдебно-автотехнически
експертизи – първоначална и повторна такава, за установяване на стойността на
констатираните увреждания на процесния автомобил.
Съобразно първоначалната САТЕ общата
възстановителна застрахователна стойност е в размер на 17605,50 лева, средна
пазарна стойност – 19500 лева, а с намаляване на офертна цена е 18500лв. Общата
стойност на ремонта е 15358,78лв. Посочено е, че процесният автомобил е изкупен
на скрап за 393лв., а стойността, която би получил от продажбата на резеревни
части възлиза на сумата от 1750лв. При това е заключено, че е налице тотална
щата (стойността на разходите надвишават със 78,76% действителната стойност на
автомобила).
Съобразно допуснатата по делото повторна съдебно-автотехническа
експертиза, неоспоренa от страните, възстановителна застрахователна стойност е
в размер на 17597,92 лева. Действотелната стойност на процесния автомобил е
18850лв. Общата стойност на ремонта по средни пазарни цени възлиза на
15351,20лв. Посочено е, че процесният автомобил е изкупен на скрап за 195лв., а
стойността, която би получил от продажбата на резеревни части възлиза на сумата
от около 300лв. При това е заключено, че е налице тотална щата -стойността на
разходите надвишават със 70% действителната стойност на автомобила.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл. 405 КЗ, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие,
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както
и че вследствие на събитието е претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и
размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи.
В
тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в
срок, съответно правоизключващите и правонамаляващите си възражения, вкл.
твърдението си, че в чл. 72 от Общите условия към договор за имуществено
застраховане за застраховка „Каско“, обвързващи страните по договора, е
предвидено ограничение отговорността на застрахователя.
Прието
е за безспорно между страните на основние чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между страните е
сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” от
23.08.2017 г. за притежавания от ищеца л.а.
марка „Б. *“, с ДР № *,
по застрахователна полица № * от *
г., със срок на действие от 23.08.2017 г. до 23.08.2018 г., както и че в
резултат на настъпило на 27.02.2018 г. ПТП са нанесени твърдените от ищеца материални
щети на МПС, констатирани от застрахователя при извършен оглед и описани в
опис-заключения по образувана преписка по щета № *
и на * г. е изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 6188,23 лв.
Не
е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и
приетите заключения по допуснатата първоначална и повторна експертиза, се
установява настъпване на застрахователно събитие, като резултат от което са
настъпили вреди за ищеца. Застрахователят е извършил опис на щетите и е
образувал преписка по щета, т.е. същият е бил уведомен за застрахователната
претенция на ищеца.
От анализа на съобраните по делото доказателства, в
т.ч. от ангажираните специални знания се установява, че разходите за възстановяване
на увредения автомобил надхвърлят застрахователната сума, което обуславя извод,
че е налице тотална щета на застрахованото имущество. Тотална щета е налице при
увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават
70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието, какъвто именно е
настоящият случай.
При това спорният по делото въпрос е относно
дължимостта и размера на застрахователното обезщетение при наличие на тотална
щета на процесната вещ, като възраженията в отговора на исковата молба за
приложението на т. 72 от ОУ са неоснователни, доколкото разпоредбата урежда
взаимоотношения между страните при определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение при частична повреда на
автомобила, каквато в случая не е налице.
Съгласно трайната съдебна практика при определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието.
За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество ( в този смисъл решение № 235/27.12.2013г.
по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г.
на ВКС, II т. о. и други). При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
/в този смисъл и решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. №
1069/2010 год., ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009г. на ВКС
по т. д. № 156/2009г., I т. о., решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др./. С оглед даденото разрешение съдът не споделя възражението на
третото лице помагач относно приложимост на методиката при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение.
В хипотезите на тотална щета от
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие се
приспада стойността на запазените части. Представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията на увреденото пътнотранспортно средство е
ирелевантно за дължимостта застрахователно обезщетение, като това обстоятелство
е относимо единствено към въпроса за поставянето в забава на застрахователя да
изплати застрахователното обезщетение (в този смисъл решение № 44/02.06.2015 г.
по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, решение №59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г.
на ВКС и др.).
В случая съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено заключението по допуснатата повторна САТЕ, неоспорена от
страните, по което вещото лице е ползвало обективни източници и базирало заключението
въз основа на тях. Така определената от вещото лице пазарна стойност на
застрахования автомобил към момента на ПТП е 18850 лева. Съдът намира, че
обезщетението при предявен иска за заплащане на имуществени вреди следва да се
определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като същата не следва да се намалява с офертна цена,
която е различна от действителната стойност и зависи от волята на договарящите
страни. От посочената сума следва да се приспадне сумата от 195 лева,
представляваща цената, която може да се получи при предаване на автомобила за скрап.
В отговора на исковата молба се релевира
възражение за приспадане на стойността на запазените части, но не се съдържат
конкретни твърдения относно кои точно са те и тяхната стойност. Съобразно
заключение по повторната САТЕ към момента на изготвяне на заключението не може
да се установи състоянието на запазените части, за да се определи тяхната
годност, като единственият начин да се остойностят е предаването им на цветни
метали и/или автоморга, тъй като физическите лица не могат да извършват
продажба на авточасти втора употреба. Предложената цена би била около 300лв.
Съобразно обаче първоначалната експертиза по
САТЕ стойността, която би била платена от оторизирана продажба на употребявани
резервни части възлиза на 1750лв. В тази част заключението се базира на
задълбочено проучване на пазара и нормативната уредба относно определяне на
цените, поради следва да бъде кредитирано от съда. При това стойността запазените
части, която следва да бъде приспадната, възлиза на 1750лв.
По изложените съображения след приспадане на
посочената по-горе стойност за предаването на автомобила за скрап и приспадане
стойността на запазените части, дължимото застрахователно обезщетение възлиза
на сумата от 16905лева, от която по делото не е налице спор, че е заплатена
сумата от 6188,23лв, а остатъкът от 10716,77лв. не е заплатен.
Поради това претендираното обезщетение за
претърпени имуществени вреди от 9659,67
лева е основателно и искът следва да се уважи в пълен размер.
С оглед горните мотиви, основателна е
претенцията за заплащане на законната лихва от датата на исковата молба до
окончателно плащане на задължението. В настоящото производство не е заведена
претенция за присъждане на мораторна лихва от датата на увреждането, поради
което въпросът за дерегистрацията на автомобила не стои. Освен това, в конкретния случай, при определяне на размера
на обезщетението по предявената извънсъдебна щета, застрахователят не е
поддържал, че е налице “тотална щета“, не е определял обезщетението при
условие на „тотална щета“, съответно не е искал от увредения представяне
на удостоверение за дерегистрация на автомобила, нито му е предал такова
издадено от него, за да се извърши дерегестрацията, което изключва възможността
за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС. С поведението си самият застраховател се
е поставил в забава за заплащане на обезщетение, поради което последното се
дължи без допълнителни условия.
С оглед на изложеното сумата 9659,67 лева следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 12.02.2019г., до окончателното изплащане
на задължението доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл.498,
ал.3 вр.с чл.496 КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички доказателства
на застрахователя и с оглед обстоятелството, че застрахователят е отказал пълно
плащане на основание, различно от предвиденото в чл. 380, ал. 3 КЗ. В
допълнение, безспорно ответникът е разполагал с банкова сметка, ***страхователно обезщетение преди завеждане на делото, поради
което доводите на ответника в тази насока са неоснователни.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива (доказателства за заплатена
държавна такса от 312,47лв., заплатен депозит за САТЕ от 100 лв. и адвокатско възнаграждение
от 870лв.) на ищеца се следват разноски. Срещу заплатеното адвокатско
възнаграждение с отговора на исковата молба е релевирано възражение за
прекомерност от ответника, което е неоснователно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и като съобрази минималния размер на адвокатските
възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г., намира, че адвокатското
възнаграждение на ищеца не надвишава значително предвидения минимален размер.
Ето защо, на ищеца се следват
сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1282,47 лева.
Ищецът не е
внесъл по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху увеличения
размер на исковата претенция в размер на 73,92лв., поради което същият е
останал задължен за разноски, които следва да бъдат възложени в негова тежест,
на основание чл. 77 от ГПК. Събирането на тези разноски не се
извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът,
поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде
събрана по реда на чл.77 ГПК от
ответника. До внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната
разноски по см. чл.78, ал.1 ГПК, поради което за нея не може да бъде
ангажирана отговорността за разноски на ответника (в този смисъл Определение №104/09.02.2015 по дело №112/2015 на
ВКС, ТК, I т.о.; решение № 67 / 03.04.2014г. по гр.д. № 2944 / 2013г. на ВКС
и др.).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
А. Д. „А.“АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на Г.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 9659,67 лева (девет хиляди шестстотин петдесет и девет лева и
шестдесет и седем стотинки), представляваща разликата над признатото и
изплатено от застрахователя дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ по щета № *
за имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530“, с ДР № *, настъпили вследствие на ПТП на 27.02.2018 г. в гр. В.на
кръстовището на бул. „К.и Фр.“
и ул. „Я.М.“, представляващо
покрит застрахователен риск по застрахователна полица № *
от * г., до действително претърпените имуществени вреди на
ищеца, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното й заплащане, на
основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „З. А. Д. „А.“АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на Г.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1282,47 лева (хиляда
двеста осемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата от 73,92 лева (седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща
дължима държавна такса, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице
помагач „З.
„Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, на
страната на ответника „З. А. Д. „А.“АД.
Решението
в частта, в която е уважен осъдителният иск, подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
в частта, в която ищецът е осъден да заплати държавна такса, има характер на
определение по чл. 77 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: