О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
345
гр. Кюстендил, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на осемнадесети
юни
през две хиляди
и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Мая Стойнева
с участието
на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД № 280
по описа
за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на Т.Н.А., понастоящем в Затвора- Бобов дол за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години и 8 месеца по НОХД №
1581/2015 г. на СРС при първоначален „строг“ режим.
Представителят на
затворническата администрация- юрисконсулт Г., упълномощена със заповед №685А/02.07.2018 г., изразява
становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.
Служебният защитник на лишения от свобода –
адв. П.С. поддържа молбата и пледира за допускане на УПО.
Лишеният от свобода Т.Н.А. поддържа молбата.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра
доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и
след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода Т.Н.А. е
изтърпял общо най-тежко наказание ЛС в размер на 3
години, определено на осн. чл. 25 НК с определение от 24.10.2011 г. по НЧД №
1796/2011 г. на СГС съд и приведено в изпълнение на осн. чл. 68, ал.1 от НК с
по НОХД № 1581/15 г. на СРС /включващо наказания по влезли в законна сила
присъди по НОХД № 3421/07 г. на СРС, по НОХД № 3104/2008 г. на СРС, по НОХД №
1406/2007 г. на СРС, по НОХД № 12508/2008 г. на СРС и по НОХД № 527/2011 г. на
СГС. Наказанието е изтърпяно от
10.09.2014 г. до 21.03.2017 г.
Понастоящем изтърпява общо най-тежко наказание ЛС в размер на 2 г. и 8
м., постановено на основание чл. 25, ал.1, вр с чл. 23, ал.1 от НК с по НОХД №
1581/2015 г. на СРС, определено измежду
наказания по НОХД № 15842/2014 г. на СРС, в сила от 18.08.2014 г. и по НОХД № 1581/2015 г. на СРС, с което е осъден
на ЛС в размер на 2 г. и 8 м.
Присъдата
е влязла в законна сила на 12.06.2015 г.
Начало на наказанието: 21.03.2017 г.
Към датата на произнасяне от
КнОС- 18.06.2019 г. е изтърпял фактически – 2 години и 2 месеца и 27 дни; от
работа – 2 месеца и 1 ден, всичко – 2 години, 4 м. и 28 дни; остатък – 3 месеца и 2 дни.
От затворническото досие на лишения от
свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален
риск от вреди- 90 точки, като е изготвена схема за оценяване на вероятността от
ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от ЗИНЗС, както и първоначален доклад. Като дефицитна зона е
отчетено отношението към правонарушението, междуличностни проблеми, управление
на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Ресурсите са
младата му възраст и липса на злоупотреба
с наркотични вещества. Рискът от вреди е
определен като висок за обществото, нисък за персонала и другите лишени от
свобода, за самия него- среден.
Лишеният от свобода А. е постъпил в осма група на затвора гр.Бобов дол
на 10.09.2015 г. Характеризира се като социално и емоционално незрял. Заема
ниските социални слоеве на затворническата общност, като с поведението си
показва неспазване и незачитане на вътрешните правила и норми и влиза в чести
нерегламентирани взаимоотношения с останалите осъдени. Наказван е многократно
за различен вид нарушения /над дванадесет пъти/, като на 05.02.2018 г. е налице
увеличение на риска от рецидив на 93 точки. Към момента на изготвянето на
последния текущ – 10.04.2019 г. е с действащо дисциплинарно наказание, съгласно
заповед № 567/12.07.2018 г. /10 денонощия наказателна килия за физическа
саморазправа/. Предвид високата степен на уязвимост на лишения от свобода му е
даден шанс да изпълнява трудова дейност /доброволен труд/ с цел да освободи от
себе си негативната енергия, като за случая е назначен в строителната бригада в
ремонтните дейности, съгласно заповед № 216/21.09.2018 г. На по-късен етап е
преназначен, отново на доброволен труд, да изпълнява функциите на общ
строителен работник съгласно заповед № 45/21.03.2019 г.
В резултат от упражнявания труд се наблюдава положителна промяна в личността му,
свидетелство за което и разпита на ИСДВР С.Г.. В резултат от полагания труд е
отчетено действително подобрение по отношение на превъзпитанието на лицето,
свидетелство за което е снижаването на риска от рецидив на 89 точки. След
последното действащо наказание от 2018г. А. не е наказван и се опитва да спазва
правилата, залегнали в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Проявява отговорност при изпълнение на трудовите ангажименти. Включва се в
допълнително възложени персонални задачи /поддържа в добър вид алеята намираща
се пред блок 203/.
Отношението
на лишения от свобода А. към плана за изтърпяване на присъдата е вяло и
незаинтересовано. Отчетен е положителния спад на точките от рецидив в
дефицитната зона „трудова заетост“ от 8 т. на 4 т., като е отчетено, че
настоящото положение в трудова заетост е добро, че същият се старае и проявява
желание в процеса на изпълнение на трудовите си ангажименти.
Независимо от снижаването на общата оценка на риска от рецидив, същата остава във високи стойности.
При настоящето препланиране на присъдата от 10.04.2019 година не са
намалени следните дефицитни зони- междуличностни проблеми, начин на живот в
обкръжение, умения за мислене, като работата по тях продължава.
Към
момента не са изпълнени целите и заложените задачи в плана на присъдата.
Становището на Началника на Затвора е, че липсват категорични данни за
поправяне и превъзпитание, поради
което не следва да се уважава молбата
му.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице
не са налице. Действително А. е изтърпял фактически повече от ½ от
наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е
налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване
на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК
лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна
дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Посочената законова
разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по
време на престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че
поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието,
като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е неизпълнението на
плана на присъдата, наличието на висок
риск от рецидив /който независимо от минималното му снижаване остава във високите стойности/ и наличието на
действащо дисциплинарно наказание. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не
са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от
свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, А.
има многобройни наказания , като в
случая следва да се отчете последното такова от м. юли 2018г., което е
действащо и същото не е заличено съгл. разп. на чл.109 ЗИНЗС. То не
представлява индикация за наличие на добро поведение по смисъла на закона.
От друга страна несъмнено е налице стремеж
за поправяне, израз на което е
включването в трудова дейност и полагане на доброволен труд. Това обаче
не е достатъчно, за да се приеме, че е постигнат превъзпитателния ефект на
наказанието.
Изминалият фактически период от време в затвора е недостатъчен, за да се счита, че
е постигната генералната превенция на наказателната репресия. Минималното снижаване на риска от рецидив за
целия престой в затвора от вреди, обосновава извода на съда, че
процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето му, повишаване на уменията за адекватно
решаване на проблемите и недопускане на нарушения следва да продължи.
Необходимо е процеса на превъзпитание да продължи с необходимата степен на
интензитет с цел постигане на съществен положителен напредък по изпълнение на
плана на изпълнение на присъдата.
От една страна е налице приемане на
отговорността за извършеното правонарушение /свидетелство на което е
изявлението на осъдения в съдебно заседание през КнОС/, от друга- наличие на
действащи наказание от м. юли 2018 г. по ЗИНЗС, което не може да се отчете като положителна стъпка към
поправянето на осъдения. Липсата на снижаване на оценката на риска от вреди, неизпълнението на плана на присъдата и наличието на наказания са факти, които,
преценени в съвкупност, не може да се отчетат като достатъчно доказателство за
превъзпитанието и поправянето по смисъла на чл.439а от НПК, независимо от
полагането на труд.
В този аспект не може да се мотивира
извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното
му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика -
ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което
е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи
работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в
съзнанието на осъдения, характер и
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
По тези
съображения, съдът намира, че молбата на осъдения Т.Н.А. допускане на условно
предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от
свобода Т.Н.А., роден на ***
г. в гр.***, с постоянен адрес: гр.***, ***област, ул.“***“ № ***, ***, ****, ***, **, ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наложеното му наказание „лишаване от
свобода” в размер на 2 години и 8
месеца, определено с присъда от
24.03.2015 г. по НОХД №1581/2015 г. на СРС /включващо НОХД № 15842/14 г. и НОХД
№ 1581/15 г. на СРС/, за остатък към
датата на произнасяне на КОС- 18.06.2019г. в размер на 3 месеца и 2 дни.
Предложения или нова молба по чл. 437
от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов
дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: