Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 29.12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 117
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2019–0048813 от 14.11.2019 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите е наложено на „М.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
*************, ЕИК*********, представлявано от управителя Ф.А.А., административно
наказание на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите – имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя
А. и процесуалният им представител адвокат В.Н. *** са го обжалвали, като незаконосъобразно
издадено. В жалбата се изтъква, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че след приключване на
проверката е била извикана в КЗП Ловеч, за да представи регистър за рекламации
и където ѝ било заявено, че проверката ще приключи само с предписание,
без да се налага санкция. Затова и била много озадачена, когато получила
наказателно постановление.
По-нататък в жалбата са развити доводи за наличието на предпоставки за
определяне случая като маловажен и основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Счита,
че констатираното нарушение е формално, от него не са настъпили вредни
последици, поради което не представлява обществена опасност. На тези основания
моли да бъде отменено наказателното постановление. Изтъква и доводи за това, че
въобще не е бил осъществен съставът на вмененото на дружеството нарушение, тъй
като е бил поддържан регистър на предявените рекламации, но същия в момента на
проверката се е намирал на адреса на управление на дружеството, а не в обекта,
тъй като съвсем наскоро е започнала дейност. Твърди, че е заявила това на
проверяващите, но те ѝ отговорили, че трябва да закупи друг регистър,
който да стои в обекта. Позовава се в тази връзка на разпоредбата на чл.127,
ал.4 от ЗЗП.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се
представлява от адвокат В.Н. от ЛАК, който пледира за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Поддържа жалбата, като развива
подробни доводи обосноваващи тезата на жалбоподателя за маловажност на извършеното
нарушение и че не е било необходимо още при първо такова да бъде санкционирано
дружеството. Претендира на дружеството да бъдат присъдени направените по делото
разноски, като прави и възражение за прекомерност в случай, че и въззиваемата
страна претендира такива.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили
са писмено становище на представляващия ги по пълномощие юрисконсулт Борисова
/л.29-31/, в което се навеждат подробни доводи по законосъобразността и
обосноваността на издаденото НП. Пледират жалбата да бъде оставена без уважение
и се потвърди постановлението. Правят възажение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, като изтъкват, че делото не представлява
фактическа или правна сложност. В случай, че жалбата бъде отхвърлена,
претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите К.С.И. и Г.П.Б., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
:
„М.А.” ЕООД било със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, *********ап.24,
ЕИК********* и се представлявало от управителя Ф.А.А.. Дружеството стопанисвало
търговски обект – баничарница в гр.Ловеч, ж.к.„Ч.б., УПИ 1. В обекта се
предлагали да продажба 3 вида закуски, боза, айран и безалкохолни напитки.
На 18.10.2019 г. в обекта на дружеството била извършена проверка от
служители на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе
– свидетелките К.И. и Г.Б.. По време на проверката присъствала и управителя на
дружеството Ф.А.. По време на проверката бил изискан регистър на предявените
рекламации, но такъв не е бил представен от управителя. В обекта имало поставен
и работещ ЕКПФП, видно от приложения към констативния протокол фискален бон /л.14/.
За резултатите от проверката свидетелката К.И. съставила констативен протокол 2019
№ К – 2652826 от 18.10.2019 г. /л.13-14/, в присъствието на управителя на
дружеството Ф.А.. Тя също подписала протокола.
В съставения констативен протокол бил поканен управителя или упълномощено
от него лице да предоставят в офиса на комисията регистър за предявените
рекламации.
На 29.10.2019 г. в комисията се явила управителката на дружеството Ф.А., която
представила на свидетелката К.И. регистър на предявените рекламации /л.12/,
започнат на 29.10.2019 година. Съставен бил протокол за проверка на документи №
К-0123044/29.10.2019 г. /л.11/, като приложение към по-горе цитирания протокол
и който бил подписан от управителя А.. В задължителните предписания на този
протокол било отразено, че за в бъдеще да не се допускат нарушения по ЗЗП.
В резултат на така описаните действия, свидетелката К.И. приела, че към 18.10.2019
г. търговецът няма и не поддържа регистър на предявените рекламации. Приела
това за нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от Закона за защита на
потребителите, поради което съставила на дружеството АУАН № К-0048813/29.10.2019
г. /л.9-10/, в присъствието на управителя Ф.А.. Като свидетел при установяване
на нарушението и по съставянето на акта се подписала Г.Б.. Актът бил подписан
от управителя АладжоваНейков, като в графата „възражения по акта” тя вписала
молба да не ѝ се налага санкция, тъй като обекта е нов, започнал е работа
от месец септември и не е знаела, че трябва да има такъв регистър. Посочила е,
че веднага го е закупила и представила.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е било подавано писмено
възражение от „М.А.” ЕООД срещу така съставения АУАН.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като приетата в АУАН фактическата обстановка изцяло била
възприета и от наказващия орган, който също квалифицирал установеното като
нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП и наложил на дружеството предвидената
за това нарушение имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.222
от ЗЗП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган видно
от заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на комисията за защита на
потребителите /л.16/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно Заповед № 356 ЛС/22.04.2015 година /л.15/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление
на формално основание. А и такива само бланкетно са наведени в жалбата, без
обаче да е конкретизирано в какво се изразяват.
Следва да се посочи, че правилно, както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, като дата на извършване на нарушението е
посочена 18.10.2019 г., т.е. датата на проверката, когато същото е било
установено. В случая се касае за осъществено т.нар. „продължено административно
нарушение”. При него нарушителят непрекъснато осъществява състава на
административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие,
предписано от закона.
От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по
безспорен и категоричен начин, че от дружеството жалбоподател, стопанисвайки търговския
обект в гр.Ловеч, са осъществили състава на вмененото им в АУАН и обжалваното
НП нарушение. Разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължава търговците да
поддържат регистър на предявените пред тях или на упълномощените от тях лица
рекламации. Изводът от така цитираната разпоредба е, че законодателя не е въвел
категоричното задължение въпросния регистър да се поддържа непременно в
търговския обект, в какъвто смисъл са и изложените в жалбата доводи. Аргумент
за това е и нормата на чл.127, ал.4 от ЗЗП, според която, приемането на
рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е
закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца
или на друго място, посочено от търговеца. Характерно за разглеждания случай
обаче е, че адреса на търговския обект и този по седалището и адреса на
управление не съвпадат. В разглеждания казус актосъставителят и наказващия
орган са приели, че в момента на проверката – 18.10.2019 г., търговецът въобще
не е имал създаден регистър на предявените рекламации. При проверката, на която
е присъствала и управителя на дружеството е било констатирано, че в обекта не
се поддържа регистър на предявените рекламации, като проверяващите са дали
възможност такъв допълнително да бъде представен, явно отчитайки разпоредбата
на чл.127, ал.4 от ЗЗП. При документалната проверка на 29.10.2019 г., на която също
е присъствала управителя на дружеството Ф.А. е бил представен такъв /л.12/,
като на него е било отбелязано, че е започнат на същата дата – 29.10.2019 година.
В тази връзка, наведените с жалбата твърдения, че регистър се е поддържал на
адреса по седалището на дружеството, но при проверката им е било заявено, че
трябва да имат такъв и в търговския обект, останаха недоказани в хода на
делото. Разпитаните по делото свидетелки И. и Б. не сочат да са давали подобни
указания на управителя на дружеството. Не е имало пречка, ако регистър на
предявените рекламации действително се е поддържал по адреса на управление на
дружеството, то същият е можело да бъде представен в хода на съдебното
следствие, но доказателства в този смисъл не бяха ангажирани от жалбоподателя. Нещо
повече – при съставянето на АУАН, в който ясно е бил формулиран състава на
извършеното нарушение, управителя на дружеството е посочил, че не е знаела, че
трябва да има такъв регистър и че веднага го е закупила и представила, т.е. напрактика
се е съгласила с констатациите, че до 18.10.2019 г., стопанисвайки търговския
обект, дружеството не е поддържало изискуемия по закон регистър на предявените
рекламации. Наказателното постановление е било издадено на 14.11.2019 г., т.е. две
седмици след съставянето на АУАН, през което време от дружеството-жалбоподател отново
са имали възможност да представят доказателства, че са поддържали регистър към
датата на проверката в магазина.
Изложеното по-горе обосновава извод за осъществено от обективна страна на
признаците на състава на нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП и правилно, както
актосъставителят, така и наказващия орган са го квалифицирали по този текст от
закона. „М.А.” ЕООД, извършвайки търговска дейност в стопанисвания от него обект
в гр.Ловеч е следвало да действа с необходимата грижа и да поддържа регистър на
предявените рекламации, като съществена част от защитата правата на
потребителите и гаранция за безопасността и качеството на стоките и услугите.
Вмененото му с разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП задължение не е било
изпълнено, като извършваната търговска дейност е била осъществявана без да се
поддържа такъв регистър до момента, когато му е била извършена проверка от
органите на КЗП. Ето защо, обосновано, в съответствие с материалния закон е
била ангажирана отговорността на дружеството по чл.222 от ЗЗП.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана
в минималния предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че
нарушението е било извършено за първи път.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на
съдебните прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да
е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на
чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага
само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се
установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по
делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административнонаказателният
процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно
нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на
съответната административнонаказателна норма, във всички случаи е въпрос само
на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в
административнонаказателното производство преценката относно наличие на
основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган,
като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването
му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на
законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. В настоящият случай,
въпреки, че няма данни в тази насока (освен посочването на това обстоятелство в
съставения АУАН), съдът прие, че нарушението е извършено за първи път, тъй като
и наказващия орган е наложил минималния размер на предвидената в закона
санкция. Но не е съобразил обстоятелството, че все пак търговецът е коригирал
веднага след проверката липсата на регистър на предявените рекламации и както
се посочи и в установената фактическа обстановка – още преди съставянето на
АУАН е преустановил нарушението. Освен това, следва да се има предвид, че проверката
в магазина на търговеца е била комплексна и други нарушения по ЗЗП не са били
констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро
проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено
поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на потребителите.
Няма данни наказващият орган да е съобразил също така и имотното състояние
на нарушителя, съгласно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По делото няма
ангажирани доказателства в тази насока, но от характера на предлаганите стоки,
себестойността им, големината на търговския обект и местонахождението му може
да се направи до голяма степен обосновано предположение, че оборотите в обекта
на търговеца не са били големи, респективно и печалбите. На този фон, не без
значение е и обстоятелството, че с бездействието си жалбоподателят не е имал за
цел да укрие доходи или забави някакво плащане към фиска или пък да увреди по
някакъв начин правата на потребителите, напротив, както се посочи по-горе, при
проверката не е имало констатирани други нарушения. Нарушението е формално, от
него не произтичат преки вредни последици за потребителите, тъй като липсата на
регистър на предявените рекламации е установена в следствие на рутинна проверка
от органите на КЗП, е не по сигнал на потребител, на когото по някакъв начин е
било препятствано правото да подаде рекламация. Не без значение е и
обстоятелството, че търговският обект е започнал да функционира около месец
преди проверката, което обстоятелство е било посочено и във възраженията по
съставения АУАН, а и самото дружество, видно от справката в публичния търговски
регистър е било учредено и регистрирано също съвсем скоро, на 01.07.2019
година. Поради това и логично стоят доводите на жалбоподателя, макар и
изискването за поддържане на регистър на предявените рекламации да е изрично
визирано в закона, че не е знаела за него, което още веднъж води до извода за
проявена по-скоро небрежност и неопитност при воденето на търговска дейност. Затова
и една такава санкция, макар и в минимален размер, би била необосновано тежка и
несъразмерна на извършеното.
Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав стигна
до извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на инцидентен
пропуск на търговеца, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи
по някакъв начин установения от ЗЗП ред и с това да увреди правата на
потребителите. Не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства,
нарушението както се посочи по-горе е извършено за първи път.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като
поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на
обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел
предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в
съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил
материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е
било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага,
още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, която макар и в
минимален размер е достатъчно висока за търговец като жалбоподателя, който явно
не реализира големи обороти.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
следва да бъде осъдена Комисията за защита на потребителите гр.София,
представлявана от председателя Димитър Маргаритов, да му заплати направените по
делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в
размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
№ 17356 от 31.03.2020 г. /л.37/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер,
независимо от направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност по
реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй
като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2019
- 0048813 от 14.11.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция със седалище гр.Русе към Комисията за защита на потребителите гр.София,
с което е наложено на „М.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
*************, ЕИК*********, представлявано от управителя Ф.А.А.,
административно наказание на основание чл.222 от Закона за защита на
потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.127, ал.2 от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр.София, представлявана от председателя
Димитър Маргаритов, да заплати на „М.А.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ************, ЕИК*********, представлявано от управителя Ф.А.А.,
сумата 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :