РЕШЕНИЕ
№260206/11.2.2021г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На първи февруари Година две хиляди двадесет и първа
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2807 по описа на съда за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.М.С. – ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 20-0442-000456/ 22.06.2020г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР -Варна, с което
са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - „Глоба”
в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата
се твърди, че постановлението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, че е издадено при
неизяснена фактическа обстановка и при
нарушение на материалния закон, че при определяне на наказанието не е
била взета предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и др. Поради тези и други съображения се иска
отмяна на постановлението
В съдебно заседание , въз. С.,
редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д. пледира
постановлението да бъде отменено в пункт 2, тъй като описаното в него деяние не
е било извършено умишлено, както и защото спрямо същото материалния закон е бил
приложен неправилно.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител.Постъпили са писмени бележки, с които депозираната жалба се
оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се
иска постановлението да бъде
потвърдено.Прави се искане за присъждане на юрисконсутско
възнаграждение , а в условията на евентуалност- присъждане на адвокатско
възнаграждение в минималния предвиден размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2020г. въз.С. управлявал
л.а. „ Дачия Сандеро“ с рег. № СВ 89 87
ВР, собственост на Община-Варна. Около 11.15 часа той в изпълнение на
служебните си задължения се намирал на ул.“Мара Гидик“,
където на № 70 живеел св. Т.С.. Въззивникът заедно с
колегата си предупредили св.С., че следва да премести струпани строителни
материали на тротоара пред къщата му. След това потеглили с автомобила. В
горния край на улицата в този момент се извършвали ремонтни дейности от екип на
„В и К“ – Варна. За това въз.С. потеглил на заден ход, за да излезе от улицата.
При това движение на зад обаче той ударил л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № В 28
87 МТ, собственост на Я.М., който бил паркиран пред двора на св.С..Въззивникът веднага слязъл от колата и огледал причинените
щети. Автомобилът на Община-Варна бил с охлузена броня в задната дясна част, а
другия с пукнат заден десен стоп. Това се случило в присъствието на св.С.,
който направил знак с ръка на въз.С. да потегля и му казал, че „ няма нищо“.За
това и въззивникът напуснал мястото. Всички тези
действия били видени от св.П.А., който се намирал на терасата на жилището си.
Той знаел, че автомобила не е собственост на св.С., а на Я.М..За това и
по-късно същият ден когато я видял, й казал за пътно-транспортното
произшествие, в което по колата й били причинени щети.Поради това и на
08.05.2020г. М. подала жалба до ІVРУ-Варна, в която описала причинените по
колата й щети и предадените й от св.А. данни за това, че другия автомобил е бил
на кметството и че след удара св.С. е казал на водача да тръгва, с което създал
впечатление че ударената кола е негова. По този повод била извършена проверка и
бил установен автомобила, участвал в произшествието и неговия водач-въз.С..
На 08.05.2020г. св. Д.А.- мл.
автоконтрольор при ІV РУ-Варна , съставил против въз.С. акт за установяване на
нарушение за
това, че при движение на заден ход е блъснал паркирано превозно средство ,
възникнало ПТП с материални щети и че е напуснал мястото без да уведоми
съответната служба за контрол.
Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.40 ал.1 от ЗДП и
чл.123 ал.1 т.3 б.”а” от ЗДП. Бил
изготвен и протокол за ПТП, в който били описаните установените по превозните
средства деформации При личното предявяване на акта въз.С. посочил, че има
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
той депозирал писмени възражения,
в които посочил, че поради големия наклон на улицата управлявания от него
автомобил потеглил леко назад, а ударения автомобил е бил паркиран неправилно и
затруднявал движението на превозните средства.Били наведени и доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила.Във връзка с постъпилите
възражения били снети сведения от св.А. и такива от въз.С., който не отрекъл,
че е управлявал автомобила и при движение на заден ход леко е ударил другата
кола.Посочил, че тя е била паркирана неправилно, тъй като половината й била на
улицата, а другата половина на тротоара.Въз.С. посочил още, че щетите били
видени от св.С., пред чиято къща възникнало произшествието и той казал на
въззивника „ няма нищо, давай, давай“, с което създал
впечатление у него, че той е собственик на паркираната кола.Поради това и въз.С.
разбрал, че свидетеля нямал претенции за щетите и потеглил. В хода на
проверката била изготвена и докладна записка, в която било посочено, че в
разговор с полицейски служител св.С. се „ кълнял“, че не бил видял настъпило
произшествие.След така проведеното разследване, нарочна комисия дала становище,
че възражението на въззивника е неоснователно и предложила да бъде издадено
наказателно постановление за нарушения на чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 от
ЗДП.
Въз основа на съставения акт и описаното становище против въз.
С. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 20-0442-000456/ 22.06.2020г., в което наказващият орган приел изцяло
описаните в акта фактически констатации, както и правната квалификация на
нарушенията.За това по чл.40 ал.1 от ЗДП
на въззивника било наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП, а за това по чл.123 ал.1 т. 3 б.”а” от ЗДП- „Глоба” в размер на 50 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Д.А. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира. От тях се
установи, че произшествието е възникнало
при движение на заден ход, както и че водача го е напуснал без да уведоми
КАТ.За правилното изясняване на фактическата обстановка съдът допусна до разпит
и св.П.А. и св.Т.С..От показанията на св.А., които са логични, последователни и
непротиворечиви, стана ясно, че произшествието е възникнало пред къщата на св.С.,
който бил направил знак с ръка на служителите на Общината да потеглят.Св.С. пък
от своя страна не отрече да е направил такъв знак, но заяви, че това е станало
в потвърждение на намерението му да изпълнени дадените му от общинските
служители предписания за разчистване на тротоара.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление 20-0442-000456/ 22.06.2020г.
е издадено от компетентен орган - от
Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. То е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Депозираните след
предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни.
Наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
По
пункт 1 от наказателното постановление :
Съдът намира, че правилно административно-наказващият
орган е констатирал нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че въз. С. се е движел на заден ход по ул.“ Мара Гидик“. Установено и че зад автомобила на въззивника,
пред № 70, е имало паркирано превозно средство, като при
движението на заден ход между двата автомобила е възникнало съприкосновение, в
следствие на което са били причинени деформации съответно в предната и задната
част на колите. Тези обстоятелства не се и оспорват. Разпоредбата на чл.40 ал.1
от ЗДП предвижда, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.В случая въз.С. не е изпълнил именно това си задължение, като
обстоятелството дали другия автомобил е бил паркиран неправилно е ирелевантно и
не води до отпадане на неговата отговорност. С оглед на това съдът намира за безспорно установено, че въззивникът
е допуснал нарушение на чл.40 ал.1 от
ЗДП, в следствие на което е причинил ПТП.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП е предвидено
наказание за водач на МПС който нарушава правилата за движение назад, каквото
виновно поведение в случая е налице. Правилно е било наложено наказание „Глоба”
в размер на 20лв., като същият е императивно предвиден в закона.
Поради това съдът намира, че
наказателното постановление в пункт 1 е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По
пункт 2 от наказателното постановление:
Второто вменено във вина на въззивника нарушение е
такова по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДП.Тази норма предвижда, че водача на
превозно средство, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди следва да
окаже съдействие за установяването им. Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДП пътно-транспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на превозното
средство и е предизвикано повреда на ППС
или други материални щети.От писмените доказателства по делото безспорно се
установява, че в следствие на нарушението на чл.40 ал.1 от ЗДП, са били
причинени вреди на автомобила, собственост на Я.М.. Не е доказано обаче, че въз. С. умишлено не е
изпълнил задължението си като участник в ПТП. За да направи този извод съдът
съобрази събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно
показанията на св.А., който е бил очевидец на случилото се.От тях, както и от
приложените по преписката обяснения и докладни записки се установява, че
произшествието е настъпило пред къщата на св.С., който е направил знак с ръка на въз.С. да продължи движението си след
това.По този начин у въззивника е било създадено впечатление , че не е
необходимо да остане на място и за случилото се да бъдат информирани
съответните органи.Поради това съдът намира, че нарушението, вменено във вина на въз. С.
не е доказано от субективна страна, доколкото за да бъде едно деяние
административно нарушение то същото на основание чл.6 ал.1 и ал.2 от ЗАНН
следва да бъде извършено умишлено, респективно виновно.
На следващо място съдът установи, че
при съставяне на акта и при издаване на постановлението е допуснато нарушение
на процесуалните правила.От фактическа страна е посочено, че въз.С. е напуснал
ПТП без да уведоми КАТ.Тези факти са били квалифицирани като нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДП, с която
участника в ПТП с причинени материални щети е задължен да окаже
съдействие за установяване на вредите от ПТП. Такива обстоятелства обаче не са
били описани нито в акта, нито в постановлението. По преписката е приложен
протокол за ПТП, в който очевидно със съдействието на въз.С. , са били описани
причинените и по двете превозни средства материални щети.Поради това съдът
намира, че в случая е било допуснато нарушение на процесуалните правила,
доколкото на въз.С. е било наложено наказание за нарушение, което от една
страна не е описано от фактическа страна, а от друга не е извършено виновно.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното постановление
в пункт 2 е неправилно и незаконосъобрано и като
такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и като взе
предвид, че не е направено искане за присъждане на разноски от страна на
въззивника, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0442-000456/
22.06.2020г. на Началника на сектор в ІV РУ при ОД-МВР -Варна, с което на С.М.С.
са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - „Глоба”
в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, като го ОТМЕНЯ в пункт 2 , с който на С.С. е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1месец на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: