Р Е Ш Е Н И Е
№10
гр. Перник, 10.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря А.М. и прокурор Росица Ранкова при Окръжна прокуратура –Перник, по докладваното от съдията Георгиева КАНД № 770 по описа за 2020г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Я.К.,***,
чрез пълномощника му адвокат А.С., от АК–Кюстендил, против решение № 260051 от
08.10.2020г. на Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 604 по описа на съда
за 2020г.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-0348-000539 от 27.08.2019г., издадено от началник Група
в РУ–Дупница към ОД на МВР–Кюстендил, с което на К.Я.К., за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 предл. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), са наложени административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от
24 (двадесет и четири месеца).
В жалбата се сочи, че решението е постановено в
противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуални
правила. Твърди се наличие на касационни основания за отмяна на обжалвания
съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН, като се излагат доводи, че районният съд не е взел предвид допуснати
в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. По същество се твърди,
че е използвано техническо средство, което не е преминало последваща проверка
за техническа изправност към датата на
извършване на проверката; че са извършвано многократни опити от наказания водач
да издиша въздух в дергера; че използвалият техническото средство служител на
Първо РУ – Дупница към ОД на МВР – Кюстендил не е преминал обучение за работа с
дрегера; че при извършване на процесната проверка за употреба на алкохол на
проверявания водач не били разяснени правата по чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г.; че актът и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН поради направено в двата акта непълно и неточно
описание на процесното нарушение, а в тези им части съдържанието им се разминава; че в НП неправилно в кумулация са изписани и
трите хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; че в акта и НП не са посочени
законовите разпоредби, нарушени виновно; че в акта и НП е описано, че
наказаният водач управлява МПС след употреба на алкохол; че преди издаване на
НП не е взето направеното срещу съставения за процесното нарушение акт
възражение срещу последния. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени
решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като
отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното на 27.01.2021г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба с характер на писмени бележки, в които се поддържат изложените в касационната жалба аргументи и се иска решението да се отмени, делото да се реши по същество чрез отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна –Ру-Дупница при ОД на МВР-Кюстендил редовно призована не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Административен съд – Перник, след като извърши
проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по
допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С НП № 19-0348-000539 от 27.08.2019г. началник Група в РУ–Дупница към ОД на МВР–Кюстендил, е наложил на К.Я.К. в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № КН *** ВА, собственост на В. Г., административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири месеца) за това, че на 10.08.2019г., около 02:15 часа в гр. Дупница, ж.к. „***“, при извършена проверка от контролни полицейски органи, е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол – Алкотест 7510 с фабр. № 0269, тъй като не дава качествена проба, като умишлено прекъсва подаването на въздух, както и не е изпълнил предписание за медицинско изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд–Дупница. С решение № 260051 от 08.10.2020г., постановено по АНД №
604/2020г., при повторно разглеждане на делото след връщането му от
Административен съд–Кюстендил, Районен съд–Дупница е потвърдил наказателното
постановление.
За да постанови този резултат районният съд, след
събиране и анализ поотделно и съвкупно на приобщените по делото доказателства,
е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на посочените в НП
дата и към посочения час, в гр. Дупница, ж. к. "***", на кръстовището
между бл. № 82 и бл. № 77, с посока на движение към ул. "***",
касаторът – водач на лек автомобил "***“ с рег. № КН *** ВА, бил спрян за
проверка от полицейски автопатрул, при което полицейските служители забелязали,
че водачът е видимо пиян и лъха силно на алкохол. При изпробването му за
употребата на алкохол с техническо средство Алкотест 7510, с фабр. № 0269,
жалбоподателят, който първоначално отказал изобщо да бъде изпробван за алкохол,
след предявяване на техническото средство от служителите на МВР, започвал на
няколко пъти опити да даде проба, при което вкарвал малко и недостатъчно
количество въздух, както и умишлено прекъсвал процеса на издишане в апарата.
При всеки опит, поради наличното недостатъчно количество въздух за анализ,
вкарван от жалбоподателя в дрегера, техническото средство не отчитало извършена
проба, а отчитало грешка с издаване на звуков сигнал. След това му бил издаден талон за изследване с № 0017481.
Талонът бил връчен лично, срещу подпис на К.К. на 10.08.2019г., в 02:50 часа, с
указания за явяването му във ФСМП–гр. Дупница до 30 минути от връчването. В
талона за изследване жалбоподателят сам се подписал на т. 2, която указва
избора му да бъде изследван за употреба на алкохол с медицинско и
химико-токсикологично изследване на кръв.
На водача бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
който акт му бил връчен на място срещу подпис, а в акта същият отбелязал като
възражение, че дал проба на апарата 4 пъти, като и при четирите пъти
техническото средство отчело "000, грешка". Водачът бил отведен от
полицейските служители до ФСМП–гр. Дупница, за да даде кръвна проба за
химико-токсикологично изследване. Явяването му в лечебното заведение било
отбелязано в журнала на ФСМП от дежурния лекар д-р Полянов, който съставил
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол. В това време К. изрично заявил пред д-р Полянов и единия от
полицейските служители своя отказ да му бъде взета кръвна проба за изследване с
мотиви, че има изтъняване на червата и на стомаха и че не може да му бъде взета
никаква проба. Отказът бил вписан от медицинското лице в съставения протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, както и в журнала на ФСМП
– гр. Дупница.
При така установеното от фактическа страна, след
извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност, районният съд е
приел, че проведеното по издаване на процесното НП производство е протекло без
допуснати съществени процесуални нарушения, водено е от компетентни органи,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити, а описанието на нарушението в НП и АУАН, съдът е намерил, за напълно
достатъчно за безспорното му установяване. Районният съд е направил извод и за
правилно приложен от наказващия орган материален закон. Основал се в приетото
за установеното по фактите и след като взел предвид всички възражения на наказаното
лице, решаващият първоинстанционен състав е приел, че в процесния случай
законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 173, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
във вр. с чл. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., като съответно на водача наложени са предвидените и в
точно установен размер административни наказания.
