Решение по дело №3770/2009 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              ,10.03.2010 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на шестнадесети февруари през двехиляди и десета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар М.К.

като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №3770 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Подадена е искова молба от В.Л.Х., с ЕГН ********** *** против А.С.Х., с ЕГН ********** ***, в която ищцата твърди, че видно от удостоверението за граждански брак е, че такъв с ответника са сключили на 23.12.1978 год., който е първи по ред за него и втори по ред за нея. От брака си имат родено едно дете – А. А. Х., роден на *** год., с ЕГН **********, който в момента е навършил пълнолетие. Твърди също, че явно съпругът й не е бил готов за брачния живот, тъй като още от самото начало проличало лекомисленото му отношение към брака и семейството. Започнал да играе комар, вследствие, на което проигравал всичките им пари, които постъпвали в семейството. Той не се променил и след раждането на детето им А. през 1984 год., което го задължавало да бъде още по-отговорен. Вместо да престане и започне да осигурява необходимите за правилното му отглеждане и възпитание средства, той продължил да играе комар. Грижел се само и единствено за себе си, но не и за семейното им благополучие. В резултат на това изгубили всичко, което ищцата била създала с толкова усилия и труд. Виждайки, е съпругът й е непоправим, един ден през месец декември 1990 год. го напуснали окончателно с детето, с което се установили да живеят при баща й в гр.С., а съпругът й останал да живее в гр.П. Оттогава живеели фактически разделени, ищцата в гр.С., а ответникът – в гр.П., без да поддържат никакви отношения, напълно отчуждени един от друг. Така по вина на ответника в брака им настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с оглед, на което моли съда да постанови решение, с което прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна вина на ответника. За да не се разграничава от детето и тъй като вече 30 години носи фамилното име – Х., с което е известна в обществото, държи и за в бъдеще да подължава да носи фамилното име Х.. Тъй като към момента детето й Антони Анастасов Х. е навършил пълнолетие, в исковата си молба, не поставя на обсъждане въпроса за неговото местоживеене, упражняването на родителските права спрямо него, неговата издръжка и личните му отношения с бащата. Пред тях въпрос за ползване на семейно жилище с ответника не стои, тъй като жилището, в което живеели до фактическата им раздяла, отдавна не е тяхна собственост. Не претендира ответникът да й заплаща издръжка след прекратяването на брака им. Моли съда да осъди ответника да й заплати разноските, които ще направи по повод на този процес – съдебно деловодни и адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. Не е взето становище по основателността на иска и не са представени доказателства.

Така предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно заседание от ищцата лично и от пълномощника й – адвокат С. Ч. от П. адвокатска колегия. Молят съда да уважи исковите претенции. Излагат доводи в пледоарията по същество.

Ответникът, редовно призован, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание и не изпраща свои представител. Не взема становище по съществото на правния спор. Не ангажира доказателства.

            Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

            Безспорно е, че страните по делото – ищцата и ответника - са съпрузи, сключили граждански брак на 23.12.1978 год. в гр.П., за което е съставен Акт за граждански брак №865 от 23.12.1978 год. на ГНС-гр.П.. От брака си, съпрузите имат родено едно дете – син А. А. Х., роден на *** год., с ЕГН **********, понастоящем пълнолетен.

            От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Й. В. се установява, че съпрузите са разделени вече 20 години и че през това време бракът им не е консумиран. Според свидетелката, ответникът е комарджия и играе комар от дълги години – още от преди да се разделят с ищцата, като и досега продължава с тази си дейност. Ответникът прахосал и пропилял много пари на ищцата от притежаваните от нея навремето чейндж бюро и заведение. Това била основната причина съпрузите да се разделят. Освен това ответникът имал и безразборни връзки с по-млади сервитьорки.  След раздялата, ответникът останал да живее в гр.П., а ищцата, заедно с детето отишла да живее в гр.С.

            По делото е представена и приета писмена декларация от ответника, с нотариална заверка на подписа му, с която декларира, че дава изричното си съгласие, след развода им, съпругата му В.Л.Х. да запази фамилното си име, а именно Х..

            При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:           

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че между страните по делото – ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност  е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

В настоящото производство съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ответникът. Категорично се установи, че той по време на брака не е полагал необходимите усилия за благополучието и добруването на семейството си – на съпругата си и сина си. Играел е комар и е пропилявал семейните доходи, включително и тези реализирани от ищцата от дейността на притежаваните от нея два търговски обекта – бюро за обмяна на парични средства и заведение. Освен това е имал и редица извънбрачни връзки с по-млади жени. Всичко това, като свои естествен завършек, е довело до фактическата раздяла на съпрузите преди двадесет години. 

По отношение на семейното жилище, ищцата е посочила в исковата си молба, че пред нея и съпругът й въпрос за ползване на семейното жилище не стои, тъй като жилището, в което са живеели до фактическата си раздяла отдавна не е тяхна собственост.

            След прекратяването на брака, ищцата желае и следва да носи брачното си фамилно име Х.. В този смисъл е налице и изрично съгласие на съпруга й в приетата по делото писмена декларация, с нотариална заверка на подписа му, от 15.02.2010 год.  

            Страните не са заявили претенции за заплащането на издръжка помежду си, след прекратяването на брака им, поради което такава не следва и да си дължат.

Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на П. районен съд допълнителна ДТ в размер на 25 лева.

При този изход на делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по воденето на делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 525 лева.

По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш         И:

           

ДОПУСКА РАЗВОД между В.Л.Х., с ЕГН ********** *** и А.С.Х., с ЕГН ********** ***, сключили граждански брак на 23.12.1978 год. с Акт за граждански брак №865/23.12.1978 год. на ГНС-гр.П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ОТВЕТНИКЪТ  А.С.Х., с ЕГН **********.   

ПОСТАНОВЯВА, след прекратяването на  брака,  ищцата В.Л.Х., с ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име Х..

            Пред съпрузите въпрос за ползване на семейното жилище не стои, тъй като жилището, в което са живеели до фактическата им раздяла, отдавна не е тяхна собственост.

            След прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

ОСЪЖДА А.С.Х., с ЕГН ********** да заплати на В.Л.Х., с ЕГН ********** направените от нея разноски по делото в размер общо на 525 лева.

ОСЪЖДА А.С.Х., с ЕГН ********** да заплати по сметка ***а ДТ в размер на 25 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: