Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-258 Година 2020, 06 октомври гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на тридесет и първи август година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1743 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната
жалба на „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение – Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 73, против решение № 1054
от 27.04.2020 г. по гр.д.9775/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати
на К.И.М. от ***, сума в
размер на 1 000 лв, представляваща неоснователно получена от ответника на 12.08.2019 г. сума без правно основание за извършена ендоскопска процедура
Диагностичен УРС едностранно, флексибилен без консуматив, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019 г., до окончателното
плащане на главницата; както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 340 лв. Твърди се, че обжалваното решение на БРС е необосновано, неправилно поради
нарушение на материалния закон, както и постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че възприетата от съда
фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства,
поради което и изводите на съда са необосновани. Сочи се, че флексибелния
уретероренгоскоп, с който се извършва диагностиката, представлява консуматив за
еднократна употреба, който консуматив не се поема от НЗОК, но без който няма
как да бъде изпълнена дейността по съответната клинична пътека. Сочи се, че
това, което е отговорено на ищеца от НЗОК, че съгласно разпоредбата на чл337,
ал.1, т.1, б.“а“ от Националния рамков договор за медицински дейности за 2018
г.НЗОК заплаща договорената и извършена дейност от изпълнителите на БМП,
означава, че се дължи заплащане от НЗОК само на договорената и извършена
дейност, но не и консумативите, необходими за извършване на тази дейност. Твърди
се, че посоченото основание във фактурата – „диагностичен УРС едностранно
флексибелен без консуматив“, всъщност представлява въведена номенклатура, която
съвпада с номенклатурата на дейността по КП, но практическото извършване на
процедурата – диагностика, е невъзможно без използването на флексибелния
уретероренгоскоп, който представлява консуматив за еднократна употреба. Претендира
се отмяна на решението на БРС и отхвърляне на предявения иск. Не са ангажирани
нови доказателства. Претендират се разноски.
Въззиваемият К.И.М.
оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана с писмен отговор в
законовия срок. Твърди се,
че изводът за недължимо платена от ищеца на ответното дружество сума явства не
само от посоченото във фактурата основание, но и от констатациите на
проверяващия орган (РЗОК Бургас), съгласно които получената от ответното
дружество сума е неправомерно изискана и заплатена от ищеца. Твърди се, че ако
заплащането на сумата е било изискано от лечебното заведение за консуматив,
който е извън обхвата на здравното осигуряване, то ищецът като пациент е
следвало да бъде информиран за това – писмено и предварително, съобразно
Правилника за вътрешния ред и/или Ценоразписа на лечебното заведение, както и
съобразно разпоредбите на Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ. Сочи се, че ответното дружество не е представило никакви
доказателства за такова информиране на ищеца, поради което обжалваното решение
е правилно и обосновано. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемия К.И.М., за осъждане на ответната УМБАЛ – Бургас АД да заплати на
ищеца сума в размер на 1 000 лв, представляваща неоснователно получена от
ответника сума, без правно основание, за извършена ендоскопска процедура
Диагностичен УРС едностранно, флексибилен без консуматив, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019 г., до окончателното
плащане на главницата. Твърди се, че на 06.07.2019 г. ищецът е постъпил за
лечение в ответната болница, като е хоспитализиран за периода 06.07.-10.07.2019
г. по клинична пътека „ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни
пътища“. Твърди се, че на ищеца е бил поставен стент и е била извършена ендоскопска
процедура, за които ищецът заплатил такси – 23,20 лв за пролежаването и 168 лв
за стента. Сочи се, че в периода 12.08. – 14.08.2019 г. ищецът отново е бил
приет за лечение в болницата, като му била извършена лазерна литотрипсия на
камък и ендоскопска процедура Диагностичен УРС едностранен флексибилен без
консуматив, за които заплатил съответно 150 лв и 1000 лв. По повод подадена от ищеца
жалба до РЗОК Бургас, ищецът е бил информиран, че заплатената от ищеца сума от
1000 лв за изследване Диагностичен УРС едностранен флексибилен без консуматив е
била неправомерно изискана от лечебното заведение, тъй като НЗОК заплаща
извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни
дейности по КП.
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Ответникът е оспорил предявения иск. Не се оспорват твърденията на ищеца по
фактите, но се твърди, че заплатената от ищеца сума в размер на 1000 лв не е
неправомерно заплатена, тъй като дейността се заплаща от НЗОК, но сумата от
1000 лв е за стойността на консуматив за еднократна употреба (флексибилния уретероренгоскоп), който не се заплаща от касата, а без него е
невъзможно да се извърши точна диагностика.
С
обжалваното решение БРС е уважил изцяло предявения иск като е приел, че
ответникът не е доказал полученото от него имуществено благо не е било лишено
от основание. Съдът е посочил още, че по делото не е доказано ищецът да е бил
уведомен предварително, че консумативът, който се твърди, че е дължим, не се
дължи от НЗОК и че ищецът следва да го заплати след извършване на
диагностиката.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По
наведените от въззивника оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от
представените доказателства, че в периода от 06.07.2019 г. до 10.07.2019 г. и в периода
от 12.08.2019 г. до 14.08.2019 г., ищецът е бил приет във въззивното лечебно
заведение - УМБАЛ – Бургас по клинична пътека „Ендоскопски процедури при
обструкции на горните пикочни пътища“ (КП № 145 по Националния рамков договор),
като са при престоя му от 06.07.2019 г. до
10.07.2019 г. му е поставен стент, а при предстоя му от 12.08.2019 г. до
14.08.2019 г. му извършена лазерна литотрипсия на камък и ендоскопска процедура
Диагностичен УРС (уретрореноскоп) едностранен флексибилен без консуматив. Не е
спорно, а е видно от представените доказателства (Формуляр за заплащане на
услуга по ценоразпис на „УМБАЛ Бургас“ АД, фактура № 109788/12.08.2019 г.), че
за извършените медицински дейности и процедури по време на втория му престой в
лечебното заведение, ищецът е заплатил 150 лв за лазерна литотрипсия на камък и
1000 лв за ендоскопска процедура Диагностичен УРС едностранен флексибилен без
консуматив. От описанието на ищеца в исковата молба (че се касае за
диагностичен уретрореноскоп), съвпадащи с твърденията на ответника, съдът
приема за безспорно, че при извършването на ендоскопската процедура е използван
Диагностичен УРС (уретрореноскоп) едностранен флексибилен без консуматив, който
представлява консуматив за еднократна употреба, и за стойността на който е
заплатена от ищеца исковата сума от 1000 лв.
Както е посочил и първоинстанционният съд,
фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД включва доказване от ищеца,
че е дал имуществено благо на ответника, и доказване от ответника, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т.е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава
право да задържи полученото.
Обосновани и правилни са изводите на съда, че е
доказано разместването на имуществено благо от ищеца на ответника (заплащане на
сумата от 1000 лв за Диагностичен УРС едностранен флексибилен без консуматив).
Съдът
намира за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът по делото не е доказал наличие на основание за получаване на
процесната сума. Действително, по делото не е спорно, че ищецът е
здравноосигурено лице. Съгласно чл.337, ал.1, т.1, б.“а“ от Националния рамков
договор, Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и
извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно наредбата по чл.45, ал.2 от ЗЗО, за дейностите по клинични пътеки, които включват медико-диагностични
изследвания, медицински процедури и прегледи, необходими за удостоверяване на
необходимостта от хоспитализация.
Както се посочи по-горе, сумата от
1000 лв е за заплащане от пациента не на самата процедура УРС, а на консуматив,
необходим за извършването й. Видно от представеното още в първоинстанционното производство от ответника
извлечение от Приложение № 17 към Националния рамков договор, за Клинична пътека № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на
горните пикочни пътища", при скъпоструващи медицински изделия за
провеждане на лечение, НЗОК не
заплаща лазерни, електромагнитни и други
сонди, съотв.те са за сметка на пациента. В случая не се установи да е налице изключение
по чл.82 от Закона за здравето, което да предвиди поемане от НЗОК на стойността
на скъпоструващия консуматив „Диагностичен УРС
едностранен флексибилен без консуматив“, използван за извършеното на
изследването на въззиваемия-ищец.
По
изложените съображения съдът приема, че законосъобразно ответното болнично
заведение е поискало от ищеца заплащане на скъпоструващия консуматив за
извършване на изследването по КП 145 "Ендоскопски
процедури при обструкции на горните пикочни пътища". Неправилни са
изводите на първоинстанционния съд, че пациентът не е бил уведомен
предварително, че необходимият консуматив не се поема от НЗОК и, че пациентът
следва да го заплати. Видно от представените доказателства, сумата от 1000 лв е
била поискана от ответното лечебно заведение и заплатена от ищеца на 12.08.2019
г. – преди извършването на 13.08.2019 г. на оперативната екстракция на уретален
стент от ляв уретер и извършването на УРС до пиелона на бъбрека с въвеждане на
флексабилния уретрореноскоп.
По изложените
съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Поради
несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо това следва да се постанови отхвърляне на предявения
иск.
Предвид
постановения резултат, въззивникът следва да заплати на въззиваемия съдебни
разноски, за които има представени по делото доказателства, а именно - 25 лв за
заплатена държавна такса за въззивното производство.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1054 от 27.04.2020 г. по
гр.д.9775/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на К.И.М. от ***, ЕГН ********** за осъждане на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Бургас” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Стефан Стамболов № 73, сумата от 1 000 лв, представляваща неоснователно
получена от МБАЛ Бургас АД на 12.08.2019 г. сума, без правно
основание, за извършена ендоскопска процедура Диагностичен УРС едностранно,
флексибилен без консуматив, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.11.2019 г., до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА К.И.М. от ***, ЕГН ********** да заплати на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Бургас” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 73, сумата от 25 лв (двадесет и пет лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.