Решението е правилно.
По доводите в жалбата:
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Дупница фактическа обстановка. Същата напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. Взети предвид при постановяване на съдебния акт са и всички възражения на наказаното лице, като неприетите са съответно мотивирани. Предвид изложеното съставът намира, че не са допуснати процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство.
В тази връзка неоснователни са доводите свързани с
техническата изправност на използваното за установяване на процесното нарушение
техническо средство. Районният съд мотивирано и основано в събраните необходими
е отхвърлил като неоснователно това възражение на наказаното лице. Оценката на
доказателствената съвкупност се споделя изцяло от касационния състав – по
делото е доказано, че използваното на 10.08.2019г. за установяване на
процесното нарушение техническо средство АЛКОТЕСТ 7510, с фабр. № 0269, е било
технически изправно и пригодно, като преминало успешно последваща (след ремонт)
проверка за съответствие с одобрения тип, валидна от дата 03.07.2019 година и
за период от 6 месеца, съгласно заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на
ДАМТН, издадена на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с чл. 10в, ал. 2, т. 1 от
Закона за измерванията, обн. ДВ, бр. 82 от 05.10.2018г., публично достъпна и на
интернет страницата на ДАМТН. При контрола на средството за измерване е
установено съответствието му с техническите и метрологичните изисквания
към него, съответно неговата годност да бъде използвано за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта по реда, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017г.
Неоснователно е и изложеното в жалбата за
многократно извършвани от страна на проверявания водач опити да издиша въздух в
дрегера, касателно изводите на решаващия
първоинстанционен състав, че водачът е препятствал даването на качествена
проба. На наказаното лице не е вменено, че не е издишвал въздух в дрегера.
Вменено му е, че умишлено не е подавал достатъчно въздух при тестването му с
техническото средство, с което не е дал годна проба, такава, че апаратът да я
отчете. Следва да се има предвид, че анализаторът на алкохол в дъха е
техническо средство, предназначено да определя концентрацията на етилов алкохол
в издишвания от белите дробове въздух (чл. 765 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМТ)). Съгласно чл. 767
от НСИКПМТ анализаторът извършва измерване само ако взетата проба се приема за
представителна по отношение на издишания от белите дробове въздух, а апаратът не
трябва да отчита резултат, при прекъсване на потока от въздух. Резултатът е
установим чрез показателите на техническото средство, което в случая не е
генерирало резултат за качествено извършена проба при процесната проверка към
посочения час на извършването й (разпечатка на л. 14 от АНД № 604/2020 г.) В
този смисъл съдействието на водача е с ключово значение за извършването на
валиден тест, тъй като характеристиките на техническото средство правят
обективно възможно препятстването от страна на водача на извършването на
пробата посредством подаването на недостатъчно въздух, несъобразено с разпорежданията на контролните органи по ЗДвП за извършване на пробата
(чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози). Именно тази специфика на техническото
средство е в основата на презумпцията, въведена в чл. 2, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017г. – обвързване „саботирането“ на извършването на проба с правните
последици на отказ от извършването й, вкл. посредством прилагането на
разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017г., респективно с
прилагането на административнонаказателния състав на чл. 174, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Не намират опора в доказателствата по делото и
твърденията в жалбата, че на водача не били „разяснени правата по чл. 6, ал. 4
от Наредба № 1/19.07.2017г.“ Безспорно е установено по делото, че след отказа на
водача да бъде изпробван с техническо средство, което попада в хипотезата на
чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1/19.07.2017г., и за което му е съставен акт, на
същия е издаден талон за медицинско изследване по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, в
който, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата, посредством подписа
на водача е отразен изборът на лицето да се
подложи на медицинско изследване, каквото е и изискването на цитираната
разпоредба, в каквато посока са и изводите на районния съд. Установява се от
образеца съгласно Приложение № 1 от Наредбата, че талонът съдържа текст, от
който видно е, че изборът за това следва да бъде взет от водача на мястото на
проверката, посредством запознаване със съдържанието на талона, за да бъде
издаден и съответен талон, с посочване на времеви отрязък за явяване на лицето
за подлагане на избрания начин за изследване.
Без основание са и доводите на касатора за
съставяне на АУАН и НП в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Мотивите на районния съд да не приеме това възражение на наказаното лице
се споделят изцяло от касационния състав. В АУАН, след което и в НП, ясно словесно е описано от фактическа страна извършеното
административно нарушение от наказания водач, а съответно на това
административнонаказателно обвинение правилно е дадена правна квалификация по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като в НП изрично е отбелязана цифрово и хипотезата на
предложение първо от чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В тази връзка формалното словесно
записване и на другата хипотеза
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, не се явява съществен порок, който да съставлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като това
не е рефлектирало върху правото на наказаното лице да организира защита си
срещу фактите.
По приложимия материален закон:
От доказателствата по делото е безспорно установено и доказано, че на посочените в НП дата и час и на посоченото място, касаторът, в качество „водач“ на МПС, с действията си по препятстване извършването на валидна проба за установяване употребата на алкохол посредством използването на техническо средство, е отказал такава проба да му бъде извършена. Това съставлява административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за което е издадено и процесното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на водача е реализирана посредством налагането на предвидените в кумулация, съответни по вид и с фиксирани от законодателя размер и срок две административни наказания. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Изложеното обосновава извод, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяната му. Същото ще бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответника по касация има право на разноски.
Такива не са поискани и не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд –
Перник, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260051 от 08.10.2020г. на
Районен съд–Дупница, постановено по АНД № 604 по описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/