№ 2650
гр. София, 25.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502951 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от Х. Х. и С. Х. – чрез адв. Р. С. от САК, с
надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощните се намират на л. 16 и л.
17 от кориците на гр. д. № 11781/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 40 с-в), срещу Определение
№ 264775/11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1207/2019 г. по описа на СГС, ГО, III „В“ с-
в, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК на частните
жалбоподатели за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за разноските (частната жалба е
подадена и от името на Ю. К. и Н. С., но тъй като те не са подали молбата по чл. 64, ал. 2
ГПК, не притежават правен интерес да обжалват прекратителното определение).
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като в този съдебен акт било удостоверено, че е постановен в о. с. з. на 11.07.2022 г., а
то е било произнесено на 09.06.2022 г. Останалите правни доводи, които са изложени в
частната жалба, са свързани с основателността на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК и
действителността на въззивното решение, които са извън предмета на контрол от
настоящата съдебна инстанция.
Но тъй като всички процесуални норми са от повелителен характер, въззивният съд
служебно трябва да се произнесе по повдигнатия пред него процесуалноправен спор.
Ответниците по тази частна жалба не са подали в законоустановения срок писмен
отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е внесена дължимата
държавна такса за нейното разглеждане, поради което тя е редовна.
Разгледана по същество, тя се явява и основателна.
1
С Определение № 264775/11.07.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане молбата на частните жалбоподатели по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на
пропуснат срок за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното
решение в частта му за разноските, тъй като е приел, че в молбата за възстановяване на
пропуснатия срок не се съдържали твърдения, че процесният срок е пропуснат поради
наличие на особени непредвидени обстоятелства, които ищците Х. Х. и С. Х. не са могли да
преодолеят – в този смисъл искането не попадало в хипотезиса на правната норма, уредена в
чл. 64, ал. 2 ГПК.
Установява се, че въззивното решение – като необжалвано, е влязло в сила в момента
на неговото постановяване (10.02.2022 г.). Именно от този ден е започнал да тече уреденият
в чл. 248, ал. 1 ГПК 1-месечен срок за подаване на молба за изменение на крайния съдебен
акт на въззивния съд в частта му за разноските. Този срок е изтекъл на 10.03.2022 г.
(четвъртък, присъствен ден). Именно поради тази причина частните жалбоподатели са
поискали с молба от 30.03.2022 г. да се възстанови пропуснатия срок по чл. 248, ал. 1 ГПК –
за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като в приложение на
молбата за възстановяване на пропуснатия срок са представили и молбата по чл. 248, ал. 1
ГПК, както предписва правната норма, уредена в чл. 65, ал. 2 ГПК. Молителите са
обосновали искането за възстановяване на срока за подаване на молбата по чл. 248, ал. 1
ГПК с наведеното фактическо твърдение, че не са могли в законоустановения 1-месечен
срок от влизане в сила на въззивното решение да поискат изменението му в частта за
разноските, тъй като делото не им е било предоставено за разглеждане в деловодството, като
те едва на 28.03.2022 г. са успели да се запознаят подробно с решението и неговите мотиви.
Именно с тези фактически твърдения ищците са обосновали своя правен довод, че
пропускането на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК се дължи на тези причини от обективно
естество. Наистина, те не са ги квалифицирали изрично като „особени непредвидени
обстоятелства“, при чието проявление обективно не са могли да подадат молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК, но правната квалификация на заявените факти, обосноваващи съответната
сезираща молба, е задължение на съда, т.е. СГС е следвало да квалифицира заявените от
частните жалбоподатели причини за пропускане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК като
„особени непредвидени обстоятелства“ съгласно термина, употребен в чл. 64, ал. 2 ГПК.
Дали тези твърдени факти са възникнали в обективната действителност и дали те са
основание за уважаване на молбата за възстановяване на пропуснатия срок, представлява
въпрос по съществото на молбата - относно нейната основателност, а не на нейната
допустимост, до какъвто неправилен извод е достигнал СГС. Следователно, САС не може да
се произнесе по същество по молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл е искането на
частните жалбоподатели.
Тъй като съдът е обявил в проведеното на 09.06.2022 г. о. с. з., че ще се произнесе по
искането по чл. 64, ал. 2 ГПК с определение след провеждането на откритото съдебно
заседание, той правилно е удостоверил в обжалвания съдебен акт, че го е постановил на
11.07.2022 г., макар и о. с. з. по това съдебно производство да се е провело на 09.06.2022 г.,
2
поради което единствено наведеният правен довод в частната жалба, който е свързан с
неправилността на обжалваното определение, се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата, уредена в чл. 64, ал. 3, изр. 1 ГПК, молбата за възстановяване
на пропуснат процесуален срок се подава в 1-седмичен срок от съобщението му за
пропускане. Принципно, това съобщение представлява разпореждане на съда, с което се
връща сезиращата го молба (въззивна жалба, касационна жалба, частна жалба и пр.) поради
нейното просрочие. В този смисъл е константната практика на ВКС – напр. Определение №
60444/1.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1696/2021 г., II т. о., ТК („В случая се иска
възстановяване на пропуснат срок за обжалване на постановеното въззивно определение,
поради което страната може да направи такова искане в едноседмичен срок от съобщаване
на разпореждането за връщане на подадената след срока частна жалба, тъй като именно с
този акт се констатира пропускането на срока“). Но когато самата страна признава факта на
пропускане на срока, какъвто е настоящият случай, или когато с оглед на конкретните
обстоятелства по делото той е безспорен, изрично произнасяне и уведомяване за
пропускането на срока не е необходим, поради което трябва да се приеме, че молбата по чл.
64, ал. 2 ГПК е подадена в срока (в този смисъл са мотивите и в Определение №
236/16.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2321/2016 г., III г. о., ГК).
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи, като
основателна частната въззивна жалба трябва да бъде уважена, а обжалваното определение
като неправилно да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Именно въззивният съд е функционално компетентен да се произнесе по
релевираните в частната жалба доказателствени искания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 264775/11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 1207/2019 г.
по описа на СГС, ГО, III „В“ с-в, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 64, ал. 2
ГПК на частните жалбоподатели за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на
молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта му за
разноските.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4